© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

„Имало едно време едно Балканско градче. Хората, които живеели в него били работливи и предприемчиви. И не щеш ли, градчето  забогатяло, станало по–голямо, станало известно. Известно с името си Български Манчестър. То на такова  градче  му се казва град. Да, ама се наложило да го УСТРОЯТ, и то ДОБРЕ. А на известен град преустройството трябва да го направи известен архитект. И не щеш ли, съдбата им помогнала. Дошъл бил в град София един много известен  архитект с целия си екип. Не на разходка, ами град София да преустройва. Тукашните хора били умни и решили града да поевропейчат. Нима на шопите ще се дадат? Поканили този архитект и екипа му. Той Мусман се е казвал – немец. Абе много пари ще да са му обещали, за да се съгласи да дойде в града им. Заръчали му града им да преустрои и едно проектче за обиколен път да стъкне. Кога тръгнат за Стамбула, търговийка да въртят, къде ще ти вървят през кварталите – да ги гледат гражданята и да им завиждат. Ама видите ли, дошла войната и работата се разсъхнала. По-късно в следствие превратностите на времето и благодарение на успешното и демократично управление на страната, фабриките и предприятията на Българския Манчестър били съсипани и ликвидирани. Градът отново станал градче. Това градче се казвало Габрово.

Градчето изпаднало в безизходица. Останала му една единствена възможност: да кандидатства в книгата на рекордите Гинес за изграждане на най-големия паметник на глупостта. А пък ако случайно искате да знаете как се строят спортни зали за двайсетина години може да се възползвате от челния опит  на градчето. А-а-а, то и за други неща може да кандидатства: с два тунела в центъра на града, които не водят за никъде;  а-а-а, ама то има и един уникален колодрум – на него се провеждат състезезания за световната купа. Вие нищо не знаете, те габровските  деца всеки ден с колелетата , хоп, хоп  по колоездачните /червено обозначени/ крайпътни пътечки отиват на колодрума или на градския басейн. Там са цели три басейна – детски, с пързалчица тип слонче, за кеф. Има и по-голям басейн, и един още по-голям /с олимпийски размери/ и с три кули за скачане. Средната кула има и две нива – на пет, и на десет метра. Изобщо: кеф им да скачат от пет, кеф им от десет метра, какво от това, че могат да се понатъртят малко. Кой ти мисли! Ако ги домързи да отидат чак до колодрума или басейна, могат да покарат малко лодка в езерцето срещу “Буря”, стига да имат някое левче в джоба.  Аха, ще ти стоят те на компютъра, а като пораснат да  ходят до Терминал – 2, да не са луди ! То сега децата от кв. Чехлевци и кв. Велчевци  са най–облагодетелствани. Ако не построят моста над квартал Велчевци, може да им построят  спортните площадки до полигона. Нали на времето бяха заложени в плана, ама заради пътя явно са отпаднали, тъй да се каже. Те сега имат привилегията само да сънуват детски и спортни площадки, то такива в района  няма.  А, и друго – удостоени са с честта  до тях да стига трансевропйският път Мурманск – Санкт Петербург – Букурещ – Русе – Чехлевци  /например/.

Те такива ми ти работи читателю. Ах, ах, простете ми. Забравих да ви кажа, че и аз съм от Габрово“.

Автор: Николай Николов – представител от Инициативен комитет от кв.Чехлевци и кв. Велчевци – град  Габрово

Публикуваният материал  е предоставен от Инициативен комитет от кварталите Чехлевци и Велчевци. Информационният сайт Gabrovonews.bg не носи отговорност за съдържанието на статията.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Историческа справка:

Проф. Мусман  е от гр.Дрезден, Германия – и е бил преподавател  в Дрезденската академия за архитектура.

“Проф. Мусман е член на Германската академия по градоустройство и териториално устройство. Автор е на градоустройствените планове на Щутгарт и Дюселдорф.

Професор Мусман идва в София, когато със своето археологическо и историческо минало градът започва да се задушава..
Повечето улици са хаотично изграждани, цели квартали са без преки съобщения, жп линиите и гарите са с лошо местоположение. С узаконяването на плана „Мусман“ (12 април 1938 г.) се поставя началото на нов период в развитието на София.
Хонорарът му е бил 43000 райхс марки – огромна сума за онова време, но пък планът му и до сега си остава единственият сериозно направен научен градоустройствен план на София. Жалко, че много от най хубавите моменти в него остават неосъществени, тъй като започва Втората световна война и Столична община  няма време да го реализира”

Идеята му  е била : София – зелената столица, “градински град”.

Тогава идва  в Габрово и приема да направи план на града. С целия си екип е обикалял и изледвал даденостите на град Габрово и околностите му. Но останали само записките му, по които е трябвало да изготви план на града и Обход на Габрово.

   След войната арх. Карл Кандулков – бивш кмет на гр. Габрово / завършил е архитектура  в Дрезденската академия през 1946 г./, ги разчита и явно ги намира за добри. При проектирането на гр. Габрово ги вмъква като идеи и ги доразработва. Градската ос – църква “Света Богородица” – паметник на Васил Априлов – Дом на културата, е идея на арх. Мусман. Той е предвиждал Габрово да бъде изграден и да има център и два подцентъра. Единият да е на колелото, който е реализиран, и един в близост до Шиваров мост – не е реализиран. Обикалял е и терените над Гачевци, Горнова могила и терените над кв.Лисец. търсил е най–подходящия терен за Обход на гр. Габрово. Хора от тези населени места са го ориентирали. Той използвал топографски карти и хората са го водили на точното желано място. Така той и екипът му са намерили подходящото място за Западен обходен път на гр. Габрово. Да е надалече от центъра. Той и екипа му, са си давали ясна сметка, че Габрово бързо ще се разраства /имал е голям потенциал с развитата си индустрия/.  Един такъв град се нуждае от свободни площи за това .

Арх. Кандулков разработва и тази идея.  Предлага я на Обсъждане за Обход на Габрово / в средата на 80- те години/  Бива отхвърлена по причини от политически характер, и се обмисля идея за трасе на Западен обход на града, минаващ през и покрай кварталите. Това е вариант на сега предлаганото трасе от Агенция пътна инфраструктура, подкрепяно от Община Габрово и Областна управа.