© Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Днес правителството обсъди промени в Закона за МВР. Целта е да бъдат завишени изискванията пред полицаите, когато използват в работата си физическа сила, животозастрашаващи средства и оръжие. В проекта служителите на ведомството вече ще бъдат задължени да пазят живота на задържаните лица, а също да не застрашават и здравето на околните лица. Те ще използват физическа сила и помощни пособия само при „абсолютна необходимост” и нямат да стрелят при опит за бягство, когато престъпникът не е опасен. Също така използването на физическа сила и оръжие ще се планира предварително, т.е. преди започването на полицейската акция.

Не може да се отрече, че намерението на министерството е похвално. Сигурно ведомството има какво още да потегне в къщичката си. Но промените могат да решат само част от проблема. Другата страна на въпроса е: какво все пак се случва, когато служителите на реда пренебрегват закона и налагат мирни граждани. За сега – нищо. Поне така сочи статистиката. Така например през последните 12 години Европейският съд по правата на човека е постановил 27 осъдителни решения за полицейска бруталност в България, а обезщетенията за потърпевшите граждани възлизат на 906 000 лв. И срещу това – нито осъден полицай.

Няма осъден полицай през изминалата 2011 година, макар че случаите зачестиха, а някои от тях станаха нарицателни – като нахлуването в дома на семейство от Кърджали, побоят над Радослав Божинов от Бургас, разстрелът на безобидния рецидивист Васил Тонев и пр. и пр. Редовно го отнасяме по темата и в докладите на държавния департамент на САЩ, както и в анализи на други международни организации.
Но движението по отношение на наказанията през последните години е, така да се каже, обратно на разрастването на полицейското насилие. Промените в Наказателния кодекс засилиха санкциите за посегателство срещу служителите на реда. И ако за тежки престъпления – убийство, нанасяне на тежка и средна телесна повреда на полицаи, това е оправдано, едва ли можем да кажем същото за по-леките престъпления.

Макар практиката да сочи, че по-често обект на насилие и леки телесни повреди са гражданите, наказателният ни закон определено дава предимство на органите на реда. Така например, ако гражданин посегне на полицай, откъсне значката му и причини разстройство на неговото здраве  (без да е налице лека телесна повреда), той ще лежи от 1 до 5 години в затвора. За лека телесна повреда присъдата също е ефективна – до три години затвор. В случай, че служител на реда причини същото на обикновен гражданин, наказанието е съответно до три години затвор и до 1 година или пробация.

Казано още по-точно – условна присъда, като се има предвид чл. 66, ал.1 от НК и това, че обикновено служителите на реда са неосъждани лица. Пресен пример: делото в Пловдив и условната присъда за четиримата полицаи, пребили студента Стефан Бофиров.

Както се вижда, разликата е съществена в полза на онзи, който обикновено е въоръжен, добре обучен и снабден с помощни средства.

Ето защо сега, когато без съмнение анализаторите и у нас, и в чужбина отчитат значителен ръст на полицейското насилие, няма да е зле да бъдат уеднаквени наказанията. Поне що се отнася до разстройството на здравето и леките телесни повреди.

Все пак, едно е служителят на министър Цветанов да знае, че ако набие невинен гражданин го чака най-много пробация, съвсем друго да е наясно, че ще търка наровете в затвора.

А защо не в добавка и глоба?  Така поне можем да се надяваме да бъдат възстановени в бюджета онези близо милион лева, платени като обезщетения след решенията на съда в Страсбург.

Автор: Виктор Киселов

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730