Свържи се с нас

Култура

ДХС издаде съвременен туристически справочник

Published

on

В навечерието на 40-я рожден ден на уникалния музей на 1 април, още преди да е дошла важната дата, габровци и гости получиха необикновен подарък от рожденика – туристически гид, озаглавен „Габрово – столица на хумора”. Изданието има претенцията да е единствено по рода си на габровска територия масово издание, насочено към туристическия сектор! За първи път сбито, със сочен език, достоверно и с много илюстративен материал няколко специалисти в Дома на хумора и сатирата са си поставили за цел да обяснят феномена габровски хумор.

Преди няколко години екипът разработи по проект същия туристически справочник с версия и на английски език, но поради ограничения тираж той не можеше да получи разпространение. Това е 40-то издание на Музея, осъществено за последните осемнадесет години.

Второто преработено и допълнено издание на туристическия пътеводител не само е достъпно за най-широк кръг читатели и любители на подобен род издания, но е и крачка напред в сравнение с предходното: поднася сверена и актуализирана информация за транспорта, местата за настаняване, туристическите агенции, подсказва къде един гост на града може да похапне и какви културни забележителности да посети, посочени са манастирите в близост до Габрово, има информация и за любителите на планинския туризъм.

Още в първата глава („Хуморът – безценната валута на Габрово”) авторката Татяна Цанкова, директор на ДХС, отговаря на редица от най-често задаваните въпроси: кога и как започва легитимирането на Габрово като град на пестеливци; защо, когато по света за нещо се заговори, в Габрово то вече се прави; защо за габровци се разказват вицове и откога датират първите значими издания с габровски хумор. Неусетно авторката ни кани да посетим Дома на хумора, без да е обстоятелствена, но същевременно достатъчно убедително ни внушава: хуморът не само е здраве, той е задължителен елемент от формулата на успеха.

Пътешествието продължава със запознаване с културните забележителности на града („Габрово – градът с характер, който гради мостове” с автор Стефка Боева), разбира се, с акцент върху паметниците на габровската спестовност. Боева е избрала за начална точка на своя маршрут скулптурните фигури в Парка на смеха около Дома на хумора, тръгва към центъра с мостовете и кулите, за да възкликне: „Благословен е всеки град на мостове”. „Фактът, че 10 от 20-те моста са издържани в архитектура с духовно послание, посветени са на определени събития или явления, е върхова даденост в туристическо отношение. Няма друг български град с 10 пластично оформени моста, които да разказват чрез камък и метал за миналото, поминъка, духовните върхове, поривите към свобода на своето население.”

След мостовете, интересно е поднесена информация за Градската часовникова кула, за храмовете, НАГ, сградата на библиотеката и читалище „Априлов-Палаузов”, за Дома на културата, Спортната зала. Следва презентация на Регионалния исторически музей с Дечковата къща, Националния музей на образованието, Планетариума, Художествената галерия, Драматичния и Кукления театър, Габровския камерен оркестър и Оркестър „Габрово”. В експозето са намерили място и описания за АЕК „Етър” и АИР „Боженци”.

Гидът предлага професионална информация за туристически агенции: препоръчани са няколко културно-туристически маршрути за разглеждане на Габрово с различни тематични акценти, обозначени и на приложената карта на града. Така за два дни любознателният турист може да се запознае с „Корените на габровския хумор”, да дойде в Габрово на хаджилък (само в Габрово и само в ДХС са „събрани” на едно място фрески от 20 български църкви и манастири в изложбата „Грехът”), за ученици е подходящ маршрутът „От Априлов до планета Габрово” (също за два дни). Подсказани са и други възможности.

Дарина Маринчевска ни разкрива прелестни и малко познати кътчета от ДХС (”Домът на хумора и сатирата – визитната картичка на Габрово”). Научаваме подробности за малката планета Габрово, защо наричат Габрово столица на хумора, защо за габровци се разказват вицове, защо габровският хумор е все така актуален у нас и популярен по света. Отбелязани са атракции, постоянни експозиции, сувенири, издания, Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата, отличията и признанията за работата на ръководството и екипа на Веселата къща.

Ето че стигаме до популярния календар на веселите габровски събития. Да, ДХС вписа в съвременната градска празничност дати като 1 април – рождения ден на Музея и на планета Габрово, третата събота на май всяка нечетна година – Международното биенале; третата неделя на май всяка нечетна година – Националната среща-наддумване „Благолаж”; единадесетият ден от единадесетия месец с ритуала по откриването на Петото годишно време, Веселите четвъртъци („Весел габровски календар”, автор Галина Бонева).

И ако всичко до тук е издържано в сериозен и сдържан тон, то в последните страници Венета Козарева ни поднася весели и забавни истории, истинска случка с дядо Миню Попа, единственото реално лице – герой на габровските вицове. Те са за хора с чувство за хумор, които могат да отличат реалното от фантазното. Затова до полушеговитите габровски рецепти, толкова подходящи във време на криза, са и съвсем сериозните изпитани във времето пестеливи и оригинални габровски блюда, подходящи за всички времена и сезони.

Най-новото издание на Дома на хумора е създадено от екип, включващ Т.Цанкова (и редактор на справочника), Ст.Боева, Д.Маринчевска, Г.Бонева, В.Георгиева, проектът, художественото оформление и илюстрациите са на Й.Шиякова, фотографиите и компютърната обработка – на инж. П.Йорданов и Хр.Райков.  Използваните фотоси са от архива на ДХС,  Сдружение „Планета Габрово” и други специализирани издания за Габрово. Предпечатът е осъществен  от „Перфект” ООД, а  печатът – в „Дедракс” АД в тираж 1000. Предстои и издание на английски език. Гидът се продава на щанда на Музея. Така ДХС дари Габрово и неговите туристи с ценен съвременен справочник.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Габровският театър представи най-новия си спектакъл

На границата между два свята и свободата на избора.

Published

on

Габровският драматичен театър представи най-новия си спектакъл „Въпреки живота, всичко е любов“ с две премиерни представления на 14 и 16 януари 2022 г. на голяма сцена. Постановката е на режисьора Васил Дуев-Тайг и Сдружение „Суматоха“, които са автори на идейния проект.

В Сдружението влизат младите актьори от класа на проф. д-р Ивайло Христов – випуск 2021. Те участват в спектакъла, разделени в два актьорски състава. Четирама от тях: Татяна Йолинска, Йоан Попов, Иван Шуманов и Елена Хрант са автори на проекта, с който печелят финансова подкрепа по Програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. В лицето на Васил Дуев-Тайг – щатен режисьор в габровската трупа, и Драматичен театър „Рачо Стоянов“ срещат подкрепа и партньорство за осъществяването на проекта.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е създадено по романа „Германия, мръсна приказка“ от Виктор Пасков. Освен режисьор, Васил Дуев-Тайг е и автор на сценичната адаптация на текста. В постановъчния екип влизат: Даниела Николчова и Наталия Андреева – сценография и костюми; Христо Намлиев – музика; Филип Миланов – хореография; Яел Дуев-Тайг – автор на плаката; Росина Пенчева – фотограф на спектакъла; Васил Калев – медицински консултант и Валери Радев – помощник-режисьор. В постановката участват актьорите от сдружение „Суматоха“: Антония Кундакова, Бернарда Береану, Елена Хрант, Елеонора Иванова, Жаклин Даскалова, Никол Оташлийска, Полина Грозданова, Сирма Кунчева, Ахмет Исмаил, Вилиян Гешев, Иван Шуманов, Йоан Попов, Мартин Димиев, Ростислав Дамянов, Теодор Кисьов, Ясен Атанасов и Марио Василев, който е част от габровската трупа заедно с актьора Стоян Руменин.

Спектакълът следва сюжетната линия на романа, пречупена през режисьорската рефлексия на Васил Дуев-Тайг. Публиката се озовава на границата на няколко двойки светове: „вътрешния“ и „външния“ на героите, „източния“ и „западния“, НРБ и ГДР, „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Времето е бурната 1968 година. Бунтарството е новата форма на младите да утвърдят себе си в очуждения свят на войни и военни конфликти, фалшиви ценности и още по-фалшиви идеологии. Рокът е сила, която помита всичко „мръсно“ и сваля маските на преднамереното общество, оплетено в предразсъдъци. Културната вълна и идеали на децата-цветя шестват по света. Ветровете на Пражката пролет достигат и до младите хора в България.

Свободата става непосилен блян за реализиране у нас. За нея може да се мисли като „единствено случваща се навън“. Потърсена отвън, тя се оказва еднакво трудна за живеене като тази, от която бягат тогавашните 19-годишни. Пътят на емиграцията в търсене на свободата е и път за личностното развитие в търсене на собственото място в света.

Разминаването с приятелите и сблъсъкът с предателите са неизбежни. Те стават мярата, с която младият Виктор Пасков от спектакъла опознава свободата. Превръщат се в негови ориентири в избора му между „морално“ и „неморално“, „истинно“ и „лъжовно“.

Социалистическата реалност и репресивен апарат в ГДР не са по-различни от тези в НРБ. Тоталитарният режим не само изяжда усещането за свобода, но и чувството за лично достойнство, размива контурите на личността в пирамидално организираното авторитарно общество. Въпреки този натиск, младият „хер Паско“ избира: чест вместо безчестие, свобода вместо илюзия, мечта вместо нагаждане, бягство вместо подчинение.

Противопоставянето на „чужди“ срещу „свои“ и „свои“ срещу „свои“ допълват картината за живота на емигранта. Интересна и необичайна е сценографската визия на спектакъла. Разменени са местата на зрителското и игралното поле.

Представлението е изнесено изцяло в салона, като ползва и част от сцената. Това позволява да се пресъздадат картини с отворени и затворени пространства в синхрон със сюжетната линия. Използвано е естественото разположение на балкона в театралния салон за представяне на сцена от външния свят.

Костюмите са съобразени максимално с характерното за епохата на социалистическата реалност и културните нюанси на 1968 г. Режисьорът Васил Дуев-Тайг е работил с Даниела Николчова и Наталия Андреева и в други постановки на габровския театър. В спектакъла му „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. те създават сценографията и костюмите. Даниела Николчова е художникът на представлението му „Орото ламя е“, 2020 г.

Рок звученето присъства осезаемо в целия спектакъл. Наред с изпълнението на живо на популярни рок парчета от актьорите, музиката в постановката допълва алюзията за бурната на събития 1968 г. Нейн автор е Христо Намлиев, който композира музиката за много игрални филми, театрални представления и документални продукции. Носител е на наградите „Икар“ и „Аскеер“, а публиката го познава като музикант от рок бандата „Herman’s Wolf Band“.

Едно от предимствата на този спектакъл е живото изпълнение на автентичен рок. Специално внимание е обърнато на хореографията и движенията на актьорите. В някои от сцените заедно с актьорското майсторство се изискват умения на професионални балетисти и танцьори.

С подготовката на актьорите се занимава артистът и хореограф Филип Миланов. Той също е част от постановъчния екип на „Истината или се осмеляваш“, 2019 г. Има опит като титулярен изпълнител в танцова компания Derida Dance, солист и част от трупата на Балет Арабеск.

Участва в международни проекти и е носител на наградата „Икар 2015“ за съвременен танц и пърформанс. Яел Дуев-Тайг създава плакатите на последните няколко представления на режисьора с габровската трупа: „Истината или се осмеляваш“, 2019 г., „Орото ламя е“, 2020 г., „Лейтенат Густл. Да обичаш живота“, 2020 г. и „Иванка Курвоазие на три морета“, 2020 г.

Представлението „Въпреки живота, всичко е любов“ е осъществено с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Програма „Дебюти“ и в партньорство с Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Ивета Миленова е новият директор на Историческия музей в Севлиево

Published

on

Дългогодишният уредник в Историческия музей в Севлиево Ивета Миленова спечели конкурса за овакантеното от директора Найден Петров място, който излезе в заслужена пенсия. Ивета Миленова завършва висшето си образование със специалност „История”, научен профил и специализиран курс по „Археология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.

Само няколко месеца след дипломирането си през 1983 г. тя прекрачва прага на музея, като става уредник на отделите “Капитализъм” и “Художествен”. От 1989 година е уредник на отдел “Възраждане”, днес ”История на България 15-19 век”, като й е възложено съхранението и опазването на богатия етнографски фонд на музея. През годините е участвала в придобиването, идентификацията, инвентирането и популяризирането на голяма част от хилядите музейни експонати, придобити през дългия период на работата й в музея.

Организирала е и е аранжирала стотици временни изложби по различни теми, поводи, годишнини от знаменателни събития или известни личности на нашия край. Изготвила и представила за одобрение в Министерство на културата тематико-експозиционния план на постоянната експозиция “Севлиевският край през Възраждането“ и е участвала в аранжирането ѝ.

Нейно дело е и планът за цялостното обновяване на експозицията “Табашкият занаят в Севлиево” в Табаханата.Автор е и на тематико-експозиционния план за голямата изложба “Работническо революционно движение” в АВК “Дандолови къщи”. Тя организира преобразяването на къщите в етнографския комплекс с експозициите “Възрожденски интериори”, “Красотата в произведенията на севлиевските занаятчии” и екстериорните експозиции в двора.

Участва в експонирането на скромния Дом-музей “Д-р Атанас Москов”.Автор е на множество статии в местната и регионална преса, както и на изданието “Светското образование в Севлиево през Възраждането”.

Нейно дело са осем от ежегодните брошури, които Музеят издава като календар, в други четири е съавтор. Съавтор е на „Хроника на Севлиево 1990-2010“, редактор на сборника “Априлското въстание в Централна Северна България” и други издания.

Като уредник в Историческия музей тя участва с научни съобщения в десетки научни конференции, организирани от Министерство на културата и Регионалните музеи в Габрово, Враца, Стара Загора, Шумен, Пловдив, Благоевград, Сливен, Ямбол, Етъра и музеите в Трявна, Троян, Дряново, Бяла черква и други, на някои места многократно.

Материалите ѝ са публикувани в сборници. Нейна статия за личностите на Априлското въстание в Севлиевския край бе публикувана в престижния национален сборник „Възраждане“. Изследва и продължава да пише с удоволствие статии за различни издания, за да популяризира историята, значимите личности и богатото културно-историческо наследство на Севлиевския край.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Етър“ е първият български музей, носител на една от двете големи награди „Жива“

Published

on

На специална церемония в сръбската столица Белград Международната фондация „Форум на славянските култури“ (FSK) връчи наградите „Жива“ за най-добър музей от славянска държава. Събитието се провежда в сътрудничество с Министерство на културата и медиите на Република Сърбия и сръбски партньорски институции.

Наградата „Музей на годината“ получи Музеят на дърворезбата от Кониц (Босна и Херцеговина). Наградата „Най-добър обект на културното наследство“, която се присъжда за трети път,  спечели Регионален етнографски музей на открито „Етър” – Габрово.

За първи път български музей става носител на голяма награда от този много авторитетен международен културен форум.

20 музея от 11 славянски държави участваха в конкурса за наградата „Жива“. Седмата церемония се състоя вечерта на 12 януари в Белград, а предишните места за нейното провеждане са Скопие, Санкт Петербург, Задар, Блед, Прага и Бар. Журито се състои от 13 музейни експерти от славянски страни и Европейската музейна академия. Българският представител в него е Екатерина Джумалиева от Министерство на културата.

Освен двете големи награди, бяха връчени още няколко. Специално признание за лидерство получи Националният литературно-мемориален музей на Иван Франко в Лвов (Лвов, Украйна). Носител на признанието за внимание към посетителите и достъпност е Музеят на въгледобива в Забже (Забже, Полша). Специалното признание за творчество получи Музеят на изкуствата „Божидар Якац“ (Костаневица на Кръки, Словения). Центърът за посетители „Къщата на приказките на Ивана“ (Огулин, Хърватия) бе отличен за разказване на истории, а Ярославският художествен музей (Ярославъл, Руската федерация) – за добро използване на ресурсите. Журито реши също така да връчи Почетно отличие на Национален музей в Белград (Белград, Сърбия).

„Сред многото важни дейности на Форума със сигурност е опазването на вековни ценности, възпитанието на славянските езици и по-нататъшното изграждане на славянски културни идентичности. Тези ценности могат да станат по-видими само чрез съвместно застъпване за тяхното утвърждаване в глобален мащаб. Това насърчава културното разнообразие и в същото време допринася за славянските култури за глобалния диалог“, подчерта Мая Гойкович, вицепремиер на Република Сърбия и председател на Борда на Форума на славянските култури.

 „Наградата за най-добър славянски музей и културно наследство „Жива“ е платформа, която насърчава и култивира диалог за славянското наследство и неговата уникалност, но на първо място е пространство, където можем да срещнем славянско наследство, да получим информация за него, да се установят контакти, да се вземат решения за посещения на различни места и музеи от славянски страни“,  заяви по време на церемонията Андрея Рихтер, директор на Форума на славянските култури.

„Присъствието на български музей на този форум е голяма чест за нашата страна. Тук, ние българите, се чувстваме сред близки хора, усещаме доверие и сериозна подкрепа. Защото всички сме посветили своята дейност на една важна мисия – да работим за утвърждаване на славянската култура в глобалния свят. Културните постижения на славянската общност са световен феномен, без който не може да се обясни същността на човешката цивилизация.

Всяка от присъстващите на този форум организации представя славянството, макар от различен поглед. Ако влезете в българския музей „Етър“, на който съм директор, ще откриете много и от миналото на своите народи. Благодаря от името на екипа си, че сме част от това голямо за славянския свят събитие“, коментира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“, на която бе връчена наградата за най-добър обект на наследство в славянските страни. За седем години от своето съществуване наградата събра повече от 135 музея, стана ясно от информация на организаторите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица