Свържи се с нас

Култура

Днес Емил Попгенчев щеше да навърши 70 години

Published

on

Емил Попгенчев

Прекрасно е, когато след човека остане такова безценно богатство, сътворено от неговите ръце, ум и душа. Така, без нарочно да го е замислял или желал, той продължава да живее сред нас чрез творбите си, които ни доставят естетическа наслада, но същевременно внушават настроения, носят поуки и подтикват към размисъл.

Екипът на Дома на хумора и сатирата ще запомни Емил Попгенчев като талантлив художник с оригинален и неповторим стил, дългогодишен сътрудник на Музея и добър приятел. Имали сме доста поводи да покажем в залите на Дома изложби с неговите изящни творби – изложби, които се превръщаха в празник за града и събитие за творческата гилдия.

Още от 1983 г. Емил бе редовен участник в Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата, а през 2001 г. спечели Наградата на град Габрово „Гаскар” (габровският „Оскар”) в XV-то издание на Биеналето.

Живял дълги години във Варна, а после и в София, той никога не е напускал истински Габрово и винаги го е носил в сърцето си.

През 2007 г. Емил ни изненада с един трогателен и щедър жест, като дари на Дома на хумора и сатирата цяла колекция свои творби – 43 на брой.

„Гордеем се с това богатство и признаваме, че това е най-мащабното дарение за Дома от съвременен български творец за последните 20 години. Сега в художествения фонд „Хумор на народите” на Музея творческият тандем Снежина и Емил Попгенчеви присъства със собствена колекция от 55 живописни платна.

Нашите срещи с Емил са всекидневни. Идвайки сутрин на работа в Дома, очите ни неизменно срещат пъстроцветното му пано, грейнало върху доскоро скучната западна фасада на Музея и изпълнено в стилистиката на кубизма – предпочитания от художника стил. Това жизнерадостно декоративно пано, в което са вплетени символите на столицата на хумора, е една от сбъднатит

е мечти на Емил – да остави нещо свое на съгражданите си и на града, в който бе влюбен. Приживе той подготви и представи в Община Габрово проект за цялостно оформление на Моста на хумора, на фасадата и главния вход на Дома на хумора и сатирата. За съжаление, не му достигна време да се пребори за неговото осъществяване.

Днес си спомняме с обич за големия творец и му благодарим за цялата дързост, енергия и оптимизъм, които струят от творбите му и които ни зареждат със сили да продължаваме напред.“
Неговите живописни платна редовно присъстват в организираните от Музея временни и пътуващи изложби. Само тази седмица ценителите на неговото творчество могат да видят творбата му „Тази скорост ме зашеметява”, изложена в зала 3 на Дома на хумора – в памет на човека и твореца  Емил Попгенчев.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица