Свържи се с нас

Култура

Творческа вечер посветена на 80-годишния юбилей на Марко Ганчев

Published

on

© Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Община Дряново ще домакинства на специална творческа вечер, посветена на 80-годишния юбилей на писателя, сатирик и преводач Марко Ганчев.

Тържеството по повод юбилейната годишнина стартира тази вечер от 18.00  часа, в Ритуалната зала на администрацията и ще премине в две чести. Началото поставя ритуал по връчване на званието „Почетен гражданин на град Дряново” на Марко Ганчев, за  изключителните му постижения в сферата на културния живот, и издигане престижа на Община Дряново. Проектът за решение беше внесен от общинския съветник Петя Куманова, по предложение на читалищното настоятелство на НЧ „Развитие-1869” в Дряново.

Организацията по юбилейната вечер на твореца се поделя между Община Дряново и НЧ „Развитие-1869”. Културната институция подбра и организира втората част от официалното тържеството в чест на Марко Ганчев. Към празника обаче се присъединяват и Министерството на културата, Съюзът на народните читалища, Фондация „Д-р Желю Желев” , Съюзът на независимите писатели, Домът на хумора и сатирата в Гарово, редакцията на в. „Стършел”, приятели и съученици от детските и ученически години на юбиляря.

Участие в празничната вечер ще вземат президентът Желю Желев, председателят на Съюза на независимите писатели Марин Кадиев и филмовият сценарист Георги Мишев.

Припомняме, че Марко Ганчев Маринов е роден на 13 февруари 1932 година в дряновското село Марча. Той е депутат в 7-то Велико Народно събрание. В периода 1993 – 1999 година е посланик на Република България в Република Беларус.

Хронологично подреден творческият му път е осеян със създаването на десетки литературни творби. Първото му стихотворение излиза през 1942 година в столичното детско вестниче „Другарче”. През 1946 година започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти „Средношколско единство” и „ЕМОС”, издавани в София.

През 1950 година завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийски университет „Климент Охридски”. Като студент през 1950-1955 година печата стихове във вестниците „Народна младеж”, „Литературен фронт”, „Стършел”, в литературни списания и сборници.

След завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Тирана, Албания, за да се подготви за преводач на поезия от албански език.

Първата стихосбирка на Марко Ганчев, „Семената зреят”, излиза през 1957 година. През 1961 – 1968 година завежда културния отдел и е член на редколегията на вестник „Стършел”. От 1968 година е завеждащ редакция „Поезия” в издателство „Народна култура”, до 1971 година, когато е изключен от БКП заради отказ да гласува резолюция срещу Александър Солженицин. Продължава работа в отдела като редови редактор, а от 1979 до 1984 година е редактор в сп. „Съвременник”. През 1984 – 1989 година е главен редактор на алманаха за хумор и сатира „Апропо” , издание на Дома и хумора и сатирата- Габрово. През 1989 година започва да води рубрика два пъти седмично по радио „Свободна Европа”, в която чете политически есета под общо заглавие „На прощаване с тоталитарната система”. От декември 1989 до 1993 година е главен редактор на вестник „Литературен фронт”, преименуван междувременно на „Литературен форум”.

През 2001 година Марко Ганчев е удостоен с Националната литературна награда „П. Р. Славейков”, присъдена от Министерство на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши.

2002 година е много ползотворна за него – за изключителен принос към българската култура той получава Орден „Стара планина” – I степен, както и Националната награда Христо Г. Данов и Бронзов лъв на Асоциация „Българска книга”.

Носител е на Националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване, на специалната награда на АБК за оформление и полиграфическо изпълнение и на Националната награда за цялостно литературно творчество „Рачо Стоянов”.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“

Published

on

На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.

Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.

След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.

Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица