Култура
Творческа вечер посветена на 80-годишния юбилей на Марко Ганчев

© Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
Община Дряново ще домакинства на специална творческа вечер, посветена на 80-годишния юбилей на писателя, сатирик и преводач Марко Ганчев.
Тържеството по повод юбилейната годишнина стартира тази вечер от 18.00 часа, в Ритуалната зала на администрацията и ще премине в две чести. Началото поставя ритуал по връчване на званието „Почетен гражданин на град Дряново” на Марко Ганчев, за изключителните му постижения в сферата на културния живот, и издигане престижа на Община Дряново. Проектът за решение беше внесен от общинския съветник Петя Куманова, по предложение на читалищното настоятелство на НЧ „Развитие-1869” в Дряново.
Организацията по юбилейната вечер на твореца се поделя между Община Дряново и НЧ „Развитие-1869”. Културната институция подбра и организира втората част от официалното тържеството в чест на Марко Ганчев. Към празника обаче се присъединяват и Министерството на културата, Съюзът на народните читалища, Фондация „Д-р Желю Желев” , Съюзът на независимите писатели, Домът на хумора и сатирата в Гарово, редакцията на в. „Стършел”, приятели и съученици от детските и ученически години на юбиляря.
Участие в празничната вечер ще вземат президентът Желю Желев, председателят на Съюза на независимите писатели Марин Кадиев и филмовият сценарист Георги Мишев.
Припомняме, че Марко Ганчев Маринов е роден на 13 февруари 1932 година в дряновското село Марча. Той е депутат в 7-то Велико Народно събрание. В периода 1993 – 1999 година е посланик на Република България в Република Беларус.
Хронологично подреден творческият му път е осеян със създаването на десетки литературни творби. Първото му стихотворение излиза през 1942 година в столичното детско вестниче „Другарче”. През 1946 година започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти „Средношколско единство” и „ЕМОС”, издавани в София.
През 1950 година завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийски университет „Климент Охридски”. Като студент през 1950-1955 година печата стихове във вестниците „Народна младеж”, „Литературен фронт”, „Стършел”, в литературни списания и сборници.
След завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Тирана, Албания, за да се подготви за преводач на поезия от албански език.
Първата стихосбирка на Марко Ганчев, „Семената зреят”, излиза през 1957 година. През 1961 – 1968 година завежда културния отдел и е член на редколегията на вестник „Стършел”. От 1968 година е завеждащ редакция „Поезия” в издателство „Народна култура”, до 1971 година, когато е изключен от БКП заради отказ да гласува резолюция срещу Александър Солженицин. Продължава работа в отдела като редови редактор, а от 1979 до 1984 година е редактор в сп. „Съвременник”. През 1984 – 1989 година е главен редактор на алманаха за хумор и сатира „Апропо” , издание на Дома и хумора и сатирата- Габрово. През 1989 година започва да води рубрика два пъти седмично по радио „Свободна Европа”, в която чете политически есета под общо заглавие „На прощаване с тоталитарната система”. От декември 1989 до 1993 година е главен редактор на вестник „Литературен фронт”, преименуван междувременно на „Литературен форум”.
През 2001 година Марко Ганчев е удостоен с Националната литературна награда „П. Р. Славейков”, присъдена от Министерство на образованието и науката за цялостното му творчество за деца и юноши.
2002 година е много ползотворна за него – за изключителен принос към българската култура той получава Орден „Стара планина” – I степен, както и Националната награда Христо Г. Данов и Бронзов лъв на Асоциация „Българска книга”.
Носител е на Националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване, на специалната награда на АБК за оформление и полиграфическо изпълнение и на Националната награда за цялостно литературно творчество „Рачо Стоянов”.
Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


Култура
Историческият музей в Дряново представя две нови книги в един ден

На 9 октомври, четвъртък, Исторически музей – Дряново ще подари на публиката не един, а два повода за гордост и вдъхновение. В рамките на един следобед ще бъдат представени две нови книги, чиито издания по различен, но допълващ се начин разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското културно наследство.
Първата премиера ще се състои от 14.30 часа в неповторимата атмосфера на постоянната експозиция „Колю Фичето – живот и творчество“. Там публиката ще се запознае с двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание с твърди корици „Колю Фичето. Българският строителен гений“. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска – музейни специалисти, които чрез работата си разкриват нови страници от живота и творчеството на Първомайстора. Книгата представя Колю Фичето в по-малко познатата му светлина на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата е реализирана в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
Часове по-късно, от 17.30 часа, в залата за временни изложби на музея ще се състои втората премиера за деня – тази на сборника „Творческо наследство“ от историка Димитър Минчев Димитров. Книгата е издадена от Исторически музей – Дряново, с финансовата подкрепа на Община Дряново и Платформата АГОРА – още един пример за успешното сътрудничество между културните институции и местната общност. Редактор на „Творческо наследство“ е Иван Христов, директор на музея, а коректор – Бояна Пенчева, журналист и редактор на печатния ежедневник „100 Вести“. Предпечатната подготовка е дело на ИК „Колонел“ – Габрово, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В сборника са събрани авторски материали, публикувани в научни издания, годишници и периодичен печат, които представят различни аспекти от музейното дело в Дряново и региона. Те осветяват многопосочната работа на Историческия музей по опазване и популяризиране на културното наследство, както и изследователската отдаденост на Димитър Минчев Димитров, дългогодишен изследовател на родния край.


Култура
Държавен архив – Габрово отбелязва 66 години и професионалния празник


Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина на 10 октомври от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17. Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена.
По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България. На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения.

Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени.
Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях, изготвени от експертите в архива в Габрово.
Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков.
Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас. Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история.
Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.
С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива. Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Кримипреди 7 дни
Полицейско преследване като на филм завърши с кола по таван (снимка)
-
Новинипреди 7 дни
Димитър Георгиев с есе за България при победата над Турция
-
Икономикапреди 7 дни
Информационна среща за въвеждането на еврото ще се проведе в Габрово
-
Културапреди 7 дни
Държавен архив – Габрово отбелязва 66 години и професионалния празник
-
Любопитнопреди 5 дни
Празници на Севлиево, Празник на тиквата и Севлиевски есенен панаир
-
Икономикапреди 7 дни
НАП провери над 4600 търговски обекта по Черноморието
-
Любопитнопреди 5 дни
Ново поколение дентална диагностика в Габрово
-
Новинипреди 6 дни
Христина Пенева и Калоян Петров са световни шампиони