Свържи се с нас

Култура

Отново при корените на габровския хумор

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

В навечерието на 40-я рожден ден завършиха ремонтните дейности и новата аранжировка в зала 1, съобщават от Дома на хумора и сатирата. Поставена е вътрешна изолация, нова дограма, ново и работещо отопление, ново осветление, нови тематични акценти. Всеки момент във фоайето, срещу гардероба, ще се появи и още една придобивка – информационно рекламно пано за улеснение на всеки неорганизиран турист. На него пестеливи информационни текстове на български и английски език ще ориентират гостите, търсещи подробности за атракциите и постоянните изложби в музея.

В Зала 1 е разположена постоянната експозиция „Корените на габровския хумор”, появила се за първи път преди 25 години – съвместна инициатива на уредниците и на големия Борис Димовски. Сега в новата зала е запазено оформлението на Димовски и музейните работници се питат дали това не са единствените съхранени рисунки на големия художник? Според тях само е освежено и има усещането, че художникът току-що си е тръгнал…

Изложбата може да бъде илюстрация как паралелно си съжителства традицията и модерното, без да си противоречат, а само като се допълват. Така до полушеговитите експонати, свързани с реалии в габровските вицове, вече са мултимедийните презентации в разширената част на залата. Два филма представят Габрово. Първият ни го показват като столица на хумора и самия Дом, „подслонявал” смеховата култура на народите вече 40 години, а вторият повежда посетителите по някои от забележителностите на Габрово – паметници, мостове, събития, хора. Става дума и за създателя и пръв директор Стефан Фъртунов, и за Чапа, автора на повечето от скулптурните фигури в Парка на смеха, и още и още, уточнява Венета Георгиева-Козарева от Дома на хумора. От екрана звучат много подходящи хумористични песни: „Габрово, Габрово” „Габрово, добър ден!”. Според специалистите, сред експозиционното пространство могат да се организират занимания, учебни часове, да се правят срещи, така може да се използва многофункциалността му и от ученици, и от други посетители. Освен това посетителите не могат да не се впечатлят, че това, заедно със „Залата на жирафите”, е втората изцяло отоплена зала в Музея.

От Дома на хумора допълват, че е пропусната една подробност, нещо, което според тях ще намерим в музеите на Запад. Не са написали имената на екипа, създал това в навечерието на големия рожден ден, за да знае посетителят, кой стои зад всичко пред него. Затова и ги споменават: директорът на Дома на хумора Татяна Цанкова, инж. Петьо Йорданов, инж. Чедомир Михайлов, Йорданка Шиякова, Стефка Боева, Велина Казакова, Стефан Казаков.

Изложбата „Корените на габровския хумор” вече казва топло „Добре дошли и… отишли!” на своите посетители.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица