Свържи се с нас

Култура

Стоянка Мутафова и компания в Дома на хумора и сатирата

Published

on

Музеят „Дом на хумора и сатирата” в Габрово кани своите почитатели и приятели на поредния „Весел четвъртък” и бърза да предупреди: очаква се серия от изненади. Намерението е заедно да отбележим 90. рожден ден на Голямата Стоянка Мутафова именно на нейния празник – 2 февруари. Самата актриса „ще се представи” пред нас в пълния си блясък, заедно със свои колеги, но в по-различна визия!

Ако сте в Габрово точно на 2 февруари, наминете в Дома на хумора, в зала 7 ще видите великолепна живописна изложба с портрети на наши прочути творци на хумора и сатирата, примамливо наречена СТОЯНКА МУТАФОВА И КОМПАНИЯ В ДОМА НА ХУМОРА И САТИРАТА. В експозицията блести портрет на Ст. Мутафова, рисуван за Международното биенале на хумора и сатирата през 1985 г от Милка Пейкова. Художничката има силен афинитет към портретуването и сред повече от 180 такива нейни платна не малка част са на творци, свързани с комичното. За ДХС е чест да притежава и още три от тях, които също могат да се видят в изложбата: това е „Лазарица на Григор Вачков”, портрет на Татяна Лолова и на писателя Петър Незнакомов. Специалистите от Дома са попълвали тази колекция дълго и методично /още от 1979 година/ и по този начин са „запазили” от времето и Асен Грозев /художник е Бисера Прахова/, и Йордан Радичков като петдесетгодишен /худ.Г.Ковачев/, и Радой Ралин /дело на Любен Зидаров/, и наскоро напусналия ни Велко Кънев /претворен майсторски от Джемал Емурлов/, и Татяна Лолова /худ. Тодор Янков/, и Борис Димовски /с автор Димитър Томов/, и Иван-Димовия портрет на Чапкънов от преди 30 г. Магията е пълна: тези любимци на няколко поколения българи оживяват пред очите ни със своя свят чрез ролите си, героите си, емблемите си…

„Срещата” със Стоянка Мутафова няма да е пълна, ако не бъде допълнена и с два от екранните й образи. В Залата на жирафите от 10 ч. ще я видим във филма „Кит”, а от 16 ч. – в „Специалист по всичко”. И двете ленти са на режисьора Петър Василев. Например в „Кит” /1969 г., по сценарий на хумориста Христо Михов-Черемухин/, ще си припомним още Григор Вачков, Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Димитър Панов, Любомир Киселички, Радой Ралин, Надя Топалова, а в отличения с награда за съвременна комедия „Специалист по всичко” /1962/ ще се очароваме отново от Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Гинка Станчева, Катя Чукова, Андрей Чапразов, Ирина Тасева.

Така с изложбата „Стоянка Мутафова и компания в ДХС” ще бъде отбелязана 90-годишнината на нашата голяма актриса. Посетителите могат да се насладят на портретите до 26 март, а комедиите ще бъдат показани само в четвъртък, 2 февруари.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица