Любопитно

На този ден…

Published

преди 13 години

27.12.2010

kristi4an

* 537 г. — В присъствието на император Юстиниан I тържествено е осветена новата църква Света София в Константинопол.
* 1703 г. — Подписан е Метуенския договор между Португалия и Англия за преференции при внос на португалски вина в Англия.

Църквата-джамия „Св. София“ в Истамбул

* 1845 г. — В щата Джорджия е използван за първи път етера като анестезиологично средство при комплицирано раждане.
* 1872 г. — Призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски.
* 1936 г. — Извършен е първият полет на съветския тежък бомбардировач Пе-8.
* 1939 г. — При земетресение с епицентър край град Ерзинджан (Турция) загиват около 39 000 души.
* 1945 г. — Създадена е Световната банка
* 1945 г. — Белгия става членка на ООН.
* 1945 г. — Корея е разделена на Северна Корея и Южна Корея.
* 1946 г. — В България се създава Дирекция Въздушни съобщения.
* 1978 г. — В Испания се установява демокрация след 40-годишна диктатура на генерал Франциско Франко.
* 1979 г. — Съветският съюз завзема властта в Афганистан, след като президентът Хафизула Амин е убит при организиран в страната военен преврат.
* 2003 г. — Петима военнослужещи от първия български батальон в Ирак загиват при терористично нападение срещу военната база Индия в иракския град Кербала.
* 2006 г. — При експлозия на петролопровод в Нигерия загиват над 260 души, а 300 са ранени.
* 2007 г. — При самоубийствен атентат е ранена Беназир Бхуто, която по-късно умира от раните си

На този ден са родени:
* 1459 г. — Ян I Олбрахт, крал на Полша († 1501 г.)
* 1571 г. — Йоханес Кеплер, немски астролог, астроном и математик († 1630 г.)
* 1595 г. — Богдан Хмелницки, украински хетман († 1657 г.)
* 1654 г. — Якоб Бернули, швейцарски математик († 1705 г.)
* 1717 г. — Пий VI, римски папа († 1799 г.)
* 1776 г. — Николай Каменски, руски офицер († 1811 г.)
* 1793 г. — Александър Гордън Ленг, шотландски пътешественик († 1826 г.)
* 1796 г. — Мирза Галиб, индийски поет († 1869 г.)
* 1813 г. — Василий Бабкин, руски офицер († 1876 г.)
* 1817 г. — Николоз Бараташвили, грузински поет († 1845 г.)
* 1822 г. — Луи Пастьор, френски учен († 1895 г.)
* 1832 г. — Павел Третяков, руски предприемач и спонсор на изкуството († 1897 г.)
* 1838 г. — Паул Поге, немски пътешественик († 1884 г.)
* 1841 г. — Филип Шпита, музикален учен и биограф († 1894 г.)
* 1848 г. — Хосе Мануел Пандо, боливийски политик († 1917 г.)
* 1880 г. — Стефан Младенов, български езиковед и диалектолог († 1963 г.)
* 1882 г. — Анастас Разбойников, български революционер († 1967 г.)
* 1885 г. — Димитър Баларев, български химик († 1964 г.)
* 1885 г. — Иван Буреш, български учен зоолог, ентомолог († 1980 г.)
* 1886 г. — Александър Станишев, български лекар († 1945 г.)
* 1892 г. — Дан Колов, български борец († 1940 г.)
* 1898 г. — Инеджиро Асанума, японски политик († 1960 г.)
* 1898 г. — Лудвиг Айделберг, австрийски психоаналитик († 1970 г.)
* 1901 г. — Марлене Дитрих, германска актриса († 1992 г.)
* 1902 г. — Любомир Далчев, български художник и скулптор († 2002 г.)
* 1909 г. — Хенрик Яблонски, полски партиен и държавен деец († 2003 г.)
* 1921 г. — Желез Дончев, български дендролог († 2002 г.)
* 1925 г. — Мишел Пиколи, френски актьор
* 1931 г. — Джон Чарлс, уелски футболист и треньор († 2004 г.)
* 1931 г. — Йозеф Лапид, израелски журналист и политик († 2008 г.)
* 1934 г. — Ваня Войнова, българска баскетболистка († 1993 г.)
* 1942 г. — Петър Дикиджиев, български архитект
* 1944 г. — Мик Джонс, британски музикант (Foreigner)
* 1946 г. — Трифун Костовски, предприемач и политик от Република Македония
* 1948 г. — Жерар Депардийо, френски актьор и режисьор
* 1948 г. — Оливие Бланшар, главен икономист в МВФ
* 1948 г. — Расим Якуб Хашим, йордански дипломат
* 1950 г. — Роберто Бетега, италиански футболист
* 1950 г. — Харис Алексиу, гръцка певица
* 1951 г. — Ернесто Зедило, президент на Мексико
* 1953 г. — Едвин Сугарев, български писател и политик
* 1955 г. — Чавдар Гагов, български режисьор
* 1960 г. — Марк Хъмфри, канадски актьор
* 1961 г. — Гидо Вестервеле, германски политик
* 1961 г. — Симеон Василев, български журналист
* 1963 г. — Иванка Бадалска-Муерова, българска спортистка
* 1965 г. — Салман Хан, индийски актьор
* 1968 г. — Любомир Герасков, български гимнастик
* 1972 г. — Мишо Шамара, български певец
* 1977 г. — Красимир Стефанов, български волейболист
* 1978 г. — Юнас Хасен Кемири, шведски писател
* 1981 г. — Емили дьо Равин, австралийска актриса
* 1984 г. — Жил Симон, френски тенисист
* 1989 г. — Катерина Лахно, украинска шахматистка

Подобни теми:акцент

Виж също

Днес без вода

Не изпускай

Николай Сираков стана член на „Кметове за мир“

Любопитно

Засяха първите дръвчета от гората на тамплиерите край Дебел дял

Published

преди 6 часа

23.04.2024

hri100.petrov

23 април е Денят на българския светец Лазар Български Дебелдялски. Рицарите и Дамите от Командерията, носеща името на мъченика от село Дебел дял, посетиха селото и поднесоха цветя на паметната плоча пред родната къща на светеца.

Тя бе поставена през 2022 г от тамплиерите на Габровска област, по случай 220 години от смъртта му.

По данни на архимандрит Нестор от Великотърновската митрополия, още като малко момче, Лазар напуска родното място и отива в Анадола (Мала Азия). Там в Сома, Турция, става овчар. Той е силно вярващ християнин и скоро си навлича гнева на турците. По нареждане на турски големец го хвърлят в тъмница. След дълги изтезания, които Лазар покорно понесъл, изпълнен с любов към Христос, бил убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст.

Образът му е изписан в цял ръст в параклиса „Свети Архангели“ в Рилския манастир. Там е означено и родното му място Дебел дял. В него е построен храм, за който Богомил Петков и съмишлениците му тамплиери са едни от основните дарители.

По случай 250 години от рождението на Светеца, тамплиерите засадиха 25 дръвчета медоносна липа. С това поставиха началото на тамплиерска гора край село Дебел дял.

Зареди още

Любопитно

Рибарник „Кметовци“ открива новия сезон на 1 май

Published

преди един ден

22.04.2024

hri100.petrov

На 1 май Рибарник „Кметовци“ отваря врати за Вашите празници, чествания, събития или срещи с приятели на открито всеки уикенд, почивни или празнични дни.

Сред събитията, които любимото място за отдих и забавление в природата ще приеме през настоящия сезон, са „Вечер на руската музика с Борислав Недев“, която ще се проведе на 6 юли. В разгара на лятото, на 20 юли, там ще се проведе десетото юбилейно издание на Националния фолклорен събор „Андъка пее и танцува“, със специалното участие на Пепи Христозова. В края на лятото Рибарник „Кметовци“ ще посрещне тематична сръбска вечер, за която ще пристигне Слободан Величкович-Коби.

За Вашия специален ден, за вашите лични или фирмени празници, тържества, рождени дни, другарски срещи, фолклорни събори и фестивали, коктейли и други мероприятия на открито сред природата, Рибарник „Кметовци“ Ви предлага изнесени ритуали и декорация на зеленото пространство по Ваш вкус.

Любезните домакини могат да съдействат за кетъринг, хотелско настаняване, шатри, оформяне на сцена, дансинг, DJ, фотограф.

Работното време в всяка събота и неделя, празнични и почивни дни. През останалото време – с предварителна заявка! Телефони за контакт: 0888 000 965.

Зареди още

Култура

Габрово обяви музикалната си програмата за Карнавала

Published

преди един ден

22.04.2024

hri100.petrov

Молец, RDMK, 100 Кила, Васил Петров и Dolapdere Big Gang са само част от гост изпълнителите в дните на Карнавал Габрово 2024. От 17 до 19 май Габрово ще се превърне в сцена на пъстроцветно карнавално шествие, музикални спектакли, изложби и богата културна програма, обединени под мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

Балканската сензация Dolapdere Big Gang пристигат в България специално за събитието. Златният глас на България – Васил Петров ще ни пренесе в магията на музиката с пътешествието „The Best of Vassil Petrov”. Култовата група Молец ще закрие събитието с безплатен концерт.

Музикалната програма предлага разнообразие за всички възрасти и вкусове. Тази акценти откроиха от Община Габрово. Фестивалът на хумора и сатирата, известен с уникалната си атмосфера и разнообразие, ще се проведе в периода 17-19 май и обещава незабравими моменти за всички почитатели на културата и забавленията.

Фестивалната програма започва в Деня на Габрово – 17 май с множество културни събития през деня, а вечерта центърът на града ще се превърне в сцена за златния глас на България Васил Петров, който ще ни пренесе в магията на българската музика с пътешествието „The Best of Vassil Petrov“, изпълнявайки най-обичаните си песни в компанията на виртуозни музиканти – Живко Петров (пиано), Радослав Славчев – Riverman (бас) и Димитър Семов (барабани).

Веднага след това рязко ще сменим ритъма с група RDMK и техните емблематичните хитове, обещавайки незабравимо музикално преживяване.

В деня на карнавала, 18 май, гостите на града ще се забавляват с колоритното карнавално шествие, когато през деня около 80 карнавални картини и 25 макета ще оживеят по централните улици на града, носейки послание за мир и хумор, а вечерта на площад Възраждане ще се проведе грандиозен концерт.

Събитието ще открие проектът на Румънеца, FolkustiX, обединяващ фолклорни мотиви с модерно звучене; обичаният българки рапър 100 Кила ще ни зареди с енергия и емоции; сензацията от Турция Dolapdere Big Gang ще представи световноизвестни хитове с микс от балкански бийтове, фънк и джаз, а DJ MC Камен ще завърши вечерта с DJ сет.

Следкарнавалният ден – 19 май, ще бъде закрит с концерт на носителите на 4 награди на БГ Радио група Молец, които ще огласят града с авторска музика, съчетаваща рок, поп и алтернативни елементи.

Освен музикалните изпълнения Фестивалът на хумора и сатирата предлага и редица други забавления и инициативи:

„Нарисувай Габрово“ – инициатива, включваща деца от габровските училища, които ще украсят градския площад.
Концерт от популярна и джазова музика с Оркестър „Габрово“.
Изложба на габровските художници, посветена на Празника на града
Национален карнавал ревю на котки – Розмари Казасова на 18 май.
Детско шествие „Карнавална уличка на чудесата“ и детски мини карнавал.
За гастрономите и ценителите на стари рецепти – Празник на щирника
Карикатуристи в парка
Следкарнавална гюрултия по етърски
Лятно театро за всички
Творчески арт ателиета, дни на отворени врати в културните институции, нощ на музеите

Организаторите от Община Габрово призовават града да се превърне в столица на мира по време на най-стария и пищен карнавал в страната, използвайки своята богата традиция в хумора и сатирата.

*Използваното фоново изображение е на фотографа Тодор Тодоров.