Ако някой ден ЕС определи месец за борба срещу монополите, той задължително трябва да е януари. Тъкмо през този месец валят новините за нови или задаващи се цени на горивата, водата и тока. И пак през него аварийни екипи на електроснабдителни дружества обикалят с хеликоптери, за проучват из Родопите къде свети и къде – не.

Но снежното бедствие, връхлетяло ни в началото на януари, и драмата на гражданите във Врачанско, Троянско и Родопите бледнее пред битката срещу монополите, която захваща тяхното политическо представителство.

Така например, лидерът на ДСБ Иван Костов след дълго мълчание издигна глас срещу монопола в производството на захар и дори нарече правителството „кабинет на монополите”.  Впрочем точно по същото време, миналата година, тъмносините атакуваха монопола в областта на търговията със зърно и дори внесоха законопроект за изменение и допълнение на закона. Каква ще е тематичната насоченост на тъмносините през януари 2013 година отсега е трудно да се каже.

Срещу монополно високите  цени на тока от АЕЦ „Козлудуй” възроптяха и предприемачите. Експерти на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори заявиха, че вследствие на „изкуствения дефицит”, който създава атомната централа и 10-процентното увеличение на тока от нея, можем да очакваме спад на конкурентноспособността в българската икономика. В индивидуален план със свой принос пък е Валя Ахчиева, която тръгна да гради водноелектрическа централа в Пернишко на земи, придобити от заменка.

Най-неочаквано в състезанието се включи и управляващата партия ГЕРБ. Онзи ден нейното ръководство освободи от длъжност шефа на Столичния общински съвет Андрей Иванов, но категорично отрече това да има нещо общо с готвеното увеличение на водата в София. Усилията на партията бяха подкрепени и от правителството в лицето на енергийния министър Трайчо Трайков. В сутрешния блок на една телевизия, той скастри енергийните дружества, че не инвестират достатъчно в инфраструктура и предрече началото на края на газовия монопол. Най-вече заради тръбата към Гърция, чието строителство започва тази година.

А къде сме ние с гайдите, както се казваше в една новогодишна програма от времето, когато имаше само един монопол, този на комунистическата партия? Т.е. къде сме ние, гражданите, сред толкова много борци срещу монополите? Както е известно, гражданите нямат регламентиран достъп до медиите, нито пък могат да се обединяват, за да строят тръби и инфраструктура. Те само се оргинизират за подписки и петиции.

Понякога по 700 000, какъвто е случаят с подписката – национална инициатива на Гражданско движение „ДНЕС”. Основните искания в нея са свързани с осигуряването на прозрачност при формирането на цените, граждански контрол и специализирано звено за „дълбок” енергиен одит. Подписката, връчена в края на 2010 година на председателя на парламента Цецка Цачева, все още отлежава в нейния кабинет. Въпреки обещанието и предложенията да бъдат разгледани през януари миналата година.

Но ето, че пак сме януари. И ако на принципa по-добре късно, отколкото никога, парламентът реши да разгледа съображенията на 700-те хиляди български граждани, шансовете да бъде предложено на ЕС януари за месец на борба на монополите, може да се окажат много сериозни.

Пък тогава може би в Брюксел ще се смилят и ще прекратят процедурата за липса на диверсификация в доставките на газ.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730