Любопитно
На този ден…
800 г. — Състои се коронацията на Карл Велики в Рим.
• 1000 г. — Основана е Унгария, като християнско кралство от Стефан първи унгарски.
• 1066 г. — Провежда се коронация на Уилям Завоевателя като крал на Англия в Уестминстърското абатство, Лондон.
• 1599 г. — Основан е град Натал в Бразилия.
• 1818 г. — В нощта на 24 срещу 25 декември е изпълнена за първи път коледната песен Тиха нощ, свята нощ (Silent Night) (в църквата Свети Никола в Оберндорф край Залцбург).
• 1896 г. — Излиза първият брой на италиански всекидневник Аванти в Рим.
• 1914 г. — Първата световна война: Точно след полунощ на Коледа, германските и британските войници на Западния фронт прекратяват стрелбите и започват да пеят коледни песни.
• 1926 г. — Хирохито става император на Япония.
• 1932 г. — Земетресение с магнитуд 7,6 в Гансу, Китай причинява смъртта на 70 000 души.
• 1939 г. — Коледна песен (A Christmas Carol) на Чарлз Дикенз е прочетена за първи път в ефира на радио CBS.
• 1941 г. — Втората световна война: Хонконг, дотогава британска колония, се предава на Япония след 18 дни кървава съпротива.
• 1947 г. — Влиза в сила конституцията на република Китай.
• 1973 г. — Компютърната мрежа ARPANET, предшественик на Интернет, се срива, когато програмен бъг кара целия трафик да се рутира през сървъра на Харвардския университет и да блокира сървъра.
• 1974 г. — Циклонът Трейси опустошава северния австралийски град Даруин.
• 1977 г. — Израелският министър председател Менахем Бегин и египетският президент Ануар Садат си дават среща в Египет.
• 1978 г. — Спускаемият модул на съветския апарат Венера 12 достига повърхността на Венера.
• 1989 г. — Николае Чаушеску, бивш комунистически диктатор на Румъния и жена му Елена, са осъдени на смърт и разстреляни.
• 1991 г. — Президентът на СССР Михаил Горбачов подава своята оставка, след решението за разпадане на Съюза.
• 2002 г. — Пуснато е в движение метрото в Ню Делхи (Индия)
На 25 декември са родени:
• 7-4 пр.н.е. — Исус, приет от християните за Божия син († 29 г.-33)
• 40 пр.н.е. г. — Александър Хелиос, цар на Армения († ок. 25 пр.н.е. г.)
• 1250 г. — Йоан IV Дука Ласкарис, никейски император († 1305 г.)
• 1742 г. — Шарлот фон Щайн, приятелка на Гьоте († 1827 г.)
• 1858 г. — Никола Бочев, български военен деец († ? г.)
• 1866 г. — Йордан Митрев, български лесовъд († 1938 г.)
• 1873 г. — Хенри Брайлсфорд, британски журналист († 1958 г.)
• 1875 г. — Йован Бабунски, сърбомански войвода († 1920 г.)
• 1875 г. — Стефан Иванов, български художник († 1951 г.)
• 1876 г. — Мохамед Али Джинах, основател на Пакистан († 1948 г.)
• 1878 г. — Луи Шевролет, швейцарски и американски автомобилен дизайнер († 1941 г.)
• 1880 г. — Димитър Михалчев, български философ († 1967 г.)
• 1898 г. — Никола Балабанов, български актьор († 1969 г.)
• 1899 г. — Хъмфри Боугарт, американски актьор († 1957 г.)
• 1905 г. — Васка Емануилова, българска скулпторка († ?)
• 1906 г. — Ернст Руска, немски физик, Нобелов лауреат през 1986 г. († 1988 г.)
• 1912 г. — Стефан Сърчаджиев, български режисьор († 1965 г.)
• 1916 г. — Ахмед Бен Бела, президент на Алжир
• 1918 г. — Ануар Садат, президент на Египет, Нобелов лауреат през 1978 († 1981 г.)
• 1925 г. — Карлос Кастанеда, американски социолог и антрополог от перуански произход († 1998 г.)
• 1927 г. — Любен Дилов, български писател († 2008 г.)
• 1927 г. — Рам Нараян, индийски музикант
• 1929 г. — Кръстьо Хаджииванов, български поет († 1952 г.)
• 1937 г. — Радослав Гайдарски, български лекар и политик
• 1932 г. — Гергина Тончева, директор на НГДЕК
• 1940 г. — Пит Браун, английски поет
• 1943 г. — Уилсън Фитипалди, бразилски автомобилен състезател
• 1944 г. — Жаирзиньо, бразилски футболист
• 1945 г. — Ноуъл Рединг, британски китарист († 2003 г.)
• 1949 г. — Сиси Спейсик, американска актриса
• 1954 г. — Ани Ленъкс, шотландска певица
• 1961 г. — Ингрид Бетанкур, френско-колумбийски политик
• 1963 г. — Анелия Раленкова, българска спортистка
• 1963 г. — Виолета Найденович, полска поп-певица от български произход
• 1966 г. — Мауро Пикото, италиански диджей
• 1968 г. — Хелена Кристенсен, датска моделка
• 1969 г. — Митко Трендафилов, български футболист
• 1971 г. — Дидо, британска поп-певица
• 1976 г. — Армин ван Бюрен, холандски DJ
• 1976 г. — Туомас Холопайнен, финландски музикант (Nightwish)
Любопитно
Габровската пианистка Адриана Кънева с ново Гран при


Само за една седмица 17-годишната Адриана Кънева от Габрово спечели най-високото отличие – Гран от Националния клавирен конкурс „Орфей на бъдещето“ – София 2025. Артистичен директор и председател на журито бе именитият пианист Георги Черкин, внук на композитора Георги Златев-Черкин, който лично връчи наградата на младата пианистка.
Високата оценка на журито, включващо изявени имена като Антонина Бонева, Виктория Василенко и Йордан Камджалов, подчерта нейното изключително ниво, техника, артистичност и впечатляващ репертоар.

Особено впечатляващ е фактът, че Адриана е любител-пианист и не учи в музикално училище, за разлика от повечето участници в конкурса. Освен Гран при, тя получи още няколко престижни отличия: Специална награда за концертно участие в Будапеща Покана за фестивала „МузикАртисимо“ Награди за солови участия с Камерен оркестър – Хасково и Симфониета – Шумен през сезон 2025/2026.

Адриана започва обучението си по пиано на 5-годишна възраст при преподавателката Весела Пенева. Вече е носител на множество национални и международни отличия, сред които Гран при от конкурса „Неравноделно” – София (2023), както и специални награди като „Димитър Ненов”, „Жермен Муние”, „Красимир Гатев” и др.






През май тази година Адриана ще се изяви отново във Виена – този път на концерт на лауреатите от Международния конкурс „Андрей Стоянов”, където тя спечели Първа награда и Специалната награда „Андрей Стоянов“.


Любопитно
Карнавал Габрово търси талант!


Екипът на Карнавал Габрово търси артистични гении! За целта той вече обяви Конкурс за карнавална картина и награди на обща стойност 16 000 лв.
„Картината, както и всичко в карнавала не е това, което изглежда на пръв поглед. Гледаш го смешно, а всъщност като се замислиш става въпрос за някой наболял и сериозен въпрос. Всичко е въпрос на подход и конкурсната част в Карнавала дава възможност на всеки, който има какво да каже, но не винаги му стиска, да се маскира, да измисли сюжет и през забавното и смешното да представи своята идея“, коментират от екипа.
Поканата е към всеки, който има чувство за хумор, понякога самоирония, за онези които обичат да се показват, за другите, които не обичат, но ще използват момента да се маскират, за да се покажат. Добре дошли са всички, които с участието си ще се наредят в новия век от историята на карнавалните легенди.
Участието е лесно – изисква се концепция, група съмишленици най-малко 10, на възраст над 16 години, малко абсурд, много хумор, смях и най-важното да носи настроение за над 30 хилядната публика, която е гарантирана. Творчеството е радост, карнавалът – празник, а наградите – да не се лъжем, мотив!
Докажете, че въображението Ви няма граници и Вашите идеи могат да бъдат част от магията на Карнавал Габрово, с която още по-силно ще РАЗЛАЕМ КУЧЕТАТА. За участие в конкурса и повече информация посетете уебсайта на Карнавал Габрово www.carnival.gabrovo.bg и меню Конкурс Карнавал Габрово | КОНКУРС ЗА КАРНАВАЛНА КАРТИНА 2025. Нека Ви завладее карнавалният дух на креативността!
*Автор: Цветомира Иванова,
Община Габрово.


Любопитно
Диян Павлов – Джими и „Школото“ на сцената на „Семе българско“


Създателят и стопанин на „Творителница О‘Писменехъ“ Диян Павлов – Джими е сред специалните гости на тазгодишното издание на националния фестивал „Семе българско”, който ще се проведе на 26 и 27 април в Севлиево.
Известният творец от Плевен ще предложи на посетителите да се впуснат във вълнуващо пътешествие далеч назад във времето чрез спектакъла „Школото”.
Интерактивното представление увлича публиката и по атрактивен начин представя периода на създаване на глаголицата и кирилицата, разказва за делото на Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска”, за годините на духовното пробуждане и израстване на българския народ.
Защо трябва да знаем и помним историята си, защо писмеността ни е ценност, с която да се гордеем? На тези и още много други въпроси, свързани с българщината, Диян Павлов-Джими ще даде своите отговори на 26 април (събота), по време на националния фестивал „Семе българско`2025” в Севлиево. Входът е свободен!


-
Културапреди 6 дни
Празнуваме Лазаровден!
-
Културапреди 4 дни
Среща – разговор за внука на Колю Фичето ще се проведе в Дряново
-
Новинипреди 3 дни
Габрово аплодира своите герои: Децата, които плуват със сърце!
-
Новинипреди 3 дни
14 медала и отборен трофей за габровските джудисти
-
Новинипреди 5 дни
Цветница е! Честит празник на всички
-
Новинипреди 4 дни
Юношите на РК „Янтра“ триумфираха с Купа България
-
Любопитнопреди 3 дни
Габровската пианистка Адриана Кънева с ново Гран при
-
Новинипреди 2 дни
Кметът предлага средства за ремонт на басейна в ПМГ – Габрово с новия Бюджет