Любопитно
На този ден…
800 г. — Състои се коронацията на Карл Велики в Рим.
• 1000 г. — Основана е Унгария, като християнско кралство от Стефан първи унгарски.
• 1066 г. — Провежда се коронация на Уилям Завоевателя като крал на Англия в Уестминстърското абатство, Лондон.
• 1599 г. — Основан е град Натал в Бразилия.
• 1818 г. — В нощта на 24 срещу 25 декември е изпълнена за първи път коледната песен Тиха нощ, свята нощ (Silent Night) (в църквата Свети Никола в Оберндорф край Залцбург).
• 1896 г. — Излиза първият брой на италиански всекидневник Аванти в Рим.
• 1914 г. — Първата световна война: Точно след полунощ на Коледа, германските и британските войници на Западния фронт прекратяват стрелбите и започват да пеят коледни песни.
• 1926 г. — Хирохито става император на Япония.
• 1932 г. — Земетресение с магнитуд 7,6 в Гансу, Китай причинява смъртта на 70 000 души.
• 1939 г. — Коледна песен (A Christmas Carol) на Чарлз Дикенз е прочетена за първи път в ефира на радио CBS.
• 1941 г. — Втората световна война: Хонконг, дотогава британска колония, се предава на Япония след 18 дни кървава съпротива.
• 1947 г. — Влиза в сила конституцията на република Китай.
• 1973 г. — Компютърната мрежа ARPANET, предшественик на Интернет, се срива, когато програмен бъг кара целия трафик да се рутира през сървъра на Харвардския университет и да блокира сървъра.
• 1974 г. — Циклонът Трейси опустошава северния австралийски град Даруин.
• 1977 г. — Израелският министър председател Менахем Бегин и египетският президент Ануар Садат си дават среща в Египет.
• 1978 г. — Спускаемият модул на съветския апарат Венера 12 достига повърхността на Венера.
• 1989 г. — Николае Чаушеску, бивш комунистически диктатор на Румъния и жена му Елена, са осъдени на смърт и разстреляни.
• 1991 г. — Президентът на СССР Михаил Горбачов подава своята оставка, след решението за разпадане на Съюза.
• 2002 г. — Пуснато е в движение метрото в Ню Делхи (Индия)
На 25 декември са родени:
• 7-4 пр.н.е. — Исус, приет от християните за Божия син († 29 г.-33)
• 40 пр.н.е. г. — Александър Хелиос, цар на Армения († ок. 25 пр.н.е. г.)
• 1250 г. — Йоан IV Дука Ласкарис, никейски император († 1305 г.)
• 1742 г. — Шарлот фон Щайн, приятелка на Гьоте († 1827 г.)
• 1858 г. — Никола Бочев, български военен деец († ? г.)
• 1866 г. — Йордан Митрев, български лесовъд († 1938 г.)
• 1873 г. — Хенри Брайлсфорд, британски журналист († 1958 г.)
• 1875 г. — Йован Бабунски, сърбомански войвода († 1920 г.)
• 1875 г. — Стефан Иванов, български художник († 1951 г.)
• 1876 г. — Мохамед Али Джинах, основател на Пакистан († 1948 г.)
• 1878 г. — Луи Шевролет, швейцарски и американски автомобилен дизайнер († 1941 г.)
• 1880 г. — Димитър Михалчев, български философ († 1967 г.)
• 1898 г. — Никола Балабанов, български актьор († 1969 г.)
• 1899 г. — Хъмфри Боугарт, американски актьор († 1957 г.)
• 1905 г. — Васка Емануилова, българска скулпторка († ?)
• 1906 г. — Ернст Руска, немски физик, Нобелов лауреат през 1986 г. († 1988 г.)
• 1912 г. — Стефан Сърчаджиев, български режисьор († 1965 г.)
• 1916 г. — Ахмед Бен Бела, президент на Алжир
• 1918 г. — Ануар Садат, президент на Египет, Нобелов лауреат през 1978 († 1981 г.)
• 1925 г. — Карлос Кастанеда, американски социолог и антрополог от перуански произход († 1998 г.)
• 1927 г. — Любен Дилов, български писател († 2008 г.)
• 1927 г. — Рам Нараян, индийски музикант
• 1929 г. — Кръстьо Хаджииванов, български поет († 1952 г.)
• 1937 г. — Радослав Гайдарски, български лекар и политик
• 1932 г. — Гергина Тончева, директор на НГДЕК
• 1940 г. — Пит Браун, английски поет
• 1943 г. — Уилсън Фитипалди, бразилски автомобилен състезател
• 1944 г. — Жаирзиньо, бразилски футболист
• 1945 г. — Ноуъл Рединг, британски китарист († 2003 г.)
• 1949 г. — Сиси Спейсик, американска актриса
• 1954 г. — Ани Ленъкс, шотландска певица
• 1961 г. — Ингрид Бетанкур, френско-колумбийски политик
• 1963 г. — Анелия Раленкова, българска спортистка
• 1963 г. — Виолета Найденович, полска поп-певица от български произход
• 1966 г. — Мауро Пикото, италиански диджей
• 1968 г. — Хелена Кристенсен, датска моделка
• 1969 г. — Митко Трендафилов, български футболист
• 1971 г. — Дидо, британска поп-певица
• 1976 г. — Армин ван Бюрен, холандски DJ
• 1976 г. — Туомас Холопайнен, финландски музикант (Nightwish)
Любопитно
Детски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли

Община Габрово организира детски следобед, изпълнен с игри и изненади, който ще се проведе в понеделник, 6 юли, от 17.00 до 18.00 часа на детската площадка зад Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“.
Инициативата е насочена към най-малките жители на града, както и към гостите на Габрово, а входът е свободен за всички семейства, които искат да прекарат приятно време заедно.
Събитието се организира съвместно с няколко институции и организации, които работят активно с деца и хора в неравностойно положение. Сред тях са Държавен куклен театър Габрово, Център за обществена подкрепа към Сдружение „ИМКА“, Дневен център за пълнолетни лица с увреждания, Дневен център за деца с увреждания, Център за социална рехабилитация и интеграция „Келер“, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“, както и кафе Липите.
Очаква се децата да могат да участват в различни занимания и игри, подготвени специално за случая, докато родителите ще имат възможност да наблюдават или да се включат заедно с тях.
Организаторите канят всички семейства с деца да се възползват от инициативата и да прекарат част от следобеда на понеделник в компанията на приятели, игри и добро настроение край библиотеката.

Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.
Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.
Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.
През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.
Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.
Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.
Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.
Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.
Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.
Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.
От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.
Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.
Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.
И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.
Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.
„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.
Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.
*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

-
Културапреди 3 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 2 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 2 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди един денКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Кримипреди 2 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Новинипреди 8 часаЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Любопитнопреди 8 часаДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли








