За втора поредна година габровката Симона Петкова спечели приза „Футболист №1 на България“ за 2022-ра, в категорията женски футбол.

Родната футболна звезда спечели вота на спортните журналисти и събра 47 гласа. С 20 гласа второто място в анкетата зае Евдокия Попадинова, а трета с 10 остана Десислава Дюпюи.

„Голяма радост за мен и ударно начало на 2023 година. Изключително щастлива съм! Тази награда е резултат от толкова много труд и работа. Посвещавам я на най-близките за мен хора, които преживяват всичките ми спадове и върхове във футболното ми пътуване.

Разбира се, тук е времето и мястото да кажа, че футболът е колективен спорт и аз не бих спечелила индивидуално отличие без помощта на всички мои треньори и съотборнички. Благодаря на всички!“, сподели Симона по време на награждаването.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

„Необходими са постоянство и усилия, за да се постигне нещо значимо“, заяви проф. Димитрова пред годишното събрание на музей „Етър“.

Три важни събития дават облика на музей „Етър“ през 2022 година – спечелването на голямата международна награда „Жива“, обявяването на мутафчията Христо Маринов за живо човешко съкровище и реализацията на дейности по проекта „РЕМО „Етър“ – музей за креативен културен туризъм“.

На годишното събрание, в което взеха участие всички служители на културната организация, беше представена информация, свързана с работата на музея през 2022. От презентацията на зам.-директора д-р Ваня Донева стана ясно, че в РЕМО „Етър“ се поддържат два музейни фонда – основен и научно-спомагателен, в които има общо 28 055 културни ценности. В научния архив на институцията има 701 документа.

Зам.-директорът д-р Ваня Донева информира, че инвентираните 952 културни ценности постъпват в резултат на работата на уредниците, с приоритет, насочен към осигуряването на подготовката на предстоящите експозиции. Научноизследователската дейност през 2022 година е разнообразна и обхваща различни теми. Представители на музея се включват в различни по форма и съдържание научни форуми с доклади, съобщения и презентации – 22.

През годината се наблюдава увеличаване на обема на научната продукция – публикуваните книги, статии и съобщения са 19. Темите са разнообразни, свързани с музейна работа, етноложка проблематика, специфични занаяти, знания и умения, както и с исторически проблеми.

От изнесената по време на годишното събрание от ръководителя на отдел „Културен мениджмънт“ Светлозар Тодоров информация става ясно, че за последните 12 месеца посетителите в музей „Етър“ са 164 471 – с 19,2% повече от 2021 г. и с 42,5% повече в сравнение с 2020. По отношение на 2019 г. обаче, туристите са по-малко с 37,5%.

„Ако тази тенденция се запази, може да се очаква резултата от 2019 г. да бъде доближен през 2025 г. Все пак, трябва да се има предвид, че преодоляването на глобалните последици от Ковид пандемията не са приключили, особено във въздушния транспорт. В същото време войната в Украйна също оказва своето влияние – високи цени на горива и ескалираща инфлация. Тези фактори оказват влияние и върху отделния турист, при избора му на дестинация“, каза Светлозар Тодоров по време на отчета си пред участниците в годишното събрание. Българите, посетили музея през 2022 г. са с 16,9% повече от предходната година – 158 352.

Любопитно е, че този ръст не се дължи на туристите в категория „възрастни“, а на учениците от 1 до 4 клас. При тях се наблюдава скок от 225% или от 6 839 през 2021 г. те са 22 229 през 2022. Пикът на техните посещения – 8 915, е през месец юни, когато броят им значително надхвърля този за цялата предходна година.

„Добре е да се обърне внимание и на факта, че общия брой на учениците от 1 до 12 клас е 49 856 или 31,5% от българските туристи, факт който потвърждава необходимостта от поддържането и поднасянето на иновативни форми, допълващи училищния образователен процес и възможностите за творческа изява в музея. Чуждестранните туристи са 6 099 или 3,71% от общия брой посетители. През 2021 г. те са 2 500, което е ръст от 143,9% . Най-много са румънските туристи – 1 169. От Испания са 694, Полша – 532, Франция – 527, Англия – 506, Израел – 339, Германия – 258. Показателите са далеч от тези през 2019 г., когато чуждестранните туристи са 29 441 и представляват 13,02% от общия брой посетители“, коментира Светлозар Тодоров.

Главният счетоводител Мария Иванова припомни, че 2022 започва без приет държавен бюджет, поради сформиране на ново правителство, съответно липсва приет бюджет и за музея. Финансистката на институцията уточни, че в този случай разходите се извършват до размери на разходите за същия период на предходната година.

„Това изискване на закона, започнатите през предходната година дейности, увеличената цена на ел. енергията наложи силно ограничаване на разходите на музея в първите месеци и отлагане на някой регулярни плащания по договори за второто тримесечие. Другите определящи във финансово отношение фактори и по- важни моменти през годината са инфлацията и продължаващите ремонтни дейности“, информира Мария Иванова и допълни, че финансовото състояние на музея е добро, благодарение на съвместните усилия на всички отдели.

„В бъдеще добрите практики трябва да се утвърждават, като се доразвиват, но и да се търсят нови възможности“, каза в заключение Мария Иванова.

„През цялата 2022 г. работещите в техническата служба полагат грижи за всички обекти в РЕМО „Етър“. В музея и района около него целогодишно се отстранява сняг, шума и боклуци. Чистят се комините на всички помещения и се зареждат с дърва работилниците и дюкяна. Два пъти основно се премахват наноси от захранващата вада, тревните площи се косят, отстраняват се стари изсъхнали дървета, почиства се коритото на река Сивек, ремонтира се алейното осветление, целогодишно се наблюдават водните съоръжения“, върху това акцентира в презентацията си Бистра Димова, ръководител на административното звено и на техническата служба.

Тя оцени положително резултатите от работата на хигиенистите, които почистват откритите площи и експозициите. Служителите, свързани с административното обслужване, сред които са графичният дизайнер и IT-специалистът, успяват да обезпечат работата на колегите си от другите отдели.

Директорът проф. д-р Светла Димитрова смята, че екипът на музея е много добре балансиран. Тя изтъкна положителната роля на експертите, които са ангажирани с институцията.

Светла Димитрова заяви, че очаква от служителите да работят активно за затвърждаване на постиженията от последните седем години. „Ако упоритата работа продължи, ще „берем плодовете“ след няколко години, необходими са постоянство и усилия, за да се постигне нещо значимо“, каза преди закриване на годишното събрание проф. Димитрова.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Политическите партии не постигнаха съгласие за ръководството и членовете на Районната избирателна комисия – Габрово по време на проведените консултации, които бяха свикани и ръководени от областния управител Кристина Сидорова. Съставът на РИК е с общ брой 13 члена, от които един председател, двама заместник – председатели и секретар, които не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция.

Разпределението на квотите е както следва: коалиция „ГЕРБ – СДС“ – 4, за коалиция „Продължаваме промяната“ – 3 членове, за политическа партия „ДПС“- 2 членове, за коалиция „БСП за България“ – 1, коалиция „Демократична България- обединение“ – 1, за партия „Възраждане“ – 1, за коалиция „Български възход“- 1.

По време на консултациите, на които присъстваха представителите на парламентарно представените сили в 48-тото Народно събрание, бяха направени две предложения за председател на РИК – за адв. Мария Недева от коалиция „ГЕРБ – СДС“ и за инж. Мирослав Кокаларов от ПП “Възраждане“.

Малко по-късно от ПП “Възраждане“ оттеглиха кандидатурата си за председател, като предложиха Мирослав Кокаларов за заместник- председател. Така за двете зам.-председателски места постъпиха общо 3 предложения– на „Възраждане“, на коалиция „БСП за България“, чиято кандидатура е Юлия Ненова, и на “ДПС“, които предложиха Моника Иванова.

Коалиция „Продължаваме промяната“ предложиха Борислав Гьопсалиев за секретар на РИК. Нито една от партиите не отстъпи от заявеното си желание за заместник- председател.

При така създалата се ситуация и съгласно Изборния кодекс и решение на Централната избирателна комисия /ЦИК/, когато при консултациите за състава на РИК не е постигнато съгласие, ЦИК назначава РИК, въз основа на направените предложения на партиите и коалициите, които са участвали в консултациите.