Култура

Балетът на Русенската опера гостува в Габрово с „Лешникотрошачката“

Published

преди 10 години

08.12.2011

hri100.petrov

Една от най-гледаните коледни балетни феерии в цял свят „Лешникотрошачката“, представена от Държавната опера в Русе гостува в Драматичния театър „Рачо Стоянов“ в Габрово. Коледният спектакъл ще се състои днес /8 декември/, от 19.00 часа.

Историята е за малко немско момиче на име Клара. Когато завесата се вдига виждаме как семейство Сталбаум се приготвят за Бъдни Вечер. Клара, по-малкият и брат Фриц, майка й и баща й празнуват със семейството и с приятелите си, когато пристига мистериозният дядо на Клара – Хер Дроселмайер. Той бързо измъква голяма торба с подаръци за всички деца и всички са щастливи освен Клара, която още не е получила подарък. Когато тя отива при него, за да получи своя подарък, се оказва че няма повече подаръци и тя избягва при майка си цялата в сълзи.
Тогава Дроселмайер измъква играчка-лешникотрошачка в традиционната форма на войник в разкошна униформа от кралската гвардия. Клара е на седмото небе от щастие, но от завист, брат й Фриц счупва играчката. Дроселмайер намира счупената играчка и я поправя.
Когато празненството свършва и Сталбаум отиват да спят, Клара се притеснява за играчката си и отива при коледното дърво, за да я види. Тя заспива под елхата с лешникотрошачката в ръцете й. Когато часовникът бие полунощ, Клара чува шум от мишки и се опитва да избяга, но мишките я спират. Тогава изведнъж коледното дърво започва да расте и запълва стаята, войникът-лешникотрошачка оживява и той заедно с войниците си защитават Клара в битка с войската на Краля на Мишките.
В битката Клара хвърля пантофа си по Краля на Мишките и в това време лешникотрошачката успява да го прободе с копието си. Загубили водача си мишките се отдръпват. Тогава изведнъж лешникотрошачката се превръща в принц.(Според някои от версиите принцът е племенник на Дроселмайер, който е бил омагьосан от Краля на Мишките и че всичко е било план на чичо му да разруши магията.) Клара и принцът отпътуват до свят, където ги посрещат танцуващи снежинки, феи и кралици Тук свършва първо действие.
Когато завесата се вдига отново, Клара и принцът са пристигнали в страната на Захарната фея. Тя и народът й от страната на сладките ги посрещат с множество танци. Танцуват испанските танцьори на шоколада, китайските – на чая, арабските – на кафето, руските – на захарните бастунчета, танцът на марципанените овчарчета, на Захарната фея и танцът на цветята. След като фестивалът завършва, Клара се събужда под коледното дърво с лешникотрошачката в ръцете си. (При накой от версиите сцената с нейното събуждане не се представя, за да се приеме, че всичко това не е било сън).

Хореография – Лев ИВАНОВ и Василий ВАЙНОНЕН
Адаптация – Марияна Захариева
Сценография и костюми – Еслица Попова
Репетитор – Силвия Малинова
Корепетитор – Елена Колева
Ас. Режисьори – Елена Бояджиева, Мария Димитрова

Чайковски композира балета през 1891-1892, но не бил доволен от работата си и считал произведението за едно от по-малко сполучливите. Премиерата на „Лешникотрошачката“ е била на 18-ти декември 1892 година заедно с премиерата на операта на Чайковски „Йоланта“ в театър „Марийнски“ в Санкт Петербург, Русия. Но първото представление не е имало много голям успех.
За първи път балетът е представен извън Русия през 1934 година в Англия, а през 1944 е направено първото представление на „Лешникотрошачката“ в Съединените Щати от балета на Сан Франциско. През 1954 е направено представление и в Ню Йорк, което е постигнало огромен успех и от тогава традиционно се изпълнява по Коледа всяка година. Балетът е бил предаван по телевизията 2 пъти, а през 1993 е бил филмиран. След края на 1960-те „Лешникотрошачката“ се превръща във феномен като се изпълнява по традиция на Коледа в целия свят.

8 декември 2011 година – четвъртък, Драматичен театър „Рачо Стоянов”. Билети на касата на театъра. Организатори на събитието са Държавна опера – Русе и „Арттра“ ЕООД.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Подобни теми:акцент балет Драматичен театър "Рачо Стоянов"лешникотрошачката опера

Виж също

Как да се действа за недопускане конфликт на интереси от кметове и съветници

Не изпускай

Преустановява се частично приемът на заявления по Мярка 121 от ПРСР

Култура

ДГ „Ран Босилек“ чества 135 години от рождението на своя патрон

Published

преди един ден

21.09.2021

hri100.petrov

135 години от рождението на своя патрон чества Детска градина „Ран Босилек“. Там стартираха учебната година с постановката „Патиланци“ на Ловешки музикален театър, а през дните до 26 септември, когато е рожденият ден на писателя, са подготвили богата програма с четения на негови произведения, драматизации, изложба с книги, спортен празник с патилански игри. На 26 септември те ще поднесат и цветя на паметника на Ран Босилек.

Ран Босилек е роден в Габрово на 26.09.1886г. Израснал в бедно многодетно семейство, Ран Босилек се запознава с устното народно творчество от дете чрез приказки, разказвани от майка му. Завършва Априловската гимназия в Габрово (1904), после учителства там (1904–1908). Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908–1910), завършва право с докторат в Брюксел (1916). Известно време работи като адвокат, но интересът му към литературата надделява.

Ран Босилек е от малкото писатели, които се посвещават единствено на литературата за деца. Той е забележителен творец, редактор, преводач, издател, отдал повече от 50 години от живота си на децата и детската книга. Дал живот на редица иконични произведения, сред които “Я кажи ми облаче, ле бяло”, “Косе-Босе”, “Патиланци”, “Родна стряха” и “Родна реч”.Творчеството му за деца включва множество авторски текстове, както и редица обработени и преразказани народни приказки. Ран Босилек утвърждава модел, който и днес може да служи за пример как успешно да се откриват и издават стойностни произведения за деца.

Безграничната му любов към децата, лумнала от непосредственото общуване с тях като учител, е неговият най-дълбок извор на вдъхновение.Авторът на „Родна реч” и на веселите патилански истории, големият поклоник на българския фолклор смята, че на детето е нужно да се покаже цялостно животът, да се въведе то постепенно в сложните човешки отношения, да се разкрият пред него взаймоотношенията между човека и природата. Посветил е много страници на отношенията между баба и внук, деца и родители. Особено място в сърцето на селското дете заемат домашните животни. В центъра на вниманието поставя самото дете с неговите игри и мечти. В много от приказките и разказите си той защитава идеята за необходимостта от жизнерадостно творчество за малките. Това се вижда в разказите му „Патиланско царство”, „Патиланско училище” и др.Ран Босилек си поставя за цел да запознае своите малки приятели с нови, неизвестни досега за тях понятия като добро и зло, справедливост и несправедливост, труд, чест, дълг. Много от приказките на писателя са разгърнати върху основата на противоречието между доброто и злото.

Ран Босилек е един от най-добрите български преводачи на световната литературна класика за деца. Издава множество книжки с приказки от норвежки, руски, индийски, шведски, японски произход.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Награда за ФФ „Веселина“ при НЧ „Развитие-1870“

Престижно отличие от фестивала „Фолклорни нюанси” за формация „Веселина”.

Published

преди един ден

21.09.2021

hri100.petrov

Фолклорна формация „Веселина“ при народно читалище „Развитие-1870” дообогати колекцията си с престижни награди, добавяйки златен медал, статуетка и диплома от участието си в тазгодишния международен фестивал „Фолклорни нюанси“.

Във форума се изявиха формации от чужбина и България в различни морски курорти и градове. Самодейците от Севлиево очароваха с изпълненията си публиката на откритата сцена в Приморско на 15 юли. Те представиха 24-минутна програма – „Сидела Яна”, сюита от песните: „Калинчице”, „Слънце грее” и „Рада жъне жълто жито”; „Турци Рада бедили”, „Снощи отидох на нова чушмя”, „Събрали се, набрали се” и „Яно, либе, Яно”.

Създадената през 2007 г. и ръководена от Веско Самуилов формация „Веселина” има своето достойно място в културния живот на община Севлиево. Групата е носител на редица отличия, изнесла е десетки концерти.

За своята рожба художественият ръководител казва: „Формация „Веселина” е една моя сбъдната мечта, защото с нея имам възможност сам да си подбирам участниците”. Понастоящем групата се ръководи от Жозе Понзоне – преподавател по ансамблова музика и пеене, който от години проявява интерес към българския фолклор и свири на кавал. Срещнали се преди 4-5 години с Веско Самуилов и станали приятели. „Трябваше да намеря място, където хората да ме приемат да свиря с тях. Свързах се с Веско и той ме покани да се присъединя като кавалджия към формация „Веселина”. Така станах част от оркестъра, а вече и ръководя групата. Ще продължим да прославяме Читалището и Севлиево с изпълнения на българска музика и песни”, с надежда сподели ръководителят Жозе Понзоне, гордеейки се с поредното отличие за формация „Веселина”.