Свържи се с нас

Култура

Балетът на Русенската опера гостува в Габрово с „Лешникотрошачката“

Published

on

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Една от най-гледаните коледни балетни феерии в цял свят „Лешникотрошачката“, представена от Държавната опера в Русе гостува в Драматичния театър „Рачо Стоянов“ в Габрово. Коледният спектакъл ще се състои днес /8 декември/, от 19.00 часа.

Историята е за  малко немско момиче на име Клара. Когато завесата се вдига виждаме как семейство Сталбаум се приготвят за Бъдни Вечер. Клара, по-малкият и брат Фриц, майка й и баща й празнуват със семейството и с приятелите си, когато пристига мистериозният дядо на Клара – Хер Дроселмайер. Той бързо измъква голяма торба с подаръци за всички деца и всички са щастливи освен Клара, която още не е получила подарък. Когато тя отива при него, за да получи своя подарък, се оказва че няма повече подаръци и тя избягва при майка си цялата в сълзи.
Тогава Дроселмайер измъква играчка-лешникотрошачка в традиционната форма на войник в разкошна униформа от кралската гвардия. Клара е на седмото небе от щастие, но от завист, брат й Фриц счупва играчката. Дроселмайер намира счупената играчка и я поправя.
Когато празненството свършва и Сталбаум отиват да спят, Клара се притеснява за играчката си и отива при коледното дърво, за да я види. Тя заспива под елхата с лешникотрошачката в ръцете й. Когато часовникът бие полунощ, Клара чува шум от мишки и се опитва да избяга, но мишките я спират. Тогава изведнъж коледното дърво започва да расте и запълва стаята, войникът-лешникотрошачка оживява и той заедно с войниците си защитават Клара в битка с войската на Краля на Мишките.
В битката Клара хвърля пантофа си по Краля на Мишките и в това време лешникотрошачката успява да го прободе с копието си. Загубили водача си мишките се отдръпват. Тогава изведнъж лешникотрошачката се превръща в принц.(Според някои от версиите принцът е племенник на Дроселмайер, който е бил омагьосан от Краля на Мишките и че всичко е било план на чичо му да разруши магията.) Клара и принцът отпътуват до свят, където ги посрещат танцуващи снежинки, феи и кралици  Тук свършва първо действие.
Когато завесата се вдига отново, Клара и принцът са пристигнали в страната на Захарната фея. Тя и народът й от страната на сладките ги посрещат с множество танци. Танцуват испанските танцьори на шоколада, китайските – на чая, арабските – на кафето, руските – на захарните бастунчета, танцът на марципанените овчарчета, на Захарната фея и танцът на цветята. След като фестивалът завършва, Клара се събужда под коледното дърво с лешникотрошачката в ръцете си. (При накой от версиите сцената с нейното събуждане не се представя, за да се приеме, че всичко това не е било сън).

Хореография – Лев ИВАНОВ и Василий ВАЙНОНЕН
Адаптация – Марияна Захариева
Сценография и костюми – Еслица Попова
Репетитор – Силвия Малинова
Корепетитор – Елена Колева
Ас. Режисьори – Елена Бояджиева, Мария Димитрова

Чайковски композира балета през 1891-1892, но не бил доволен от работата си и считал произведението за едно от по-малко сполучливите. Премиерата на „Лешникотрошачката“ е била на 18-ти декември 1892 година заедно с премиерата на операта на Чайковски „Йоланта“ в театър „Марийнски“ в Санкт Петербург, Русия. Но първото представление не е имало много голям успех.
За първи път балетът е представен извън Русия през 1934 година в Англия, а през 1944 е направено първото представление на „Лешникотрошачката“ в Съединените Щати от балета на Сан Франциско. През 1954 е направено представление и в Ню Йорк, което е постигнало огромен успех и от тогава традиционно се изпълнява по Коледа всяка година. Балетът е бил предаван по телевизията 2 пъти, а през 1993 е бил филмиран. След края на 1960-те „Лешникотрошачката“ се превръща във феномен като се изпълнява по традиция на Коледа в целия свят.

8 декември 2011 година – четвъртък, Драматичен театър „Рачо Стоянов”. Билети на касата на театъра. Организатори  на събитието са Държавна опера – Русе и „Арттра“ ЕООД.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Published

on

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.

От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.

Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.

Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.

За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

Зареди още

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица