Свържи се с нас

Култура

Балетът на Русенската опера гостува в Габрово с „Лешникотрошачката“

Published

on

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Една от най-гледаните коледни балетни феерии в цял свят „Лешникотрошачката“, представена от Държавната опера в Русе гостува в Драматичния театър „Рачо Стоянов“ в Габрово. Коледният спектакъл ще се състои днес /8 декември/, от 19.00 часа.

Историята е за  малко немско момиче на име Клара. Когато завесата се вдига виждаме как семейство Сталбаум се приготвят за Бъдни Вечер. Клара, по-малкият и брат Фриц, майка й и баща й празнуват със семейството и с приятелите си, когато пристига мистериозният дядо на Клара – Хер Дроселмайер. Той бързо измъква голяма торба с подаръци за всички деца и всички са щастливи освен Клара, която още не е получила подарък. Когато тя отива при него, за да получи своя подарък, се оказва че няма повече подаръци и тя избягва при майка си цялата в сълзи.
Тогава Дроселмайер измъква играчка-лешникотрошачка в традиционната форма на войник в разкошна униформа от кралската гвардия. Клара е на седмото небе от щастие, но от завист, брат й Фриц счупва играчката. Дроселмайер намира счупената играчка и я поправя.
Когато празненството свършва и Сталбаум отиват да спят, Клара се притеснява за играчката си и отива при коледното дърво, за да я види. Тя заспива под елхата с лешникотрошачката в ръцете й. Когато часовникът бие полунощ, Клара чува шум от мишки и се опитва да избяга, но мишките я спират. Тогава изведнъж коледното дърво започва да расте и запълва стаята, войникът-лешникотрошачка оживява и той заедно с войниците си защитават Клара в битка с войската на Краля на Мишките.
В битката Клара хвърля пантофа си по Краля на Мишките и в това време лешникотрошачката успява да го прободе с копието си. Загубили водача си мишките се отдръпват. Тогава изведнъж лешникотрошачката се превръща в принц.(Според някои от версиите принцът е племенник на Дроселмайер, който е бил омагьосан от Краля на Мишките и че всичко е било план на чичо му да разруши магията.) Клара и принцът отпътуват до свят, където ги посрещат танцуващи снежинки, феи и кралици  Тук свършва първо действие.
Когато завесата се вдига отново, Клара и принцът са пристигнали в страната на Захарната фея. Тя и народът й от страната на сладките ги посрещат с множество танци. Танцуват испанските танцьори на шоколада, китайските – на чая, арабските – на кафето, руските – на захарните бастунчета, танцът на марципанените овчарчета, на Захарната фея и танцът на цветята. След като фестивалът завършва, Клара се събужда под коледното дърво с лешникотрошачката в ръцете си. (При накой от версиите сцената с нейното събуждане не се представя, за да се приеме, че всичко това не е било сън).

Хореография – Лев ИВАНОВ и Василий ВАЙНОНЕН
Адаптация – Марияна Захариева
Сценография и костюми – Еслица Попова
Репетитор – Силвия Малинова
Корепетитор – Елена Колева
Ас. Режисьори – Елена Бояджиева, Мария Димитрова

Чайковски композира балета през 1891-1892, но не бил доволен от работата си и считал произведението за едно от по-малко сполучливите. Премиерата на „Лешникотрошачката“ е била на 18-ти декември 1892 година заедно с премиерата на операта на Чайковски „Йоланта“ в театър „Марийнски“ в Санкт Петербург, Русия. Но първото представление не е имало много голям успех.
За първи път балетът е представен извън Русия през 1934 година в Англия, а през 1944 е направено първото представление на „Лешникотрошачката“ в Съединените Щати от балета на Сан Франциско. През 1954 е направено представление и в Ню Йорк, което е постигнало огромен успех и от тогава традиционно се изпълнява по Коледа всяка година. Балетът е бил предаван по телевизията 2 пъти, а през 1993 е бил филмиран. След края на 1960-те „Лешникотрошачката“ се превръща във феномен като се изпълнява по традиция на Коледа в целия свят.

8 декември 2011 година – четвъртък, Драматичен театър „Рачо Стоянов”. Билети на касата на театъра. Организатори  на събитието са Държавна опера – Русе и „Арттра“ ЕООД.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Култура

Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.

Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.  

Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.

„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Зареди още

Култура

Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Published

on

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.

Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.

За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.

Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.

Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица