Култура
Балетът на Русенската опера гостува в Габрово с „Лешникотрошачката“

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Една от най-гледаните коледни балетни феерии в цял свят „Лешникотрошачката“, представена от Държавната опера в Русе гостува в Драматичния театър „Рачо Стоянов“ в Габрово. Коледният спектакъл ще се състои днес /8 декември/, от 19.00 часа.
Историята е за малко немско момиче на име Клара. Когато завесата се вдига виждаме как семейство Сталбаум се приготвят за Бъдни Вечер. Клара, по-малкият и брат Фриц, майка й и баща й празнуват със семейството и с приятелите си, когато пристига мистериозният дядо на Клара – Хер Дроселмайер. Той бързо измъква голяма торба с подаръци за всички деца и всички са щастливи освен Клара, която още не е получила подарък. Когато тя отива при него, за да получи своя подарък, се оказва че няма повече подаръци и тя избягва при майка си цялата в сълзи.
Тогава Дроселмайер измъква играчка-лешникотрошачка в традиционната форма на войник в разкошна униформа от кралската гвардия. Клара е на седмото небе от щастие, но от завист, брат й Фриц счупва играчката. Дроселмайер намира счупената играчка и я поправя.
Когато празненството свършва и Сталбаум отиват да спят, Клара се притеснява за играчката си и отива при коледното дърво, за да я види. Тя заспива под елхата с лешникотрошачката в ръцете й. Когато часовникът бие полунощ, Клара чува шум от мишки и се опитва да избяга, но мишките я спират. Тогава изведнъж коледното дърво започва да расте и запълва стаята, войникът-лешникотрошачка оживява и той заедно с войниците си защитават Клара в битка с войската на Краля на Мишките.
В битката Клара хвърля пантофа си по Краля на Мишките и в това време лешникотрошачката успява да го прободе с копието си. Загубили водача си мишките се отдръпват. Тогава изведнъж лешникотрошачката се превръща в принц.(Според някои от версиите принцът е племенник на Дроселмайер, който е бил омагьосан от Краля на Мишките и че всичко е било план на чичо му да разруши магията.) Клара и принцът отпътуват до свят, където ги посрещат танцуващи снежинки, феи и кралици Тук свършва първо действие.
Когато завесата се вдига отново, Клара и принцът са пристигнали в страната на Захарната фея. Тя и народът й от страната на сладките ги посрещат с множество танци. Танцуват испанските танцьори на шоколада, китайските – на чая, арабските – на кафето, руските – на захарните бастунчета, танцът на марципанените овчарчета, на Захарната фея и танцът на цветята. След като фестивалът завършва, Клара се събужда под коледното дърво с лешникотрошачката в ръцете си. (При накой от версиите сцената с нейното събуждане не се представя, за да се приеме, че всичко това не е било сън).
Хореография – Лев ИВАНОВ и Василий ВАЙНОНЕН
Адаптация – Марияна Захариева
Сценография и костюми – Еслица Попова
Репетитор – Силвия Малинова
Корепетитор – Елена Колева
Ас. Режисьори – Елена Бояджиева, Мария Димитрова
Чайковски композира балета през 1891-1892, но не бил доволен от работата си и считал произведението за едно от по-малко сполучливите. Премиерата на „Лешникотрошачката“ е била на 18-ти декември 1892 година заедно с премиерата на операта на Чайковски „Йоланта“ в театър „Марийнски“ в Санкт Петербург, Русия. Но първото представление не е имало много голям успех.
За първи път балетът е представен извън Русия през 1934 година в Англия, а през 1944 е направено първото представление на „Лешникотрошачката“ в Съединените Щати от балета на Сан Франциско. През 1954 е направено представление и в Ню Йорк, което е постигнало огромен успех и от тогава традиционно се изпълнява по Коледа всяка година. Балетът е бил предаван по телевизията 2 пъти, а през 1993 е бил филмиран. След края на 1960-те „Лешникотрошачката“ се превръща във феномен като се изпълнява по традиция на Коледа в целия свят.
8 декември 2011 година – четвъртък, Драматичен театър „Рачо Стоянов”. Билети на касата на театъра. Организатори на събитието са Държавна опера – Русе и „Арттра“ ЕООД.
Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Библиотеката в Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова. Събитието ще се проведе на 18 ноември, от 17.30 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.
Елена Чамуркова е родена в Габрово. Завършва “Българска филология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” – магистър по български език и литература, а по-късно защитава докторска дисертация по политология. Дългогодишен журналист.
Била е главен редактор, водещ и репортер в Дарик радио – Велико Търново, репортер в областния всекидневник “Борба”, редактор в сайта “Болярски новини”. Била е общински съветник във Великотърновския общински съвет мандат 2019 – 2023. Първият ѝ роман „Обществена поръчка“ излиза през 2018 г. За него тя получава награда „Култура“ на община Велико Търново през 2019 г. в категорията „Дебют“.
През 2019 г. излиза романът ѝ „Изнудвачът“, изд. „Фабер“, също политически трилър, за които е отличена с награда от регионалния клон на НОЛИ. През 2021 г. излиза романът ѝ „Заговорът“ изд. “Фабер” , посветен на пандемията от КОВИД-19, а през 2023 г. излиза романът й „Спасение“, чиято сюжетна линия проследява две любовни истории на фона на българския преход.
През 2020 г. е отличена с трето място от Български център за нестопанско право в националния конкурс „Граждански будилник“ за високо художествено и смислово съдържание към темата за гражданските права и свободи по време на ограничителните мерки за борба с КОВИД – 19 за разказите „Агресия“, „Асансьор за Ники“, „Цензура“ и „Добрите думи“. Нейни разкази са публикувани в няколко сайта за литература. Три от романите ѝ са качени в платформата „Сторител”, като няколко месеца подред са в топ 50 на най-слушаните книги.


Култура
Габрово е домакин на вечер, посветена на майстор Колю Фичето

Исторически музей – Дряново и Интерактивният музей на индустрията в Габрово имат удоволствието да поканят всички почитатели на българската история на представянето на две издания, отдадени на живота и делото на гения на българското Възраждане – майстор Колю Фичето.
Събитието ще се състои на 13 ноември, четвъртък, от 17.30 часа в Интерактивния музей на индустрията. Гостите ще имат възможността да се запознаят с двете последни книжни издания, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“, които музея в Дряново реализира през настоящата година.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Премиерата им за Габрово ще потопи присъстващите в света на човека, превърнал се в символ на българския строителен дух и майсторство. Освен това, посетителите ще могат лично да се срещнат и разговарят с авторите на книгите, които ще споделят своя поглед към наследството на Колю Фичето и неговия принос за развитието на архитектурата и строителството през Възраждането.
Изданията са част от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението Колю Фичето, които се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.


Култура
Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.
Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.
Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.
Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.
Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.
Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.
Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.


-
Новинипреди 6 дниГаброво отбелязва Световния ден за възпоменание на жертвите при ПТП
-
Кримипреди 6 дниШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)
-
Новинипреди 6 дниПредставиха проекта, модернизиращ водната инфраструктура с 64 млн. лева
-
Новинипреди 2 дниПроменят движението между Севлиево и Велико Търново заради ремонт
-
Новинипреди 6 дниВ Габрово се организира среща с настоящи и бъдещи родители
-
Любопитнопреди 6 дниЛексикон на успеха: Никола Рахнев от Гората.бг
-
Новинипреди 6 дниДиабетът във фокуса на здравна инициатива в Габрово
-
Кримипреди 8 часаХванаха габровец с над половин кило марихуана









