Документите за Акта на Съединението, съхранявани в Държавен архив – Габрово не са много като обем, но са интересни като съдържание. Те отразяват едно от най-значимите събития от нашата история, което бележи успешна стъпка в борбите на българския народ за национално обединение. Сред тях са възвание на Българския таен революционен комитет в Пловдив в подкрепа на Акта от 6 септември 1885 г. Той се обръща към всички граждани, към българските офицери и духовници „Часът на нашето съединение, удари! Чуждото Румелийско правителство, което ни тежи от шест години е съборено. На негово място е провъзгласено съединението ни с Княжество България, под скиптъра на българския княз Александър I…Вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България, да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело…“. Доказателства за подкрепата на делото на Съединението и неговата защита се съдържат в протоколи на Априловската гимназия за подготовка и заминаване на доброволци учители и ученици в защита на Съединението В Протокол от 11.09.1885 г. пише: „..Някои от учителите и 50 души ученици от горните класове заминават доброволци…Днес се захваща обучението на народното опълчение. Някои от учителите са четници. Негово Височество устно задължи и учителите усилено да съдейства за успешното свършване на делото…“. Друг документ, илюстриращ драматичните събития е споменът на Никола Чушков – учител от Трявна. Като ученик в Петропавловската семинария той е част от сформираната чета, която на път към Пловдив минава през Габрово, Шипка и Калофер. Интересни са запазените правителствени телеграми за военните действия през Сръбско-българската война, като в телеграма от 8 ноември към Габровския околийски управител, препратена от Севлиево четем: „…Вчера и днес продължителна и ужасна битка при Сливница, Българската войска победила съвършено неприятелските войски.“, от 10 ноември: „Пълна победа при Драгоман“…“, както и телеграми, изпратени от самия княз, пряк участник във военните действия, от 11 ноември: „След като принощуваха нашите войски на превзетите снощи позиции, почнаха отзарана боя с преследването на сърбите и около 4 часът превзеха Цариброд, гдето се намирвам и аз.“ и от 14 ноември: „Днес в 7 часа сутринта нашия авангард настъпи към Пирот, в 2 часа с открити знамена Шуми Марица минахме границата. В 4 часа бяхме на растояние от 4-5 км. от Пирот, когато неприятеля откри артилерийски огън. Артилерийския бой се продължава до 5,3 часа, нашите войски останаха на заетите позиции.“ Запазени са писма от Габровския кмет по повод историческото събитие на Съединението на Северна и Южна България (респ. Княжество България и т.нар. Източна Румелия) и неговото признаване от страната на Османската империя през зимата на 1886 г. Съхранена е и интересната литография на участника в ученическия легиона Никола Данчов „Тържествуваща България“.

Като габровци за нас е особена важна фигурата на един от героите на Съединението – Продан Тишков – Чардафон, габровецът, застанал начело на Голямоконарската чета, която в нощта на 5 срещу 6 септември 1885 г влиза в Пловдив и участва в ареста на управителя Гаврил Кръстевич и провъзгласяване на Съединението. Запазените за Чардафон документи не са много като обем, но важни като съдържание, те са летопис от Илия Габровски, снимки на Продан Тишков, на знамето на водената от него чета, на неговите паметници в Габрово, на някогашната музейна експозиция в родната му къща, изградена в негова памет, книгата на Ганчо Танев и Ангел Илиев „Чардафон Велики“, интересна кореспонденция с негова потомка, публикации за него както и за други габровци, участници в Съединението.

По повод 140-та годишнина от Съединението, Държавен архив – Габрово подготви витрина с оригинални документи, свързани със събитието. Те са разделени на три части: Първата представя Акта на Съединението, в който са експонирани описаните Възвание и телеграми. Втората е свързана с участници в Съединението, сред които габровците Чардафон Велики, ген. Никола Петров, Стефан Ватев, тревненеца Никола Чушков, както и снимки на членове на БТРЦК в Пловдив, начело със Захари Стоянов. Третата включва почитта към делото на съединистите със снимки на паметници, от музейната сбирка на Чардафон, биографичната книга за него и публикации за отбелязване на Съединението през годините.

Експонираното може да бъде разглеждано всеки работен ден след 15 ч. във фоайето на Държавен архив – Габрово между 4 и 12 септември.

Съхранените в Държавен архив – Габрово документи доказват готовността и подкрепата, които габровци оказват в извършване на Съединението, неговата защита и признаване.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.