Августовското слънце изгря меко и топло, със златисто сияние, което сякаш галеше склоновете на Стара планина. Това не бе просто още една събота – това бе последната събота на август, когато България отново се поклони пред своите герои.

148 години след боевете на Шипка, паметта е жива, а връх Свети Никола отново се превърна в свещено място на признателност и единение. Денят започна със звън на камбани и тържествена панихида в Соколския манастир.

Сред свежата прохлада на манастирските дворове, молитвата, водена от отец Руслан, събра ротарианци, приятели и десетки поклонници, тръгнали да извървят своя път по стъпките на опълченците.

„Трябва да бъдем единни – както преди 148 години, така и днес“ – каза отецът, и тези думи сякаш дадоха тон на целия ден. Малко след службата, глъчката от походниците изпълни пътеките.

Три бяха маршрутите, наречени символично „Походи на приятелство и признателност – с Ротари по стъпките на героите“. Първият, от Соколския манастир до върха, събра над 80 души – сред тях ротарианци от Габрово и Севлиево, десетки приятели, но най-вече децата от туристическо дружество „Млад планинар“ – Петрич, които вече осем години идват по покана на Ротари клуб Габрово, заедно със своя ръководител Гергана Сандъкчиева.

Вторият поход – от Узана до върха – събра над 30 участници, сред които председателят на Общински съвет Габрово Климент Кунев със семейството си, приятели и заместник – председателя на ОбС – Габрово Николай Григоров, който поведе групата с родолюбив заряд.

Третият поход, от храм-паметника „Рождество Христово“ в гр. Шипка, събра ротарианци, ротарактори и приятели от клубовете в Стара Загора, Нова Загора, Сливен и Казанлък. Над 20 души изкачиха стръмните стъпала до Паметника на Свободата, носейки в сърцата си живата памет за подвига.

Когато часовете доближиха обяд, върхът вече бе изпълнен с родолюбци от цялата страна.

Тържествената част започна с приемането на почетния караул на 61-ва Стрямска бригада от председателя на Народното събрание.

Висшите духовници отслужиха панихида в памет на загиналите, а точно в 12:00 часа започна церемонията по поднасяне на венци и цветя. Сред тях особено място заеха венците, поднесени от името на Ротари България, Ротари клуб Габрово и Ротари клуб Севлиево – знак, че признателността на ротарианците е жива и дълбока.

В тази строгост на военния ритуал се вля и топлината на едно символично послание – пъзел от двадесет правоъгълника, сглобен от ротарианците, чиито две лица носеха надписите: „148 години Шипченска епопея“ и „Единни за добро“.

Този пъзел, за миг разчупил протокола, внесе усмивка и напомни, че силата на единството е най-голямото оръжие – и преди, и днес. След церемонията оживя възстановката на боевете, представена от НД „Традиция“.

В дима от оръдията и гърмежите на пушките, под вик „Ура!“, зрителите сякаш се пренесоха назад във времето. Вазовите „Опълченци на Шипка“ оживяха пред очите ни – не като стих, а като жива картина на героизма. Фотодокументалната изложба „Дългият път на националния ни химн“, подготвена от Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, допълни деня с още един пласт памет.

Паната с документи, снимки и нотни партитури разказаха историята на „Мила Родино“ и неговите предшественици. Символично, изложбата ще продължи своя път – от върха към Габрово, за да напомни, че химнът ни е също рожба на борба, памет и единение.

Целият ден носеше в себе си топлината на есенното августовско слънце – нежно, но наситено с патос и благодарност. Децата играеха и се усмихваха, ветераните от туристическите дружества споделяха спомени, а ротарианците съчетаваха традицията с посланието на настоящето.

Темата на ротарианската година – „Единни за добро“, обявена от гуверньора на Ротари България Пламен Цветков от Ротари клуб Русе-Дунав, сякаш оживя в пълна сила на този ден.

Тя се превърна не в лозунг, а в преживяна реалност – в стъпките по пътеките, в молитвите на върха, в децата, които учат героизма не от книги, а от живото докосване до мястото, където историята е написана с кръв и чест.

Така завърши денят на 148-ата годишнина от Шипченската епопея – не като музейно събитие, а като жив пътепис от чувства, крачки и обединение.

Защото, както някога героите ни защитиха свободата с цената на живота си, така днес ние сме длъжни да пазим паметта им – единни, силни и благодарни.

*Автор: Пламен Иларионов,
президент на Ротари Клуб Габрово, 2017/2018, 2014/2015, 2023/2024 г.