Велико Търново и Габрово ще кандидатстват заедно за европейска столица на културата през 2032 г., информира областният всекидневник Борба.

Новината първо беше съобщена от Галин Попов – артистичен директор на фестивала „48 часа Варуша юг”, преди началото на концерта на хор „Ваня Монева” на площада пред Царевец.

„Фестивалът „48 часа Варуша юг” е едно от доказателствата, че когато хората обединят усилията си, резултатите не закъсняват. Велико Търново и Габрово трябва да намерят начин да кандидатстват заедно! Аз виждам тази кандидатура с двоен потенциал, а фестивалът ни показва именно такива резултати“, каза Галин Попов.

После той покани на сцената кмета Даниел Панов, който официално я потвърди и обеща на великотърновци и габровци да работи за общата кауза.

Мотото „Съединението прави силата” за първи път в България е написано на читалище „Надежда” във Велико Търново.

Аз знам, че заедно и обединени нещата се случват, както показваме с фестивала „48 часа Варуша юг”. Нищо не може да се случи без хората на изкуството и културата. Днес подавам ръка към Габрово, за да се осъществи една дългогодишна мечта на творците – Велико Търново и Габрово да кандидатстват за столица на европейската култура през 2032 година и тя да се превърне в печелившата кандидатура на България. Великотърновци и габровци го заслужават!”, заяви Даниел Панов.

В подкрепа на идеята за обща кандидатура се изказа и заместник-министърът на туризма Павлин Петров.

„Поздравявам ви за кавалерския жест, който Велико Търново отправи към Община Габрово. Северна България се нуждае от това! Тук ясно виждаме, че културата, историята и изкуството са силно свързани и надграждат туристическия продукт на страната”, обърна се към творците Павлин Петров.

Габрово вече обяви официално кандидатурата си за европейска столица на културата през 2032 г. и дори беше първо. Градът работи за каузата още от миналата година, а в края на февруари 2025 г. Общинският съвет единодушно подкрепи предложението градът да се включи в надпреварата.

Габрово е доста напред в подготовката – вече регистрира необходимата общинска фондация, Община Габрово е наела екип от трима независими културни експерти с над 23 години опит, като техни клиенти са били 11 от последните 13 града, носители на титлата, пише още изданието.

Цялата статия на журналиста Ана Райковска можете да прочетете оттук.

Община Габрово обяви процедура за подбор на ръководител на Детски фолклорен ансамбъл „Габровче“ – културен символ на града и един от най-изявените детски ансамбли в страната.

Основан преди близо половин век, ансамбълът е носител на многобройни отличия и е известен със своите автентични възстановки на български обичаи, сценични костюми и хореографии, аплодирани в България и по света.

Кандидатите трябва да имат висше образование в областта на музикалното или танцовото изкуство, да познават различните стилове на българския фолклор и да притежават управленски и комуникационни умения.

Позицията предлага срочен трудов договор за пет години, мотивиращо възнаграждение, бонуси за стаж и работа в творческа среда. Подборът ще се извършва в три етапа: проверка на документи, представяне и защита на концепция за развитие на ансамбъла и интервю с комисията.

Необходимите документи трябва да бъдат подадени до 25 август 2025 г., 16:00 ч., в деловодството на Община Габрово (пл. „Възраждане“ № 3) или по електронна поща. Допълнителна информация и проект на длъжностна характеристика са достъпни в отдел „УЧР“ и на сайта на Общината, в раздел „Кариера“.

Ценната находка е намерена по време на редовните археологически проучвания, провеждани от Исторически музей – Севлиево, финансирани от Министерство на културата и Община Севлиево. Научният ръководител на обекта Надежда Ботева и нейният екип ще продължат работата си до края на месец август. ​

Монетата е тремис на византийския император Юстин II (565 – 578). Тремисът е най-малкият номинал на византийските златни монети. Тежи 1,5 грама и има диаметър 18 мм. Изработена е от злато с много висока проба – 22-23 карата.

Сечена е във византийската столица Константинопол. ​На лицевата ѝ част е образът на императора, с диадема, облечен с броня. Император Юстин II наследява трона след един от най-славните византийски императори – Юстиниан Велики (527 – 565). Юстин II не успява да се справи с множеството проблеми, които наследява вследствие на амбициозната политика на предшественика си. Империята губи територии и затъва във финансова криза. Императорът се разболява от психическо разстройство и умира. ​

На обратната страна на монетата е изобразена богинята на Победата (лат. Victoria), в ход на дясно, глава на ляво, държи венец и сфера с кръст. ​

За 46-те години, в които се провеждат разкопки на крепостта, във фонда на Историческия музей в Севлиево са постъпили три златни монети. Те са открити през 80-те години на ХХ в.

Последната златна находка ще бъде показана в Хаджистояновото училище по повод празниците на Севлиево през октомври и ще заеме своето място в постоянната експозиция “Археология”.