През 2024 година в област Габрово се наблюдава положителна тенденция в семейния живот – браковете се увеличават, а разводите намаляват. Според последните данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, регистрираните юридически бракове са 242 – с 29 повече в сравнение с предходната година.

Коефициентът на брачност достига 2.6‰, което сочи към умерено повишение на интереса към семейния живот. Градската среда остава предпочитано място за създаване на семейство – цели 183 от всички бракове са сключени сред жителите на градовете в региона.

Любопитна е и статистиката за възрастта при първи брак. През 2024 г. мъжете в Габровско се женят средно на 36.7 години, а жените – на 33.6. И за двата пола това е значително покачване спрямо 2023 г., с увеличение съответно от 1.1 и 1.6 години.

Това потвърждава тенденцията към по-късно сключване на брак, типична за съвременните поколения. Въпреки това, за мнозинството от младоженците 2024 г. бележи първото им „да“. Първи брак е бил за 75.2% от мъжете и 76.0% от жените, сключили граждански съюз през годината.

Още една добра новина идва от статистиката за разводите – те намаляват. Общият им брой за 2024 г. е 119, което е с 8 по-малко от 2023 г. С тези положителни тенденции област Габрово изпраща ясното послание, че въпреки предизвикателствата на съвремието, любовта и желанието за съвместен живот продължават да заемат централно място в живота на хората.

През 2024 г. в областта са регистрирани общо 603 раждания, от които 599 (99.3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените деца намалява с 51, което представлява спад от 7.8%. Общият коефициент на раждаемост за годината е 6.3‰. От живородените деца 299 са момчета, а 300 – момичета.

Тези данни оповестиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.По населените места разпределението показва, че 455 от децата са родени в градовете, а 144 – в селата. Раждаемостта в значителна степен се определя от броя и плодовитостта на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години).

Към 31 декември 2024 г. броят им в областта е 15.4 хиляди, което е с 0.4 хиляди по-малко спрямо предходната година и със 7.6 хиляди по-малко спрямо 2012 г. Тази тенденция оказва пряко влияние върху възпроизводството на населението в региона. През 2024 г. са родени 38 деца от майки под 20 години, докато през 2023 г. те са били 44. От жени над 40 години през 2024 г. са родени 28 деца. Тоталният коефициент на плодовитост, който показва средния брой живородени деца от една жена, е 1.71 и е с 0.08 по-нисък спрямо предходната година.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете също се е повишила – от 28.3 години през 2023 г. до 28.9 години през 2024 г. Освен това, 440 от живородените деца са родени извън брак, което представлява 73.5% от всички раждания.

През 2024 г. в областта са починали 1 967 души, което е с 120 души или 5.7% по-малко спрямо 2023 г. Въпреки това общият коефициент на смъртност остава висок – 20.9‰. Смъртността сред мъжете (22.0‰) е по-висока от тази при жените (19.8‰). Коефициентът на смъртност в селата е 29.4‰, докато в градовете той е 18.7‰. Областта се нарежда сред регионите с най-висока смъртност в страната – наравно с Перник (20.9‰), следвана от Монтана (21.5‰), Кюстендил (21.3‰) и Видин (24.3‰).

Преждевременната смъртност – делът на починалите под 65 години – се е увеличила от 14.9% през 2023 г. на 15.8% през 2024 г. При мъжете този дял е 21.9%, докато при жените – 9.7%. През 2024 г. са починали 4 деца на възраст до една година, като коефициентът на детска смъртност е 6.7‰. Това представлява значително увеличение спрямо предходните години – 1.3‰ през 2022 г. и 1.5‰ през 2023 г.

В национален контекст, през 2024 г. в общо тринадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от този в областта, като най-ниските стойности се отчитат в областите Кюстендил (1.3‰), Габрово (1.5‰) и Велико Търново (1.9‰).

Демографската картина в област Габрово продължава да буди сериозно безпокойство. Към 31 декември 2024 г. населението на областта е 93 817 души – спад с 1 045 души спрямо предходната година, което представлява намаление от 1.1%. Това сочат последните данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

Областта представлява едва 1.5% от населението на България и 13.9% от Северен централен район. Намаляването на населението е съпътствано и от все по-задълбочаващ се процес на застаряване.

Най-тревожна е структурата на възрастовите групи. Хората на възраст 65 и повече години вече са 30.5% от населението – ръст с 0.2 процентни пункта спрямо 2023 г. Жените в тази група представляват 35.4%, докато мъжете – едва 25.2%, което се дължи на по-високата смъртност сред мъжете. Община Трявна е най-засегната – 35% от населението ѝ е над 65 години. За сравнение, в Севлиево този дял е 28%. По този показател Габровска област заема второ място в страната след Видин (31.3%).

Децата до 15 години са само 11.6% от населението на областта, като най-благоприятна е ситуацията в Севлиево – 13.5%, а най-тревожна – отново в Трявна, с едва 9%. Общият коефициент на възрастова зависимост (съотношението между „зависимото“ и „независимото“ население) достига 72.8%, като най-висок е в община Дряново – 79.6%. Това означава, че на всеки 100 души в трудоспособна възраст се падат почти 73, които не работят.

Възпроизводството на трудоспособното население е силно компрометирано. Коефициентът на демографско заместване – съотношението между младите (15–19 г.) и хората, излизащи от трудоспособна възраст (60–64 г.), е едва 57. С други думи, за всеки 100 напускащи активната работна възраст, влизат само 57 младежи. Средната възраст на населението се увеличава до 49.4 години – с 0.2 години повече от 2023 г. В градовете тя е 48.8 години, а в селата – 51.7 години.

Обезлюдяването на селата е друг ясен белег за демографския срив. От общо 349 населени места в областта, цели 64 са без постоянно население, а в 214 живеят по-малко от 50 души. Населението на градовете е 74 521 души (79.4%), докато в селата – едва 19 296 (20.6%).

Данните рисуват мрачна картина за бъдещето на област Габрово – регион, който се свива, застарява и обезлюдява с всяка изминала година. Ако тези тенденции продължат, ще бъде все по-трудно да се поддържат икономическата активност, социалните услуги и качеството на живот в района.