Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот, включително и в производството. В рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE Габровската търговско-промишлена палата проведе двудневен семинар.

В първия ден участниците – на място и онлайн, се запознаха с бъдещите дейности по проекта, примери от Учебната фабрика на Рурския университет в Бохум, Германия за контрол на качеството с помощта на ИИ, добри практики в приложението му в управлението на човешките ресурси. Ръководителят на Дигиталния иновационен хъб за Северен централен район Светослав Матеев представи възможностите за подпомагане на фирмите и публичната администрация. Семинарът беше открит от зам. – областния управител на Габрово Иван Любомиров.

Във втория ден ученици от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово участваха в пилотно обучение за контрол на качеството в производството с помощта на изкуствен интелект. Представителите на учебната фабрика към Рурския университет в Бохум, Германия ги запознаха как на практика може да се използва ИИ в контрола на качеството, какви са стъпките при разработване на такова приложение.

Учениците имаха възможност да направят на практика подбор на данни за обучението на ИИ. Увериха се, че никак не е лесно да подбереш такива данни, които да дадат добър краен резултат от работата на ИИ. В края на обучението всички ученици получиха сертификати.

Повече за проекта:
Габровската търговско-промишлена палата е партньор за България по проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE. Водеща организация е Институтът за трудово правни науки към Рурския университет в Бохум. Участват и Катедрата по производствени системи към университета, Университетът в Гренобъл (Катедра „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Франция), Университетът в Будапеща (Технологичен център BME „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Унгария) и консултантска фирма по управление от Ираклион (Крит, Гърция).

Целта е да предоставим решения с ИИ на малки и средни предприятия (МСП). Потенциалът е огромен, независимо дали става въпрос за осигуряване на качеството в производството, за оптимизиране на сътрудничеството между хора и роботи или за вътрешни логистични процеси. Проектът се основава на своя предшественик „Digital Coach“, който беше признат от ЕС за проект с най-добри практики. В рамките на този проект хора от МСП бяха обучени като цифрови треньори, които ефективно следят за промените, включват служителите и помагат за преодоляване на съпротивата срещу новите технологии. Сега ще разширим сферата им на дейност, като включим и областта на изкуствения интелект. Предвижда се и активно включване на учениците от средните училища чрез разработване на гъвкави програми за обучение, които да предизвикат интереса им за работа в промишлеността и да демонстрират как ИИ може да бъде полезен.

Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество“ – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение от 2024 до 2027 г. (2024-1-DE02-KA220-VET-000256987).

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.

Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.

То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.

В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.

Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.

С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.

Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.

Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.

Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.

Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.

Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.

В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.

Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.

Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.