Икономика
Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!
На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.
Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.
То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.
В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.
Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.
С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.
Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.
Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.
Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.
Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.
Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.
В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.
Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.
Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.
До 2 март предприятията и самоосигуряващите се лица, които са изплатили през 2025 г. доходи на физически лица, включително и от трудови правоотношения, са длъжни да представят по електронен път в НАП справки за изплатените суми. Те се обявяват в левове, предвид че през 2025 г. това е основната валута в България. Според нормативните изисквания справките се подават до 28 февруари, но тъй като е събота, срокът се удължава до първия работен ден – 2 март.
В справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, освен изплатените през 2025 година облагаеми доходи по трудови правоотношения и удържаните данък и задължителни осигурителни вноски, работодателите трябва да обявят и определени необлагаеми доходи, предоставени от тях. Сред тях са: дадените на служителите ваучери за храна, които са освободени от облагане с данък върху социалните разходи по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, изплатените обезщетения за първите два дни от болничния, еднократните помощи в размер до 2400 лв./1227,1 евро за раждане или осиновяване на дете, сключване на граждански брак, необлагаемите дневни командировъчни пари, ако изплатената сума на конкретно физическо лице е над 1000 лв./511,29 евро, и др.
В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се обявяват изплатените през годината доходи, удържаните данък и задължителни осигурителни вноски на физически лица от извънтрудови правоотношения, упражняване на свободна професия, авторски и лицензионни възнаграждения, наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от други източници, доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък, като например дивиденти и ликвидационни дялове, облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител и др., доходи от прехвърляне на права и имущество, както и необлагаеми доходи, изчерпателно изброени в чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ и в Част ІV от номенклатурата към утвърдения образец.
За да улесни подаването на справките, НАП предоставя на сайта си клиентско приложение. Работодателите могат да видят декларираните от тях данни чрез две електронни услуги, достъпни с персонален идентификационен код /ПИК/ и квалифициран електронен подпис /КЕП/: „Предоставяне на справка за актуално състояние на данните, декларирани със Справката за изплатени през годината доходи по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ и за удържаните данък и задължителни осигурителни вноски“ и „Предоставяне на справка за актуално състояние на данните, декларирани със Справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за изплатените през годината доходи по трудови правоотношения“.
Получените в НАП данни от предприятията ще могат да бъдат въведени в предварително попълнените данъчни декларации, които ще са достъпни в Портала за електронни услуги през март.
Повече информация за попълването на данните и подаването на справките може да бъде получена на телефоните на Информационния център на НАП: 0700 18 700 или 02/9859 6801, съобразно тарифата на съответния оператор.
Област Габрово заема 14-о място в страната по показателя средна брутна месечна работна заплата, като се изкачва с три позиции спрямо предходното тримесечие. Това сочат данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
През четвъртото тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата в областта достига 2 095 лв., което представлява увеличение от 6,7% спрямо третото тримесечие на същата година.
По месеци размерът на средната брутна заплата е както следва: за октомври – 2 049 лв., за ноември – 2 117 лв., а за декември – 2 120 лева. На годишна база също се отчита ръст. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата в област Габрово нараства с 8,7%.
Увеличението в обществения сектор е 11,2%, докато в частния сектор ръстът достига 7,6%. Сред икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на възнагражденията спрямо предходното тримесечие, се нареждат „Образование“, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ и „Култура, спорт и развлечения“.
В сравнение със същия период на 2024 г. най-значително повишение на заплащането се отчита в секторите „Селско, горско и рибно стопанство“, „Строителство“ и „Административни и спомагателни дейности“.
Данните показват, че най-високи средномесечни трудови възнаграждения през четвъртото тримесечие на 2025 г. са получавали наетите в „Държавно управление“ – 2 701 лева, както и в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 2 484 лева.
В другия край на класацията остават икономическите дейности с най-ниско средномесечно възнаграждение. Това са „Операции с недвижими имоти“ – 967 лева, „Административни и спомагателни дейности“ – 1 247 лева и „Други дейности“ – 1 403 лева.
В национален план, по показателя средна брутна месечна работна заплата, област Габрово се нарежда на четиринадесето място след София (столица), Варна, Враца, София (област), Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас, Търговище, Плевен, Шумен, Разград и Перник.
В свят, в който дигиталното присъствие е ключово за успеха на всеки бизнес, market tackle се позиционира като стратегически партньор, който помага на брандовете да растат устойчиво, разпознаваемо и измеримо. Базирана в Габрово, но работеща с клиенти от цяла България и чужбина, агенцията предлага цялостни решения в сферата на дигиталния маркетинг.
В market tackle вярват, че добрите резултати идват от дългосрочно партньорство. Екипът гледа на всеки клиент като на съмишленик, с когото изгражда ясна стратегия, базирана на данни и конкретни бизнес цели.
„За нас маркетингът не е просто реклама. Това е процес по изграждане на доверие, имидж и устойчиви продажби. Работим рамо до рамо с клиентите си и взимаме решения, базирани на реални данни, а не на предположения“, споделя Мирена Колева, собственичка на market tackle.
Агенцията предлага стратегически и оперативни решения в ключовите направления на онлайн маркетинга:
- реклама в Google (Search, Display, Performance кампании);
- реклама в YouTube;
- реклама в Meta (Facebook и Instagram);
- маркетинг в социалните мрежи;
- създаване на съдържание;
- SEO (оптимизация за търсачките);
- имейл маркетинг;
- създаване на уеб сайтове.
Комбинацията от различни канали позволява изграждането на цялостна маркетингова екосистема, която увеличава разпознаваемостта на бранда, привлича точната аудитория и стимулира продажбите.
В основата на всяка кампания стои внимателно изготвена стратегия. market tackle анализира пазара, конкуренцията и поведението на потребителите, за да изгради план за действие с ясни KPI показатели и измерими резултати.
Агенцията не просто стартира кампании – тя ги оптимизира постоянно, за да гарантира ефективност и максимална възвръщаемост на инвестицията.
За да улесни бизнеса в първата стъпка към по-силно онлайн присъствие, market tackle предлага безплатна оферта и първоначален план за работа. Така всеки клиент получава ясна визия за възможностите и потенциала си още преди старта на съвместната работа.
Ако търсите дигитален партньор, който мисли стратегически, работи прозрачно и поставя резултатите на първо място, market tackle е вашият избор.
Може да ни разкажете за вашия бизнес на имейл office@markettackle.com или на 0894 536 117.
-
Новинипреди 5 дниПартиите и коалициите в ОбС – Габрово отговориха на ГЕРБ за футбола и спорта
-
Новинипреди 5 дниМестните политици не постигнаха консенсус за състава на РИК – Габрово
-
Новинипреди 5 дниЧетири медала спечелиха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Кримипреди 5 дниЗаловиха шофьор, каращ на „пиксели“ в Габрово
-
Новинипреди 5 дниВладимир Ангелов застава начело на УС на ОФК „Янтра“
-
Любопитнопреди 3 дниИзтича крайният срок за подкрепа на Преслава Василева за „Кралица на Варна“
-
Културапреди 5 дни„Известия на Исторически музей – Дряново“ вече са включени в НАЦИД
-
Културапреди 5 дниОт младата булка се очаква да е тиха, кротка, скромна, сръчна, работлива и да не противоречи