Свържи се с нас

Култура

Проф. Петър Стоянович представи книгата си за Царска България

Published

on

На 10 април Историческият музей в Дряново бе домакин на представянето на книгата „Царска България (1879 – 1946) – Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)” от проф. дин Петър Стоянович и доц. д-р Ивайло Шалафов. Събитието събра многобройна публика в залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“, а за него пристигна единият от авторите, предизвиквайки голям интерес сред жителите и гостите на града.

Още в началото директорът на музея, Иван Христов, приветства проф. Стоянович с топли думи и го представи като един от най-уважаваните български учени, посветили работата си на Третото българско царство – период, който често остава встрани от общественото внимание, но крие в себе си множество важни уроци и истории.

Книгата не е просто сух исторически преглед. Тя оживява с образи, разкази и детайли – богат илюстративен материал от фонд „Цар Борис и царица Йоанна“, Царски дворец „Врана“ и Държавна агенция „Архиви“, които придават плътност на описанията. Страниците ѝ пазят литографии, писма, снимки, дневници, гербове, ордени – и дори дрехи и отличия на царския двор.

По време на представянето авторът подчерта, че макар изданието да разказва за малка част от новата българска история, това време е от ключово значение. След Освобождението България поема категорично своя европейски път, а монархията играе съществена роля в изграждането на модерната държава.

Проф. Стоянович говори за мястото на България в Европа в края на XIX и началото на XX век, за монархическата система на управление и за възприятието на българската царска институция от страна на Запада.

Той акцентира върху процеса на пълна българизация на царския двор при управлението на цар Борис III и позитивния образ на страната ни в междувоенния период, когато България се превръща в предпочитано място за работа и живот от много европейци – нещо, което днес звучи почти невероятно.

Интерес предизвика и темата за екологията – неочакван, но важен акцент в разказа на историка. След Освобождението България се оказва критично обезлесена, а именно цар Фердинанд започва първите целенасочени усилия за залесяване и опазване на природата. Един детайл, който често убягва, но говори за визия и отговорност към бъдещето.

Петър Стоянович отбеляза още, че трудът му, заедно с този на доц. д-р Ивайло Шалафов, обхваща близо 80% от служителите на короната. Стоянович информира присъстващите, че съвсем скоро в двореца „Врана“ ще бъде отворено пространство за посетители и ще бъде представена експозиция с лични вещи на царската династия.

Срещата в Дряново завърши с аплодисменти, автографи и обещание за нови гостувания и вълнуващи разговори за българската история.

Култура

Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“

Published

on

Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“ от конкурса за млади фолклорни таланти „Орфеево изворче“, който се проведе на 26 и 27 април в Стара Загора. Надпреварата събра над 1500 участници от цялата страна.

Гордост за ръководителката е, че наред с изпълнители от музикални училища, децата от Детска фолклорна формация „Габровски гласчета“ бяха удостоени с първо място и плакет от конкурса.

За първи път се явяват и по-малките от „Гласчетата“, които също бяха отличени с първо място.

Трето място получи и Боян Борисов в изпълнение на гайда, който също се явява за първи път на конкурс. Второ място получиха и дуета Габриела и Боян Борисови .Вълнението на ръководителката е голямо от високата оценка на специалисти в областта на фолклора като Професор Георги Петков, доц. Владимир Владимиров, Петьо Костадинов ,Пею Пеев преподаватели в ДМА “ Панчо Владигеров“ .

Зареди още

Култура

Видео урок за Колю Фичето представя великия майстор пред ученици в цялата страна

Published

on

По повод Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ образователната онлайн платформа „Уча се“ създаде специален видео урок, посветен на възрожденския майстор – строител от Дряново.

Реализацията е резултат от съвместен проект между Община Дряново, Исторически музей – Дряново и екипа на „Уча се“. Основателят на платформата, дряновецът Дарин Маджаров, създава видеото безвъзмездно, като личен жест към родния си град и в подкрепа на историческата ни памет.

Урокът, с продължителност 5 минути и 15 секунди, представя живота и делото на Колю Фичето – символ на архитектурното майсторство на Българското възраждане и създател на едни от най-впечатляващите сгради, мостове и църкви в страната. Чрез съдържателното видео, учениците ще се запознаят с фигурата на Фичето като един от най-уважаваните и признати строители в Югоизточна Европа през XIX век.

Видео урокът ще бъде включен в образователните занятия и беседи, които специалистите от Исторически музей – Дряново провеждат с ученици от страната. Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225-годишнината от рождението на майстор Колю Фичето, се реализират от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

На 23 април 1963 започва изграждането на музей „Етър“

Published

on

Теренът около река Сивек с изграждането на табаханата.

На 23 април 1963 г. по двата бряга на река Сивек, ляв приток на Янтра, започва изграждането на музей „Етър“. До втората половина на 70-те години музеят придобива архитектурно-пространствения си облик, с който е известен и до днес.

Каква обаче е била първоначалната идея на основателя на музея Лазар Донков за местоположението му? Отговор на този въпрос дава документ, който се съхранява в научния архив на музея, наречен „Планово задание относно изграждането на парк по поречието на реките Сивека и Манастирска, от с. Етър до с. Водици“. Без да е точно датиран, от него става ясно, че територията, която трябва да обхване бъдещият музей, е доста по-голяма: Паркът ще се разпростре по десния бряг на р. Сивека от с. Трапесковци до моста на река Манастирска (дн. Стражка) от първия мост по шосето за Соколския манастир до дърводелския цех на кооперация „Янтра“.

Неусвоената днес територия, по пътя за Соколския манастир, е трябвало да бъде застроена с павилиони, да бъдат посадени дървета и изградени алеи с цветя. Предвидено и било изграждането на художествено осветление, което вечер да осветява старинните постройки и буйните води на река Стражка.

Автор на текста: Георги Георгиев, уредник в музей „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица