Новини
Пети мандат доверие за председателя на НЧ „Развитие-1870” Данаил Лалев

Данаил Лалев беше преизбран за председател на Народно читалище „Развитие-1870”. Изборът бе направен единодушно по време на общото отчетно-изборно събрание на културната институция, състояло се на 27 март 2025 г. Това е пети мандат на доверие за Данаил Лалев, който е и зам.-председател на Съюза на народните читалища в България.
Той председателства читалищното Настоятелство през периода 2022-2025 г. и в предишен последователен тригодишен мандат в периода 2009-2019 г. Данаил Лалев е носител на редица отличия – почетен знак на Президента на Републиката, почетен знак „Златен век – печат на цар Симеон Велики” от министъра на културата Найден Тодоров, грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.
„Читалище „Развитие” е сред водещите културни институции в България и вярвам, че ще продължи да бъде крепост на духовността, изкуството и културата! Благодаря на ръководството на читалището, секретаря Десислава Димитрова, административния и творчески колективи за постигнатите цели и успехи. За тези три години успяхме да надградим постигнатото, да създадем отлична финансова дисциплина и да обединим екипа, който да работи със сърце и душа. Заедно ще продължим да предаваме традициите, да възпитаваме в духовност и изкуство, да пазим най-красивото лице на родолюбието. Нашето читалище е модерна съвременна институция и люлка на новите културни ценности”, каза в обръщението си, след гласуваното доверие, председателят Данаил Лалев.
Изключително успешен беше мандат 2022-2025 година под председателството на Данаил Лалев. Постави се началото на редица значими инициативи, дейности по модернизиране на материалната база и активи, реализираха се проекти, затвърдиха се партньорства, привлякоха се нови съмишленици за развитието на културата в община Севлиево.
Безспорно най-големият успех за читалището през този период на управление, след пандемията от коронавирус, е спечеленият проект „Събудители – отново заедно” по „Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество” към Национален фонд „Култура” на стойност над 43 750, 00 лв. В резултат на всички проектни събития, мероприятия, инициативи читалището успешно затвърди мястото си на културен институт в община Севлиево, приобщаващ децата, младите хора и любителите на изкуствата към традициите, съвременните културни достижения, развивайки таланти. Успешно се реализира ландшафтният проект „Развигор” за естетизация на парковата среда, намираща се в непосредствена близост до сградата на читалището, което създаде хармония между архитектурата, културната институция и природните форми.
Парк „Развигор” – зеленият оазис с декоративни арт пластики, се реализира по идея на читалищното ръководство с финансовото партньорство на Община Севлиево и Сдружение с нестопанска цел „Хоталич”. В периода 2022-2025 г. се постави началото на значимо за фотографската гилдия събитие – проект „Фотографски срещи Севлиево – „ИСТОРИИ В КАДЪР…”. Всяка година форумът създава поредица събития: откриване на изложби, уъркшоп на открито, прожекции на документални филми, срещи с цел обмяна на опит с професионални фотографи. Читалището продължи да бъде инициатор, домакин и организатор на престижните национални изяви – Национален фестивал на любителските театри за деца „Вълшебникът театър” и Национален събор на групи за български народни хора „Северняшки гайтани”.
Неизброими са реализираните концерти, класови продукции, открити уроци, театрални представления, спектакли, изложби, литературни четения, събития от читалищните школи, състави и клубове. Осъществени са национални и международни изяви, участия извън пределите на България и форуми на световно ниво. В последната година от мандат 2022-2025 г. Читалището получи одобрение като обществена сграда за въвеждане на мерки за енергийна ефективност – саниране, с безвъзмездни средства по Националния план за възстановяване и устойчивост, финансиран от Европейския съюз – проект на Община Севлиево.
А всичко това са все значими успехи за хората, създаващи изкуство и култура, плод на много работа, мисъл и голямо сърце, утвърждавайки мисията, авторитета, престижа и характера на местното живо съкровище – Читалище, достойното и гордо туптящо сърце, душата на общността. Значителен е приносът за развитието и имиджа на институцията и на председателя Данаил Лалев.
Не е възможно да се изброи всичко, осъществено през тези години по инициатива, със спомоществователството, на г-н Лалев – с много безвъзмезден труд и отделено време, с лични средства и лобиране пред дарителите, с изградено партньорство с Общинското ръководство и бизнеса, с грижа и внимание към членовете на читалището, проблемите и успехите. Зад всичко това има любов към читалището с мисъл не само за неговото настояще, но и за неговото бъдеще. По време на отчетно-изборното събрание бяха избрани и нови членове на Настоятелството.
Част от екипа в новия мандат 2025- 2028 г. са Емилиян Маринов – изпълнителен директор на „Делта Стар” АД, председател на читалището в периода 2019-2022 г., Николина Николова-Генова – адвокат, с дългогодишен юридически опит в общинска администрация и частна практика, Мирена Станчева – учител и дългогодишен служител в Община Севлиево с административен опит с пряк ресор – дейност на читалищата, и Алфидин Ахмедов – професионален режисьор и директор на Държавния куклен театър в Габрово, възпитаник на читалищната актьорска школа, с опит в областта на професионалните сценични изкуства. Пореден мандат на доверие получиха председателят на Проверителната комисия на НЧ „Развитие-1870” Николай Петров и членовете: Златка Маринова и Румяна Филева.


Новини
Отбелязваме Светли понеделник!

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.
В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Новини
Великден е! Христос Воскресе!

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Новини
Отбелязваме Велика събота!

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”
Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

-
Новинипреди 6 дниГЕРБ е единствената партия, за която санирането на жилищата е приоритет
-
Новинипреди 5 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 6 дниИзбирателите в област Габрово ще гласуват в 223 секции
-
Новинипреди 4 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 5 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 5 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Културапреди 7 дниВеликденски празници в музей „Етър“
-
Новинипреди 7 дниСлави Василев в Севлиево: Бизнесът движи икономиката и държавата трябва да започне да работи за него







