Свържи се с нас

Култура

Благотворителна изложба ще покаже „Счупената вяра“

Published

on

На 25 март – Благовещение, от 17.00 часа в Галерия “Казаков” в Трявна ще бъде представена авторската идея на Радослав Първанов „Счупената вяра“. Фото-проектът цели да покаже и разкаже историите на изоставени православни храмове, на част от които вече са подети кампании за възстановяване.

Експозицията ще бъде благотворителна, като фотосите, ще се продават благотворително. Изложбата в Трявна се реализира с подкрепата на Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна (СМРЗИ), Община Трявна, Галерия „Казаков“ и кметът на града Денчо Минев.

Последните няколко години идеята печели стотици съмишленици след множество медийни изяви на автора Първанов. Така той, чрез своята аудитория в интернет, която само във Фейсбук наброява над 100 000 души, успява да обедини хората и да набере средства за рушащи се църкви, първоначално в Габровска област, а по-късно и в други райони.

„Идеята се роди сама, обикаляйки планините се натъквах на тях – рушащите се храмове. Тихи свидетели на историята, влизащи в полезрението на хората, само ако има какво да се открадне от тях или някоя от тях се срути. Така една по една показвах в социалните мрежи тези църкви. Докато един ден, по-точно една нощ, не срещнах на улицата стар приятел, който ми сподели за инициативата, тръгнала в неговото село да реставрират почти 100-годишната им църква. Тогава той ме покани да я снимам, да разпитам старите хора и да я покажем. Седмица след разказа ми, публикуван в интернет, имахме събрана огромна сума от дарения. Тогава разбрах за истинската сила на моето влияние в интернет и хората, които ме следват. Тази кауза достигна до правилните хора, а какво ли би станало, ако се обединим и за други?! Медиите „попиха“ темата от раз, без да им предлагам, сами я поискаха. Започнах да помагам на храмовете един по един, а медийната популярност на идеята растеше. Запитвания да снимам и показвам храмове заваляха от цяла България. Тогава разбрах – тази работа ще я бъде.“, посочва за фотографската си идея авторът Радослав Първанов, който освен инженер, е фотограф със 17 – годишен опит, добре познат общественик и журналист в БТА.

Името „Счупената вяра“, Радослав Първанов дава след снимките в поредната рушаща се църква – тази в тревненското село Скорците. Храмът „Свети Великомъченик Димитър“ със своето достолепие, съграден през бунтовната 1876 година, със своята осанка сам „казва“ на Първанов как да нарече идеята си.

Оттогава той обозначава с името „Счупената вяра“ всяка серия снимки, която публикува в интернет, след него посочва и името на храма. До изложба така и не се стига през годините, докато Радослав не среща талантливата Лилия Кунева от Варна, художник и дизайнер, завършил своето образование във Велико Търново.

Връзката между Радослав и Лилия се ражда чрез друг фотопроект, придобил световна популярност – Национален проект „Аз съм Българка!“. Лилия става част от неговата четвърта част – „Пазителката на дома“. Преди година на Лилия предстои да изготви дипломна работа за своето висше образование в образователна степен и тя решава да предложи на Радослав Първанов да изработи авторски визии на изложба, плакат, сайт, календар, каталог, разделител за книга и благотворителни материали именно за „Счупената вяра“.

Така се стига до съвместна изложба, защото както посочват и двамата тя не е просто експониране на фотографска работа, а проекция на онова, което е в сърцата на творците. Лилия съдейства експозицията да бъде подредена в едно от най-елитните и емблематични за Варна места – Морското казино на 1 ноември 2024 г.

„За мен е удоволствие и чест да работя с Радослав. Запозната съм с творчеството му отдавна. За няколко години от момиче, стоящо пред телевизора, с мечти някой ден да срещне такъв артист на живо, се превърнах в човек, смея да твърдя, приятел на Радо. Той вдъхновява с таланта и ерудицията си. Бях сигурна, че някой ден ще сътворим нещо заедно… И то вече е факт. Изложба “Счупената вяра” е част от мен. Зад нея стои неуморен труд и много много старание. Дизайна изработвах близо половин година, а визиите бяха най-високо оценени от комисията на университета. Вярвам, че можем да достигнем до още повече хора и с гордост да вървим по пътя на възраждането на едни забравени храмове.”, посочва за изложбата дизайнерът Лилия Кунева.

Цялото оформление на експозицията, рекламните материали, визиите на проекта са нейно дело и са предоставени безвъзмездно.

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица