Култура
Изложбата за Баба Тонка провокира размисли за духа на хората, борили се за Свободата

„Така извоювахме свободата“ е събитие, за което три музея се обединяват в обща кауза – да популяризират ролята на жената в национално- освободителната борба. От 27 февруари до 9 март в Музейния център на РЕМО „Етър“ са представени предмети на Баба Тонка, в РИМ – Габрово на д-р Тота Венкова, а в Националния музей на образованието – на Анастасия Тошева. Предметите на Баба Тонка, които РЕМО „Етър“ представя, са от фонда на РИМ – Русе.
Прави впечатление, че много от децата, посетили изложбата, посветена на Баба Тонка в музей „Етър“ на 3 март, четат. Текстът върху таблото, който разказва историята на именитата българка, е сравнително кратък, но се предполага, че стандартите на по-новите поколения са различни. Обаче се оказва, че когато малчуганите попаднат на такава изложба четат. И реагират напълно емоционално, разбирайки колко деца е имала Баба Тонка. По- големите пък поясняват, че през онази далечна епоха жените са раждали повече.
Многобройна група от Банкя избира да посети музей „Етър“ на националния празник на страната ни. На децата е четено и това си личи, потвърждава Ева Петрова, която припомня на дъщеричката си, че са посещавали къщата на Баба Тонка в Русе и са се запознавали с живота на тази интересна жена. Ева смята, че жените не са пренебрегнати при оценката на личностите в национално-освободителното движение.

Напълно права е, що се отнася до Баба Тонка, а мнението ѝ споделя и Иван Иванов от Габрово. Той си дава сметка, че българското общество по принцип е патриархално и това няма как да не се отрази върху оценката за историческите фигури. В наши дни нещата доста са се променили, е мнението му.
Михаил Михайлов от Монтана посещава музей „Етър“, заедно с габровската си леля Веселина Андреева и със съквартиранта си Мартин Игнатов от Тервел. 21-годишният младеж е силно впечатлен от Музейния център. Триетажната сграда го привлича с възрожденската си архитектура отвън и съвременните удобства – топлина, чистота и дизайн, отвътре. Веселина споделя какво я провокира в изложбата „Така извоювахме свободата…“, която през 2025 акцентира върху образа на Баба Тонка. Веселина казва, че ролята на жените е също толкова значима, колкото на мъжете, дори повечето да не са участвали пряко в битки. Тя казва, че жена може да се открие край всеки един от изтъкнатите български революционери – било то майка, любима или близка родственица. Тя посочва на младежите цитираните в текст към изложбата думи на Баба Тонка – „четирима сина загубих – двама са в гроба и двама полуживи. Но още четирима да имах, пак нямаше да ми стане жал, ако ги видя, че носят байряка.“

15-годишните Деница и Александра от София, също се спират пред таблото с текста, разказващ за живота на Баба Тонка и го прочитат. Момичетата споделят, че в училище са учили за нея и срещата с образа ѝ ги провокира да си припомнят фактите. Начинът, по който са представени предметите, собственост на Баба Тонка, носи много информация и ги провокира към размисли за бита и духа на хората, участвали в революционното движение, довело до освобождението на България.
Какво може да видите през март в музей „Етър“? „Аз съм българка! Пазителка на дома!“ – фотографска изложба на Радослав Първанов, представяща българката в традиционната ѝ роля (Изложбена зала 2). „Да тъчеш сънища“ – съвременен прочит на традиционното тъкачество (Ниво 3, зала 3.4). Открехната врата към отминали времена – жената и традиционното забраждане (Изложбена зала 1).
Само на 8 март в музей „Етър“! На гости на млада булка – възстановката на обичая е от 11:30 – 15:30 в Саковата къща). Тъкане на рамка – творческа работилница с доц. д-р Красимира Кръстанова на ниво 3 в Музейния център, началният час е 13:00. За участие в това събитие е необходимо предварително записване на телефонен номер 0888 601 085 или 0888 804 252.
През всеки от почивните дни на месец март в музей „Етър“ се предлагат семейни билети с творческо преживяване „Претвори традициите“.


Култура
Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.
Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.



До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.
Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.



Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.
Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.



Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

-
Кримипреди 7 дниКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!
-
Новинипреди 6 дниКомуникацията между институциите в региона е добра, работи се в синхрон
-
Новинипреди 4 дни170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената
-
Новинипреди 6 дниСребро за Иван Екимов от международен шахматен турнир
-
Любопитнопреди 5 дниДрескод футболна фланелка за споделеното гледане на първия полуфинал
-
Новинипреди 6 дниГабровски учител участва в международен педагогически форум
-
Кримипреди 4 дниТри нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово
-
Новинипреди 4 дниПолагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана









