Свържи се с нас

Култура

Изложбата за Баба Тонка провокира размисли за духа на хората, борили се за Свободата

Published

on

„Така извоювахме свободата“ е събитие, за което три музея се обединяват в обща кауза – да популяризират ролята на жената в национално- освободителната борба. От 27 февруари до 9 март в Музейния център на РЕМО „Етър“ са представени предмети на Баба Тонка, в РИМ – Габрово на д-р Тота Венкова, а в Националния музей на образованието – на Анастасия Тошева. Предметите на Баба Тонка, които РЕМО „Етър“ представя, са от фонда на РИМ – Русе.

Прави впечатление, че много от децата, посетили изложбата, посветена на Баба Тонка в музей „Етър“ на 3 март, четат. Текстът върху таблото, който разказва историята на именитата българка, е сравнително кратък, но се предполага, че стандартите на по-новите поколения са различни. Обаче се оказва, че когато малчуганите попаднат на такава изложба четат. И реагират напълно емоционално, разбирайки колко деца е имала Баба Тонка. По- големите пък поясняват, че през онази далечна епоха жените са раждали повече.

Многобройна група от Банкя избира да посети музей „Етър“ на националния празник на страната ни. На децата е четено и това си личи, потвърждава Ева Петрова, която припомня на дъщеричката си, че са посещавали къщата на Баба Тонка в Русе и са се запознавали с живота на тази интересна жена. Ева смята, че жените не са пренебрегнати при оценката на личностите в национално-освободителното движение.

Напълно права е, що се отнася до Баба Тонка, а мнението ѝ споделя и Иван Иванов от Габрово. Той си дава сметка, че българското общество по принцип е патриархално и това няма как да не се отрази върху оценката за историческите фигури. В наши дни нещата доста са се променили, е мнението му.

Михаил Михайлов от Монтана посещава музей „Етър“, заедно с габровската си леля Веселина Андреева и със съквартиранта си Мартин Игнатов от Тервел. 21-годишният младеж е силно впечатлен от Музейния център. Триетажната сграда го привлича с възрожденската си архитектура отвън и съвременните удобства – топлина, чистота и дизайн, отвътре. Веселина споделя какво я провокира в изложбата „Така извоювахме свободата…“, която през 2025 акцентира върху образа на Баба Тонка. Веселина казва, че ролята на жените е също толкова значима, колкото на мъжете, дори повечето да не са участвали пряко в битки. Тя казва, че жена може да се открие край всеки един от изтъкнатите български революционери – било то майка, любима или близка родственица. Тя посочва на младежите цитираните в текст към изложбата думи на Баба Тонка – „четирима сина загубих – двама са в гроба и двама полуживи. Но още четирима да имах, пак нямаше да ми стане жал, ако ги видя, че носят байряка.“

15-годишните Деница и Александра от София, също се спират пред таблото с текста, разказващ за живота на Баба Тонка и го прочитат. Момичетата споделят, че в училище са учили за нея и срещата с образа ѝ ги провокира да си припомнят фактите. Начинът, по който са представени предметите, собственост на Баба Тонка, носи много информация и ги провокира към размисли за бита и духа на хората, участвали в революционното движение, довело до освобождението на България.

Какво може да видите през март в музей „Етър“? „Аз съм българка! Пазителка на дома!“ – фотографска изложба на Радослав Първанов, представяща българката в традиционната ѝ роля (Изложбена зала 2). „Да тъчеш сънища“ – съвременен прочит на традиционното тъкачество (Ниво 3, зала 3.4). Открехната врата към отминали времена – жената и традиционното забраждане (Изложбена зала 1).

Само на 8 март в музей „Етър“! На гости на млада булка – възстановката на обичая е от 11:30 – 15:30 в Саковата къща). Тъкане на рамка – творческа работилница с доц. д-р Красимира Кръстанова на ниво 3 в Музейния център, началният час е 13:00. За участие в това събитие е необходимо предварително записване на телефонен номер 0888 601 085 или 0888 804 252.

През всеки от почивните дни на месец март в музей „Етър“ се предлагат семейни билети с творческо преживяване „Претвори традициите“.

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица