Култура
Изложбата за Баба Тонка провокира размисли за духа на хората, борили се за Свободата

„Така извоювахме свободата“ е събитие, за което три музея се обединяват в обща кауза – да популяризират ролята на жената в национално- освободителната борба. От 27 февруари до 9 март в Музейния център на РЕМО „Етър“ са представени предмети на Баба Тонка, в РИМ – Габрово на д-р Тота Венкова, а в Националния музей на образованието – на Анастасия Тошева. Предметите на Баба Тонка, които РЕМО „Етър“ представя, са от фонда на РИМ – Русе.
Прави впечатление, че много от децата, посетили изложбата, посветена на Баба Тонка в музей „Етър“ на 3 март, четат. Текстът върху таблото, който разказва историята на именитата българка, е сравнително кратък, но се предполага, че стандартите на по-новите поколения са различни. Обаче се оказва, че когато малчуганите попаднат на такава изложба четат. И реагират напълно емоционално, разбирайки колко деца е имала Баба Тонка. По- големите пък поясняват, че през онази далечна епоха жените са раждали повече.
Многобройна група от Банкя избира да посети музей „Етър“ на националния празник на страната ни. На децата е четено и това си личи, потвърждава Ева Петрова, която припомня на дъщеричката си, че са посещавали къщата на Баба Тонка в Русе и са се запознавали с живота на тази интересна жена. Ева смята, че жените не са пренебрегнати при оценката на личностите в национално-освободителното движение.

Напълно права е, що се отнася до Баба Тонка, а мнението ѝ споделя и Иван Иванов от Габрово. Той си дава сметка, че българското общество по принцип е патриархално и това няма как да не се отрази върху оценката за историческите фигури. В наши дни нещата доста са се променили, е мнението му.
Михаил Михайлов от Монтана посещава музей „Етър“, заедно с габровската си леля Веселина Андреева и със съквартиранта си Мартин Игнатов от Тервел. 21-годишният младеж е силно впечатлен от Музейния център. Триетажната сграда го привлича с възрожденската си архитектура отвън и съвременните удобства – топлина, чистота и дизайн, отвътре. Веселина споделя какво я провокира в изложбата „Така извоювахме свободата…“, която през 2025 акцентира върху образа на Баба Тонка. Веселина казва, че ролята на жените е също толкова значима, колкото на мъжете, дори повечето да не са участвали пряко в битки. Тя казва, че жена може да се открие край всеки един от изтъкнатите български революционери – било то майка, любима или близка родственица. Тя посочва на младежите цитираните в текст към изложбата думи на Баба Тонка – „четирима сина загубих – двама са в гроба и двама полуживи. Но още четирима да имах, пак нямаше да ми стане жал, ако ги видя, че носят байряка.“

15-годишните Деница и Александра от София, също се спират пред таблото с текста, разказващ за живота на Баба Тонка и го прочитат. Момичетата споделят, че в училище са учили за нея и срещата с образа ѝ ги провокира да си припомнят фактите. Начинът, по който са представени предметите, собственост на Баба Тонка, носи много информация и ги провокира към размисли за бита и духа на хората, участвали в революционното движение, довело до освобождението на България.
Какво може да видите през март в музей „Етър“? „Аз съм българка! Пазителка на дома!“ – фотографска изложба на Радослав Първанов, представяща българката в традиционната ѝ роля (Изложбена зала 2). „Да тъчеш сънища“ – съвременен прочит на традиционното тъкачество (Ниво 3, зала 3.4). Открехната врата към отминали времена – жената и традиционното забраждане (Изложбена зала 1).
Само на 8 март в музей „Етър“! На гости на млада булка – възстановката на обичая е от 11:30 – 15:30 в Саковата къща). Тъкане на рамка – творческа работилница с доц. д-р Красимира Кръстанова на ниво 3 в Музейния център, началният час е 13:00. За участие в това събитие е необходимо предварително записване на телефонен номер 0888 601 085 или 0888 804 252.
През всеки от почивните дни на месец март в музей „Етър“ се предлагат семейни билети с творческо преживяване „Претвори традициите“.


Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 5 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 5 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 5 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Икономикапреди 2 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 4 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди един денМладши съдия Илиева вече е доктор по право








