Свържи се с нас

Новини

Честит Национален празник, българи!

Published

on

Днес, 3 март, цяла България тържествено отбелязва 147 години от Освобождението от османско робство.

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, край Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на Руско-турската освободителна война, а България е призната за автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска.

Според Санстефанския мирен договор площта на освободената държава е над 170 000 кв. км. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).

За най-голямо съжаление, Великите сили не допускат съществуването на голямата по територия и население България. Само няколко месеца по-късно, през юни 1878 г., на Берлинския конгрес България е разпокъсана на 5 отделни части – Автономно Княжество България, Източна Румелия, Македения и Одринска Тракия (върнати на Османската империя), Северна Добруджа (дадена на Румъния) и Нишко, Пиротско и Вранско (дадени на Сърбия).

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Честит национален празник, България!

Култура

Ценен ръкопис на 200 години издаде габровската Регионална библиотека

Published

on

Излезе от печат „Габровски сборник” от 1824 година – юбилейно фототипно издание, посветено на 200-годишнината от написването на ръкописа и 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, информира Савина Цонева, директор на РБ „Априлов – Палаузов“.

Сборникът е наречен с това име заради мястото на написване и заради града, в който е роден един от българските нови преподобномъченици. Друга причина за названието на книгата е принадлежността ѝ към Габровската реална гимназия, чийто печат е запазен на първия лист на ръкописа. Както е известно, към гимназията е създаден първият музей (1883). По-късно книгата е изпратена в Софийския народен музей, откъдето през 1922 г. е постъпила във фонда на Софийската народна библиотека. Проф. Беньо Цонев включва описанието на книжовния паметник в своя „Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека“.  Ръкописът има 38 листа. Съдържа пространно житие на преподобномъченик Онуфрий Габровски, Служба за преподобномъченика Онуфрий, Гръмник и зодиак – съчинения, много любими и ползвани от четящите българи, често включвани в печатните Вечни календари от епохата на българската старопечатна книжнина. Чрез текстовете в Гръмника се правят предсказанията за метеорологичното време и за съдбата на отделния човек и общността, в зависимост от проявата на това природно явление. В края на книгата е изписан текстът на  апокрифното Видение Павлово. Двата основни дяла на ръкописа са писани с различни, макар и сходни почерци, най-вероятно от двама писачи, от друга ръка, с друго мастило, е преписан апокрифният текст. Подвързан е с картон, обвит с кожа. Върху кожата на левия капак с врязани линии е очертано правоъгълно поле. Щемпелът, нанесен в средата, съдържа сцената „Разпятие Христово”. Централният щемпел върху кожата на десния капак представя   изображение на Света Богородица на трон с детето Иисус в скута ѝ, с изображения на ангели от двете ѝ страни.

Благодарение на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” този ръкопис, съхраняван в отдел „Старопечатни, редки и ценни книги”, колекция „Ръкописи” (сигнатура 698), е публикуван и е достъпен за ползване от всички изследователи, които проявяват интерес.

Автори на встъпителната студия са проф. Елисавета Мусакова и доц. Елена Узунова. Подборната библиография е изработена от библиотечните специалисти от отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово.

Ръкописът е дигитализиран и е достъпен в Дигиталната библиотека на сайта на Националната библиотека https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/view.

Зареди още

Крими

Енергото предупреждава за телефонни измами

Published

on

Енергоразпределителното дружество, опериращо и в област Габрово, алармира своите клиенти за пореден опит за телефонна измама от името на компанията. Сигнал за подобно обаждане е постъпил от клиенти на компанията във Варна. 

Потърпевшите съобщават, че са получили обаждания от скрит номер от лица, представящи се за служители на енерго дружеството. Измамниците твърдят, че е засечен проблем с електромера на клиента и предупреждават, че ще изпратят екип на адреса. В замяна изискват заплащане на място за „услугата“.

Компанията категорично заявява, че няма практика да се обажда на свои клиенти от скрити номера, а всички телефонни обаждания от служители се извършват единствено от официалния национален номер 0700 161 61. Освен това заплащането на услуги е възможно само в Центровете за обслужване на клиенти. 

Дружеството призовава своите клиенти да бъдат особено внимателни и да не се доверяват на подобни обаждания. При съмнения за злоупотреба с името на компанията могат да сигнализират незабавно на 0700 161 61 или да се обърнат към органите на реда.

Зареди още

Икономика

Априлци все по-близо до лифт към връх Марагидик

Published

on

Априлци направи още една решителна крачка към сбъдването на дългогодишна своя мечта – изграждането на туристически лифт до връх Марагидик. Днес, 19 август, кметът Тихомир Кукленски посрещна министъра на туризма Мирослав Боршош, за да обсъди бъдещето на туризма в региона.

На срещата присъстваха още представители на общината, местни хотелиери и собственици на къщи за гости, а централна тема бе именно проектът за модерно съоръжение, което може да промени из основи достъпността до Балкана. Още с пристигането си министърът остана впечатлен от природата на района. Гледайки кадри от Априлци през четирите сезона, той възкликна с усмивка: „Това изкуствен интелект ли е?! Много е красиво!“

Думите му зададоха тон на разговора, който бързо изведе на преден план основния проблем – трудният достъп до планината. „Колкото е по-ненаселена една планина, толкова по-опасна е“, отбеляза Боршош и подчерта, че целта е Балканът да бъде отворен за повече хора, а не затворен.

Министърът акцентира и върху екологичните ползи – просеките могат да играят ролята на противопожарна защита, а изкуственият сняг да подпомага напояването на почвата. Той сравни българската практика с европейската, като отбеляза: „Само 250 километра писти има в България!? Германия и Австрия имат 10 000 километра, а не съм чул да има екологичен проблем.“

В изказването си Боршош подчерта, че Априлци вече разполага със стабилна леглова база, но за да се превърне в истински туристически център, му е необходима инфраструктура. В този смисъл лифтът до Марагидик може да се окаже ключов – да превърне региона в достъпен, четирисезонен курорт, отворен за семейства, възрастни, любители на планинското колоездене и всички, които търсят близост до природата.

Не по-малко важно е и наличието на широка обществена подкрепа за проекта. „Виждам като напълно реално Априлци да развива четирисезонен туризъм“, каза министърът, добавяйки: „Поемаме ангажимент към региона, защото сте много упорити и си преследвате целите.“

Така проектът за лифт Марагидик се очерта не просто като инфраструктурна инициатива, а като кауза – да се отвори Балканът за всички поколения, да се задържат младите хора в региона и да се даде на възрастните надежда и достъп до планината, която обичат.

„Априлци вече гледа напред с нова увереност. Балканът е висок, но не трябва да бъде бариера. Лифтът е шанс върховете да станат достижими за всички“, заяви кметът Тихомир Кукенски.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица