Свържи се с нас

Култура

„Герой на своето време“ гостува в Исторически музей – Дряново

Published

on

Ден след Националния празник на България, на 4 март от 17.30 часа в Исторически музей – Дряново ще бъде представена гостуващата фотодокументална изложба „Герой на своето време“ на Регионален военноисторически музей – Плевен. Тя е изготвена през 2023 г. по повод 180 години от рождението на ген. Михаил Дмитриевич Скобелев.

Експозицията ще представи важни моменти от живота и мемориализацията на ген. Скобелев в Русия и България. Изложбата включва още лични вещи и оригинални литографии от фонда на РВИМ-Плевен, които ще бъдат показани.

Михаил Дмитриевич Скобелев е един от най-известните руски пълководци, участници в Руско-турската война 1877-1878 г. и Плевенската епопея 1877 г. Той е потомствен военен, трето поколение генерал. По време на Руско-турската война 1877- 1878 г. се отличава при форсирането на р. Дунав, при превземането на Ловеч, във втория и третия щурм и блокадата на Плевен, в зимното преминаване на Стара планина, в боевете при Шипка – Шейново и превземането на Одрин.

Във всички сражения той проявява забележителен военен талант и личен героизъм, но името му се покрива с неувяхваща слава в сраженията при Плевен. Той е пръв военен губернатор на града. Най-младият генерал в руската армия по време на войната – само на 34 г., известен с прозвището Белия генерал.

Участието му в Руско-турската война 1877-1878 г. и освобождението на българския народ оставят незаличима следа в живота на ген. М. Скобелев. След войната той остава временно в България и се занимава с организацията и бойното възпитание на Българската земска войска. Връща се в родината си като герой и победител.

На 38 години ген. М. Скобелев притежава трите степени на Георгиевския кръст – 2-а, 3-та и 4-та, златна сабя и две златни шпаги с надпис „За храброст“, чин генерал от инфантерията и световна известност.

На 18 август 1899 г. в София е учреден Комитетът „Цар Освободител Александър II“, който поддържа съществуващите паметници от Руско-турската война 1877-1878 г. и изгражда нови в знак на благодарност към руския народ. В Плевен на 3 септември 1907 г. на бойното поле при Зелените гори, където по време на Третия щурм за Плевен загиват 6 500 воини от 13-хилядния отряд на ген. Скобелев, тържествено е открит първият в страната мемориален парк-музей носещ неговото име.

В периода 1957-1958 г. в Плевен са издигнати два бюст-паметника на бележития генерал – в парка на музей „Освобождението на Плевен – 1877 г.“ и в началото на Скобелев парк-музей.

По повод 100 годишнината от Освобождението на града, през 1977 г. в западната част на Скобелев парк е изграден архитектурно-художествения комплекс Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“.

През годините уважението на плевенчани към Скобелев не намалява. В чест на 130 г. от Плевенската епопея и 100 години от откриването на Военноисторическите музеи на 11 септември 2007 г. е открит негов паметник – бронзова фигура, дарение от Руския обществен комитет, разположен в началото на булевард Скобелев.

В изложбата „Герой на своето време“ са експонирани част от личните вещи на ген. Скобелев. Сред тях са две мастилници, преспапие, папка, стойка за перодръжка и моливи, перодръжка от слонова кост, възпоменателни жетони, плакет и банкнота от 200 рубли в памет на ген. Скобелев, за участието му в Руско-турската война 1877-1878 г. и откриването на неговия паметник в Москва през 1912 г. Колекцията от лични вещи на ген. Скобелев е сред най-ценните материали във фонда на РВИМ-Плевен.

Те се съхраняват за поколенията като скъпи реликви и незабравим спомен за Белия генерал, героят от Плевенската епопея и Руско-турската война 1877-1878 г. Сред експонатите е и златната сабя на Евгений Максимилянович, херцог Лейхтенбергски, участник в Руско-турската война 1877-1878 г., съпруг на най-малката сестра на ген. М. Скобелев – Зинаида.

Подарена е на Военноисторическите музеи от Руското военно министерство в периода 1904-1907 г. Изложбата е съпътствана от литографии от художествените колекции на РВИМ- Плевен, които изобразяват личността на ген. Скобелев и разкриват някои от забележителните му качества на военен деец и лидер, отличаващ се с необикновена енергия и обаяние.

В Плевен, а и в цяла България всички знаят и помнят името на Михаил Дмитриевич Скобелев. Неговото име носят улици и булеварди, а споменът за него се предава от поколение на поколение. Паметниците, издигнати в негова чест продължават да стоят неподвластни на времето.  

Заради изключителната му храброст, мъжество и пълководчески талант по време на Плевенската епопея 1877 г., както и заради чисто човешката му душа, ген. М. Скобелев остава завинаги „Героят на Плевен”.

Изложбата може да бъде разгледана в Исторически музей – Дряново от 4 до 31 март 2025 г.

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица