Култура
„Герой на своето време“ гостува в Исторически музей – Дряново

Ден след Националния празник на България, на 4 март от 17.30 часа в Исторически музей – Дряново ще бъде представена гостуващата фотодокументална изложба „Герой на своето време“ на Регионален военноисторически музей – Плевен. Тя е изготвена през 2023 г. по повод 180 години от рождението на ген. Михаил Дмитриевич Скобелев.
Експозицията ще представи важни моменти от живота и мемориализацията на ген. Скобелев в Русия и България. Изложбата включва още лични вещи и оригинални литографии от фонда на РВИМ-Плевен, които ще бъдат показани.
Михаил Дмитриевич Скобелев е един от най-известните руски пълководци, участници в Руско-турската война 1877-1878 г. и Плевенската епопея 1877 г. Той е потомствен военен, трето поколение генерал. По време на Руско-турската война 1877- 1878 г. се отличава при форсирането на р. Дунав, при превземането на Ловеч, във втория и третия щурм и блокадата на Плевен, в зимното преминаване на Стара планина, в боевете при Шипка – Шейново и превземането на Одрин.
Във всички сражения той проявява забележителен военен талант и личен героизъм, но името му се покрива с неувяхваща слава в сраженията при Плевен. Той е пръв военен губернатор на града. Най-младият генерал в руската армия по време на войната – само на 34 г., известен с прозвището Белия генерал.
Участието му в Руско-турската война 1877-1878 г. и освобождението на българския народ оставят незаличима следа в живота на ген. М. Скобелев. След войната той остава временно в България и се занимава с организацията и бойното възпитание на Българската земска войска. Връща се в родината си като герой и победител.
На 38 години ген. М. Скобелев притежава трите степени на Георгиевския кръст – 2-а, 3-та и 4-та, златна сабя и две златни шпаги с надпис „За храброст“, чин генерал от инфантерията и световна известност.
На 18 август 1899 г. в София е учреден Комитетът „Цар Освободител Александър II“, който поддържа съществуващите паметници от Руско-турската война 1877-1878 г. и изгражда нови в знак на благодарност към руския народ. В Плевен на 3 септември 1907 г. на бойното поле при Зелените гори, където по време на Третия щурм за Плевен загиват 6 500 воини от 13-хилядния отряд на ген. Скобелев, тържествено е открит първият в страната мемориален парк-музей носещ неговото име.
В периода 1957-1958 г. в Плевен са издигнати два бюст-паметника на бележития генерал – в парка на музей „Освобождението на Плевен – 1877 г.“ и в началото на Скобелев парк-музей.
По повод 100 годишнината от Освобождението на града, през 1977 г. в западната част на Скобелев парк е изграден архитектурно-художествения комплекс Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“.
През годините уважението на плевенчани към Скобелев не намалява. В чест на 130 г. от Плевенската епопея и 100 години от откриването на Военноисторическите музеи на 11 септември 2007 г. е открит негов паметник – бронзова фигура, дарение от Руския обществен комитет, разположен в началото на булевард Скобелев.
В изложбата „Герой на своето време“ са експонирани част от личните вещи на ген. Скобелев. Сред тях са две мастилници, преспапие, папка, стойка за перодръжка и моливи, перодръжка от слонова кост, възпоменателни жетони, плакет и банкнота от 200 рубли в памет на ген. Скобелев, за участието му в Руско-турската война 1877-1878 г. и откриването на неговия паметник в Москва през 1912 г. Колекцията от лични вещи на ген. Скобелев е сред най-ценните материали във фонда на РВИМ-Плевен.
Те се съхраняват за поколенията като скъпи реликви и незабравим спомен за Белия генерал, героят от Плевенската епопея и Руско-турската война 1877-1878 г. Сред експонатите е и златната сабя на Евгений Максимилянович, херцог Лейхтенбергски, участник в Руско-турската война 1877-1878 г., съпруг на най-малката сестра на ген. М. Скобелев – Зинаида.
Подарена е на Военноисторическите музеи от Руското военно министерство в периода 1904-1907 г. Изложбата е съпътствана от литографии от художествените колекции на РВИМ- Плевен, които изобразяват личността на ген. Скобелев и разкриват някои от забележителните му качества на военен деец и лидер, отличаващ се с необикновена енергия и обаяние.
В Плевен, а и в цяла България всички знаят и помнят името на Михаил Дмитриевич Скобелев. Неговото име носят улици и булеварди, а споменът за него се предава от поколение на поколение. Паметниците, издигнати в негова чест продължават да стоят неподвластни на времето.
Заради изключителната му храброст, мъжество и пълководчески талант по време на Плевенската епопея 1877 г., както и заради чисто човешката му душа, ген. М. Скобелев остава завинаги „Героят на Плевен”.
Изложбата може да бъде разгледана в Исторически музей – Дряново от 4 до 31 март 2025 г.


Култура
Библиотеката в Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова

Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово кани на среща – разговор с Елена Чамуркова. Събитието ще се проведе на 18 ноември, от 17.30 часа в читалнята „Д-р Петър Цончев“.
Елена Чамуркова е родена в Габрово. Завършва “Българска филология” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” – магистър по български език и литература, а по-късно защитава докторска дисертация по политология. Дългогодишен журналист.
Била е главен редактор, водещ и репортер в Дарик радио – Велико Търново, репортер в областния всекидневник “Борба”, редактор в сайта “Болярски новини”. Била е общински съветник във Великотърновския общински съвет мандат 2019 – 2023. Първият ѝ роман „Обществена поръчка“ излиза през 2018 г. За него тя получава награда „Култура“ на община Велико Търново през 2019 г. в категорията „Дебют“.
През 2019 г. излиза романът ѝ „Изнудвачът“, изд. „Фабер“, също политически трилър, за които е отличена с награда от регионалния клон на НОЛИ. През 2021 г. излиза романът ѝ „Заговорът“ изд. “Фабер” , посветен на пандемията от КОВИД-19, а през 2023 г. излиза романът й „Спасение“, чиято сюжетна линия проследява две любовни истории на фона на българския преход.
През 2020 г. е отличена с трето място от Български център за нестопанско право в националния конкурс „Граждански будилник“ за високо художествено и смислово съдържание към темата за гражданските права и свободи по време на ограничителните мерки за борба с КОВИД – 19 за разказите „Агресия“, „Асансьор за Ники“, „Цензура“ и „Добрите думи“. Нейни разкази са публикувани в няколко сайта за литература. Три от романите ѝ са качени в платформата „Сторител”, като няколко месеца подред са в топ 50 на най-слушаните книги.


Култура
Габрово е домакин на вечер, посветена на майстор Колю Фичето

Исторически музей – Дряново и Интерактивният музей на индустрията в Габрово имат удоволствието да поканят всички почитатели на българската история на представянето на две издания, отдадени на живота и делото на гения на българското Възраждане – майстор Колю Фичето.
Събитието ще се състои на 13 ноември, четвъртък, от 17.30 часа в Интерактивния музей на индустрията. Гостите ще имат възможността да се запознаят с двете последни книжни издания, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“, които музея в Дряново реализира през настоящата година.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Премиерата им за Габрово ще потопи присъстващите в света на човека, превърнал се в символ на българския строителен дух и майсторство. Освен това, посетителите ще могат лично да се срещнат и разговарят с авторите на книгите, които ще споделят своя поглед към наследството на Колю Фичето и неговия принос за развитието на архитектурата и строителството през Възраждането.
Изданията са част от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението Колю Фичето, които се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерството на културата.


Култура
Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.
Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.
Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.
Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.
Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.
Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.
Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.


-
Новинипреди 7 дниГаброво отбелязва Световния ден за възпоменание на жертвите при ПТП
-
Кримипреди 7 дниШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)
-
Новинипреди 7 дниПредставиха проекта, модернизиращ водната инфраструктура с 64 млн. лева
-
Новинипреди 3 дниПроменят движението между Севлиево и Велико Търново заради ремонт
-
Новинипреди 7 дниВ Габрово се организира среща с настоящи и бъдещи родители
-
Любопитнопреди 6 дниЛексикон на успеха: Никола Рахнев от Гората.бг
-
Кримипреди 15 часаХванаха габровец с над половин кило марихуана
-
Новинипреди 6 дниДиабетът във фокуса на здравна инициатива в Габрово









