Свържи се с нас

Култура

„Герой на своето време“ гостува в Исторически музей – Дряново

Published

on

Ден след Националния празник на България, на 4 март от 17.30 часа в Исторически музей – Дряново ще бъде представена гостуващата фотодокументална изложба „Герой на своето време“ на Регионален военноисторически музей – Плевен. Тя е изготвена през 2023 г. по повод 180 години от рождението на ген. Михаил Дмитриевич Скобелев.

Експозицията ще представи важни моменти от живота и мемориализацията на ген. Скобелев в Русия и България. Изложбата включва още лични вещи и оригинални литографии от фонда на РВИМ-Плевен, които ще бъдат показани.

Михаил Дмитриевич Скобелев е един от най-известните руски пълководци, участници в Руско-турската война 1877-1878 г. и Плевенската епопея 1877 г. Той е потомствен военен, трето поколение генерал. По време на Руско-турската война 1877- 1878 г. се отличава при форсирането на р. Дунав, при превземането на Ловеч, във втория и третия щурм и блокадата на Плевен, в зимното преминаване на Стара планина, в боевете при Шипка – Шейново и превземането на Одрин.

Във всички сражения той проявява забележителен военен талант и личен героизъм, но името му се покрива с неувяхваща слава в сраженията при Плевен. Той е пръв военен губернатор на града. Най-младият генерал в руската армия по време на войната – само на 34 г., известен с прозвището Белия генерал.

Участието му в Руско-турската война 1877-1878 г. и освобождението на българския народ оставят незаличима следа в живота на ген. М. Скобелев. След войната той остава временно в България и се занимава с организацията и бойното възпитание на Българската земска войска. Връща се в родината си като герой и победител.

На 38 години ген. М. Скобелев притежава трите степени на Георгиевския кръст – 2-а, 3-та и 4-та, златна сабя и две златни шпаги с надпис „За храброст“, чин генерал от инфантерията и световна известност.

На 18 август 1899 г. в София е учреден Комитетът „Цар Освободител Александър II“, който поддържа съществуващите паметници от Руско-турската война 1877-1878 г. и изгражда нови в знак на благодарност към руския народ. В Плевен на 3 септември 1907 г. на бойното поле при Зелените гори, където по време на Третия щурм за Плевен загиват 6 500 воини от 13-хилядния отряд на ген. Скобелев, тържествено е открит първият в страната мемориален парк-музей носещ неговото име.

В периода 1957-1958 г. в Плевен са издигнати два бюст-паметника на бележития генерал – в парка на музей „Освобождението на Плевен – 1877 г.“ и в началото на Скобелев парк-музей.

По повод 100 годишнината от Освобождението на града, през 1977 г. в западната част на Скобелев парк е изграден архитектурно-художествения комплекс Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“.

През годините уважението на плевенчани към Скобелев не намалява. В чест на 130 г. от Плевенската епопея и 100 години от откриването на Военноисторическите музеи на 11 септември 2007 г. е открит негов паметник – бронзова фигура, дарение от Руския обществен комитет, разположен в началото на булевард Скобелев.

В изложбата „Герой на своето време“ са експонирани част от личните вещи на ген. Скобелев. Сред тях са две мастилници, преспапие, папка, стойка за перодръжка и моливи, перодръжка от слонова кост, възпоменателни жетони, плакет и банкнота от 200 рубли в памет на ген. Скобелев, за участието му в Руско-турската война 1877-1878 г. и откриването на неговия паметник в Москва през 1912 г. Колекцията от лични вещи на ген. Скобелев е сред най-ценните материали във фонда на РВИМ-Плевен.

Те се съхраняват за поколенията като скъпи реликви и незабравим спомен за Белия генерал, героят от Плевенската епопея и Руско-турската война 1877-1878 г. Сред експонатите е и златната сабя на Евгений Максимилянович, херцог Лейхтенбергски, участник в Руско-турската война 1877-1878 г., съпруг на най-малката сестра на ген. М. Скобелев – Зинаида.

Подарена е на Военноисторическите музеи от Руското военно министерство в периода 1904-1907 г. Изложбата е съпътствана от литографии от художествените колекции на РВИМ- Плевен, които изобразяват личността на ген. Скобелев и разкриват някои от забележителните му качества на военен деец и лидер, отличаващ се с необикновена енергия и обаяние.

В Плевен, а и в цяла България всички знаят и помнят името на Михаил Дмитриевич Скобелев. Неговото име носят улици и булеварди, а споменът за него се предава от поколение на поколение. Паметниците, издигнати в негова чест продължават да стоят неподвластни на времето.  

Заради изключителната му храброст, мъжество и пълководчески талант по време на Плевенската епопея 1877 г., както и заради чисто човешката му душа, ген. М. Скобелев остава завинаги „Героят на Плевен”.

Изложбата може да бъде разгледана в Исторически музей – Дряново от 4 до 31 март 2025 г.

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица