Свържи се с нас

Култура

„Аз съм Българка!“ с официална премиера на своята четвърта част

Published

on

На 1 март от 12.30 часа в атмосферата на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ над Шарланджийницата в Габрово ще се състои представянето на дългоочакваната четвърта част от Национален проект „Аз съм Българка!“. Премиерата е посветена от нейния автор на Габрово, музея, както 165- годишнината от обявяването на Габрово за град.

Стартът на снимките на следващата част от проекта бе през 2023 година. До началото на снимачния процес авторът и продуцент Радослав Първанов се зае да осъществи една дълго отлагана във времето идея – да заснеме поредица с битовите занимания на българката от миналото в автентична атмосфера и с всички изпипани детайли около обичаите и традициите на тези домашни дейности.

Естествената среда за тези снимки бе задължителна, а локациите за това начинание в България не са много. Вероятно вече се досещате накъде поведе сърцето габровеца – към едно уникално по рода си място, отдавна наредило се сред визитните картички на нашата Родина. Регионален етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово, в лицето на директора проф. д-р Светла Димитрова и целият отдаден на българската кауза екип музейни работници, предоставиха своето специално домакинство за осъществяването на тези снимки.

В четвъртата част на проекта – „Аз съм Българка! – Пазителка на дома“ посетителите ще видят подреждане на трапезата за Бъдни вечер, плетене на вълнени терлици, предене на вълна с хурка, бродиране на шевици, наливане на вода и пренасянето ѝ в менци с кобилица, миене на икона за Богоявление, свиване на венци за Лазаровден, тъкане на хоризонтален стан, разресване на косите и сплитане на плитки, плетене на мартенички, боядисване на прежда с естествени багрила, замесване и изпичане на хлябове и козунаци за Великден, боядисване на великденски яйца с естествени багрила и билки, приготвяне на „бял мъж“ (ястие, типично за Петровденската обредност), приготвяне и изпичане на Гергьовденски хляб, приготвяне на боб в гърне, тъкане на вертикален стан, Гергьовденска люлка, връзване на китки с нишан за гадаене на бъдещ съпруг, тъкането на колан на кори, белене на царевица, биене на масло и приготвяне на туршии.

„Тези 23 традиционни занимания, заснехме заедно с 11 фолклорни модели, избрани със специален кастинг. Във времето проектът ни си сътрудничи успешно с РЕМО „Етър“, чиято атмосфера бе фон на няколко сюжета от различните части на Национален проект „Аз съм Българка!“,“ споделя авторът и продуцент Радослав Първанов и продължава – „лицето на нашата общност от родолюбиви млади хора, е в лични и професионални отношения с тази културна институция повече от 15 години. Сработването между нашите екипи стана естествено и РЕМО „Етър“ прие радушно едногодишното заснемане на идеята на своя територия. В прегръдката на китната широколистна гора и под ромоленето на река Сивек, вдишвайки специфичния с аромата си въздух на това място, в месеците от ранна пролет до ранна есен заснехме „Аз съм Българка! – Пазителка на дома“, посочват още от екипа на проекта.

Достойнството на просветената и просвещаваща млада жена, ценностите на нейното възпитание, даряването с живот, отглеждането на рожби, грижата за дом, прехрана и добитък, иконичното преклонение пред нежността и силата на женския дух са водещи в нашата мисия. Така авторът Радослав Първанов реши да прибави действие към статичните образи, познати от трите части на Национален проект „Аз съм Българка!“.

Четвъртата част естествено допълва първата, втората и трета части, създадена и промотирана от младия творец в периода 2016-2024 година. След изключителния успех на националния проект, представен над 100 пъти пред широка аудитория на места като Народното събрание на Република България, Милано, Китай, Лондон, „Двореца“ в Балчик, Габрово, Трявна, Велико Търново, Харманли, Копривщица и други български градове, като през лятото на 2018 година изложбата му напуска пределите на страната, за да вземе участие в четвъртото издание на събора на сънародниците ни в чужбина „На мегдана на другата България“ и Седмицата на фотографията в Милано.

Оригиналната идея на младия габровец да разкаже за България по един различен, неправен до момента начин е високо оценена от съгражданите му и отличена с наградата „Събитие на годината в областта на културата в Габрово за 2017 година“. Но замисълът на ентусиазирания творец да реализира пълна картина на родината чрез красивия иконичен образ на младата българка не може да бъде изпълнен със заснемането само проект в три части и на 40 момичета и 80 популярни места в страната.

Затова в края на 2019 година фотографът планира снимки за цялата 2020 година, като успоредно със снимачния процес продължава да представя изключително успешната първа част от Национален проект „Аз съм Българка!“, както и Национален проект „Аз съм Българка!” – Продължението.

Национален проект „Аз съм Българка!“ е идея на габровския фотограф Радослав Първанов, която той организира и финансира единствено с лични средства. Към този момент за нея не е разходван обществен ресурс, тя съществува без участие на фондове, европроекти, грантове и други. Така мисията ѝ остава чиста и за пример, с огромен интерес към нея вече единадесет години.

Ние продължаваме да трупаме познания, за да претворяваме още от неподправената хубост и несломимия дух на Българката в нейния различен разказ за Родината. Съвсем скоро ще я видите отново, облечена в традиционна носия на място с културно или историческо значение, както и сред невероятната ни природа в следващите сюжети от проекта. Не се и съмняваме, че ще я разпознаете веднага по одухотвореното излъчване и ще разчетете посланията, които образът ѝ носи – непреходният образ на горда България, споделят в заключение от екипа на проекта.

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица