Култура
Драматичният театър в Габрово отваря „Прозорецът на Яворов“

Премиерата на спектакъла „Прозорецът на Яворов“ ще се състои на 27 февруари от 19.00 часа в зала „Ъндърграунд“ на Габровския драматичен театър. Автор на пиесата е Любен Босилков – Ройс. Сценичната версия и режисурата са дело на Денислав Янев, който работи на габровска сцена за първи път.
Това е първият спектакъл, специално създаден за новото сценично пространство в театъра, което ще развива алтернативни форми на театралните и сценичните изкуства. Втората премиера ще бъде на 7 март, а следващата дата, когато новият спектакъл ще бъде представен е 20 март.
„Прозорецът на Яворов“ е осмата пиеса на Любен Босилков – Ройс. Текстът съчетава документалистика и художествен подход както към събитията от последната нощ на Пейо Яворов и Лора Каравелова, така и към живота преди и след смъртта на Лора.
За своята сценична версия Денислав Янев решава да използва средствата на танцовия театър, колажа, песенни изпълнения на живо. Освен това образите се мултиплицират и ролите се изпълняват от четирима актьори – Адриана Димова и Радостина Ангелова представят Лора, а Атанас Димитров – Фози и Дилян Николов – Яворов.
Спектакълът е първата продукция, специално създадена за зала „Ъндърграунд“, и неговият почерк обещава алтернатива на познатите до момента форми на театър в града, какъвто е и замисълът на пространството. „Прозорецът на Яворов“ разглежда любовната история между най-големия български поет и най-красивата жена в София от началото на XX век в контекста и на бурно развиващата се и бързаща да навакса всички новости на модерното време столица. Софийският интелектуален елит, от който двойката е част, е колкото напредничав и космополитен, толкова и все още недостатъчно готов, за да приеме различието и новостта в драматургичните произведения на Яворов.

Фрагментарната структура на текста позволява изграждането на кратки и наситени сцени. Те преминават през спомени от миналото, блянове, сънища и кошмари, които създават неповторима атмосфера и осезаемо усещане за любовното разминаване между персонажите, чиято история се превръща в универсална.
Хореографът Неделя Ганчева, с която Денислав Янев работи в няколко от своите проекти, създава емоционално заредени танцови сцени. Изразността на тялото е от ключово значение за разгръщането на отношенията между персонажите и се явява основно изразно средство в спектакъла. Неделя Ганчева се изявява като хореограф не само в режисьорски спектакли, а и в авторски танцови продукции. През 2023 г. тя направи своя дебют като хореограф на изцяло танцов спектакъл – „Връзки“ с млади актьори от Драматичния театър в Търговище.
Освен това Неделя участва и като танцьор в различни проекти на независимата сцена. Друг от акцентите в прочита на Янев са живите изпълнения на песни, създадени специално от младата певица и актриса Мария Тепавичарова, чийто музикален псевдоним е Aria Philomena.

Участието ѝ в проекта е дебют за Мария в създаването на музика и песни за театър, а през изминалата 2024 г. тя издаде и дебютен миниалбум, озаглавен Self-mythology. Песните в спектакъла са пет една от тях е по „Стон“ на Яворов, а други са специално и тематично писани от Мария. Останалата част от музиката в спектакъла е писана от Ян Руменин, който често създава музика за спектаклите в Габровския театър.
Освен това той е част от екипите на сценични продукции в столицата и страната. Именно Руменин е композитор на спектакъла „Племе“ (от Нина Рейн, реж. Зафир Раджаб, Театър „Българска армия“ ), който получи две номинации за награда „Икар“ 2025 г. в категориите за режисура и водеща мъжка роля. Сценографията и костюмите на спектакъла са изработени по идеите на Иван Петросян.
Елементи в декорацията на предметите и костюмите напомнят за второто десетилетие на XX век , като леко застъпват елементи от ар деко. След асистирането на сценографите Мария Миу („Както ви харесва“ по Уилям Шекспир, реж. Габор Томпа, ДТ – Варна) и Огняна Серафимова („Лисабон“ от Захари Карабашлиев, реж. Яна Титова, Младежки театър „Николай Бинев“), „Прозорецът на Яворов“ е първият му самостоятелен проект. Любен Босилков – Ройс е драматург, писател и издател от Велико Търново. Той е собственик на „Босилкоф Пъблишърс“. Досега пиесите му са поставяни във Велико Търново и Стара Загора.
През 2012 г. с „Една седмица страсти“ печели конкурс на Форума на античната и доренесансова драматургия в Стара Загора. А на следващата година същата пиеса е номинирана за награда „Аскеер“ в категорията „Съвременна българска драматургия“. Обединяващата личност на целия процес, Денислав Янев, е завършил „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс. Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище.
В периода 2022 – 2024г. е и заместник – директор по творческите дейности на театъра. Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора и др. За спектаклите си има няколко национални номинации, селекции и награди. Сред по-значимите са: призът за най–добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най–добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). „Прозорецът на Яворов“ е първата му работа на габровска сцена, а веднага след премиерата, той заминава за Румъния, където ще поставя „Филоктет“ по Софокъл и Хайнер Мюлер в Драматичен театър „Йон Сърбу“ – Петрошани.

Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 4 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 4 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 4 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Икономикапреди един денОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Новинипреди 3 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 3 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди 24 часаМладши съдия Илиева вече е доктор по право








