Култура
Драматичният театър в Габрово отваря „Прозорецът на Яворов“

Премиерата на спектакъла „Прозорецът на Яворов“ ще се състои на 27 февруари от 19.00 часа в зала „Ъндърграунд“ на Габровския драматичен театър. Автор на пиесата е Любен Босилков – Ройс. Сценичната версия и режисурата са дело на Денислав Янев, който работи на габровска сцена за първи път.
Това е първият спектакъл, специално създаден за новото сценично пространство в театъра, което ще развива алтернативни форми на театралните и сценичните изкуства. Втората премиера ще бъде на 7 март, а следващата дата, когато новият спектакъл ще бъде представен е 20 март.
„Прозорецът на Яворов“ е осмата пиеса на Любен Босилков – Ройс. Текстът съчетава документалистика и художествен подход както към събитията от последната нощ на Пейо Яворов и Лора Каравелова, така и към живота преди и след смъртта на Лора.
За своята сценична версия Денислав Янев решава да използва средствата на танцовия театър, колажа, песенни изпълнения на живо. Освен това образите се мултиплицират и ролите се изпълняват от четирима актьори – Адриана Димова и Радостина Ангелова представят Лора, а Атанас Димитров – Фози и Дилян Николов – Яворов.
Спектакълът е първата продукция, специално създадена за зала „Ъндърграунд“, и неговият почерк обещава алтернатива на познатите до момента форми на театър в града, какъвто е и замисълът на пространството. „Прозорецът на Яворов“ разглежда любовната история между най-големия български поет и най-красивата жена в София от началото на XX век в контекста и на бурно развиващата се и бързаща да навакса всички новости на модерното време столица. Софийският интелектуален елит, от който двойката е част, е колкото напредничав и космополитен, толкова и все още недостатъчно готов, за да приеме различието и новостта в драматургичните произведения на Яворов.

Фрагментарната структура на текста позволява изграждането на кратки и наситени сцени. Те преминават през спомени от миналото, блянове, сънища и кошмари, които създават неповторима атмосфера и осезаемо усещане за любовното разминаване между персонажите, чиято история се превръща в универсална.
Хореографът Неделя Ганчева, с която Денислав Янев работи в няколко от своите проекти, създава емоционално заредени танцови сцени. Изразността на тялото е от ключово значение за разгръщането на отношенията между персонажите и се явява основно изразно средство в спектакъла. Неделя Ганчева се изявява като хореограф не само в режисьорски спектакли, а и в авторски танцови продукции. През 2023 г. тя направи своя дебют като хореограф на изцяло танцов спектакъл – „Връзки“ с млади актьори от Драматичния театър в Търговище.
Освен това Неделя участва и като танцьор в различни проекти на независимата сцена. Друг от акцентите в прочита на Янев са живите изпълнения на песни, създадени специално от младата певица и актриса Мария Тепавичарова, чийто музикален псевдоним е Aria Philomena.

Участието ѝ в проекта е дебют за Мария в създаването на музика и песни за театър, а през изминалата 2024 г. тя издаде и дебютен миниалбум, озаглавен Self-mythology. Песните в спектакъла са пет една от тях е по „Стон“ на Яворов, а други са специално и тематично писани от Мария. Останалата част от музиката в спектакъла е писана от Ян Руменин, който често създава музика за спектаклите в Габровския театър.
Освен това той е част от екипите на сценични продукции в столицата и страната. Именно Руменин е композитор на спектакъла „Племе“ (от Нина Рейн, реж. Зафир Раджаб, Театър „Българска армия“ ), който получи две номинации за награда „Икар“ 2025 г. в категориите за режисура и водеща мъжка роля. Сценографията и костюмите на спектакъла са изработени по идеите на Иван Петросян.
Елементи в декорацията на предметите и костюмите напомнят за второто десетилетие на XX век , като леко застъпват елементи от ар деко. След асистирането на сценографите Мария Миу („Както ви харесва“ по Уилям Шекспир, реж. Габор Томпа, ДТ – Варна) и Огняна Серафимова („Лисабон“ от Захари Карабашлиев, реж. Яна Титова, Младежки театър „Николай Бинев“), „Прозорецът на Яворов“ е първият му самостоятелен проект. Любен Босилков – Ройс е драматург, писател и издател от Велико Търново. Той е собственик на „Босилкоф Пъблишърс“. Досега пиесите му са поставяни във Велико Търново и Стара Загора.
През 2012 г. с „Една седмица страсти“ печели конкурс на Форума на античната и доренесансова драматургия в Стара Загора. А на следващата година същата пиеса е номинирана за награда „Аскеер“ в категорията „Съвременна българска драматургия“. Обединяващата личност на целия процес, Денислав Янев, е завършил „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс. Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище.
В периода 2022 – 2024г. е и заместник – директор по творческите дейности на театъра. Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора и др. За спектаклите си има няколко национални номинации, селекции и награди. Сред по-значимите са: призът за най–добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най–добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). „Прозорецът на Яворов“ е първата му работа на габровска сцена, а веднага след премиерата, той заминава за Румъния, където ще поставя „Филоктет“ по Софокъл и Хайнер Мюлер в Драматичен театър „Йон Сърбу“ – Петрошани.

Култура
Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.
Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.
При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.
Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.
В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.
Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Култура
Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.
„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.
Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.
За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Култура
Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.
В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.
От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.
В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.
Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ с важен мач срещу плевенския „Спартак“
-
Любопитнопреди 6 дни2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май
-
Новинипреди 6 дниЩе вземе ли „Прогресивна България“ трети мандат от Габрово?
-
Новинипреди 5 дниБлаготворителен базар и концерт в подкрепа на малкия Ники
-
Любопитнопреди 5 дниУченици от Габрово премериха знания в „Пролетен празник по география“
-
Новинипреди 5 дниМБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се включи в кариерен форум за медицински специалисти
-
Любопитнопреди 2 дниПобедителите в конкурса „Бостанско плашило“ на музей „Етър“ са ясни
-
Новинипреди 2 дниПървата стъпка след победата: Николай Косев от „Прогресивна България“ в Плачковци








