

Култура
Драматичният театър в Габрово отваря „Прозорецът на Яворов“

Премиерата на спектакъла „Прозорецът на Яворов“ ще се състои на 27 февруари от 19.00 часа в зала „Ъндърграунд“ на Габровския драматичен театър. Автор на пиесата е Любен Босилков – Ройс. Сценичната версия и режисурата са дело на Денислав Янев, който работи на габровска сцена за първи път.
Това е първият спектакъл, специално създаден за новото сценично пространство в театъра, което ще развива алтернативни форми на театралните и сценичните изкуства. Втората премиера ще бъде на 7 март, а следващата дата, когато новият спектакъл ще бъде представен е 20 март.
„Прозорецът на Яворов“ е осмата пиеса на Любен Босилков – Ройс. Текстът съчетава документалистика и художествен подход както към събитията от последната нощ на Пейо Яворов и Лора Каравелова, така и към живота преди и след смъртта на Лора.
За своята сценична версия Денислав Янев решава да използва средствата на танцовия театър, колажа, песенни изпълнения на живо. Освен това образите се мултиплицират и ролите се изпълняват от четирима актьори – Адриана Димова и Радостина Ангелова представят Лора, а Атанас Димитров – Фози и Дилян Николов – Яворов.
Спектакълът е първата продукция, специално създадена за зала „Ъндърграунд“, и неговият почерк обещава алтернатива на познатите до момента форми на театър в града, какъвто е и замисълът на пространството. „Прозорецът на Яворов“ разглежда любовната история между най-големия български поет и най-красивата жена в София от началото на XX век в контекста и на бурно развиващата се и бързаща да навакса всички новости на модерното време столица. Софийският интелектуален елит, от който двойката е част, е колкото напредничав и космополитен, толкова и все още недостатъчно готов, за да приеме различието и новостта в драматургичните произведения на Яворов.

Фрагментарната структура на текста позволява изграждането на кратки и наситени сцени. Те преминават през спомени от миналото, блянове, сънища и кошмари, които създават неповторима атмосфера и осезаемо усещане за любовното разминаване между персонажите, чиято история се превръща в универсална.
Хореографът Неделя Ганчева, с която Денислав Янев работи в няколко от своите проекти, създава емоционално заредени танцови сцени. Изразността на тялото е от ключово значение за разгръщането на отношенията между персонажите и се явява основно изразно средство в спектакъла. Неделя Ганчева се изявява като хореограф не само в режисьорски спектакли, а и в авторски танцови продукции. През 2023 г. тя направи своя дебют като хореограф на изцяло танцов спектакъл – „Връзки“ с млади актьори от Драматичния театър в Търговище.
Освен това Неделя участва и като танцьор в различни проекти на независимата сцена. Друг от акцентите в прочита на Янев са живите изпълнения на песни, създадени специално от младата певица и актриса Мария Тепавичарова, чийто музикален псевдоним е Aria Philomena.

Участието ѝ в проекта е дебют за Мария в създаването на музика и песни за театър, а през изминалата 2024 г. тя издаде и дебютен миниалбум, озаглавен Self-mythology. Песните в спектакъла са пет една от тях е по „Стон“ на Яворов, а други са специално и тематично писани от Мария. Останалата част от музиката в спектакъла е писана от Ян Руменин, който често създава музика за спектаклите в Габровския театър.
Освен това той е част от екипите на сценични продукции в столицата и страната. Именно Руменин е композитор на спектакъла „Племе“ (от Нина Рейн, реж. Зафир Раджаб, Театър „Българска армия“ ), който получи две номинации за награда „Икар“ 2025 г. в категориите за режисура и водеща мъжка роля. Сценографията и костюмите на спектакъла са изработени по идеите на Иван Петросян.
Елементи в декорацията на предметите и костюмите напомнят за второто десетилетие на XX век , като леко застъпват елементи от ар деко. След асистирането на сценографите Мария Миу („Както ви харесва“ по Уилям Шекспир, реж. Габор Томпа, ДТ – Варна) и Огняна Серафимова („Лисабон“ от Захари Карабашлиев, реж. Яна Титова, Младежки театър „Николай Бинев“), „Прозорецът на Яворов“ е първият му самостоятелен проект. Любен Босилков – Ройс е драматург, писател и издател от Велико Търново. Той е собственик на „Босилкоф Пъблишърс“. Досега пиесите му са поставяни във Велико Търново и Стара Загора.
През 2012 г. с „Една седмица страсти“ печели конкурс на Форума на античната и доренесансова драматургия в Стара Загора. А на следващата година същата пиеса е номинирана за награда „Аскеер“ в категорията „Съвременна българска драматургия“. Обединяващата личност на целия процес, Денислав Янев, е завършил „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс. Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище.
В периода 2022 – 2024г. е и заместник – директор по творческите дейности на театъра. Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора и др. За спектаклите си има няколко национални номинации, селекции и награди. Сред по-значимите са: призът за най–добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най–добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). „Прозорецът на Яворов“ е първата му работа на габровска сцена, а веднага след премиерата, той заминава за Румъния, където ще поставя „Филоктет“ по Софокъл и Хайнер Мюлер в Драматичен театър „Йон Сърбу“ – Петрошани.

Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 6 дни
„Янтра“ приема Локомотив ГО в исторически мач на осветление
-
Кримипреди 6 дни
„Пробация“ за габровец, блъснал полицай с мотор без номер
-
Кримипреди 6 дни
Извадиха бракониерски мрежи от водите на язовир „Ал. Стамболийски“
-
Икономикапреди 3 дни
Стартъп с амбициозни планове за Габрово
-
Кримипреди 29 минути
„Да си нагъл, агресивен и брутален не е нова ценност, а обществен разпад“
-
Новинипреди 5 часа
Кметът на Габрово поздрави Милка Пурел по повод 95-годишния ѝ юбилей
-
Икономикапреди 5 часа
„Социално предприемачество в действие“