Култура
Драматичният театър в Габрово отваря „Прозорецът на Яворов“

Премиерата на спектакъла „Прозорецът на Яворов“ ще се състои на 27 февруари от 19.00 часа в зала „Ъндърграунд“ на Габровския драматичен театър. Автор на пиесата е Любен Босилков – Ройс. Сценичната версия и режисурата са дело на Денислав Янев, който работи на габровска сцена за първи път.
Това е първият спектакъл, специално създаден за новото сценично пространство в театъра, което ще развива алтернативни форми на театралните и сценичните изкуства. Втората премиера ще бъде на 7 март, а следващата дата, когато новият спектакъл ще бъде представен е 20 март.
„Прозорецът на Яворов“ е осмата пиеса на Любен Босилков – Ройс. Текстът съчетава документалистика и художествен подход както към събитията от последната нощ на Пейо Яворов и Лора Каравелова, така и към живота преди и след смъртта на Лора.
За своята сценична версия Денислав Янев решава да използва средствата на танцовия театър, колажа, песенни изпълнения на живо. Освен това образите се мултиплицират и ролите се изпълняват от четирима актьори – Адриана Димова и Радостина Ангелова представят Лора, а Атанас Димитров – Фози и Дилян Николов – Яворов.
Спектакълът е първата продукция, специално създадена за зала „Ъндърграунд“, и неговият почерк обещава алтернатива на познатите до момента форми на театър в града, какъвто е и замисълът на пространството. „Прозорецът на Яворов“ разглежда любовната история между най-големия български поет и най-красивата жена в София от началото на XX век в контекста и на бурно развиващата се и бързаща да навакса всички новости на модерното време столица. Софийският интелектуален елит, от който двойката е част, е колкото напредничав и космополитен, толкова и все още недостатъчно готов, за да приеме различието и новостта в драматургичните произведения на Яворов.

Фрагментарната структура на текста позволява изграждането на кратки и наситени сцени. Те преминават през спомени от миналото, блянове, сънища и кошмари, които създават неповторима атмосфера и осезаемо усещане за любовното разминаване между персонажите, чиято история се превръща в универсална.
Хореографът Неделя Ганчева, с която Денислав Янев работи в няколко от своите проекти, създава емоционално заредени танцови сцени. Изразността на тялото е от ключово значение за разгръщането на отношенията между персонажите и се явява основно изразно средство в спектакъла. Неделя Ганчева се изявява като хореограф не само в режисьорски спектакли, а и в авторски танцови продукции. През 2023 г. тя направи своя дебют като хореограф на изцяло танцов спектакъл – „Връзки“ с млади актьори от Драматичния театър в Търговище.
Освен това Неделя участва и като танцьор в различни проекти на независимата сцена. Друг от акцентите в прочита на Янев са живите изпълнения на песни, създадени специално от младата певица и актриса Мария Тепавичарова, чийто музикален псевдоним е Aria Philomena.

Участието ѝ в проекта е дебют за Мария в създаването на музика и песни за театър, а през изминалата 2024 г. тя издаде и дебютен миниалбум, озаглавен Self-mythology. Песните в спектакъла са пет една от тях е по „Стон“ на Яворов, а други са специално и тематично писани от Мария. Останалата част от музиката в спектакъла е писана от Ян Руменин, който често създава музика за спектаклите в Габровския театър.
Освен това той е част от екипите на сценични продукции в столицата и страната. Именно Руменин е композитор на спектакъла „Племе“ (от Нина Рейн, реж. Зафир Раджаб, Театър „Българска армия“ ), който получи две номинации за награда „Икар“ 2025 г. в категориите за режисура и водеща мъжка роля. Сценографията и костюмите на спектакъла са изработени по идеите на Иван Петросян.
Елементи в декорацията на предметите и костюмите напомнят за второто десетилетие на XX век , като леко застъпват елементи от ар деко. След асистирането на сценографите Мария Миу („Както ви харесва“ по Уилям Шекспир, реж. Габор Томпа, ДТ – Варна) и Огняна Серафимова („Лисабон“ от Захари Карабашлиев, реж. Яна Титова, Младежки театър „Николай Бинев“), „Прозорецът на Яворов“ е първият му самостоятелен проект. Любен Босилков – Ройс е драматург, писател и издател от Велико Търново. Той е собственик на „Босилкоф Пъблишърс“. Досега пиесите му са поставяни във Велико Търново и Стара Загора.
През 2012 г. с „Една седмица страсти“ печели конкурс на Форума на античната и доренесансова драматургия в Стара Загора. А на следващата година същата пиеса е номинирана за награда „Аскеер“ в категорията „Съвременна българска драматургия“. Обединяващата личност на целия процес, Денислав Янев, е завършил „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс. Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище.
В периода 2022 – 2024г. е и заместник – директор по творческите дейности на театъра. Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора и др. За спектаклите си има няколко национални номинации, селекции и награди. Сред по-значимите са: призът за най–добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най–добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). „Прозорецът на Яворов“ е първата му работа на габровска сцена, а веднага след премиерата, той заминава за Румъния, където ще поставя „Филоктет“ по Софокъл и Хайнер Мюлер в Драматичен театър „Йон Сърбу“ – Петрошани.

Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Кримипреди 6 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Кримипреди 6 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Новинипреди 6 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Любопитнопреди 5 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 5 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди 2 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Новинипреди 2 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Кримипреди един денКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!









