В навечерието на Димитровден – празника на българските строители, Исторически музей – Дряново бе удостоен с две престижни отличия. От Федерацията на независимите строителни синдикати (ФНСС), директорът на музея Иван Христов получи златната почетна значка „Майстор Колю Фичето“, която е символ на уважение към онези, които пазят живо делото на гения на възрожденското строителство.

Отличието бе връчено на 24 октомври в София лично от председателя на ФНСС инж. Цветелина Иванова, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето. В поздравителния адрес, придружаващ значката, се подчертава, че под ръководството на Иван Христов дряновският музей е „ярък пазител на богатото наследство на Колю Фичето и жив мост между поколенията“. „С дейността си музеят вдъхновява строителната общност, културните институции и цялото общество да пазят, почитат и развиват българския строителен дух“, се казва още в обръщението.

Почетната значка, учредена през 1993 г., е висше отличие на ФНСС и се присъжда на личности, допринесли за опазването на ценностите, труда и достойнството на българските строители. През годините неин носител са станали над 60 изтъкнати дейци, оставили ярка следа в развитието на строителния и синдикалния сектор. Днес това отличие намира своя нов дом именно в Дряново – градът, който ревностно пази паметта на майстора, превърнал камъка в легенда.

Инж. Цветелина Иванова пожела на Иван Христов и неговия екип здраве, творческа енергия и нови вдъхновяващи инициативи, „които да продължат изграждането на живата връзка между миналото и бъдещето на българското строително и културно наследство“.

Същият ден, Исторически музей – Дряново бе удостоен и с друго престижно отличие – званието „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България (КСБ). Наградата бе връчена по време на специална церемония в хотел „София Балкан Палас“ от заместник-председателя на Управителния съвет на КСБ инж. Любомир Качамаков.

„Благодарен съм за полученото отличие. Тази награда е резултат от общите усилия на целия екип на музея. Радвам се, че нашата работа е оценена от Камарата на строителите. Надявам се партньорството ни да продължи да се развива и занапред,“ сподели пред присъстващите на церемонията Иван Христов.

През изминалата година ИМ-Дряново и вестник Строител, с финансовата подкрепа на КСБ, реализира двуезичното издание „Колю Фичето. Българският строителен гений“.

На ежегодния Бал на строителя, организиран от вестник Строител, присъстваха председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, вицепремиерът Гроздан Караджов, министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, както и представители на институции и строителния бранш.

Сред гостите бяха и председателите на Областните представителства на КСБ в Габрово и Велико Търново – Пламен Петров и Венцислав Дончев. По време на събитието бяха отличени най-добрите в сектора през годината.

Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.

След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.

Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е  утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.  

Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.

Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.

Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в  различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.

Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.

До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.

Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.

Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.

„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.

Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.

Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.