Новини
Тайнството на Богоявление – свидетелства, които времето почти е забравило
В мразовития януарски въздух на Богоявление, когато водите се освещават и небето сякаш се отваря за един миг, древни легенди и забравени предания проблясват като далечни светлини през отминалото време. Това е празник, обвит в тайнство и дълбока символика, носещ спомени за събития, които са устояли на изпитанията на вековете. Но какво знаем днес за тези свещени моменти?
От дълбините на старинни ръкописи до устни предания, предавани от поколение на поколение, Богоявление носи в себе си мистична сила, която продължава да вълнува и вдъхновява. Днес ще се потопим в забравени истории, ще разлистим пожълтели страници и ще се опитаме да надникнем отвъд булото на времето, за да възкресим свидетелствата за едно от най-древните и значими християнски тайнства. Пригответе се за едно пътешествие, изпълнено с вяра, мистерия и неугасващия стремеж на човека да докосне божественото.
Празникът на Кръщението Господне се нарича още и Боговление или Йордановден, а някъде народът го нарича Водици.
В „Жития на светците“ синодално издание от 1991 г. се споменава, че съществуват свидетелства за празнуването на този най-древен Господен празник още през II век, но до IV век се е съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщенето Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света в обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития по отделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.
Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се е постарал „да изпълни всяка правда“ (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча. Наскоро преди това Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед „във Витавара отвъд Йордан“ (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил говорил още великия Исая: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог“ (Ис. 40:3). „Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на греховете“ (Марк 1:4). И ето, Един дошъл „от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска“ (Мат. 3:13-15). „А когато се кръсти целия народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб“ (Лука 3:21,22). „И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето Благоволение“ (Мат. 3:17).
При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили – тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът – на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците.
Богоявленският празник е свързан с великото водоосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.
В „Жития на светиите“ съставени от Свети Димитрий Митрополит Ростовски (преведено издание от руски език на Московската синодална типография 1902г.) е посочено, че Свети Кирил Йерусалимски казва: „началото на света в водата, началото на Евангелието е Йордан. От водата възсия дневната светлина, защото Божият Дух, Който „се носеше“ преди това „над водата“, заповяда на светлината да възсияе от тъмнината. От Йордан възсия светлината на светото Евангелие. Първият Учител на целия свят, Христос – Божията сила и Божията Премъдрост, от къде започна Своето учение? Нима не от Йорданските води? „Оттогава – се казва в Евангелието – Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се“ (Мат. 4:17). И веднага след Него се яви множеството на учителите – светите апостоли, които Той изпрати на проповед. По такъв начин водите са дали живот и на естествените птици (Бит. 1:21) и на духовните птици. Защото откъде бяха призовани към апостолско и учителско служение Петър и Андрей, Иаков и Йоан (Мат. 4:18, 21)? Нима не от водите? От рибарите Господ Си избра Своите апостоли. Откъде жената самарянка се яви като проповедница на истинския Месия в своя град? Нима не от водите на Иаковския извор (Йоан 4:6, 7)? Откъде и прогледналият слепец излязъл като свидетел на чудотворната Христова сила? Нима не от водата на Силоамската купел (Йоан 9:7)? Всичко това било предуказание на светото Кръщение, в което и душевната слепота се изцелява, и греховната сквернота се умива, и църковните учители получават божествена премъдрост. Защото чрез кръщението на човека се подава тази благодат, с помощта на която той може да придобие велико познание и просвещение; оттук също и наставниците на вярата се сдобиват с духовни криле, според словото на Писанието: „ще достигнат криле на орли, ще припнат и не ще се отрудят“(Ис. 40:31).
Празникът Богоявление се нарична още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщата и неразделна Троица. Всеки от нас, чрез своето Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.
Така, както студените води на Йордан символично измиват греховете на човечеството, така и нашето пътуване през тайните на Богоявление ни напомня за вечните истини, вплетени в тъканта на вярата. Всяка дума, всяка легенда и всеки запазен спомен носят своята светлина, която озарява и днес нашия път. Макар времето да е покрило много от свидетелствата с прах и забрава, тайнството на този празник остава живо в сърцата на вярващите.
Източник: Иконопис БГ
Източник на изображение: https://ikonopis.bg/ikoni-isus-hristos

Култура
РЕМО „Етър“ представи България на престижен форум в Словения

Словенската столица Любляна се превърна в средище на идеи, иновации и вдъхновение. Там се проведе колоквиумът „Интерактивни изложби и дигитално куриране на нематериално културно наследство в музеите“, организиран от Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа (София) и фондация „Форум за славянски култури“.
Събитието събра представители на музеи и културни институции от Сърбия, Словения, Хърватия, Гърция, Албания, Босна и Херцеговина, България и Република Северна Македония – хора, обединени от общата мисия да съхраняват духа на миналото чрез средствата на бъдещето. Модератор на събитието бе д-р Мирена Станева – експерт в Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО.

„Във времето на дигитална трансформация, нашата отговорност е не само да съхраняваме нематериалното културно наследство, но и да го превърнем в живо преживяване, достъпно, ангажиращо и свързано с общностите, които го създават. В този процес музеите надскачат традиционната си роля и от пазители на артефакти се превръщат в пространства за диалог и социализация, където нематериалното културно наследство може да бъде разказано и съприживяно.“, коментира д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, която заедно с д- р Андрея Рихтер, директор на Фондация фондация „Форум за славянски култури“, откри събитието.

Сред впечатляващите презентации бе тази на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, подготвена от директора проф. д-р Светла Димитрова и Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“, който я представи пред международната аудитория.
Презентацията предизвика жив интерес сред участниците, които задаваха въпроси и споделяха впечатления от показания културен продукт. „Бих определил музей „Етър“ като добре представящ се по отношение на използването на съвременни технологии. В последната част от презентацията представих проекта „Дигитални близнаци“, който бе приет съвсем естествено на фона на останалите традиционни форми на представяне на нематериалното културно наследство“, сподели след събитието Тихомир Църов.

Когато занаятите оживяват чрез екрана Примерите, показани по време на колоквиума, доказаха, че новите технологии вече са неразделна част от културното представяне. Все по-често музеите използват виртуална реалност (VR), допълнена реалност (AR), 3D моделиране и сканиране, интерактивни екрани, холограми и онлайн виртуални турове.
Тези средства не само съхраняват знанието, но и го правят достъпно, емоционално и преживяемо – за хора от всички възрасти и точки на света.
Партньорството между фондация „Форум за славянски култури“ и Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа започва през 2024 г. – с церемонията по връчването на наградите „Жива“, която се проведе именно в музей „Етър“ в Габрово.

Тазгодишният колоквиум в Любляна надгради това сътрудничество, като предостави пространство за обмен на знания между музейни специалисти, дигитални куратори и експерти по нематериално културно наследство. Програмата акцентира върху интерактивните изложби, дигиталното разказване на истории и използването на изкуствен интелект, добавена и виртуална реалност в музейната практика.
Събитието имаше една ясна мисия – да насърчи обмена на опит и добри практики между културните институции в славянския и Югоизточноевропейския регион, като изследва как музеите съчетават традицията и иновацията в дигиталната епоха. В Любляна този диалог оживя – между държави, между поколения и между светове, в които занаятите от миналото срещат технологиите на бъдещето.


Култура
Историята на Петър Бавулов и неговото музикално наследство

Петър Христов Бавулов, роден на 15 ноември 1875 г. в с. Етър, днес квартал на Габрово, е едно от имената, оставили трайна следа в музикалната история на региона. Неговата кариера като музикант и ръководител на духова музика не само обогатява местната култура, но и вдухновява поколения музиканти и любители на музиката. В ранните си години Петър Бавулов работи като чаркаджия в родното си село, като изработва гайтани, но в края на 1883 г. по съвет на своя приятел Атанас Станчев започва музикалното си обучение.
В своята автобиография той разказва: „Като поотраснах работих по чаркове, където се плете гайтан за селски дрехи като чирак 2 години и като калфа 2-3 години. По внушение на едно по-възрастно момче от мен със 2-3 години, което работеше в един магазин (колониален) в гр. Казанлък на име Атанас Станчев ме посъветва да постъпя доброволец-ученик в музиката на 23 Шипченски полк и че капелмайсторът пазарувал от техния магазин и щял лесно да ме приеме и че съм щял там да науча хубав занаят и ще се наредя по-добре в живота. Тоя съвет ме доста сериозно запали и с големи молби на баща си и майка си, която беше много против, понеже ще дам задължително за 4 години служба, такъв бе реда, който иска да учи музика, и след доста молби и сръдни се сдобих с родителско разрешително от баща ми и майка ми, заверено от Общинското управление. Това трябваше понеже бях малолетен.
Вземам разрешителното в джоб и хайде в Казанлък. Приятеля ми нареди среща с капелмайстора, който ми прегледа зъбите, че са здрави и се съгласи да ме приеме и след един малък медицински преглед от полковия лекар въпроса за приемането ми се разреши. След това давам задължително, че ще служа 4 години и на 28 ян. 1894 г. излезе заповед от полка, в която беше вписано и мойто приемане като музикантски ученик в музиката на 23 Шипченски полк. ”
Обучението му се ръководи от Михаил Копчалиев – известен музикант и педагог. Бързо овладява флигорната и започва да свири цели маршове, което го поставя на пътя на музиката за цял живот.
„По време на службата си през отпуск, се запознах с музикантите от Габрово и един от тях Бай Коста Шопа, който притежаваше повече репертора на музиката ме замоли да напиша по-хубавите маршове, които свирим в полка, също и музикални пиеси, за да си обогатят репертоара и аз посотянно пишех и изпращах ноти на музиката в Габрово. Тогава ръководител на музиката беше Васил Петков, тъй наричания от всички в града Бай Васил, който освен като ръководител на музиката, се занимаваше с предаване на уроци по цигулка, китара, мандолина и др. струнни инструменти. Така да се каже той е според мен основоположникът на струнните инструменти и малки оркестри в Габрово.”
След успешното завършване на военната си служба през 1898 г., Бавулов се завръща в Габрово, където започва работа като бас флигорнист в Габровската духова музика, ръководена от Васил Петков. През 1905 г. е избран за ръководител на състава, като веднага започва да разширява репертоара и да внася нови произведения и инструменти от Чехия. Стремежът му да обогати музикалния живот на Габрово е ясно изразен в усилията му за развитие на местната музикална сцена.
„Мечтаех да създам една доста сериозна музика минимум от 15 човека, за да дам на Габрово макар и малка музикална култура.”
През 1914 г., когато Габровската духова музика временно спира своята дейност, Бавулов не спира да свири. Той се включва в оркестъра на местното казино и изявява таланта си не само като музикант, но и като виолончелист и тромбонист.
Когато Първата световна война го отвежда в Русе, той постъпва във Втори Искърски полк като баритонист, но след края на конфликта се връща в Габрово и възобновява своята роля като ръководител на музиката в града. Талантът и страстта му към музиката не само го правят известен, но и създават основата за трайно присъствие на духовата музика в културния живот на Габрово. Участвал е в концерти, свирил е с ученически оркестър, както и с музикални състави в региона, оставяйки своето наследство в музикалната история на града.
Петър Христов Бавулов почива на 30 януари 1969 г. в Габрово, но неговото име и принос в музикалната култура на България продължават да живеят. Неговият живот и работа са пример за отдаденост на изкуството и стремеж към обогатяване на културната идентичност на местната общност.
Представените документи се съхраняват в Държавен архив – Габрово и са достъпни за потребителите на архивна информация.
Изготвил:
Стефка Вуцова, главен експерт в Държавен архив – Габрово.


Новини
Габрово застава зад благотворителна кауза за деца със специални потребности
На 21 ноември, когато отбелязваме Деня на християнското семейство, габровци ще имат възможност да се включат в едно вдъхновяващо и добротворно събитие. От 19.00 часа в хотел „Мак“ ще се проведе благотворително парти, чиято цел е да подкрепи създаването на първия спортен център за деца със специални потребности в Габрово.
Центърът ще предлага напълно безплатни занимания, терапии и подкрепа за децата и техните семейства. Каузата обединява усилията на хотел „Мак“ и спортен клуб „Равен старт“, а събитието се осъществява с медийната подкрепа на „Габрово Нюз“.
Гостите на вечерта ще се насладят на богата музикална програма, изпълнена с танци, усмивки и доброта. На сцената ще се изявят талантите от Музикална школа „Талеви“ и Танцова формация „Габрово“, а зад пулта ще застане диджей Краси Цонев.
„Нека заедно покажем, че добротата и грижата за другите са най-силният будител на нашето време. Заповядайте – да споделим тази топла, вдъхновяваща и добротворна вечер!“, сподели Десислава Тодорова, управител на хотел „Мак“.
Предвиден е куверт за вход, като всички средства от него ще бъдат насочени към финансирането на бъдещия център за деца със специални потребности в града.

-
Новинипреди 7 дниГаброво отбелязва Световния ден за възпоменание на жертвите при ПТП
-
Новинипреди 7 дниПредставиха проекта, модернизиращ водната инфраструктура с 64 млн. лева
-
Кримипреди 7 дниШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)
-
Новинипреди 3 дниПроменят движението между Севлиево и Велико Търново заради ремонт
-
Кримипреди 23 часаХванаха мъж с над половин кило марихуана
-
Любопитнопреди 7 дниЛексикон на успеха: Никола Рахнев от Гората.бг
-
Новинипреди 7 дниДиабетът във фокуса на здравна инициатива в Габрово
-
Културапреди 7 дниИзлезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“











