Свържи се с нас

Новини

Тайнството на Богоявление – свидетелства, които времето почти е забравило

Published

on

В мразовития януарски въздух на Богоявление, когато водите се освещават и небето сякаш се отваря за един миг, древни легенди и забравени предания проблясват като далечни светлини през отминалото време. Това е празник, обвит в тайнство и дълбока символика, носещ спомени за събития, които са устояли на изпитанията на вековете. Но какво знаем днес за тези свещени моменти?

От дълбините на старинни ръкописи до устни предания, предавани от поколение на поколение, Богоявление носи в себе си мистична сила, която продължава да вълнува и вдъхновява. Днес ще се потопим в забравени истории, ще разлистим пожълтели страници и ще се опитаме да надникнем отвъд булото на времето, за да възкресим свидетелствата за едно от най-древните и значими християнски тайнства. Пригответе се за едно пътешествие, изпълнено с вяра, мистерия и неугасващия стремеж на човека да докосне божественото.

Празникът на Кръщението Господне се нарича още и Боговление или Йордановден, а някъде народът го нарича Водици.

В „Жития на светците“ синодално издание от 1991 г. се споменава, че съществуват свидетелства за празнуването на този най-древен Господен празник още през II век, но до IV век се е съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщенето Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света в обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития по отделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се е постарал „да изпълни всяка правда“ (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча. Наскоро преди това Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед „във Витавара отвъд Йордан“ (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил говорил още великия Исая: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог“ (Ис. 40:3). „Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на греховете“ (Марк 1:4). И ето, Един дошъл „от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска“ (Мат. 3:13-15). „А когато се кръсти целия народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб“ (Лука 3:21,22). „И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето Благоволение“ (Мат. 3:17).

При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили – тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът – на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците.

Богоявленският празник е свързан с великото водоосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.

В „Жития на светиите“ съставени от Свети Димитрий Митрополит Ростовски (преведено издание от руски език на Московската синодална типография 1902г.) е посочено, че Свети Кирил Йерусалимски казва: „началото на света в водата, началото на Евангелието е Йордан. От водата възсия дневната светлина, защото Божият Дух, Който „се носеше“ преди това „над водата“, заповяда на светлината да възсияе от тъмнината. От Йордан възсия светлината на светото Евангелие. Първият Учител на целия свят, Христос – Божията сила и Божията Премъдрост, от къде започна Своето учение? Нима не от Йорданските води? „Оттогава – се казва в Евангелието – Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се“ (Мат. 4:17). И веднага след Него се яви множеството на учителите – светите апостоли, които Той изпрати на проповед. По такъв начин водите са дали живот и на естествените птици (Бит. 1:21) и на духовните птици. Защото откъде бяха призовани към апостолско и учителско служение Петър и Андрей, Иаков и Йоан (Мат. 4:18, 21)? Нима не от водите? От рибарите Господ Си избра Своите апостоли. Откъде жената самарянка се яви като проповедница на истинския Месия в своя град? Нима не от водите на Иаковския извор (Йоан 4:6, 7)? Откъде и прогледналият слепец излязъл като свидетел на чудотворната Христова сила? Нима не от водата на Силоамската купел (Йоан 9:7)? Всичко това било предуказание на светото Кръщение, в което и душевната слепота се изцелява, и греховната сквернота се умива, и църковните учители получават божествена премъдрост. Защото чрез кръщението на човека се подава тази благодат, с помощта на която той може да придобие велико познание и просвещение; оттук също и наставниците на вярата се сдобиват с духовни криле, според словото на Писанието: „ще достигнат криле на орли, ще припнат и не ще се отрудят“(Ис. 40:31).

Празникът Богоявление се нарична още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщата и неразделна Троица. Всеки от нас, чрез своето Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.

Така, както студените води на Йордан символично измиват греховете на човечеството, така и нашето пътуване през тайните на Богоявление ни напомня за вечните истини, вплетени в тъканта на вярата. Всяка дума, всяка легенда и всеки запазен спомен носят своята светлина, която озарява и днес нашия път. Макар времето да е покрило много от свидетелствата с прах и забрава, тайнството на този празник остава живо в сърцата на вярващите.

Източник: Иконопис БГ
Източник на изображение: https://ikonopis.bg/ikoni-isus-hristos

Култура

„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър

Published

on

На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.

„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.

Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.

Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.

Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.

Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.

Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.

Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.

Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.

„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.

В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.

Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.

Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.

Зареди още

Култура

Гала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената

Published

on

13-годишната габровска изпълнителка Гала Савчева спечели награда на журито на Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“ 2026. Във финала на престижния форум, който се проведе на 19 септември в Кюстендил, Гала представи авторската си песен „Падаща звезда“.

Представянето ѝ донесе не само отличие, но и възможност песента да продължи своя път към международната сцена. Благодарение на получената промоционална възможност „Падаща звезда“ ще бъде представена и на международен конкурс в Сърбия, където Гала ще има възможност да представи България и да се срещне с млади музикални таланти от Европа.

Гала Савчева се развива в различни музикални направления – рок, поп музика и български фолклор. Освен като певица и автор на песни, тя се изявява и като водещ на концерти и културни събития. Сред отличията ѝ са първи места в конкурсите „Звукът на времето“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и „Златен Фолкарт“, където е носител и на златен медал. Гала има награди и от музикалните форуми „Звезден сблъсък“, „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Българска душа на Святата земя“, „Авлига пее“ и други национални и международни конкурси.

За поредна година тя е и част от Клуба на успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“. Въпреки че е само на 13 години, Гала има близо десет години сценичен опит. Тя развива вокалните и артистичните си умения с помощта на своите преподаватели – д-р Ана Борисова по народно пеене, Надя Ботева по поп и джаз пеене и Елена Назърова по солфеж.

За Гала музиката е не само начин за изява, но и възможност да създава и споделя. Тя насърчава младите изпълнители да създават авторска музика, да се развиват и да не се страхуват да бъдат различни.

Особено важно за нея е младите хора да обичат българския език, песен и фолклор и да ги представят и на международната сцена. След успешното си участие в Кюстендил Гала Савчева продължава към следващото международно музикално предизвикателство в Сърбия. Там „Падаща звезда“ отново ще представи България, а Гала ще има възможност да покаже таланта си и да продължи развитието си на международната сцена.

Зареди още

Новини

Първо място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир

Published

on

Шахматистите на ШК „Орловец 1997“ – Габрово Иван Екимов и Христо Дочев спечелиха първо място и парична награда във възрастовите си групи в открит турнир по класически шахмат, който се проведе в Приморско в рамките на една седмица.

Иван спечели при 10-годишните, а Христо в категорията Сеньори 70+. Двамата мериха сили със 75 опитни шахматисти с висок рейтинг от няколко държави и успяха да заемат първото място във възрастовите групи на най-малките и най-големите.

Христо Дочев се пребори за 4 победи от 7 партии, а Иван – за една победа и две равенства.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица