Свържи се с нас

Новини

Тайнството на Богоявление – свидетелства, които времето почти е забравило

Published

on

В мразовития януарски въздух на Богоявление, когато водите се освещават и небето сякаш се отваря за един миг, древни легенди и забравени предания проблясват като далечни светлини през отминалото време. Това е празник, обвит в тайнство и дълбока символика, носещ спомени за събития, които са устояли на изпитанията на вековете. Но какво знаем днес за тези свещени моменти?

От дълбините на старинни ръкописи до устни предания, предавани от поколение на поколение, Богоявление носи в себе си мистична сила, която продължава да вълнува и вдъхновява. Днес ще се потопим в забравени истории, ще разлистим пожълтели страници и ще се опитаме да надникнем отвъд булото на времето, за да възкресим свидетелствата за едно от най-древните и значими християнски тайнства. Пригответе се за едно пътешествие, изпълнено с вяра, мистерия и неугасващия стремеж на човека да докосне божественото.

Празникът на Кръщението Господне се нарича още и Боговление или Йордановден, а някъде народът го нарича Водици.

В „Жития на светците“ синодално издание от 1991 г. се споменава, че съществуват свидетелства за празнуването на този най-древен Господен празник още през II век, но до IV век се е съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщенето Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света в обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития по отделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се е постарал „да изпълни всяка правда“ (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча. Наскоро преди това Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед „във Витавара отвъд Йордан“ (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил говорил още великия Исая: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог“ (Ис. 40:3). „Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на греховете“ (Марк 1:4). И ето, Един дошъл „от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска“ (Мат. 3:13-15). „А когато се кръсти целия народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб“ (Лука 3:21,22). „И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето Благоволение“ (Мат. 3:17).

При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили – тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът – на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците.

Богоявленският празник е свързан с великото водоосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.

В „Жития на светиите“ съставени от Свети Димитрий Митрополит Ростовски (преведено издание от руски език на Московската синодална типография 1902г.) е посочено, че Свети Кирил Йерусалимски казва: „началото на света в водата, началото на Евангелието е Йордан. От водата възсия дневната светлина, защото Божият Дух, Който „се носеше“ преди това „над водата“, заповяда на светлината да възсияе от тъмнината. От Йордан възсия светлината на светото Евангелие. Първият Учител на целия свят, Христос – Божията сила и Божията Премъдрост, от къде започна Своето учение? Нима не от Йорданските води? „Оттогава – се казва в Евангелието – Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се“ (Мат. 4:17). И веднага след Него се яви множеството на учителите – светите апостоли, които Той изпрати на проповед. По такъв начин водите са дали живот и на естествените птици (Бит. 1:21) и на духовните птици. Защото откъде бяха призовани към апостолско и учителско служение Петър и Андрей, Иаков и Йоан (Мат. 4:18, 21)? Нима не от водите? От рибарите Господ Си избра Своите апостоли. Откъде жената самарянка се яви като проповедница на истинския Месия в своя град? Нима не от водите на Иаковския извор (Йоан 4:6, 7)? Откъде и прогледналият слепец излязъл като свидетел на чудотворната Христова сила? Нима не от водата на Силоамската купел (Йоан 9:7)? Всичко това било предуказание на светото Кръщение, в което и душевната слепота се изцелява, и греховната сквернота се умива, и църковните учители получават божествена премъдрост. Защото чрез кръщението на човека се подава тази благодат, с помощта на която той може да придобие велико познание и просвещение; оттук също и наставниците на вярата се сдобиват с духовни криле, според словото на Писанието: „ще достигнат криле на орли, ще припнат и не ще се отрудят“(Ис. 40:31).

Празникът Богоявление се нарична още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщата и неразделна Троица. Всеки от нас, чрез своето Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.

Така, както студените води на Йордан символично измиват греховете на човечеството, така и нашето пътуване през тайните на Богоявление ни напомня за вечните истини, вплетени в тъканта на вярата. Всяка дума, всяка легенда и всеки запазен спомен носят своята светлина, която озарява и днес нашия път. Макар времето да е покрило много от свидетелствата с прах и забрава, тайнството на този празник остава живо в сърцата на вярващите.

Източник: Иконопис БГ
Източник на изображение: https://ikonopis.bg/ikoni-isus-hristos

Култура

Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

Published

on

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.

В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.

Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.

„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.

„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.

Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.

През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Зареди още

Новини

ПБ – Габрово: ВиК-секторът изисква отговорност и дългосрочна политика

Published

on

Водоснабдяването на област Габрово е въпрос на сигурност, качество на живот и дългосрочно регионално развитие, заявяват от „Прогресивна България“ – Габрово. От политическата сила подчертават, че натрупаните с десетилетия проблеми в сектора не могат и не бива да бъдат решавани с еднократни действия, кадрови сюжети или партийни престрелки. Според тях именно затова е важно ясно да се разграничи партийната реторика от държавната политика.

„Лъжата, спекулацията и внушенията не решават нито един проблем с водата. Още по- цинично е политически сили, които години наред са имали властта и инструментите да управляват сектора, днес да се държат като странични наблюдатели на резултатите от собственото си управление. Водата е твърде сериозна тема, за да бъде използвана за евтин политически PR“, заявяват от „Прогресивна България“ – Габрово.

Оттам настояват разговорът да бъде върнат към същината: състоянието на водоизточниците и мрежата, загубите на вода, инвестиционните приоритети, сигурността на водоснабдяването и устойчивостта на системата в дългосрочен план.

В Севлиево тази тема има особена тежест. Проблемите с водоснабдяването са познати от години и не могат да бъдат представяни като резултат от решения, взети вчера. Народният представител на „Прогресивна България“ от Севлиево Данаил Лалев подчертава, че точно тук най-малко има място за политическо преиграване.

„Хората в Севлиево знаят много добре откога съществува този проблем. Те са чували достатъчно обещания и оправдания. Това, което им дължим днес, е последователност – започнатото да бъде довършено, необходимите инвестиции да имат срок, а институциите да носят ясна отговорност за резултата“, посочва Лалев.

От „Прогресивна България“ са категорични, че политическата промяна не означава автоматично отричане на всичко започнато преди това. Работещите проекти трябва да бъдат продължавани, необходимите инвестиции – ускорявани, а там, където решенията не дават резултат, трябва да има корекция и поемане на отговорност.

Народният представител и водач на листата на „Прогресивна България“ в Габрово Николай Косев поставя темата и в по-широкия контекст на икономическото развитие на областта.

„Водната сигурност не е периферна техническа тема. Тя е част от икономическата сигурност на региона. Не можем да говорим сериозно за инвестиции, индустрия, туризъм или качество на живот, ако базовата инфраструктура не е надеждна. Затова ВиК секторът трябва да се управлява с хоризонт отвъд един мандат и да се оценява по резултатите, а не по това кой каква партийна версия разказва“, заявява Косев.

Зареди още

Новини

Почина д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел и почетен гражданин на Габрово

Published

on

Напусна ни д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел на Габрово и почетен гражданин на нашия град.

Д-р Фонтейн беше човек с голямо сърце и силно чувство за отговорност към хората. Известният уролог от белгийския град Аалст имаше значим принос за развитието на дългогодишното партньорство между Габрово и Аалст, особено в областта на здравеопазването. Като лекар и ръководител на медицински екипи той многократно работи заедно с колегите си от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, споделяйки опит, знания и съвременни медицински практики.

Д-р Фонтейн беше и активен участник в редица инициативи в подкрепа на Габрово. Като председател на фондация „People Serve Bulgaria: Aalst–Gabrovo“ той допринасяше за развитието на връзките между хората и институциите от двата града и за реализирането на благотворителни инициативи в социалната и здравната сфера.

През 2013 г. Община Габрово го удостои със званието „Почетен гражданин“ за неговия принос към града и за приятелството между Габрово и Аалст.

Но д-р Фонтейн остави след себе си не само професионални резултати и успешно партньорство. Той остави приятели. Остави спомен за човек, който с уважение и обич прие Габрово като свой град. При едно от посещенията си той дори сподели, че с всяко свое идване се чувства все повече габровец.

Ще го запомним с неговата всеотдайност, човечност, чувство за хумор и искрена привързаност към Габрово.

„Габрово Нюз“ и Община Габрово изказват своите най-искрени съболезнования на семейството, близките и приятелите на д-р Етиен Фонтейн.

Поклон пред паметта му!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица