Свържи се с нас

Новини

Тайнството на Богоявление – свидетелства, които времето почти е забравило

Published

on

В мразовития януарски въздух на Богоявление, когато водите се освещават и небето сякаш се отваря за един миг, древни легенди и забравени предания проблясват като далечни светлини през отминалото време. Това е празник, обвит в тайнство и дълбока символика, носещ спомени за събития, които са устояли на изпитанията на вековете. Но какво знаем днес за тези свещени моменти?

От дълбините на старинни ръкописи до устни предания, предавани от поколение на поколение, Богоявление носи в себе си мистична сила, която продължава да вълнува и вдъхновява. Днес ще се потопим в забравени истории, ще разлистим пожълтели страници и ще се опитаме да надникнем отвъд булото на времето, за да възкресим свидетелствата за едно от най-древните и значими християнски тайнства. Пригответе се за едно пътешествие, изпълнено с вяра, мистерия и неугасващия стремеж на човека да докосне божественото.

Празникът на Кръщението Господне се нарича още и Боговление или Йордановден, а някъде народът го нарича Водици.

В „Жития на светците“ синодално издание от 1991 г. се споменава, че съществуват свидетелства за празнуването на този най-древен Господен празник още през II век, но до IV век се е съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщенето Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света в обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития по отделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се е постарал „да изпълни всяка правда“ (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча. Наскоро преди това Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед „във Витавара отвъд Йордан“ (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил говорил още великия Исая: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог“ (Ис. 40:3). „Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на греховете“ (Марк 1:4). И ето, Един дошъл „от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска“ (Мат. 3:13-15). „А когато се кръсти целия народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб“ (Лука 3:21,22). „И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето Благоволение“ (Мат. 3:17).

При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили – тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът – на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците.

Богоявленският празник е свързан с великото водоосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.

В „Жития на светиите“ съставени от Свети Димитрий Митрополит Ростовски (преведено издание от руски език на Московската синодална типография 1902г.) е посочено, че Свети Кирил Йерусалимски казва: „началото на света в водата, началото на Евангелието е Йордан. От водата възсия дневната светлина, защото Божият Дух, Който „се носеше“ преди това „над водата“, заповяда на светлината да възсияе от тъмнината. От Йордан възсия светлината на светото Евангелие. Първият Учител на целия свят, Христос – Божията сила и Божията Премъдрост, от къде започна Своето учение? Нима не от Йорданските води? „Оттогава – се казва в Евангелието – Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се“ (Мат. 4:17). И веднага след Него се яви множеството на учителите – светите апостоли, които Той изпрати на проповед. По такъв начин водите са дали живот и на естествените птици (Бит. 1:21) и на духовните птици. Защото откъде бяха призовани към апостолско и учителско служение Петър и Андрей, Иаков и Йоан (Мат. 4:18, 21)? Нима не от водите? От рибарите Господ Си избра Своите апостоли. Откъде жената самарянка се яви като проповедница на истинския Месия в своя град? Нима не от водите на Иаковския извор (Йоан 4:6, 7)? Откъде и прогледналият слепец излязъл като свидетел на чудотворната Христова сила? Нима не от водата на Силоамската купел (Йоан 9:7)? Всичко това било предуказание на светото Кръщение, в което и душевната слепота се изцелява, и греховната сквернота се умива, и църковните учители получават божествена премъдрост. Защото чрез кръщението на човека се подава тази благодат, с помощта на която той може да придобие велико познание и просвещение; оттук също и наставниците на вярата се сдобиват с духовни криле, според словото на Писанието: „ще достигнат криле на орли, ще припнат и не ще се отрудят“(Ис. 40:31).

Празникът Богоявление се нарична още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщата и неразделна Троица. Всеки от нас, чрез своето Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.

Така, както студените води на Йордан символично измиват греховете на човечеството, така и нашето пътуване през тайните на Богоявление ни напомня за вечните истини, вплетени в тъканта на вярата. Всяка дума, всяка легенда и всеки запазен спомен носят своята светлина, която озарява и днес нашия път. Макар времето да е покрило много от свидетелствата с прах и забрава, тайнството на този празник остава живо в сърцата на вярващите.

Източник: Иконопис БГ
Източник на изображение: https://ikonopis.bg/ikoni-isus-hristos

Новини

Кулата на Общината ще светне в зелено на 15 септември

Published

on

Община Габрово се присъединява към националната информационна кампания „Героите сред нас“ на Българско сдружение „Лимфом“, посветена на 20-годишнината от създаването на организацията.

В знак на съпричастност към каузите на кампанията днес вечерта, 15 септември, кулата на административната сграда на Община Габрово ще бъде осветена в зелено – цветът, символизиращ борбата с лимфомите.

Инициативата е част от отбелязването на Световния информационен ден за лимфома и има за цел да насочи общественото внимание към онкохематологичните заболявания, необходимостта от по-добра информираност, ранната диагностика и своевременното започване на лечение.

През 2026 г. Българско сдружение „Лимфом“ отбелязва 20 години от създаването си с информационната кампания „Героите сред нас“. Тя обединява пациенти, лекари, близки, доброволци, дарители и партньори на организацията и отдава признание на всички, които през годините са били част от усилията в подкрепа на хората с лимфом и хронична лимфоцитна левкемия.

Сред инициативите в рамките на кампанията е осветяването на обществени сгради и културни обекти в лайм зелено или червено. Зеленото (лайм) е символ на борбата с лимфомите, а червеното – на борбата с онкохематологичните заболявания.

Инициативата се провежда с подкрепата на Националното сдружение на общините в Република България. С присъединяването си към кампанията Община Габрово отправя послание за подкрепа към всички, които се борят с онкохематологични заболявания, и към хората, които всеки ден са до тях.

Зареди още

Новини

Евтим Милошев откри новата учебна година в Тревненската школа

Published

on

Министърът на културата Евтим Милошев откри новата учебна година в Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“. След тържествената церемония в двора на училището в Трявна бе подписан и договорът за възстановяване на пострадалия при пожар покрив на училището, с което се поставя и началото на същинската работа по ремонта.

„Заставам днес пред вас с особено вълнение. Училището е дом – дом на познание, надежди, мечти и приятелство. Но вашето училище е и пазител на традицията на Тревненската художествена възрожденска школа. Именно това ви прави специални“, обърна се министърът към учениците и преподавателите.

Той припомни традицията при завършването на строеж върху покрива на сградата да бъде поставен националният флаг като символ на достигнатия връх. „Днес сме тук, за да говорим за този флаг. Да го сложим на покрива, защото, когато националното знаме е там, това е символ на амбиция, увереност, но и на готовност да се справим с всички трудности, които ни предстоят“, заяви министърът.

Той подчерта, че посещението му в Трявна е знак за съпричастност към училището след пожара, но и знак, че дългоочакваното възстановяване вече преминава към реално изпълнение.

Министър Милошев се обърна специално към новите 42-ма ученици, които започват обучението си в гимназията, като им пожела да бъдат амбициозни и смели. „Развивайте таланта си, защото той е най-силното ви предимство в този твърде конкурентен свят, особено във времето на изкуствения интелект“, посочи той.

Министър Милошев подчерта и голямата отговорност на преподавателите не само да развиват таланта на младите хора, но и да ги изграждат като пълноценни личности. В края на словото си министърът сподели и личната си мечта един ден да се върне в Трявна и да се научи на дърворезба, припомняйки си как като дете е наблюдавал своя дядо да работи с дърво.

„Обещавам ви покрив. Но вие ми обещайте, че няма да слагате таван на мечтите и на амбициите си. Вярвайте, че за успеха няма таван – където и да сте и на колкото и години да сте. Винаги имате право на щастие и успех“, завърши министърът и пожела успешна учебна година на учениците и преподавателите в НГПИ „Тревненска школа“.

Непосредствено след края на тържеството министърът и изпълнителят положиха подписи под договора за възлагане на ремонта, за който държавата осигури необходимите средства.

Срокът за проектиране по договора е 45 дни. Министър Милошев сподели, че проектантът е възпитаник на „Тревненската школа“ и е поел ангажимент проектната фаза да бъде завършена в рамките на следващите две седмици.

Зареди още

Новини

Ротари клуб Габрово с жест към първокласниците

Published

on

Първият звънец – обещание към Габрово

Има един звънец, който човек помни цял живот.

Не защото е бил най-силен. Не защото е звучал по-различно от всички останали. А защото е бил първият. На 15 септември училищните дворове отново ще се изпълнят с цветя, притеснени усмивки, детски гласове и родители, които уж подреждат раници и якички, а всъщност тайно преглъщат вълнението си. Сред всички ученици ще бъдат и най-малките – първокласниците. Малки хора с огромни раници, с още по-огромни очаквания и с онова особено любопитство към света, което само детството притежава.

Тази година те са над 400 – деца от Габрово, Трявна и Плачковци. Над 400 различни лица, над 400 семейства, над 400 малки истории, които на този 15 септември започват нова глава. И над 400 мечти, за които днес никой не може да каже докъде ще стигнат.

За тях този ден не е просто начало на учебната година.

Това е първата крачка извън сигурността на дома към един нов духовен дом – училището.

Там ще срещнат първата си учителка. Ще изпишат несигурно първата буква. Ще прочетат първото изречение. Ще намерят приятели, ще се научат да губят и да побеждават, да питат и да търсят отговори. Там постепенно ще започнат да разбират кои са.

И някъде между буквите, числата, междучасията и детските мечти ще започне да се изгражда и тяхната връзка с мястото, което наричат роден край.

За поредна година Ротари клуб Габрово посреща първокласниците от Габрово, Трявна и Плачковци в този важен ден със свой дар. Той е малък в сравнение с големия път, който им предстои, но носи едно много лично послание от хората, които вече са извървели част от своя път тук.

Помнете откъде сте тръгнали.

Защото родният град не е само името, което пише до мястото на раждане. Той е памет. Характер. Упоритост. Любопитство. Той е онова особено чувство за принадлежност, което често разбираме истински едва когато се отдалечим.

А нашият край има и още нещо – дълбока връзка със знанието. Тук поколения преди нас са събирали сили и средства, за да строят училища. Тук образованието не е било просто задължение, а кауза. Тук някога хората са повярвали, че най-ценният подарък, който можеш да оставиш след себе си, не е камъкът на една сграда, а светлината в ума на едно дете.

И точно затова на 15 септември миналото и бъдещето ще се срещнат отново.

Ще се срещнат в очите на едно седемгодишно момиче, което утре може да стане лекар. В ръката на момчето, което днес трудно изписва името си, а след години може да проектира машини, да създава изкуство, да преподава, да изгради предприятие или да измисли нещо, за което ние днес дори нямаме дума.

Ние не знаем какви ще станат тези над 400 деца. Но можем да им кажем още сега нещо важно: Родният ви край има нужда от вас. Учете. Пътувайте. Вижте света. Бъдете смели и любопитни. Стигнете толкова далеч, колкото мечтите ви позволяват.

Но един ден погледнете отново към мястото, от което сте тръгнали.

И ако можете – върнете тук знанието си. Таланта си. Семейството си. Идеите си. Създайте тук своето утре.

Защото един град не остава млад с новите си улици и сгради. Остава млад, когато децата му поискат да се върнат. Когато намерят причина да останат. Когато повярват, че и тук могат да сбъднат големите си мечти.

Това е и най-важното пожелание, което Ротари клуб Габрово отправя към първокласниците тази година – не просто да бъдат добри ученици, а да растат като свободни, образовани и достойни хора. Да открият талантите си и никога да не се страхуват да ги развиват. А когато след години животът ги изправи пред въпроса „Къде е моето място?“, сред възможните отговори да остане и един много скъп:

„У дома.“

Утре ще удари първият звънец.

Над 400 малки ръце в Габрово, Трявна и Плачковци ще пуснат ръцете на мама и татко и малко несигурно ще прекрачат училищния праг.

Ние, възрастните, ще виждаме първокласници.

Но всъщност през тези училищни врати ще прекрачва бъдещето на нашия край.

И може би най-хубавото, което можем да направим, е да му дадем знания, корени и обич, за да поиска един ден само да намери пътя обратно.

На добър час, първокласници!
На добър час, бъдеще!

И понеже все пак сме в Габрово, няма как всичко да завърши само с вълнение. Трябва да има и малко практичност.

Подаръците от Ротари клуб Габрово стигат до децата в текстилни торбички, които – съвсем по габровски – са с двойно предназначение. След празничния ден те ще бъдат чудесни за спортния екип на малкия ученик. А още на 15 септември родителите могат да ги въведат в експлоатация, като приберат в тях камарата от учебни помагала, с която първолакът обикновено се сдобива още в първите часове на училищния си живот.

Защото габровецът си е габровец – дори когато подарява, гледа подаръкът да върши поне две работи!

А на първокласниците оставяме само една: да учат, да мечтаят и един ден да направят родния си край още по-добро място за живеене.

Автор: Пламен Иларионов, Ротари клуб Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица