Свържи се с нас

Новини

Забравените чудеса на Св. Николай, разказани в старинни писания

Published

on

Св. Николай Чудотворец, е сред най-почитаните светци в християнския свят. Разказите за неговите чудеса, събрани в древни писания, обхващат събития, които подчертават неговата щедрост, милосърдие и необикновени способности. Тези истории често са служели като вдъхновение за поколения християни, но някои от тях остават по-слабо познати. Свети Николай не случайно е наричан Чудотворец, защото най-голям брой чудеса се приписват на неговото име. Както приживе, така и след смъртта му.

Спасение на три сестри
Една от най-емблематичните истории разказва как Св. Николай спасил три бедни сестри от тежка съдба. Баща им, който нямал средства за зестра, планирал да ги продаде в робство. Николай, воден от състрадание, тайно хвърлил три торбички със злато през прозореца на дома им в три поредни нощи. Благодарение на това всяка от сестрите се омъжила почтено. Тази история е основата на традицията за тайно даряване на подаръци, която днес асоциираме с Дядо Коледа.

Успокояването на бурята
Друга добре позната легенда разказва за кораб, попаднал в буря. Екипажът, отчаян и в страх за живота си, се помолил на Николай. Светецът се появил в сън и успокоил бурята, водейки кораба до безопасно пристанище. Това чудо го направило покровител на моряците и пътешествениците.

Спасяването на невинни затворници
Старинни писания описват как Николай предотвратил несправедливата екзекуция на трима войници. Той се явил пред управителя на града и разкрил истината за тяхната невинност. Това чудо го затвърдило като защитник на справедливостта и застъпник за невинните.

Чудото с житото
Веднъж в Ликийската страна настанал голям глад, и в град Мира храната била изключително оскъдна. Историята разказва, че Св. Николай се явил в съня на търговец, който по това време бил в Италия и смятал да отплава за други страни с натоварения си с жито кораб. Като залог Св. Николай оставя на търговеца три златни монети и му заръчал да продаде житото си в Мира. Търговецът се събудил и в ръцете си намерил трите златни монети, след което решил да изпълни заповедта на светията. Тръгнал с кораба си към град Мира, където продал житото си, като разказвал на хората за явяването на Св. Николай в съня му. Получавайки такова утешение в глада и слушайки разказа на търговеца, гражданите въздавали слава и благодарност на Бога и прославяли своя чудесен хранител, великия архиерей Николай.

Значение на чудесата в съвременния свят
Историите за Св. Николай са не само религиозни легенди, но и уроци за добродетели като щедрост, справедливост и вяра. Те ни напомнят за важността на помощта към нуждаещите се и за силата на състраданието. Нека си помагаме!

Източник: Иконопис БГ
Изображение – https://ikonopis.bg/ikoni-sveti-nikolaj

Крими

61-годишен мъж загуби живота си след катастрофа с мотор

Published

on

61-годишен мъж от севлиевското село Шумата загуби живота след като катастрофира с мотор.

Тежкият инцидент е станал в събота, 1 август, около 10.00 часа в прохода Шипка. По данни на полицията мотористът е самокатастрофирал.

На място незабавно е бил изпратен полицейски екип, който установил самоличността на водача. Той е бил транспортиран в габровската болница, където по-късно починал.

Според първоначалната информация водачът се е ударил в крайпътната мантинела.

Причините за инцидента са в процес на изясняване.

Зареди още

Новини

Денислав Иванов от ШК „Орловец 1997“ стана първи на турнир

Published

on

Състезателят на ШК „Орловец 1997“ Габрово Денислав Иванов спечели градския шахматен турнир в Дряново при мъжете.

Той бе посветен на дългогодишния треньор и състезател на Дряново Марин Денев и се организира от Община Дряново и НЧ „Дряновска пробуда 2008“.

Денислав Иванов, който мери сили в турнира за възрастни, заслужено се нареди първи и грабна купата и златния медал.

13-годишният Стефан Тотев и 10-годишният Иван Екимов също се включиха в турнира за възрастни. Стефан беше на крачка от медала, като се нареди на 4-то място.

Достойно в турнира за големи се представи и 10-годишният Иван Екимов. Всички участници получиха грамоти и натрупаха ценен опит.

Зареди още

Култура

30 участници усвоиха майсторството на традиционните пещи и огнища в Етър-а

Published

on

Тридесет участници, четирима майстори на терен и петима лектори взеха участие в единадесетото издание на образователната програма „В света на старопланинската архитектура“, което се проведе между 31 юли и 2 август. Инициативата е организирана от музей „Етър“ и сдружение „Мещра“, с финансовата подкрепа на Камарата на архитектите в България.

Темата тази година, „Топлината в дома: От древното огнище до модерния уют“, постави акцент върху практическото изграждане на традиционна пещ и огнище. Всички преминали през тридневното обучение получиха „Уверително“ – официалният документ, който музей „Етър“ издава за придобитите знания и умения.

Практическият модул даде възможност на участниците да работят рамо до рамо с утвърдени специалисти в занаята. Павел Кунчев, един от признатите майстори реставратори в музей „Етър“, води обучението за изграждане на каменна основа за отоплителните съоръжения. Част от курсистите надградиха своите умения по каменна зидария, придобити в предишни издания на програмата.

Дървените елементи и носещата конструкция бяха във фокуса на практиката, водена от реставратора Валентин Дамянов. С отличните си комуникационни умения и задълбочени знания той демонстрира различните видове традиционни инструменти, тяхната поддръжка и правилната им употреба в целия процес.

Арх. Николай Маринов от сдружение „Мещра“ преведе участниците през майсторството за работа с глина и естествени материали, необходими за изграждането на самата пещ и огнище.

Важна част от практическата работа бе свързана с приготвянето на храната. Реставраторът Боян Генев запали пещта на занаятчийската чаршия още в 9:00 часа сутринта, показвайки тънкостите при подреждането на разпалките, поддържането на температурата и равномерното разпределяне на жарта. Точно в 14:00 часа в пещта бяха поставени тавите с вечерята, която по-късно бе споделена на открито в нощния музей.

Лекционният модул от първия ден (31 юли) предложи теоретична основа и дискусии, свързващи историческото наследство със съвременния начин на живот: Арх. Николай Маринов и д-р инж. Петя Груева от сдружение „Мещра“ откриха програмата с лекция за принципите на отоплителните системи в традиционната архитектура.

В следващ панел арх. Маринов представи и съвременни алтернативи за отопление на дърва при еднофамилни сгради.

Уредникът в музей „Етър“ Даниела Димкова разви темата за традиционната храна и нейната връзка с огнището, а д-р арх. Мирелла Кафкова (сдружение „Мещра“ / ИЕФЕМ към БАН) разгледа ритуалните и обредните практики при съграждането на домашното огнище.

Обзорна беседа в експозицията на музея с акцент върху отоплителните съоръжения проведе уредникът Георги Георгиев. Връзката между еволюцията на огнището и типологията на традиционното жилище бе представена от гл. ас. арх. Теодора Къналиева от Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Програмата „В света на старопланинската архитектура“ за пореден път затвърди ролята си на мост между традиционните строителни техники и съвременната архитектурна практика, превръщайки автентичните знания в ценен ресурс за бъдещето.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица