До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.

Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.

Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.

„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.

Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.

Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.

Специализиран рентгенов кабинет, предлагащ висококачествени образни изследвания, XR Dental Vision разполага с ново поколение дентална диагностика в Габрово.

Представяме Ви MyRay Hyperion X9- най-новият дигитален рентгенов апарат, който комбинира прецизност, бързина и комфорт в една система.

Кристално ясни образи: 2D панорамни цефалометрични изображения, с висока яснота благодарение на MultiPAN технологии и усъвършенствани филтри.

Висококачествени 3D СВСТ изображения с резолюция до 68nm- детайли, недостъпни при обикновени рентгени. Минимална доза радиация-максимална защита за пациента. Сензор DC-III пряко преобразува рентгеновия лъч в електрически сигнал-висока ефективност с ниско облъчване.

Автоматична оптимизация спрямо анатомията на пациента (MRT) адаптира експонацията спрямо нуждите на случая.

Иновативен дизайн-удобство както за пациента, така и за специалиста.

Пълен диагностичен спектър-от единичен зъб до цялостна 3D визуализация на челюстите.

Скорост и ефективност. Сканиране за секунди, дори при малки обеми 3D. Изображенията се обработват и изпращат мигновено-минимално чакане, максимална производителност.

Универсалност за различни специалности, подходящ за: имплантология, ортодонтия, ендодонтия, хирургия, оценка на темпомадибуларни стави, ортодонтски и разтежни анализи, комфорт и удобство за пациента и оператора.

Hyperion X9 диагностиката означава повече сигурност, по-малко време и най-съвременна грижа за здравето на усмивката.

И тази година Севлиево постави кулинарни рекорди. Над 500 порции шоколадов фъч с мус от тиква и карамелен сос приготви и раздаде на смаяната публика в Севлиево победителят от пети сезон на Hell’s kitchen шеф Станислав Иванов.

В рамките на тазгодишния Фестивал на тиквата беше представен и най-дългият тиквеник в България – цели 360 метра! За направата на впечатляващия десерт бяха използвани 84 кг кори за баница, 220 кг тиква, 33 кг захар, 26 кг орехи, 38 литра олио, 600 г канела и 250 г ванилия. Приготвянето му продължи пет дни, а резултатът е ароматен и вкусен тиквен специалитет, който свърши за минути.

Вкусните изненади за гостите на празничната събота в Севлиево бяха предшествани от традиционното кулинарно изложение, което беше оценено от опитно жури в състав: шеф Ради Стамболов, шеф Станислав Иванов, шеф Христо Ичев и севлиевският топ сладкар Деница Николова.

Те връчиха награди в няколко категории: баница с тиква, печена тиква, други десерти от тиква, нетрадиционни ястия и напитки от тиква, карвинг за професионалисти и любители. Награди бяха раздадени и в състезанието за торти и декоративни бисквитки, като журито определи и 5 допълнителни специални награди.

Журито изненада и кмета на Севлиево д-р Иван Иванов с признание – четиримата му връчиха шапката на майстора с личните им автографи – за спомен от най-успешното издание на кулинарната надпревара.

С 1000 лева си тръгна от Севлиево Божидар Църков, който победи в конкурса “Тиква най-…, най-…” със 70-килограмов гигант, отгледан в Първомай. Втората награда отиде при Антон Башев от Пещера, отгледал най-дългата тиква – 156 см.

Наградите бяха връчени от култовия водещ на “Кой на знае” по bTV Александър Кадиев по време на пъстро тиквено парти на площад “Свобода” в Севлиево.

Празниците на Севлиево продължават до Петковден, когато е денят на града. Неделният ден е посветена на музиката – на площад “Собода” ще има концерт на оркестър „Севлиево“, игри за малки и големи, ателиета, танци, награди и изненади.

А в понеделник ще бъде открит барелеф на Йосиф Шнитер – архитект на сградата на Художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“, ХГ „Асен и Илия Пейкови“. Предстои и премиера на част от творчеството на Петко Хинов – стихосбирката “Душа под снега” в централното фоайе на Община Севлиево.

В деня на града – 14 октомври, Петковден, в храмовете в цялата община ще бъде отслужена литургия за света Петка, а 17:00 часа е тържествената сесия на Общински съвет – Севлиево, на която ще бъдат връчени почетните символи на Севлиево на изявени жители в общината.

Тържествата ще завършат с концерт на Георги Христов и Нели Рангелова на пл. „Свобода“ (при лошо време в Дом на културата „Мара Белчева“).