Свържи се с нас

Новини

1992 година – Дързостта да продължиш

Published

on

Преди 32 години започна да се пише новата история на Дружеството. 32 години посветихме на общественото благополучие с последователността и достойнството на нашите възрожденки. 32 години работихме с много любов за възраждане на изконните човешки ценности, като благотворителност, щедрост, милосърдие и съпричастност.

32 години историята на Дружеството е част от историята на Габрово. 32 години за една държавна или общинска институция не са много, но за една неправителствена организация като нашата, която не разчита на държавни помощи и субсидии, а единствено на времето, труда и средствата на членове, както и на своите дарители, тези 32 години са доста голям период.

Те възродиха Дружеството

Датата е 17 ноем. 1992 г. – дата, на която Дружеството възкръсва за нов живот. 13 дами от ЖБД „Майчина грижа“ от преди закриването му през 1950 г. имат дързостта да продължат. Това са Донка Кънчева, Богомила Христова, Кина Попзлатева, Мара Витанова, Нинка Фомова, Мара Контохова, Любка Бояджиева, Тотка Драганова, Пенка Мерджанова, Цанка Селвелиева. Те подписват учредителен протокол за възстановяване на Дружеството. Към тях се присъединяват още 20 дами: Донка Ботева; Румяна Константинова; Мария Семерджиева; Виолета Дачева; Недка Коева; Цветана Карнакова; Мила Кацарова; Кина Енчева; Ганка Киселенкова; Румяна Дамянова; д-р Мария Томова; Руска Христова; Пенка Пенчева; Пенка Йовчева; Пенка Тоцева; Дарина Байчева; Кремена Антонова; Вела Мартинова и Росица Колева.

Част от Настоятелството на възстановеното Дружество: от дясно наляво: Пенка
Добрева, Росица Колева, Румяна Константинова, Събка Карагьозова, Светлана Кацарска
(водеща на събитието), Мария Семерджиева и Донка Ботева

Избрано е ръководство в състав: Председател: Събка Карагьозова, Подпредседателки: Мария Семерджиева и Донка Ботева, Секретар: Росица Колева, Касиер: Виолета Дачева, Съветнички: Румяна Константинова и Недка Коева.

На 26 ноем. е приет е нов Устав. Дружеството е регистрирано в Габровския окръжен съд с цели: Благотворителност и милосърдие, издирване и подпомагане на всички бедстващи, страдащи и нуждаещи се от подкрепа лица от Габрово. Превръщане на дружеството в притегателен център за културно и духовно общуване.

Плакат за Великденски благотворителен концерт – матине. 1994 г.

Само след месец, на 19 декември с.г. се провежда първия Коледен благотворителен бал, на който са събрани 18 000 лв. Първата вноска от 5 000 лв. е от Пенчо Семов (син на индустриалеца Пенчо Семов). На Следващия бал през дек, 1993 г. г-н Пенчо Семов е провъзгласен за почетен благодетелен член, а за благодетелни членове – проф. д-р Тотю Пантев и Илия Обретенов.

Традиционни стават баловете по Заговезни и Коледа. Първият благотворителен бал съвместно с Ротари клуб се провежда на 26 февр. 1993 г.- Сирни Заговезни. Какво направихме за тези 32 години по нашите 3 Основни приоритета в дейността си, заложени в устава на Дружеството. Подпомагане на физически лица в неравностойно социално положение и подпомагане на обществени организации, имащи същите цели.

Освещаване на морената до Църква „Св. Троица“, поставена на мястото на
основаване на Дружеството през 1869 г. 1994 г.

Проведени са много инициативи за подпомагане на болни деца и възрастни с мотото „Да събудим Стефан“, “Да помогнем на Ния“, „Блага вест за бебе“ (за сем Колеви), „Блага вест за ново сърце на Николай“, „Да изправим Пламен на крака“, „Да помогнем за крачето на Лазарина“, „За сирака не само хляб“, „Деца помагат на деца“ „Габрово с/у рака на жените“, „Да погнем на абитуриенти“, „Топлина за бездомниците“ и мн. други. През 1994 г. Дружеството става съучредител на „Общество за борба с раковите заболявания при децата.

През годините по това направление сме дарили над 115 000 лв., от които за ЛЕЧЕНИЕ над 40 000 лв. Парите не са достатъчни. Едва ли сме успели да помогнем на всички деца и да стоплим сърцата на техните родители и да се погрижим за всички възрастни, но сме отдали много сили и енергия да помогнем.

Плакат за благотворителен концерт „Протегнете ръка за да донесем блага вест за
ново сърце на Николай!“. 2017 г.

През 2022-2023 г. с подкрепата на Община Габрово и дарители проведохме Инициативата „За качествено здраве на село“ – насочена към възрастните хора по отдалечените села на Габровската община.

12 години изпълнявахме ПРОЕКТА „ОБЕДНА МАСА“ – от 2001 г. до 2012 г., който се провеждаше със Сдружението Тун- Габрово, а през последните 2 години – самостоятелно. През зимните 5 месеца в годината са се изхранвали по 20 деца и 20 възрастни в неравностойно социално положение – на стойност близо 50 000 лв.

Изпращане на абитуриентките Елиана Портарска от ПГ по строителство и Марияна
Николова от ПГ по туризъм „Пенчо Семов” от Центъра за настаняване от семеен тип за
деца без увреждания към SOS Детски селища, на които Дружеството закупува
тоалетите.

Две поредни години изпълняваме проекта „Не сте сами“- дарение за продукти от първа необходимост на изоставени възрастни хора по селата на Община Габрово за Коледа и Великден.

ДРУГИ ЗА: помощ за социално слаби семейства, за студентски такси, за подаръци за Коледа, Великден, 1 юни, 1 март; за новата църква на Габрово и др. – над 20 000 лв.., без да смятаме хуманитарните помощи от храни и дрехи и предмети от чужбина и от габровски фирми.

Кулинарен благотворителен базар с домашно приготвени продукти от дамите от
Дружеството и с подкрепата на фирми. Ежегодно Дружеството провежда по 2 базара.

Второто направление в дейността на Дружеството е подпомагане на даровити деца за участие в национални и международни конкурси, олимпиади, състезания и осигуряване на стипендии. Подпомогнахме много млади хора да имат смелостта да мечтаят и реализират своите таланти и знания. Подкрепяли сме даровити деца в областта на музиката, математика и физика и изобразителното изкуство, за обучение в средни и висши училища в страната и чужбина. Дълъг е списъкът на успехите на всички наши стипендианти от конкурси и олимпиади у нас и в чужбина и всички те са вписани в Книгата „Дарования и постижения“ на Община Габрово и много са благодарствените писма, запазени в архива на Дружеството. Сумата, която сме разпределили е над 75 000 лв.

Г-жа Шиварова – председател на Дружеството връчва стипендия от Фонд „Д-р Тота
Венкова – възрожденката“ на ученичка с отличен успех от Националната Априловска
гимназия

Третото направление е утвърждаване на Сдружението като притегателен център за културно и духовно общуване – участвали сме конференции на тема благотворителност, в национални срещи на неправителствените организации по проблемите на жените, за правата и за ролята на жените, участие в световната конференция М. Семерджиева – „Жената и демокрацията“; здравни лекции, подкрепихме „Училище за здраве“ в училища, подкрепяхме конкурси за поезия , музика и др., подпомагане на бесарабските българи, участие в доброволчески акции, възобновихме „Училището за родители“, участвахме като съучредители на Обществен дарителски фонд – Габрово, в изложби и мн. други инициативи.

Дружеството е сътрудник на Габровската търговско-промишлена палата като приемна структура на Европейския информационен център Europe direct За активна благотворителна и дарителска дейност с признания са: Стефана Богдан Генчева, почетен председател на Дружеството – почетен гражданин на Габрово (1995). Има улица на нейно име и паметна плоча на къщата й. д-р Тота Венкова – почетен гражданин на Габрово (2005). На нейно име има улица. болница, 2 паметни плочи и тук са препогребани нейните кости.

Приветствие от г-жа Ганка Шиварова, по случай 150-годишнината на Дружеството.
2019 г.

Мария Семерджиева, почетен председател на Дружеството – почетен знак на община Габрово(2004); Дружеството има няколко отличия: отличие от Община Габрово за особено осезаемо присъствие в живота на града през 1996 г., през 2006 г. е номинирано за „Благодеятел на годината“, Грамота от Областната организация на БЧК за активна съвместна дейност и отличието „Съвременен будител“ – за принос в развитие на културата на Народно читалище „Будителите 2017“. Всички тези отличия говорят за престижа на дружеството сред габровската общественост.

Мисията на Дружеството е да осъществи моста между традициите на миналото и потребностите на настоящето. В един забързан свят белязан от контрасти, тази задача е трудна, но постижима. Човешката памет е понякога къса, признанието – променливо, но времето отсява и стореното добро е вечно. Остават имената на сърцатите членове и доброволци, които са отстоявали неизменно вечните човешки ценности на хуманност, съпричастност, вярност към род и родина. И ние, които живеем днес, следваме завета: „Събрали сме се да творим добро!

*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.

Любопитно

Открий хармонията в здравето си с Вега тест и Биорезонансна диагностика

Published

on

Искате да се храните здравословно и да разберете кои храни наистина влияят добре на вашия организъм? Чудите се защо диетите не дават резултати или защо често се чувствате изтощени? Сега е моментът да направите промяната, която заслужавате!

Вега тест е иновативен, бърз и безболезнен метод, който ще ви покаже: Кои храни се усвояват най-добре от тялото ви. Как да избегнете токсините и да поддържате теглото си без строги диети. Как да постигнете здравословен начин на живот, който е индивидуално съобразен с вас.

С помощта на цифрова апаратура, експертът Инна Иларионова ще ви помогне да изградите хранителен режим, съобразен с особеностите на вашето тяло, за да се радвате на повече енергия и по-добро здраве.

Биорезонансна диагностика – модерният път към здравето. С този метод можете лесно, бързо и безболезнено да откриете причините за редица здравословни проблеми. Биорезонансната диагностика помага за: Анализ на всички органи и системи в тялото. Откриване на алергии, вируси, бактерии, гъбички и други. Диагностика на хормонални нива, биохимични показатели и състоянието на имунитета. Терапия чрез метатерапия – възстановяване на клетките чрез синхронизиране с честотите на здравите клетки.

Зарадвайте себе си или вашите близки с ваучер за Вега Тест и Биорезонансна диагностика! Подарете здраве, внимание и грижа на любимите си хора.

Специална оферта до края на декември – 15% отстъпка при закупуване на пакет от двете услуги!

За записване: 0897 798 832, или на адрес: гр. Габрово, ул.“Райчо Каролев“ 1 (сградата на ОББ). Нека храната бъде вашето лекарство, а здравето – вашето богатство!

Зареди още

Култура

Алфедин Ахмедов: Театърът е илюзия за живота, превръщаща се в начин на живот

Published

on

*Интервю на Стефка Бурмова
с директора на Държавен куклен театър – Габрово, Алфидин Ахмедов.

Алфедин Ахмедов е роден в Севлиево. Учил е в несъществуващото вече училище „Кирил и Методий“, поради обединяването му със севлиевската гимназия, където се дипломира със специалност “Аграрна икономика“. Неговата среща с Николай Колев, събужда любовта му към кукленото изкуство и той завършва НАТФИЗ в София при проф. Веселин Ранков и проф. Надежда Сейкова. Той е бил зам.-директор на Музикално драматичния театър във Велико Търново. Алфидин Ахмедов е директор на габровския Куклен театър. С него разговаряме за сценичните изкуства, както и за габровския Куклен театър.

– Г-н Ахмедов, как се насочихте към кукленото изкуство?
– Тъй като говорим за театъра ще кажа, че още в първи клас сам отидох и се записах да се включа в кукления театър на детския комплекс при Калинка Иванова. И не след дълго, когато бях във втори клас, се запознах с Пенчо Драгоев, който от своя страна ме срещна с Николай Колев – точно той събуди у мен любовта към кукления театър, към кукленото изкуство. И днес мога да кажа, че съм щастлив, тъй като срещнах много стойностни хора в професията и в своя живот. И Николай Колев, и Пенчо Драгоев бяха хора почтени към класическия театър. Този театър, без който не можем да направим каквото и да било сценично изкуство – било то оперета, мюзикъл, драматичен театър, куклен театър и така нататък. Именно от тази гледна точка те възпитаха у мен изконни правила и закони, които няма как и до ден днешен да погазя. А и съм възпитаник на Националната академия за театрално и филмово изкуство.

– В НАТФИЗ кой беше Ваш ментор?
– Там също попаднах на много добър екип, този на проф. Веселин Ранков, благодарение на който имах възможността да работя и с проф. Надежда Сейкова, с която поставихме „Атигона“, с проф. Пламен Марков. Работил съм и със съвременните режисьори като Богдан Петканин, който има добър успех в България и в Русия. Така че, животът ме е срещал постоянно с добри и интересни хора, от които мога да черпя опит. Разбира се, човек трябва да е влюбен в изкуството, за да иска да почерпи от опита на хората, до които се докосва, да гребе с пълни шепи от този опит и да прави сам за себе равносметката до къде е започнал, какво трябва да постигне, както и знае къде иска да отиде. Така че, през годините се сближихме с Николай Колев. Участвал съм в много негови любителски постановки, които е правил в Севлиево. И така той запали това зрънце в мен, което е живо през всичките тези години. В Академията посещавах часове по куклено изкуство. Материята ми беше интересна, макар кукленото изкуство да е много сложно. Самият аз, идвайки от света на операта, на оперетата си давам сметка, че след операта, кукленото изкуство е едно от най-скъпите. И това не го казвам от куртоазия, тъй като при нас, в Кукления театър, всичко е ръчна изработка. Всичко е един процес – декора, реквизита, куклата, която е инструмент и участник в спектакъла. Всяко нещо – това са ръце, ръце и пак ръце. За съжаление, най- голямата мъка е, че много малко хора остават, които да създават магията, наречена куклено изкуство, куклени сценографии. А в Академията тази специалност, за съжаление, вече я няма. Има съвсем по-модерна специалност – филмов и телевизионен дизайн. Но киното си е кино, телевизията си е телевизия, а кукленият свят, изкуството на куклената магия, защото куклата е нашето основно средство, с което можем да достигнем до тази висша илюзия, е нещо съвсем различно. И когато човек е в театралния салон да се чуди как тази кукла се движи и да забрави, че има актьор зад нея. Това е голямата магия на кукленото изкуство.

– А децата харесват тази магия, нали?
– Кукленото изкуство е и голямо майсторство.

– Как решихте да дойдете в Габрово?
– С Николай Колев винаги сме си говорили за габровския Куклен театър, бил съм съпричастен с волите и неволите на кукления театър. Наблюдавал съм го дистанцирано. Самият аз имах своята кариера. Смея да кажа, че съм се доказал в областта, в която съм работил преди това като зам.-директор в Музикално драматичния театър във Велико Търново. Там са две институции и театърът е огромен – като администрация, като счетоводство, като щатна бройка. Щата там е около 150 човека и 50 извън щатни. Там има балет, има и хор. Там направих и куклен департамент, тъй като преди това във Велико Търново нямаше куклен театър. Открихме и Куклен департамент с много добри постановки, който имаше своя успех. Така, че куклите винаги са ме преследвали.

Питате ме как реших да стана директор на габровския Куклен театър?! Наблюдавах, че театърът чисто финансово изнемогва и си дадох сметка, че бих могъл да бъда много полезен и да го изтегля от това състояние. Такава ми беше и концепцията – чисто мениджърска, с много математика в нея и икономически издържана, тъй като само така може да се спаси един театър в момента. Да знае човек къде му е пазара, за кого продава, на колко го продава, как да впечатли публиката. А за да се направи един репертоар процесът също е много сложен. Така са се стекли нещата за габровския Куклен театър. Но за Габрово, дали за добро или за зло, нямаше семейни спектакли. Говоря за спектакли за възрастни в кукления театър. Докато в големите театри това се прави в цяла България и така те имат своята публика. Самият аз няма да забравя какъв приятен шок беше за всички хора, когато ние за 50-та година на театъра направихме в Габрово „Ламята от улица Войческа“ с един от най-добрите екипи в България. За съжаление, тази постановка се роди в ковид-времената и самата постановка се капсулова. И в момента не е в репертоара на театъра. Но тя беше едно голямо достижение, както за хората, които бяха вече в трупата, доайените, зрелите актьори, които аз заварих – Богдан Богданов, Радостина Андреева, Жулиета Колева също беше в трупата. Те бяха, и сега са, разбира се, едни опитни актьори, но нямаше млади. Тогава привлякохме млади хора и смея да кажа направихме доста добра постановка с една единствена кукла. С много повече алегория вътре. Говорим за колективен образ. Този образ е на чиновниците. Въобще, имаше какво да кажем с този спектакъл. Но всичко това е етап, който трябва да се извърви. Няма как човек да иска да направи репертоар, но веднага някакви чудеса не могат да стават, за съжаление. Сега гордо мога да кажа, че в момента имаме девет изключително млади актьори, които са завършили академията точно със специалността „Кукловоди“ – куклено майсторство. Което пък ни прави като един от редките театри – тъй като в куклените театри има и драматични актьори, но ние сме си кукловоди и държа така да бъде. Хората, които работят тук, при нас, да бъдат от гилдията. Да се дава поле за изява на хора, които са завършили НАТФИЗ.

– Кукленото изкуство не е била детската любов за Вас, така ли?
– Въобще театърът беше – бях и на двете места. Участвах в драматичния състав, който Пешо Драголов беше направил в Севлиево. И по онова време беше набрал много инерция – беше един от можещите състави. От своя страна той веднага ме запозна с Николай Колев. И този свят ме грабна – с песните, с музиката, въобще с различния темперамент, с различния подход.

– А и Николай Колев беше чаровен, буквално влияеше върху психиката на хората?
– Да. Попаднах в два различни свята, които обединени правят сценичните изкуства. Отново ще кажа, че това е рядък шанс, човек да попадне от ранна възраст на мястото си. Защото като ученик и моето семейство, както всяко друго, започват да мечтаят. А мен винаги са ме гласели за правист, полицай и за още други професии, но не и за актьор. В крайна сметка се насочих към журналистиката – просто така, да пробвам. Но след това реших, че трябва да се насоча към НАТФИЗ. И сега мога да кажа, че и в Академията имам своите успехи.

– Без любов към професията, може ли човек да постигне успех?
– Само любов е нужна. Тя е една особена привързаност. Самият аз имам една сентенция, която винаги си повтарям, а тя много рано се роди и затова поех по този път, че театърът е илюзия за живота, превръщаща се в начин на живот. Ако ти не живееш в тази илюзия – защото това е илюзия – и ето, сега украсяваме за Коледа, организираме Коледна кампания. И човек си дава сметка толкова ли е ценно?! Не, не е ценно – то няма такава материална стойност. Но това е обичта, почтеността към професията – да направиш нещо, което не само да изглежда добре, но и да е добро, да посрещаш хората… Много често казвам, че театърът е като едно луксозно заведение, в което директорът е длъжен да посреща своите хора. Самият аз съм характерен с това, че познавам своята публика, която идва в театъра. Няма родител, няма дете, с което да не се познавам. С децата играя в локвите. Така че, това е пътя да развиеш един театър и да създадеш една общност. До такава степен, че като кажеш на бизнеса: Абе, тук съм решил да направя една камерна зала, целият бизнес да скочи и да отговори: „Ами, ние ще дадем каквото можем! И ще помогнем!“ Което, признавам си, не съм го очаквал. Разбира се, кой с каквото може помага. И наистина е така – кой с каквото може и то материално, не парично, не финансово. А материално, с труд. И смея да кажа, че ще създадем нова история, откривайки една камерна зала и то със съвременни изисквания.

– Камерна зала за колко човека?
– За 50 човека. Тази камерна зала естествено ще бъде предназначена за спектакли, които са за най-малките зрители, защото имаме и много малки зрители – от 6 годишни и нагоре. Има такава тенденция – майки, които водят децата си още от малки, макар дечицата да стояха в кенгурата и най-вероятно се усещаха като в своя собствен свят. Но майките си решаваха, че трябва да водят децата си на куклен театър. Така всяка неделя са в залата и продължават. Така, че искам да направим за най-малките да започнем да ги възпитаваме от най-ранна възраст. Защото в България имаме нещо много ценно – кукленият театър е първото сценично изкуство, до което се докосват хората. Оттам нататък вече се възпитават за драматично изкуство, за мюзикъл, за оперета, за опера и въобще за всякакъв вид сценични изкуства. Но, ако кукленото изкуство не влее любов към сценичното изкуство, нито един жанр няма да има своите потребители. Ако още от дете не бъде грабната с любов към театъра душата човешка и така самите ние да създадем своята публика. Много често, когато си говорим с представителите на големите театри напомням това. Защото ние сме инкубатора на публика, ние сме тези, които възпитаваме публиката. Тъй като наистина нашите зрители идват от много малки при нас.

– И наистина е така. А Ваша детска мечта ли беше театъра?
– Да. Защото и сега си спомням Васко Василев, директорът на Художествената галерия в Севлиево, който ми беше един от първите учители – в четвърти клас ми беше и класен ръководител. Може би свободата, която ни даваше той през междучасията да поставяме пердета и да поставяме сценки. И след като той забеляза това нещо нямаше празник в годината, който да не празнуваме заедно с театрална постановка. Така той успя във всяко едно училище да запали искрата, наречена любов към театъра.

– Което означава, че е изключително важен учителят, с когото децата се срещат още в началото на своето съзнателно развитие?
– Това е, да. Но е и много важно самият човек да иска да мине през цялата система. Защото да бъдеш директор не е самоцел.

– Но трябва да има и някой, който да Ви „хвърли“ в този океан на красотата. Защото театърът е не само красота, той е и магия?
– Да, трябва. В дебелите книги, които всяка една система по света е създала, се казва именно това: Възпитание на човека за отношение към изкуството! Няма как да те научат ти да преживяваш на сцената. Няма как да те научат ти да се изнервяш на сцената. Няма как да те научат да говориш на сцената. Могат само да покажат пътя, на хората, които срещаш, до които се докосваш. И, ако ти решиш да работиш със себе си, ако ти решиш да дадеш душата си, тогава се получават нещата. Защото актьорската професия е много жестока, изключително жестока. И, ако ти не бъдеш честен пред себе си, не можеш да бъдеш честен и пред публиката. Публиката веднага разбира това.

– А не е ли детската публика най-силният лакмус за това?
– Да, наистина е така.

– Може ли да се каже, че именно да работите в куклен театър е била Вашата детска мечта?
– Наистина е така. Виждате, че в крайна сметка достигнах до това. Както никога не съм предполагал, че ще се занимавам с опера или с мюзикъли, които са едни от най- сложните изкуства в света. Защото те са елитарни. А да си мениджър на една такава институция е изключително отговорно и много сложно, макар също да ми харесваше. Но в крайна сметка си казах, че най-конвертируемите изкуства в целия свят между сценичните изкуства, това е именно кукленият театър. Добрият куклен театър, стойностният, може да се събере в един куфар 50 на 50 и да обиколи целия свят. А аз искам да продавам такъв куклен театър, за да завладявам пазара. Това е истинското майсторство. Добрият куклен театър е много оборотен, много може да се печели от него. Но той си иска труда, иска си детайла, иска си своята материална част. Тя може да е една ябълка, но тази ябълка да е направена така, че да е сладка за сцената.

– Считате ли, че откакто поехте ръководството на габровския Куклен театър, той има своето развитие?
– Няма да скромнича и ще кажа Да. Смея да кажа, че театърът се разкапсулова. И това не го казвам само аз. Това го казват и нашите зрители, това го казва и обществеността. Театърът е много силно социално ангажиран, неговите врати са отворени за всяко едно мероприятие, каквото и да бъда то, от каквото и естество да е. Стига, разбира се, ние да можем да помогнем. Театърът е отворен за всякакви идеи. Нашите актьори вече ги разпознават и в общината, с която имаме изключително добри отношения. С общината осъществяваме много добра комуникация. С отговорността, която имаме и ние като държавен сценичен институт да популяризираме Община Габрово, мисля се справяме. Ние завладяхме нови територии, на които отиваме два-три пъти на година. Пазарът ни е много голям. Така, че да популяризираме Община Габрово, мисля се справяме. Ние завладяхме нови територии, на които отиваме два-три пъти на година. Пазарът ни е много голям. Ще дам само един пример. За месец ноември една част от колегите бяха в област Русе, другите бяха на представления от Ямбол до Свиленград. За мен, а и за екипа на театъра, е много важно да доставяме култура и право на култура за всяко едно дете в България там, където има възможност и има обособено място за игра. Защото всяко детенце, независимо в кое населено място живее то – голямо или малко, в град, село или махала има право да види това което ние правим. Всяко дете има право да се докосне до изкуството. Та нали изкуството – киното, театъра, операта, балета, възпитава хората, не само семейството възпитава младото поколение. Един от дипломните ми спектакли беше „Лодка в гората“ по Николай Хайтов, който на академично ниво имаше невероятни успехи. Благодарение именно на него посетих и Китай. Изпратиха ме, заедно с моите състуденти, които участваха в този спектакъл, да представляваме Академията. Близо месец бяхме в Пекин на международен фестивал, където се събират елитните театрални училища от цял свят, за да покажат своите умения. Този фестивал беше изключително средище на професионализъм. Когато се върнах оттам си дадох сметка, че нашият, българският театър, за да се развива, за да върви напред – защото той не само като изкуство трябва да се развива, но и технологично, да се развива и като сграден фонд. Това, което видях в Китай е нещо невероятно. Именно тогава реших, че трябва да застана зад кулисите и моята втора специалност е „Мениджмънт в сценичните изкуства“. Смея да кажа, че в страната сме малък брой хора, които сме завършили – към онази дата, разбира се, което много ни помогна да се оправяме в света на администрацията. И така – до ден днешен се занимавам само с администрация. Но смятам, че човек трябва да даде превес или на едното, или на другото. Аз съм дал превес на администратора, но съм изминал целия път. И това е ценното и голямата гордост, че никой не може да ми го отнеме. Тъй като, за разлика от много други управленци на сценични изкуства, смея да кажа, че наистина съм изминал всички стъпала и знам проблемите на всяко едно звено в театъра. А това ми помага днес за това „Куклен театър“- Габрово да се развива. Защото знам проблема на осветителя, знам проблема на чистачката, знам проблема на актьора, на шофьора, на счетоводството. Когато човек е на върха трябва да има голям кръгозор. И трябва да си дава ясна сметка, че само от една негова грешна стъпка зависят семейства, от него зависят хора, които трябва да живеят, да отглеждат своите деца и те да се развиват. Ето защо отново казвам, че за мен никога не е било самоцел да стана директор. Преди малко, Вие видяхте, отидох да разтоваря един бус заедно с колегите, които се върнаха от турне. Аз пътувам с тях – заедно товарим, разтоварваме – дори много често те ми правят забележка за това. Но аз считам, че именно това е екипната работа. И ако човекът, който е най-отпред, не зададе темпото и не покаже какво трябва да стане, то няма как да се върви напред. Темпото се задава именно от човека, който е начело.

Зареди още

Новини

Наградиха победителите от общинския кръг на конкурса „Плакат на мира“

Published

on

На тържествена церемония, състояла се в Областна администрация – Габрово, бяха наградени участниците в общинския кръг на Международния Лайънс конкурс „Плакат на мира“. Конкурсът се провежда за 37-ми път и темата, която провокира детското въображение тази година, е „Мир без граници” (Peace Without Limits).

В присъствието на учители, ръководители на школи по изобразително изкуство, директори на училища и родители Лайънс клуб Габрово обяви резултатите и връчи награди, грамоти и подаръци на участниците. В общинския кръг на „Плакат на мира“ 2024 – 2025 се включиха деца от ОУ „Христо Ботев“ – Габрово, школа „Елиза Арт“, Школа по изобразително изкуство – Ива Пенчева и народно читалище „Развитие – 1869“ в Дряново, клас Изобразително изкуство.

Първа награда получава рисунката на 11-годишната Десислава Калинова Кънева от ОУ „Христо Ботев“. Нейната творба е отличена с Първа награда и в националния кръг на международната инициатива, журирането на който тази година е под домакинството на Лайънс клуб Търговище.

Втора награда печели Микаела Мариян Чепелева (13 г.) от школа „Елиза Арт“ с ръководител Елиза Ковачева-Цокова. Трета е Христиана Дианова Славова (13 г.) от Школа за приложни изкуства с ръководител Ива Пенчева. Наградите и грамотите бяха връчени от президента на Лайънс клуб Габрово мандат 2024 – 2025 година Митко Колев, който благодари на децата, техните преподаватели и родители за ангажираността към идеята на конкурса – Peace without Limits: „В детските рисунки наистина мирът е без граници – обхваща небето, земята, космоса, природата. Мирът стига до хората от всички народи, езици, култури. Мирът във вашите детски очи не познава ограничения и ние от Лайънс клуб Габрово сме щастливи да видим този мечтан свят. Благодарим на Областен управител – Габрово за подкрепата и гостоприемството да бъдем заедно на финалното събитие на общинския кръг на конкурса“.

Според регламента на инициативата „Плакат на мира“ четиримата национални финалисти, сред които е Десислава Кънева, получават и парична премия от Асоциацията на Лайънс клубовете Дистрикт 130 – България. Наградният фонд за финалистите в общинския кръг е осигурен от Лайънс клуб Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица