Свържи се с нас

Новини

150 години от рождението на Пенчо Семов

Published

on

Тази година се навършват 155 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. То е единствената организация от възрожденския „неправителствен сектор“ с толкова дълга история, макар и прекъсвана поради обществено-политически причини. Юбилейната годишнина ще бъде посрещната с две събития: Среща със сродни дружества и организации от Габровска област, под мотото „Дарителството – традиции и предизвикателства“, която ще се проведе на 18 ноември под патронажа на Областен управител на Област Габрово. На 21 ноември ще се състои Тържествена вечер с благотворителна кауза „Подкрепа за деца от социално слаби семейства да открият своя талант“. Предлагаме Ви поредица от статии, които ще разкрият дейността на дружеството и активната му роля в културния и обществен живот на Габрово. Ще Ви запознаем със създаването на „Майчина грижа“; с дейността след Освобождението до закриването му през 1950 г.; с дългогодишната председателка Стефана Богдан-Генчева и нейните заслуги; с благодетеля на Дружеството Пенчо Семов и накрая – каква е дейността на в наши дни, след възкръсването на „Майчина грижа“ за нов живот през 1992 г.

Пенчо Семов

Не можем да пишем или разказваме за 155-годишната история на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ без да говорим с гордост и признателност за големия габровски индустриалец и благодетел Пенчо Семов. С неговата голяма подкрепа, както и на неговата съпруга, Хаджи Радка П. Семова, дейността на дружеството през 30-те години на 20 век се разгъва в по-широк план.

На 14 ноем. 1930 г. Дружеството се сдобива със собствен дом, като Пенчо Семов дарява 600 хил. лв. и е закупена сградата на бившето казино „Бузлуджа“ за 1 100 000 лв. Останалите 500 хил. лв. Дружеството осигурява с продажба на имот на ул. „Брянска“ и парцели. Решено е домът да се нарече „Бона Иван Семови“ – на родителите на благодетеля Пенчо Семов.

Макет на сградата на ЖБД „Майчина грижа“, изработен от арх. Никола Гръблев

Благодарността си към своя благодетел Дружеството изразява с грамота. Описанието и текстът е публикуван в книгата на г-жа Красимира Чолакова „Пенчо Семов. Успехът“. Тя е поставена в луксозно изработена папка от червена коприна, в средата на която има монограм с буките П и С, а в четирите края е избродирана българска шевица. Грамотата е изписана на оризова хартия с текст: Уважаеми благодетелю, ….. Вие не увековечихте само паметта на Вашите скъпи и незабравими родители, като подарихте този дом на Дружеството, но в същото време Вие му давате възможността по-лесно да осъществи то своите задачи, да изтрие много сълзи, утеши много сърца и подготви добро бъдеще на много български деца. Днешният ден е велик в живота на Дружеството, защото с Вашата материална подкрепа Вие положихте здравите основи, върху които то ще може да гради по-нататък с още по-голяма бодрост и непоколебима вяра в наченатото дело. ….. за всичко сторено от Вас за него Ви пожелава здраве и дълбоки старини.“

Следват подписите на председателката на Дружеството Стефана Богдан Генчева и секретарката Кина Бояджиева. Дата е 14 дек. 1930 г.

Дами от Дружеството с председателката Стефана Богдан Генчев и благодетелите
Пенчо и Радка Семови. 1940 г.

Казиното е преустроено в красива и огромна за времето си сграда, където през учебната 1931-1932 г. се открива пансион с трапезария за бедните деца и редовно Девическо професионално училище. През 1934 г. е направена допълнителна пристройка, отново с подкрепата на Пенчо Семов, който със свои средства започва строеж на етаж върху салона на дружествената сграда за нуждите на стопанското училище. За събиране на средства се провеждат много балове и вечеринки в дружествения салон. Останалата част от средствата за изграждане на пристройката осигурява Стефана Богдан Генчева, една от най-дългогодишните и най-заслужили председателки на дружеството.

На 21 ноем., Архангеловден 1935 г. тържествено е осветено новото здание и знамето на Девическото практическо училище. Новото училище носи името на хаджи Радка Пенчо Семова. Там е обособена библиотека, пансион и работят отлично подготвени преподавателки от бедни семейства. През февр. 1936 г. е открита безплатна ученическа трапезария за 70 ученици в специално построен за целта салон. Благодетелят Пенчо Семов дарява 80 хил. лв. и кухненски инвентар за обзавеждане на Професионалното училище, дарява и фанфарна музика.

Настоятелството на Дружеството с председателката Стефана Богдан Генчева (втората
от ляво надясно, седнала) и Радка Пенчо Семова (третата от ляво надясно, седнала)

През 1937 г. с дарение на Пенчо Семов от 200 хил. лв. е закупена киноапаратура и уредено кино в дружествения салон като приходите се използват за нуждите на дружеството и училището.

На 21 ноем. 1939 г. тържествено се отбелязва 70-годишнината на Дружеството, на което Пенчо Семов и Хаджи Радка Пенчо Семова са сред официалните гости.

Хаджи Радка Пенчо Семова получава диплом, с който Дружеството изразява своята признателност и е обявена за почетна членка на Дружеството.

За съжаление днес тази емблематична за града сграда я няма. Въпреки положените усилия от страна на възстановеното през 1992 г. Дружество и на много габровци, тя е съборена и на нейно място е построен МОЛ. А днес, тя щеше да бъде свидетелство за голямата благодетелна дейност на този велик човек и да служи не само на Дружеството, но щеше да се превърне в притегателен център за културни и социални контакти на габровци.

Дами от ЖБД „Майчина грижа“ и от Дружество „Просвета“ – Горна Оряховица на
вилата на благодетеля Пенчо Семов. 31 май 1941 г.

И до ден днешен Дружеството не престава да изразява своята почит и признателност към големия благодетел и достоен българин Пенчо Семов. Неговото име ярко свети в дългогодишната ни история.

И днес популяризираме неговата дейност сред подрастващите и той част от нашия Сайт „Дарителите на Габрово“. Взехме участие в набиране на средства за паметник, като и подкрепихме провъзгласяването му посмъртно за ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГАБРОВО. Личност като Пенчо Семов не трябва да бъде забравяна, той трябва да бъде пример за какво е достойнство, обществена и социална отговорност и благодетелност.

*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.

Крими

Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

Published

on

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.

Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.

За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Зареди още

Новини

Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

Published

on

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.

Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.

„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.

Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.

Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Зареди още

Култура

Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Published

on

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.

Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.

Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.

Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.

Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.

Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.

Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.

Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица