Свържи се с нас

Новини

150 години от рождението на Пенчо Семов

Published

on

Тази година се навършват 155 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. То е единствената организация от възрожденския „неправителствен сектор“ с толкова дълга история, макар и прекъсвана поради обществено-политически причини. Юбилейната годишнина ще бъде посрещната с две събития: Среща със сродни дружества и организации от Габровска област, под мотото „Дарителството – традиции и предизвикателства“, която ще се проведе на 18 ноември под патронажа на Областен управител на Област Габрово. На 21 ноември ще се състои Тържествена вечер с благотворителна кауза „Подкрепа за деца от социално слаби семейства да открият своя талант“. Предлагаме Ви поредица от статии, които ще разкрият дейността на дружеството и активната му роля в културния и обществен живот на Габрово. Ще Ви запознаем със създаването на „Майчина грижа“; с дейността след Освобождението до закриването му през 1950 г.; с дългогодишната председателка Стефана Богдан-Генчева и нейните заслуги; с благодетеля на Дружеството Пенчо Семов и накрая – каква е дейността на в наши дни, след възкръсването на „Майчина грижа“ за нов живот през 1992 г.

Пенчо Семов

Не можем да пишем или разказваме за 155-годишната история на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ без да говорим с гордост и признателност за големия габровски индустриалец и благодетел Пенчо Семов. С неговата голяма подкрепа, както и на неговата съпруга, Хаджи Радка П. Семова, дейността на дружеството през 30-те години на 20 век се разгъва в по-широк план.

На 14 ноем. 1930 г. Дружеството се сдобива със собствен дом, като Пенчо Семов дарява 600 хил. лв. и е закупена сградата на бившето казино „Бузлуджа“ за 1 100 000 лв. Останалите 500 хил. лв. Дружеството осигурява с продажба на имот на ул. „Брянска“ и парцели. Решено е домът да се нарече „Бона Иван Семови“ – на родителите на благодетеля Пенчо Семов.

Макет на сградата на ЖБД „Майчина грижа“, изработен от арх. Никола Гръблев

Благодарността си към своя благодетел Дружеството изразява с грамота. Описанието и текстът е публикуван в книгата на г-жа Красимира Чолакова „Пенчо Семов. Успехът“. Тя е поставена в луксозно изработена папка от червена коприна, в средата на която има монограм с буките П и С, а в четирите края е избродирана българска шевица. Грамотата е изписана на оризова хартия с текст: Уважаеми благодетелю, ….. Вие не увековечихте само паметта на Вашите скъпи и незабравими родители, като подарихте този дом на Дружеството, но в същото време Вие му давате възможността по-лесно да осъществи то своите задачи, да изтрие много сълзи, утеши много сърца и подготви добро бъдеще на много български деца. Днешният ден е велик в живота на Дружеството, защото с Вашата материална подкрепа Вие положихте здравите основи, върху които то ще може да гради по-нататък с още по-голяма бодрост и непоколебима вяра в наченатото дело. ….. за всичко сторено от Вас за него Ви пожелава здраве и дълбоки старини.“

Следват подписите на председателката на Дружеството Стефана Богдан Генчева и секретарката Кина Бояджиева. Дата е 14 дек. 1930 г.

Дами от Дружеството с председателката Стефана Богдан Генчев и благодетелите
Пенчо и Радка Семови. 1940 г.

Казиното е преустроено в красива и огромна за времето си сграда, където през учебната 1931-1932 г. се открива пансион с трапезария за бедните деца и редовно Девическо професионално училище. През 1934 г. е направена допълнителна пристройка, отново с подкрепата на Пенчо Семов, който със свои средства започва строеж на етаж върху салона на дружествената сграда за нуждите на стопанското училище. За събиране на средства се провеждат много балове и вечеринки в дружествения салон. Останалата част от средствата за изграждане на пристройката осигурява Стефана Богдан Генчева, една от най-дългогодишните и най-заслужили председателки на дружеството.

На 21 ноем., Архангеловден 1935 г. тържествено е осветено новото здание и знамето на Девическото практическо училище. Новото училище носи името на хаджи Радка Пенчо Семова. Там е обособена библиотека, пансион и работят отлично подготвени преподавателки от бедни семейства. През февр. 1936 г. е открита безплатна ученическа трапезария за 70 ученици в специално построен за целта салон. Благодетелят Пенчо Семов дарява 80 хил. лв. и кухненски инвентар за обзавеждане на Професионалното училище, дарява и фанфарна музика.

Настоятелството на Дружеството с председателката Стефана Богдан Генчева (втората
от ляво надясно, седнала) и Радка Пенчо Семова (третата от ляво надясно, седнала)

През 1937 г. с дарение на Пенчо Семов от 200 хил. лв. е закупена киноапаратура и уредено кино в дружествения салон като приходите се използват за нуждите на дружеството и училището.

На 21 ноем. 1939 г. тържествено се отбелязва 70-годишнината на Дружеството, на което Пенчо Семов и Хаджи Радка Пенчо Семова са сред официалните гости.

Хаджи Радка Пенчо Семова получава диплом, с който Дружеството изразява своята признателност и е обявена за почетна членка на Дружеството.

За съжаление днес тази емблематична за града сграда я няма. Въпреки положените усилия от страна на възстановеното през 1992 г. Дружество и на много габровци, тя е съборена и на нейно място е построен МОЛ. А днес, тя щеше да бъде свидетелство за голямата благодетелна дейност на този велик човек и да служи не само на Дружеството, но щеше да се превърне в притегателен център за културни и социални контакти на габровци.

Дами от ЖБД „Майчина грижа“ и от Дружество „Просвета“ – Горна Оряховица на
вилата на благодетеля Пенчо Семов. 31 май 1941 г.

И до ден днешен Дружеството не престава да изразява своята почит и признателност към големия благодетел и достоен българин Пенчо Семов. Неговото име ярко свети в дългогодишната ни история.

И днес популяризираме неговата дейност сред подрастващите и той част от нашия Сайт „Дарителите на Габрово“. Взехме участие в набиране на средства за паметник, като и подкрепихме провъзгласяването му посмъртно за ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГАБРОВО. Личност като Пенчо Семов не трябва да бъде забравяна, той трябва да бъде пример за какво е достойнство, обществена и социална отговорност и благодетелност.

*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица