Свържи се с нас

Новини

150 години от рождението на Пенчо Семов

Published

on

Тази година се навършват 155 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. То е единствената организация от възрожденския „неправителствен сектор“ с толкова дълга история, макар и прекъсвана поради обществено-политически причини. Юбилейната годишнина ще бъде посрещната с две събития: Среща със сродни дружества и организации от Габровска област, под мотото „Дарителството – традиции и предизвикателства“, която ще се проведе на 18 ноември под патронажа на Областен управител на Област Габрово. На 21 ноември ще се състои Тържествена вечер с благотворителна кауза „Подкрепа за деца от социално слаби семейства да открият своя талант“. Предлагаме Ви поредица от статии, които ще разкрият дейността на дружеството и активната му роля в културния и обществен живот на Габрово. Ще Ви запознаем със създаването на „Майчина грижа“; с дейността след Освобождението до закриването му през 1950 г.; с дългогодишната председателка Стефана Богдан-Генчева и нейните заслуги; с благодетеля на Дружеството Пенчо Семов и накрая – каква е дейността на в наши дни, след възкръсването на „Майчина грижа“ за нов живот през 1992 г.

Пенчо Семов

Не можем да пишем или разказваме за 155-годишната история на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ без да говорим с гордост и признателност за големия габровски индустриалец и благодетел Пенчо Семов. С неговата голяма подкрепа, както и на неговата съпруга, Хаджи Радка П. Семова, дейността на дружеството през 30-те години на 20 век се разгъва в по-широк план.

На 14 ноем. 1930 г. Дружеството се сдобива със собствен дом, като Пенчо Семов дарява 600 хил. лв. и е закупена сградата на бившето казино „Бузлуджа“ за 1 100 000 лв. Останалите 500 хил. лв. Дружеството осигурява с продажба на имот на ул. „Брянска“ и парцели. Решено е домът да се нарече „Бона Иван Семови“ – на родителите на благодетеля Пенчо Семов.

Макет на сградата на ЖБД „Майчина грижа“, изработен от арх. Никола Гръблев

Благодарността си към своя благодетел Дружеството изразява с грамота. Описанието и текстът е публикуван в книгата на г-жа Красимира Чолакова „Пенчо Семов. Успехът“. Тя е поставена в луксозно изработена папка от червена коприна, в средата на която има монограм с буките П и С, а в четирите края е избродирана българска шевица. Грамотата е изписана на оризова хартия с текст: Уважаеми благодетелю, ….. Вие не увековечихте само паметта на Вашите скъпи и незабравими родители, като подарихте този дом на Дружеството, но в същото време Вие му давате възможността по-лесно да осъществи то своите задачи, да изтрие много сълзи, утеши много сърца и подготви добро бъдеще на много български деца. Днешният ден е велик в живота на Дружеството, защото с Вашата материална подкрепа Вие положихте здравите основи, върху които то ще може да гради по-нататък с още по-голяма бодрост и непоколебима вяра в наченатото дело. ….. за всичко сторено от Вас за него Ви пожелава здраве и дълбоки старини.“

Следват подписите на председателката на Дружеството Стефана Богдан Генчева и секретарката Кина Бояджиева. Дата е 14 дек. 1930 г.

Дами от Дружеството с председателката Стефана Богдан Генчев и благодетелите
Пенчо и Радка Семови. 1940 г.

Казиното е преустроено в красива и огромна за времето си сграда, където през учебната 1931-1932 г. се открива пансион с трапезария за бедните деца и редовно Девическо професионално училище. През 1934 г. е направена допълнителна пристройка, отново с подкрепата на Пенчо Семов, който със свои средства започва строеж на етаж върху салона на дружествената сграда за нуждите на стопанското училище. За събиране на средства се провеждат много балове и вечеринки в дружествения салон. Останалата част от средствата за изграждане на пристройката осигурява Стефана Богдан Генчева, една от най-дългогодишните и най-заслужили председателки на дружеството.

На 21 ноем., Архангеловден 1935 г. тържествено е осветено новото здание и знамето на Девическото практическо училище. Новото училище носи името на хаджи Радка Пенчо Семова. Там е обособена библиотека, пансион и работят отлично подготвени преподавателки от бедни семейства. През февр. 1936 г. е открита безплатна ученическа трапезария за 70 ученици в специално построен за целта салон. Благодетелят Пенчо Семов дарява 80 хил. лв. и кухненски инвентар за обзавеждане на Професионалното училище, дарява и фанфарна музика.

Настоятелството на Дружеството с председателката Стефана Богдан Генчева (втората
от ляво надясно, седнала) и Радка Пенчо Семова (третата от ляво надясно, седнала)

През 1937 г. с дарение на Пенчо Семов от 200 хил. лв. е закупена киноапаратура и уредено кино в дружествения салон като приходите се използват за нуждите на дружеството и училището.

На 21 ноем. 1939 г. тържествено се отбелязва 70-годишнината на Дружеството, на което Пенчо Семов и Хаджи Радка Пенчо Семова са сред официалните гости.

Хаджи Радка Пенчо Семова получава диплом, с който Дружеството изразява своята признателност и е обявена за почетна членка на Дружеството.

За съжаление днес тази емблематична за града сграда я няма. Въпреки положените усилия от страна на възстановеното през 1992 г. Дружество и на много габровци, тя е съборена и на нейно място е построен МОЛ. А днес, тя щеше да бъде свидетелство за голямата благодетелна дейност на този велик човек и да служи не само на Дружеството, но щеше да се превърне в притегателен център за културни и социални контакти на габровци.

Дами от ЖБД „Майчина грижа“ и от Дружество „Просвета“ – Горна Оряховица на
вилата на благодетеля Пенчо Семов. 31 май 1941 г.

И до ден днешен Дружеството не престава да изразява своята почит и признателност към големия благодетел и достоен българин Пенчо Семов. Неговото име ярко свети в дългогодишната ни история.

И днес популяризираме неговата дейност сред подрастващите и той част от нашия Сайт „Дарителите на Габрово“. Взехме участие в набиране на средства за паметник, като и подкрепихме провъзгласяването му посмъртно за ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГАБРОВО. Личност като Пенчо Семов не трябва да бъде забравяна, той трябва да бъде пример за какво е достойнство, обществена и социална отговорност и благодетелност.

*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Новини

Иван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия

Published

on

Водачът на листата на коалиция „Прогресивна България“ в Кърджали Иван Демерджиев посети Дряново, където заедно с Николай Косев – водач на листата на коалицията в 7 МИР – Габрово, и Иван Събев – кандидат за народен представител от същата листа, проведе среща с представители на местния бизнес.

В рамките на визитата тримата разговаряха с предприемачите Марияна Печеян и Веселин Кръстев, както и с екипа на „Кентавър“ – едно от водещите индустриални предприятия в региона, развиващо високотехнологично производство и реализиращо продукция на международните пазари.

Основен акцент в срещата бяха предизвикателствата пред българската индустрия – недостигът на квалифицирана работна ръка, нарастващите разходи за производство и липсата на предвидима и стабилна бизнес среда.

От предприятието беше поставен и въпросът за трудностите при задържането на млади кадри, въпреки усилията за развитие на дуално обучение и инвестиции в модерни технологии.

Беше проведена среща и с представители на „Боряна груп“ и управителя Валентин Велчев, като в разговорите бяха засегнати различни аспекти от развитието на бизнеса както на местно, така и на национално ниво.

Иван Демерджиев акцентира върху необходимостта от прекъсване на корупционните практики, които изкривяват икономическата среда, и създаване на ясни и предвидими правила за бизнеса.

„Българските предприятия показват, че могат да бъдат конкурентни на световно ниво. Задачата на държавата е да създаде условия този потенциал да се развива устойчиво“, посочи той.

„Регионът има индустриален потенциал, който трябва да бъде подкрепен с ясни правила и активна държавна политика“, заяви Николай Косев. По думите му липсата на работна ръка и обезлюдяването са сред най-сериозните рискове пред развитието на местната икономика.

Иван Събев подчерта значението на връзката между местния бизнес и държавата:„Хората тук искат не обещания, а работещи решения – условия, при които трудът се оценява и младите виждат перспектива да останат.“

По време на посещението бяха разгледани и производствените мощности на компанията, която е сред примерите за успешно развитие на българската индустрия и активно присъствие на международните пазари.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица