Свържи се с нас

Новини

150 години от рождението на Пенчо Семов

Published

on

Тази година се навършват 155 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. То е единствената организация от възрожденския „неправителствен сектор“ с толкова дълга история, макар и прекъсвана поради обществено-политически причини. Юбилейната годишнина ще бъде посрещната с две събития: Среща със сродни дружества и организации от Габровска област, под мотото „Дарителството – традиции и предизвикателства“, която ще се проведе на 18 ноември под патронажа на Областен управител на Област Габрово. На 21 ноември ще се състои Тържествена вечер с благотворителна кауза „Подкрепа за деца от социално слаби семейства да открият своя талант“. Предлагаме Ви поредица от статии, които ще разкрият дейността на дружеството и активната му роля в културния и обществен живот на Габрово. Ще Ви запознаем със създаването на „Майчина грижа“; с дейността след Освобождението до закриването му през 1950 г.; с дългогодишната председателка Стефана Богдан-Генчева и нейните заслуги; с благодетеля на Дружеството Пенчо Семов и накрая – каква е дейността на в наши дни, след възкръсването на „Майчина грижа“ за нов живот през 1992 г.

Пенчо Семов

Не можем да пишем или разказваме за 155-годишната история на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ без да говорим с гордост и признателност за големия габровски индустриалец и благодетел Пенчо Семов. С неговата голяма подкрепа, както и на неговата съпруга, Хаджи Радка П. Семова, дейността на дружеството през 30-те години на 20 век се разгъва в по-широк план.

На 14 ноем. 1930 г. Дружеството се сдобива със собствен дом, като Пенчо Семов дарява 600 хил. лв. и е закупена сградата на бившето казино „Бузлуджа“ за 1 100 000 лв. Останалите 500 хил. лв. Дружеството осигурява с продажба на имот на ул. „Брянска“ и парцели. Решено е домът да се нарече „Бона Иван Семови“ – на родителите на благодетеля Пенчо Семов.

Макет на сградата на ЖБД „Майчина грижа“, изработен от арх. Никола Гръблев

Благодарността си към своя благодетел Дружеството изразява с грамота. Описанието и текстът е публикуван в книгата на г-жа Красимира Чолакова „Пенчо Семов. Успехът“. Тя е поставена в луксозно изработена папка от червена коприна, в средата на която има монограм с буките П и С, а в четирите края е избродирана българска шевица. Грамотата е изписана на оризова хартия с текст: Уважаеми благодетелю, ….. Вие не увековечихте само паметта на Вашите скъпи и незабравими родители, като подарихте този дом на Дружеството, но в същото време Вие му давате възможността по-лесно да осъществи то своите задачи, да изтрие много сълзи, утеши много сърца и подготви добро бъдеще на много български деца. Днешният ден е велик в живота на Дружеството, защото с Вашата материална подкрепа Вие положихте здравите основи, върху които то ще може да гради по-нататък с още по-голяма бодрост и непоколебима вяра в наченатото дело. ….. за всичко сторено от Вас за него Ви пожелава здраве и дълбоки старини.“

Следват подписите на председателката на Дружеството Стефана Богдан Генчева и секретарката Кина Бояджиева. Дата е 14 дек. 1930 г.

Дами от Дружеството с председателката Стефана Богдан Генчев и благодетелите
Пенчо и Радка Семови. 1940 г.

Казиното е преустроено в красива и огромна за времето си сграда, където през учебната 1931-1932 г. се открива пансион с трапезария за бедните деца и редовно Девическо професионално училище. През 1934 г. е направена допълнителна пристройка, отново с подкрепата на Пенчо Семов, който със свои средства започва строеж на етаж върху салона на дружествената сграда за нуждите на стопанското училище. За събиране на средства се провеждат много балове и вечеринки в дружествения салон. Останалата част от средствата за изграждане на пристройката осигурява Стефана Богдан Генчева, една от най-дългогодишните и най-заслужили председателки на дружеството.

На 21 ноем., Архангеловден 1935 г. тържествено е осветено новото здание и знамето на Девическото практическо училище. Новото училище носи името на хаджи Радка Пенчо Семова. Там е обособена библиотека, пансион и работят отлично подготвени преподавателки от бедни семейства. През февр. 1936 г. е открита безплатна ученическа трапезария за 70 ученици в специално построен за целта салон. Благодетелят Пенчо Семов дарява 80 хил. лв. и кухненски инвентар за обзавеждане на Професионалното училище, дарява и фанфарна музика.

Настоятелството на Дружеството с председателката Стефана Богдан Генчева (втората
от ляво надясно, седнала) и Радка Пенчо Семова (третата от ляво надясно, седнала)

През 1937 г. с дарение на Пенчо Семов от 200 хил. лв. е закупена киноапаратура и уредено кино в дружествения салон като приходите се използват за нуждите на дружеството и училището.

На 21 ноем. 1939 г. тържествено се отбелязва 70-годишнината на Дружеството, на което Пенчо Семов и Хаджи Радка Пенчо Семова са сред официалните гости.

Хаджи Радка Пенчо Семова получава диплом, с който Дружеството изразява своята признателност и е обявена за почетна членка на Дружеството.

За съжаление днес тази емблематична за града сграда я няма. Въпреки положените усилия от страна на възстановеното през 1992 г. Дружество и на много габровци, тя е съборена и на нейно място е построен МОЛ. А днес, тя щеше да бъде свидетелство за голямата благодетелна дейност на този велик човек и да служи не само на Дружеството, но щеше да се превърне в притегателен център за културни и социални контакти на габровци.

Дами от ЖБД „Майчина грижа“ и от Дружество „Просвета“ – Горна Оряховица на
вилата на благодетеля Пенчо Семов. 31 май 1941 г.

И до ден днешен Дружеството не престава да изразява своята почит и признателност към големия благодетел и достоен българин Пенчо Семов. Неговото име ярко свети в дългогодишната ни история.

И днес популяризираме неговата дейност сред подрастващите и той част от нашия Сайт „Дарителите на Габрово“. Взехме участие в набиране на средства за паметник, като и подкрепихме провъзгласяването му посмъртно за ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГАБРОВО. Личност като Пенчо Семов не трябва да бъде забравяна, той трябва да бъде пример за какво е достойнство, обществена и социална отговорност и благодетелност.

*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.

Новини

Басейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати

Published

on

Закритият плувен басейн в Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово възобновява работа след лятната ваканция.

От сряда, 23 септември, съоръжението отново ще бъде достъпно за ученици, спортисти и любители на плуването по утвърден график.

Община Габрово извърши ремонт на коритата на малкия и големия басейн, както и на прилежащата тръбна мрежа.

След приключването на ремонтните дейности съоръжението беше отворено за ползване през февруари 2026 г.

С възобновяването на работата след лятната ваканция, плувният басейн отново ще приема своите посетители по график.

График за ползване на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“

Ден от седмицатаЧасови интервал1-2 коридор3-4 коридор5 коридор
Понеделник – почивен ден
вторник14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Ран Босилек“ОУ „Неофит Рилски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
сряда14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”ОУ „Иван Вазов“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
четвъртък12:15-13:45ПТГ „Д-р Никола Василиади“
14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00СУ „Райчо Каролев“СУ „Отец Паисий“граждани
17:00-19:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
19:00-20:00КВС Янтра Габрово –
3 коридор
СК „Синкевица“ –
4 коридор
20:00-21:00граждани
петък14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Христо Ботев“НУ „Васил Левски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
събота09:00-12:00СК „Синкевица“граждани
12:00-12:30обедна почивка
12:30-14:30СК „Синкевица“граждани
14:30-17:00граждани
неделя – почивен ден
Зареди още

Култура

Проф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни

Published

on

Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.

Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.

Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.

Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.

„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.

По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.

В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.

Зареди още

Любопитно

Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Published

on

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица