Новини
150 години от рождението на Пенчо Семов

Тази година се навършват 155 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. То е единствената организация от възрожденския „неправителствен сектор“ с толкова дълга история, макар и прекъсвана поради обществено-политически причини. Юбилейната годишнина ще бъде посрещната с две събития: Среща със сродни дружества и организации от Габровска област, под мотото „Дарителството – традиции и предизвикателства“, която ще се проведе на 18 ноември под патронажа на Областен управител на Област Габрово. На 21 ноември ще се състои Тържествена вечер с благотворителна кауза „Подкрепа за деца от социално слаби семейства да открият своя талант“. Предлагаме Ви поредица от статии, които ще разкрият дейността на дружеството и активната му роля в културния и обществен живот на Габрово. Ще Ви запознаем със създаването на „Майчина грижа“; с дейността след Освобождението до закриването му през 1950 г.; с дългогодишната председателка Стефана Богдан-Генчева и нейните заслуги; с благодетеля на Дружеството Пенчо Семов и накрая – каква е дейността на в наши дни, след възкръсването на „Майчина грижа“ за нов живот през 1992 г.
Не можем да пишем или разказваме за 155-годишната история на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ без да говорим с гордост и признателност за големия габровски индустриалец и благодетел Пенчо Семов. С неговата голяма подкрепа, както и на неговата съпруга, Хаджи Радка П. Семова, дейността на дружеството през 30-те години на 20 век се разгъва в по-широк план.
На 14 ноем. 1930 г. Дружеството се сдобива със собствен дом, като Пенчо Семов дарява 600 хил. лв. и е закупена сградата на бившето казино „Бузлуджа“ за 1 100 000 лв. Останалите 500 хил. лв. Дружеството осигурява с продажба на имот на ул. „Брянска“ и парцели. Решено е домът да се нарече „Бона Иван Семови“ – на родителите на благодетеля Пенчо Семов.
Благодарността си към своя благодетел Дружеството изразява с грамота. Описанието и текстът е публикуван в книгата на г-жа Красимира Чолакова „Пенчо Семов. Успехът“. Тя е поставена в луксозно изработена папка от червена коприна, в средата на която има монограм с буките П и С, а в четирите края е избродирана българска шевица. Грамотата е изписана на оризова хартия с текст: Уважаеми благодетелю, ….. Вие не увековечихте само паметта на Вашите скъпи и незабравими родители, като подарихте този дом на Дружеството, но в същото време Вие му давате възможността по-лесно да осъществи то своите задачи, да изтрие много сълзи, утеши много сърца и подготви добро бъдеще на много български деца. Днешният ден е велик в живота на Дружеството, защото с Вашата материална подкрепа Вие положихте здравите основи, върху които то ще може да гради по-нататък с още по-голяма бодрост и непоколебима вяра в наченатото дело. ….. за всичко сторено от Вас за него Ви пожелава здраве и дълбоки старини.“
Следват подписите на председателката на Дружеството Стефана Богдан Генчева и секретарката Кина Бояджиева. Дата е 14 дек. 1930 г.

Пенчо и Радка Семови. 1940 г.
Казиното е преустроено в красива и огромна за времето си сграда, където през учебната 1931-1932 г. се открива пансион с трапезария за бедните деца и редовно Девическо професионално училище. През 1934 г. е направена допълнителна пристройка, отново с подкрепата на Пенчо Семов, който със свои средства започва строеж на етаж върху салона на дружествената сграда за нуждите на стопанското училище. За събиране на средства се провеждат много балове и вечеринки в дружествения салон. Останалата част от средствата за изграждане на пристройката осигурява Стефана Богдан Генчева, една от най-дългогодишните и най-заслужили председателки на дружеството.
На 21 ноем., Архангеловден 1935 г. тържествено е осветено новото здание и знамето на Девическото практическо училище. Новото училище носи името на хаджи Радка Пенчо Семова. Там е обособена библиотека, пансион и работят отлично подготвени преподавателки от бедни семейства. През февр. 1936 г. е открита безплатна ученическа трапезария за 70 ученици в специално построен за целта салон. Благодетелят Пенчо Семов дарява 80 хил. лв. и кухненски инвентар за обзавеждане на Професионалното училище, дарява и фанфарна музика.

от ляво надясно, седнала) и Радка Пенчо Семова (третата от ляво надясно, седнала)
През 1937 г. с дарение на Пенчо Семов от 200 хил. лв. е закупена киноапаратура и уредено кино в дружествения салон като приходите се използват за нуждите на дружеството и училището.
На 21 ноем. 1939 г. тържествено се отбелязва 70-годишнината на Дружеството, на което Пенчо Семов и Хаджи Радка Пенчо Семова са сред официалните гости.
Хаджи Радка Пенчо Семова получава диплом, с който Дружеството изразява своята признателност и е обявена за почетна членка на Дружеството.
За съжаление днес тази емблематична за града сграда я няма. Въпреки положените усилия от страна на възстановеното през 1992 г. Дружество и на много габровци, тя е съборена и на нейно място е построен МОЛ. А днес, тя щеше да бъде свидетелство за голямата благодетелна дейност на този велик човек и да служи не само на Дружеството, но щеше да се превърне в притегателен център за културни и социални контакти на габровци.

вилата на благодетеля Пенчо Семов. 31 май 1941 г.
И до ден днешен Дружеството не престава да изразява своята почит и признателност към големия благодетел и достоен българин Пенчо Семов. Неговото име ярко свети в дългогодишната ни история.
И днес популяризираме неговата дейност сред подрастващите и той част от нашия Сайт „Дарителите на Габрово“. Взехме участие в набиране на средства за паметник, като и подкрепихме провъзгласяването му посмъртно за ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГАБРОВО. Личност като Пенчо Семов не трябва да бъде забравяна, той трябва да бъде пример за какво е достойнство, обществена и социална отговорност и благодетелност.
*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.


Икономика
От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.
Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.
По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.
На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.
Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.
Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.
Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Култура
Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър


На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.
„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.
Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.
Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.
Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.
„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Култура
ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.
Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.
На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.
Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

-
Новинипреди 7 дниПолитическите партии и коалиции постигнаха съгласие за състава на РИК
-
Любопитнопреди 7 дниCoca-Cola The Voice Турнето 2026 завладява Севлиево на 4 септември
-
Новинипреди 4 дниНад 600 подписа внесоха срещу вандализма и тормоза в кв.“Бичкиня“
-
Кримипреди 4 дниПолицията удари нарколаборатория за синтетични наркотици край Трявна
-
Кримипреди 4 дниТежка катастрофа край Габрово, има загинал (снимки)
-
Културапреди 3 дниГабровският шоколад отново събира любителите на традициите
-
Новинипреди 3 дниГаброво ще отбележи Деня на Съединението
-
Новинипреди 2 дниЯнтра ще преследва първа победа над Пирин






