Свържи се с нас

Новини

Стефана Богдан Генчева – със заслуги „За насърчаване към човеколюбие”

Published

on

Тази година се навършват 155 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. То е единствената организация от възрожденския „неправителствен сектор“ с толкова дълга история, макар и прекъсвана поради обществено-политически причини. Юбилейната годишнина ще бъде посрещната с две събития: Среща със сродни дружества и организации от Габровска област, под мотото „Дарителството – традиции и предизвикателства“, която ще се проведе на 18 ноември под патронажа на Областен управител на Област Габрово. На 21 ноември ще се състои Тържествена вечер с благотворителна кауза „Подкрепа за деца от социално слаби семейства да открият своя талант“. Предлагаме Ви поредица от статии, които ще разкрият дейността на дружеството и активната му роля в културния и обществен живот на Габрово. Ще Ви запознаем със създаването на „Майчина грижа“; с дейността след Освобождението до закриването му през 1950 г.; с дългогодишната председателка Стефана Богдан-Генчева и нейните заслуги; с благодетеля на Дружеството Пенчо Семов и накрая – каква е дейността на в наши дни, след възкръсването на „Майчина грижа“ за нов живот през 1992 г.

Стефана Богдан Генчева

Стефана Богдан Генчева е родена в Габрово през 1887 г. в семейството на учителя и свещеник Иван Кожухаров. Сестра е на Илия Кожухаров – дългогодишен кмет на Габрово и министър на правосъдието и търговията.

План за узаконяване на киносалона на Дружеството.

Завършва Априловското училище, а по-късно и Девическата гимназия в Русе, където живее в дома на Никола Обретенов и се сближава с дъщеря му Тонка. След завръщането си в Габрово, тя се омъжва за габровския търговец Богдан Генчев. Имат 3 деца – Георги, Иван и Любомир, но активно се включва в работата на ЖБД „Майчина грижа”. По време на войните за национално обединение се грижи за ранени и болни войници и офицери. Първа в града отваря катинарите на магазина на съпруга си и кани властите да вземат онова, което е необходимо. Заедно с други жени, организирани от нея плетат, кроят и шият дрехи за сираците. Обществената дейност запълвала времето й до минута. Дружеството било нейния втори дом.

Тържествено откриване на Девическото практическо училище и освещаване на
училищното знаме. 21 ноем. 1935 г.

Заради организаторските си качества, ерудиция и необикновена работоспособност е избрана за Председателка на „Майчина грижа” – длъжност, изпълнявала 16 години, а още толкова е член на ръководството. Всичките й усилия са насочени в грижа за бедни, болни, нещастни и самотни хора. Тя е двигателя на много благотворителни акции, на всички благотворителни вечеринки, утра, концерти, умело съчетани с просветителска дейност.

Нотариален акт за покупката на дружествения имот на бул. „Априлов“ в Габрово. 22
януари1931 г.

Нейна е заслугата за откриване на безплатна ученическа трапезария (1936 г.) и първо детско лятно игрище (1938 г.). С личното й съдействие е закупено бившето казино „Бузлуджа”. Към дарените на Пенчо Семов от 600 000 лв. тя прибавя 1 млн. кредит от Популярна банка, като ипотекира собствения си дом.

Честване на 70-годишнината на Дружеството и 30-годишната обществена дейност
на Стефана Богдан Генчева. 21 ноем. 1939 г.

Така не само купува сграда, но извършва основния ремонт и последващите пристроявания. В новата сграда кипи богата културно-просветна и благотворителна дейност, функционира и дружественото кино.

Венец на дейността й е откриването на редовно професионално училище през 1932 г., което се превръща в едно от най-добрите в страната. Стефана Генчева сама подбирала учителския персонал за специалните предмети и се грижила за материалната му база, познавала лично всяка ученичка и знаела нуждите и техните възможности. За цялостната си дейност, през 1938 г. е отличена от Н. В Цар Борис III с Указ и медал „За насърчаване към човеколюбие”.

Указ на Н.Б. Цар Борис 111 за награждаване на Стефана Богдан Генчева с Почетен
знак „За насърчаване към човеколюбие“. 16 февр.1938 г.

Завършва жизнения си път за София през 1981 г.

„Колко възторг и почуда извиква 30-годишната обществена и творческа дейност на една жена – дългогодишната председателка на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – госпожа Стефана Богдан Генчева. … Рядкост е при нашите условия да се отбележи една 30-годишна обществена и благотворителна дейност на жена, която преди всичко е изпълнявала заедно с тази тегоба достойно и длъжностите на съпруга и майка“. Така пишат нейните съвременници в Юбилеен лист през 1939 г. по повод 70 години от основаване на Дружеството и 30-годишната дейност на председателката му.

*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Новини

282 кг опасни отпадъци предадоха габровци безплатно

Published

on

282 кг опасни отпадъци предадоха безплатно габровци по време на първата за годината организирана кампания от Община Габрово, оповестиха от местната администрация.

Специализираният пункт беше разположен в два дни на две различни локации в Габрово – пред спортна зала „Орловец“ и в кв. Младост.

Обичайно домакинствата предават фармацевтични продукти като лекарства с изтекъл срок на годност, живаксъдържащи отпадъци, опаковки, съдържащи остатъци от опасни вещества или замърсени с опасни вещества, бои, мастила, лакове и др.

Всичко това изхвърлено нерегламентирано замърсява околната среда и влияе отрицателно върху здравето на хората. Може да постави под риск живота на хората, животните и растенията.

Това е целта на кампанията, която два пъти годишно Община Габрово организира – получените от хората опасни отпадъци да бъдат предадени за обезвреждане или последващо третиране.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица