Свържи се с нас

Новини

ЖБД „Майчина грижа“ разказва за дейността си след войните и закриването през 1950 г

Published

on

Тази година се навършват 155 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. То е единствената организация от възрожденския „неправителствен сектор“ с толкова дълга история, макар и прекъсвана поради обществено-политически причини. Юбилейната годишнина ще бъде посрещната с две събития: Среща със сродни дружества и организации от Габровска област, под мотото „Дарителството – традиции и предизвикателства“, която ще се проведе на 18 ноември под патронажа на Областен управител на Област Габрово. На 21 ноември ще се състои Тържествена вечер с благотворителна кауза „Подкрепа за деца от социално слаби семейства да открият своя талант“. Предлагаме Ви поредица от статии, които ще разкрият дейността на дружеството и активната му роля в културния и обществен живот на Габрово. Ще Ви запознаем със създаването на „Майчина грижа“; с дейността след Освобождението до закриването му през 1950 г.; с дългогодишната председателка Стефана Богдан-Генчева и нейните заслуги; с благодетеля на Дружеството Пенчо Семов и накрая – каква е дейността на в наши дни, след възкръсването на „Майчина грижа“ за нов живот през 1992 г.

Възобновяване на дейността Дружеството след войните, от 1915 г. до закриването през 1950 г.

Из юбилеен доклад на Дружеството, изготвен за 50-годишнина. 1919 г.

След прекъсване на дейността си по време на войните, на 28 апр. 1915 г. Дружеството я възобновява. Председател е Мария Етърска. Открива се отново ученическата трапезария, подпомогната финансово от Общината и в която се хранят 60 деца. И през следващата година всички усилия на Дружеството са насочени към осигуряване на средства за нейната издръжка. Отпуска средства и за Габровската държавна болница и за войниците-габровци от 56-ти, 23-ти и 12-ти полкове.

През 1918 г. Пенчо Семов дарява на Дружеството 50 000 лв. за образуване фонд „Постройка здание“, което да носи името на родителите му Бона и Иван Семови. Дружеството го провъзгласява за благодетелен член. През 1920 г. той дарява на Дружеството своя къща на ул. „Брянска”, в която се настанява ученическата трапезария. Дружествени деятелки вземат активно участие в Комисия за събиране средства за постройка зданието за трапезария, по инициатива на коменданта на града майор Бонев, който е провъзгласен за почетен член на Дружеството.

На 21 апр. 1919 г. Дружеството отбелязва своя 50-годишен юбилей с тържествено утро, на което Люба Калпазанова изнася доклад за половинвековната му дейност. Избрана е комисия за написване Златната книга на Дружеството, в която от 1922 г. започва записване на неговата история.

Устав на ЖБД „Майчина грижа“ от 1921 г.

За пръв път е уреден благотворителен базар от предмети, изработени и подарени от членки на Дружеството. От 1922 г. започва празнуването на обичая Коледуване, което осигурява добри приходи и организира „Коледна елха” – за децата от трапезарията и от града, раздадени са дрехи и лакомства, приготвени от дамите или дарени от гражданите. Дружеството отпуска помощ за ослепелите от войните., организира събирането на дрехи и пари за деца от бежански семейства от Македония, и в помощ на пострадалите от гръцките набези в Петричко.

По повод 25-та годишнина на Българския женски съюз Дружеството взема участие в организираната изложба на ръкоделни предмети.

През 1926 г. в Дружеството членуват 310 дами. Организира се активна просветна дейност – изнасят се реферати с възпитателен, медицински и литературен характер. От София гостува изложба на здравна тема, за подпомагане на майките в отглеждането на децата им.

Редовно се провеждат забави, средствата от които са за ученическата трапезария. Средства постъпват от Общинското управление и банки. През 1927 г. Дружеството подпомага пострадалите от земетресението в Пловдив, възобновява Девическия занаятчийски курс и закупува парцел от Девическия манастир за построяване на сграда за трапезария (със собствени средства и дарения).

Златната книга с историята на Дружеството. Съхранява се в Държавен архив –
Габрово.

На 14 ноем. 1930 г. –Дружеството се сдобива със собствен дом. (за дарението на Пенчо Семов ще прочетете в отделна публикация). През септ. 1932 г. Дружеството открива новата учебна година, като обявява, че досегашния тригодишен стопански професионален курс, с разрешение на Министерството на търговията, се превръща в Редовно стопанско училище. За почетни членове на дружеството са провъзгласени лекторите, които преподават в Стопанското училище безвъзмездно: Свещ. Илия Стефанов, Гичо Захариев, Гугов и П. Бояджиева.

На 25-27 септ. 1932 г. в Дружествения дом се провежда 26-ти редовен конгрес на Българския женски съюз. Председателката Стефан Богдан Генчева взема заем от 100 хил. лв. за ремонт и обзавеждане на дружественото здание.

Участници в пиесата „Седянка“, представена от Дружеството, април 1925 г.

През 1933 г. Арх. Никола Гръблев изготвя проект за надстройка на два етажа над салона за нуждите на Дружеството и за Стопанско училище. За събирането на средства, се провеждат много балове и вечеринки в дружествения салон. Още през следващата година дългът е изплатен напълно, а председателката взема нов заем от Габровска Популярна банка за ремонт на салона в дружествения дом като ипотекира собствения си дом. Настоятелството отново е подкрепено от Пенчо Семов, който със свои средства започва строеж на етаж върху салона на Дружествената сграда за нуждите на стопанското училище. За почетни членове са провъзгласени директорите на фабрика „Принц Кирил”, както и Маргарита Хаджиева и Стефан Станчев от Девическото занаятчийско училище.

Участници във вечеринката на Дружеството. 3 март 1929 г.

На 21 ноември 1935 г. тържествено е осветено новото здание и знамето на Девическо практическо училище „Радка и Пенчо Семови”. За Великденските и Коледните празници, Дружеството раздава на бедни граждани хранителни продукти и платове. Отпуснати са средства и на пострадалите от градушка в Плевенско.

През февруари 1936 г. в откритата безплатна ученическа трапезария, която се помещава в специално построен за целта салон, се хранят 70 ученика, Продължава подпомагането на бедни родилки и граждани в нужда.

Безплатната ученическа трапезария, организирана от ЖБД „Майчина грижа‘.
1930 г.

Дружеството членува в местните комитети за обществено подпомагане, за закрила на децата и за събиране на средства за постройка на инфекциозно отделение. Продължава и съвместната дейност с просветни и културни организации в града.

Дружеството води агитация сред жените да използват даденото им за пръв път право да гласуват в изборите за общински съветници (1937).

През 1938 г. е построено крило към дружествената сграда на стойност 500 хил. лв. за нуждите на киното. Открито е първото лятно детско игрище, което работи 2 месеца годишно и се посещава от около 150 деца.

Стефана Б. Генчева е наградена с Почетен знак „За насърчение към човеколюбие” с Указ на Н. В. Цар Борис III (1938).

На 21 ноември 1939 г. тържествено е отбелязана 70-та годишнина от създаването на Дружеството и 30-та годишнина от обществената дейност на неговата председателка. Присъстват много официални лица, сред които Великотърновския митрополит Софроний. Дружеството издава Юбилеен лист, а в училището е открита изложба. Увеличени са приходите от Дружественото кино, които покриват разходите за благотворителност. Изпратена е парична помощ за населението от новоосвободената Южна Добруджа. Съвместно със Съюза за закрила на детето Дружеството подпомага бедни деца с облекло, храна и топливо.

През 1940 г. временно спира работа безплатната трапезария. През 1942 г. дейността на Дружеството е затруднена поради военното положение, но дамите търсят начини за увеличаване на приходите си. Раздадени са хранителни продукти за Великденските празници, а трапезарията отново е открита.

През 1944 г. Дружеството е приобщено към програмата на Отечествения фронт, избират се ново Настоятелство и комисии към него. Приет е нов Устав и организацията е преименувана на Женско народно дружество „Майчина грижа”.

През 1946 г. е учредена Фондацията Женско народно дружество „Майчина грижа” с името „Професионална девическа гимназия „Хаджи Радка Пенчо Семова”. Следващата година е решено да се пререгистрира на Фондация „Майчина грижа”.

На 29 декември 1948 г. е взето решение да се закрие Фондация „Майчина грижа”, а през 1950 г. по решение на Централния комитет на Българската комунистическа партия, всички женски дружества трябва да се слеят с Отечествения фронт.

Женско дружество „Майчина грижа“ се влива в Околийски комитет на Отечествения фронт – Габрово и престава да съществува. Председателки в периода 1915-1950 г. са: Мария Етърска (1915), Мария Паскалева (1916), Мария Паскалева (1917), Екатерина Бобчева (1918-1919), Невена Андреева (1920-1921, 1925), Председател Стефан Богдан Генчева (1922-1924, 1926, 1929 – 1944), Василка К. Симеонова (1927-1928), Радка Големанова (1945), Янтра Попова (1946- 1950).

*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.

Крими

Инцидент с велосипедист край Яворец

Published

on

Инцидент с велосипедист е станал вчера, 4 септември, на главния път между Габрово и Севлиево, в района на село Яворец. По случая е образувано досъдебно производство.

Сигнал за пътнотранспортното произшествие постъпил в полицията около 10.00 часа. На място било установено, че 26-годишен мъж, движещ се в посока към Севлиево със „Ситроен Джъмпер“, блъснал 50-годишен велосипедист, движейки се в същата посока.

В резултат от удара колоездачът изгубил съзнание.

Пробите за алкохол и наркотици са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Зареди още

Новини

Кръговото пред Централна поща ще е готово до края на годината

Published

on

Кръговото кръстовище при бул. „Васил Априлов“ и ул. „Юрий Венелин“ ще бъде въведено в експлоатация до края на годината, съобщи зам.-кметът на Община Габрово инж. Деян Дончев.

Строителните дейности по проекта напредват. Вече е положен първият пласт асфалт в централния кръг. Предстои окончателното завършване на всички геометричните елементи на кръстовището и полагането на още два пласта асфалт.

Целта на проекта е подобряване на организацията и безопасността на движението в града. С новото кръстовище ще се улеснят основни пътни потоци и ще се намалят предпоставките за пътнотранспортни произшествия.

Община Габрово благодари за търпението и разбирането по време на строителните дейности.

Зареди още

Новини

От 7 септември започва секционен контрол на средната скорост

Published

on

От 00:00 часа на 7 септември започва прилагането на секционен контрол за измерване на средната скорост на движение по определени участъци от републиканската пътна мрежа. Чрез камери в началото и в края на всеки участък ще се отчита времето, за което едно превозно средство изминава разстоянието, и се изчислява средната му скорост.

Ако тя е по-висока от максимално допустимата според Закона за движението по пътищата, ще се регистрира и данните ще се предоставят от Националното тол управление на Министерството на вътрешните работи, което ще налага съответните санкции.

НТУ и МВР работят съвместно за прилагането на ефективен контрол в подкрепа на пътната безопасност. До 7 септември броят на сертифицираните отсечки се очаква да достигне 22.

Списъкът е публикуван на интернет страницата на Националното тол управление, в секция „Въпроси и отговори“. Той съдържа информация за пътя, началната и крайната точка на участъка, както и връзка към карта с точното му местоположение. Данните се актуализират с всяка нова отсечка, преминала задължителната първоначална проверка от Българския институт по метрология.

Национално тол управление има техническа готовност за включване на 126 отсечки от републиканската пътна мрежа с обща дължина около 1 200 км. Очаква се издаване на методическите указания от Министерството на вътрешните работи, след което тези участъци могат поетапно да бъдат включени в реален секционен контрол на средната скорост.

Предвижда се до края на годината целият планиран обхват от 126 отсечки да започне реално да функционира.

До 4 септември отсечките, преминали първоначална проверка са 16 и са следните:
АМ „Тракия“:
Вакарел – Ихтиман; Ихтиман – Вакарел;
Цалапица – Радиново; Радиново – Цалапица;
АМ „Струма“:
Сандански – Дамяница; Дамяница – Сандански;
Северна скоростна тангента: Илиянци – Чепинци; Чепинци – Илиянци;
I-1: Слатино – Кочериново; Кочериново – Слатино;
I-2: Струйно – Шумен; Шумен – Струйно;
I-3: Долни Дъбник – Телиш; Телиш – Долни Дъбник;
I-4: Български извор – Сопот; Сопот – Български извор.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица