Свържи се с нас

Новини

ЖБД „Майчина грижа“ разказва за дейността си след войните и закриването през 1950 г

Published

on

Тази година се навършват 155 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. То е единствената организация от възрожденския „неправителствен сектор“ с толкова дълга история, макар и прекъсвана поради обществено-политически причини. Юбилейната годишнина ще бъде посрещната с две събития: Среща със сродни дружества и организации от Габровска област, под мотото „Дарителството – традиции и предизвикателства“, която ще се проведе на 18 ноември под патронажа на Областен управител на Област Габрово. На 21 ноември ще се състои Тържествена вечер с благотворителна кауза „Подкрепа за деца от социално слаби семейства да открият своя талант“. Предлагаме Ви поредица от статии, които ще разкрият дейността на дружеството и активната му роля в културния и обществен живот на Габрово. Ще Ви запознаем със създаването на „Майчина грижа“; с дейността след Освобождението до закриването му през 1950 г.; с дългогодишната председателка Стефана Богдан-Генчева и нейните заслуги; с благодетеля на Дружеството Пенчо Семов и накрая – каква е дейността на в наши дни, след възкръсването на „Майчина грижа“ за нов живот през 1992 г.

Възобновяване на дейността Дружеството след войните, от 1915 г. до закриването през 1950 г.

Из юбилеен доклад на Дружеството, изготвен за 50-годишнина. 1919 г.

След прекъсване на дейността си по време на войните, на 28 апр. 1915 г. Дружеството я възобновява. Председател е Мария Етърска. Открива се отново ученическата трапезария, подпомогната финансово от Общината и в която се хранят 60 деца. И през следващата година всички усилия на Дружеството са насочени към осигуряване на средства за нейната издръжка. Отпуска средства и за Габровската държавна болница и за войниците-габровци от 56-ти, 23-ти и 12-ти полкове.

През 1918 г. Пенчо Семов дарява на Дружеството 50 000 лв. за образуване фонд „Постройка здание“, което да носи името на родителите му Бона и Иван Семови. Дружеството го провъзгласява за благодетелен член. През 1920 г. той дарява на Дружеството своя къща на ул. „Брянска”, в която се настанява ученическата трапезария. Дружествени деятелки вземат активно участие в Комисия за събиране средства за постройка зданието за трапезария, по инициатива на коменданта на града майор Бонев, който е провъзгласен за почетен член на Дружеството.

На 21 апр. 1919 г. Дружеството отбелязва своя 50-годишен юбилей с тържествено утро, на което Люба Калпазанова изнася доклад за половинвековната му дейност. Избрана е комисия за написване Златната книга на Дружеството, в която от 1922 г. започва записване на неговата история.

Устав на ЖБД „Майчина грижа“ от 1921 г.

За пръв път е уреден благотворителен базар от предмети, изработени и подарени от членки на Дружеството. От 1922 г. започва празнуването на обичая Коледуване, което осигурява добри приходи и организира „Коледна елха” – за децата от трапезарията и от града, раздадени са дрехи и лакомства, приготвени от дамите или дарени от гражданите. Дружеството отпуска помощ за ослепелите от войните., организира събирането на дрехи и пари за деца от бежански семейства от Македония, и в помощ на пострадалите от гръцките набези в Петричко.

По повод 25-та годишнина на Българския женски съюз Дружеството взема участие в организираната изложба на ръкоделни предмети.

През 1926 г. в Дружеството членуват 310 дами. Организира се активна просветна дейност – изнасят се реферати с възпитателен, медицински и литературен характер. От София гостува изложба на здравна тема, за подпомагане на майките в отглеждането на децата им.

Редовно се провеждат забави, средствата от които са за ученическата трапезария. Средства постъпват от Общинското управление и банки. През 1927 г. Дружеството подпомага пострадалите от земетресението в Пловдив, възобновява Девическия занаятчийски курс и закупува парцел от Девическия манастир за построяване на сграда за трапезария (със собствени средства и дарения).

Златната книга с историята на Дружеството. Съхранява се в Държавен архив –
Габрово.

На 14 ноем. 1930 г. –Дружеството се сдобива със собствен дом. (за дарението на Пенчо Семов ще прочетете в отделна публикация). През септ. 1932 г. Дружеството открива новата учебна година, като обявява, че досегашния тригодишен стопански професионален курс, с разрешение на Министерството на търговията, се превръща в Редовно стопанско училище. За почетни членове на дружеството са провъзгласени лекторите, които преподават в Стопанското училище безвъзмездно: Свещ. Илия Стефанов, Гичо Захариев, Гугов и П. Бояджиева.

На 25-27 септ. 1932 г. в Дружествения дом се провежда 26-ти редовен конгрес на Българския женски съюз. Председателката Стефан Богдан Генчева взема заем от 100 хил. лв. за ремонт и обзавеждане на дружественото здание.

Участници в пиесата „Седянка“, представена от Дружеството, април 1925 г.

През 1933 г. Арх. Никола Гръблев изготвя проект за надстройка на два етажа над салона за нуждите на Дружеството и за Стопанско училище. За събирането на средства, се провеждат много балове и вечеринки в дружествения салон. Още през следващата година дългът е изплатен напълно, а председателката взема нов заем от Габровска Популярна банка за ремонт на салона в дружествения дом като ипотекира собствения си дом. Настоятелството отново е подкрепено от Пенчо Семов, който със свои средства започва строеж на етаж върху салона на Дружествената сграда за нуждите на стопанското училище. За почетни членове са провъзгласени директорите на фабрика „Принц Кирил”, както и Маргарита Хаджиева и Стефан Станчев от Девическото занаятчийско училище.

Участници във вечеринката на Дружеството. 3 март 1929 г.

На 21 ноември 1935 г. тържествено е осветено новото здание и знамето на Девическо практическо училище „Радка и Пенчо Семови”. За Великденските и Коледните празници, Дружеството раздава на бедни граждани хранителни продукти и платове. Отпуснати са средства и на пострадалите от градушка в Плевенско.

През февруари 1936 г. в откритата безплатна ученическа трапезария, която се помещава в специално построен за целта салон, се хранят 70 ученика, Продължава подпомагането на бедни родилки и граждани в нужда.

Безплатната ученическа трапезария, организирана от ЖБД „Майчина грижа‘.
1930 г.

Дружеството членува в местните комитети за обществено подпомагане, за закрила на децата и за събиране на средства за постройка на инфекциозно отделение. Продължава и съвместната дейност с просветни и културни организации в града.

Дружеството води агитация сред жените да използват даденото им за пръв път право да гласуват в изборите за общински съветници (1937).

През 1938 г. е построено крило към дружествената сграда на стойност 500 хил. лв. за нуждите на киното. Открито е първото лятно детско игрище, което работи 2 месеца годишно и се посещава от около 150 деца.

Стефана Б. Генчева е наградена с Почетен знак „За насърчение към човеколюбие” с Указ на Н. В. Цар Борис III (1938).

На 21 ноември 1939 г. тържествено е отбелязана 70-та годишнина от създаването на Дружеството и 30-та годишнина от обществената дейност на неговата председателка. Присъстват много официални лица, сред които Великотърновския митрополит Софроний. Дружеството издава Юбилеен лист, а в училището е открита изложба. Увеличени са приходите от Дружественото кино, които покриват разходите за благотворителност. Изпратена е парична помощ за населението от новоосвободената Южна Добруджа. Съвместно със Съюза за закрила на детето Дружеството подпомага бедни деца с облекло, храна и топливо.

През 1940 г. временно спира работа безплатната трапезария. През 1942 г. дейността на Дружеството е затруднена поради военното положение, но дамите търсят начини за увеличаване на приходите си. Раздадени са хранителни продукти за Великденските празници, а трапезарията отново е открита.

През 1944 г. Дружеството е приобщено към програмата на Отечествения фронт, избират се ново Настоятелство и комисии към него. Приет е нов Устав и организацията е преименувана на Женско народно дружество „Майчина грижа”.

През 1946 г. е учредена Фондацията Женско народно дружество „Майчина грижа” с името „Професионална девическа гимназия „Хаджи Радка Пенчо Семова”. Следващата година е решено да се пререгистрира на Фондация „Майчина грижа”.

На 29 декември 1948 г. е взето решение да се закрие Фондация „Майчина грижа”, а през 1950 г. по решение на Централния комитет на Българската комунистическа партия, всички женски дружества трябва да се слеят с Отечествения фронт.

Женско дружество „Майчина грижа“ се влива в Околийски комитет на Отечествения фронт – Габрово и престава да съществува. Председателки в периода 1915-1950 г. са: Мария Етърска (1915), Мария Паскалева (1916), Мария Паскалева (1917), Екатерина Бобчева (1918-1919), Невена Андреева (1920-1921, 1925), Председател Стефан Богдан Генчева (1922-1924, 1926, 1929 – 1944), Василка К. Симеонова (1927-1928), Радка Големанова (1945), Янтра Попова (1946- 1950).

*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.

Новини

Емануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра

Published

on

Емануел Луканов се завръща начело на Янтра. Специалистът, който изведе габровския тим до бараж за влизане в Първа лига, отново застава на треньорския пост и ще води „ковачите“ още тази неделя в двубоя срещу Оборище в Панагюрище от втория предварителен кръг на турнира за Купата на България.

Борислав Стойчев се връща в ролята си на спортен директор на тима.

Именно под ръководството на Емануел Луканов Янтра изигра най-силния си сезон във Втора професионална лига. През изминалото първенство „ковачите“ завършиха на второ място с актив от 64 точки след 18 победи, 10 равенства и само 4 допуснати загуби. Това осигури на отбора участие в баража за Първа лига срещу Септември в София, където Янтра беше само на 17 минути от крайния успех.

След края на сезона Луканов получи предложение да продължи работата си в Габрово, но реши да поеме по друг път. Сега той отново се завръща в Янтра – в клуб, който познава отлично.

Луканов притежава UEFA Pro лиценз и богат треньорски опит, включително спечелена Купа на България с Черно море и промоция за Първа лига с Етър.

Специалистът с италиански финес се завръща при „ковачите“ с ясната задача да стабилизира отбора и да го върне на победния път.

Зареди още

Новини

Николай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки

Published

on

Народният представител от „Прогресивна България“ за демонтираното стълбище, „зазиданите прозорци“, цената на ремонта и обществения контрол, както и за историческото завръщане на тленните останки на цар Самуил в България

Ремонтът на Паметника на свободата на Шипка предизвика силна обществена реакция. Снимките на демонтираното северно стълбище, твърденията за промяна на автентичния вид на паметника, въпросите за обществената поръчка и за стойността на ремонта съвсем естествено породиха тревога.

Когато става дума за Шипка, необходими са факти – какво точно се демонтира, защо, какво ще бъде върнато, как ще изглежда паметникът след ремонта и как се разходват публичните средства. Разговаряме с народния представител от Габрово Николай Косев за въпросите, които хората задават днес, и за отговорността на държавата към едно от най-силните места в българската историческа памет.

Г-н Косев, снимките от Шипка са стряскащи. Хората виждат разбито стълбище на Паметника на свободата. Разрушава ли се паметникът?
Не, но разбирам защо човек, който вижда само тези снимки, може да остане с такова впечатление. Северното стълбище е демонтирано, защото земно-каменният насип под него е пропаднал и основата е деформирана. Оригиналните каменни плочи и стъпала не се изхвърлят – те са запазени и номерирани и ще бъдат върнати след изграждането на новата стабилна конструкция.

Тоест държавата не е обяснила достатъчно добре какво прави?
Тоест спекулациите надделяват над фактите. Когато ремонтираш обикновена сграда, можеш да сложиш ограда и табела. Когато работиш по Шипка, това не е достатъчно. Трябва да покажеш кое се сваля, защо се сваля, къде се съхранява и как ще бъде възстановено. Реставрационните технологии и строителния проект няма как да бъдат разбрани от всеки един от нас, но са съществената част на разговора.

Защо изобщо се стига до толкова сериозна намеса? Паметникът опасен ли е?
Проблемите не са установени сега. Паметникът е строен между 1926 и 1930 г. и още година след завършването му се е наложил ремонт заради тежките климатични условия на върха. Последният цялостен проект за реставрация и консервация е от 70-те години, а работата по него е извършена през 1981 – 1982 г. През 2015 г., след сигнали на граждани за падащи камъни, отново е потвърдена необходимостта от спешен ремонт. Тоест говорим за натрупан в десетилетията назад проблем, а не за ремонт, измислен вчера.

И все пак – от 2015 г. до 2026 г. са единадесет години. Защо толкова време?
Това е основателен въпрос. През годините са се наслагвали проблеми с документацията и статута на имота, техническия паспорт, проектирането и осигуряването на финансиране. Още през 2020 г. Министерството на културата официално съобщава за проверки през 2015, 2018 и 2020 г., конструктивно обследване, геодезическо заснемане и подготовка на цялостен проект за консервация и реставрация. Не мисля, че трябва да украсяваме тази хронология. Просто държавата е действала твърде бавно.

Сега управлява „Прогресивна България“. Не е ли просто удобно да говорите за забавянията на предишните управления?
Аз ги посочвам, защото такава е хронологията. От момента, в който сме поели управлението на България, отговорността за това как ще бъде изпълнен проектът е наша. Ремонтът е включен в правителствената програма 2026 – 2030 г. и се финансира изцяло от българската държава. Не се оправдаваме за всеки наследен проблем. Настояваме да се комуникира с факти и работим за разрешаването му.

Колко точно ще плати държавата?
За реставрацията и консервацията, независимия строителен надзор и инвеститорския контрол общата стойност е 8 427 421,93 евро с ДДС. Това е сериозна сума публични средства и обществото ще има пълна яснота какво е договорено, какво е изпълнено и какво е платено.

Има съмнения и около обществената поръчка. Как отговаряте на тях?
С проверими факти. Според информацията на Националния парк-музей документацията по поръчката е проверена и одобрена за публикуване от Агенцията по обществени поръчки. След политически сигнали процедурата по избор на изпълнител е проверявана и от няколко други органа и институции, като в предоставената информация е посочено, че нарушения не са установени. Ако утре се появи нов документ или данни за нарушение, те също ще бъдат проверени. Контролът не приключва с подписването на договора – той приключва, когато работата е завършена и всеки похарчен лев може да бъде проследен.

Един от най-разпространените страхове е, че се зазиждат прозорците. Какво всъщност се случва?
Тук трябва да бъдем много конкретни и да говорим с факти. Първоначално Паметникът на свободата не е имал тези прозорци. Отворите са проектирани за естествена вентилация и извеждане на влагата, а по-късно са превърнати в прозорци, вероятно при изграждането на отоплителната система през 70-те години. Проектът сега не предвижда зазиждането им, а възстановяване на първоначалната им функция чрез метални жалузийни решетки, така че влагата да бъде отвеждана. Това е съвсем различно от внушението, че някой просто е решил да зазида прозорците на Шипка.

А самият паметник ще изглежда ли различно след ремонта?
Целта е максимално да се възстанови автентичният му облик. Проектът включва префугиране на каменната зидария, подмяна на повредени елементи, ремонт на оловните обшивки и разкриване на оригиналния каменен градеж във вътрешността. Предвидена е и нова постоянна експозиция „Шипченска епопея“, в която ще бъдат включени както съществуващи, така и нови елементи, а разказът ще обхваща боевете при прохода и историята на построяването на самия паметник. Целта не е да получим „нова Шипка“, а да съхраним истинската.

Защо тогава се стигна до такова обществено недоверие?
Защото слуховете и спекулациите надделяха над фактите и хронологията. Доверието се печели с информация и прозрачност. Когато хората първо видят багер, демонтирани камъни и скеле, а обяснението дойде след това, ситуацията вече е трудна за комуникация. Още повече когато става дума за място, към което българите имат много силна емоционална връзка.

Значи не приемате всяка критика като политическа атака?
При над осем милиона евро публични средства и работа по национална светиня критичният въпрос е задължителен. И аз искам да знам къде е всеки оригинален камък, какво точно се изпълнява и дали се изпълнява по проекта. Шипка е твърде голяма, за да я превръщаме в малка партийна битка.

Вие сте народен представител на „Прогресивна България“ от Габрово и член на парламентарната Комисия по туризъм. Как гледате на Шипка от перспективата на региона?
Като на национална светиня преди всичко. Шипка е и част от идентичността на Габровския регион, от туристическия му образ и от икономиката около културното наследство. Член съм на Комисията по туризъм и за мен въпросът не приключва с укрепването на една сграда. Важни са експозицията, достъпът, начинът, по който разказваме историята, и как свързваме Шипка с останалите възможности на региона. Паметникът трябва първо да бъде съхранен, а след това да бъде представен така, както заслужава място от този мащаб.

В контекста на националната гордост, утре се случва нещо, което България чака от десетилетия – тленните останки на цар Самуил се завръщат в родината. Какво означава това за обществото ни?
Утре е голям ден за България. Има събития, които са далеч по-паметни от политическото ежедневие и трябва да имаме мъдростта да не ги смаляваме до него. Цар Самуил е част от българската държавност и историческа памет. След повече от половин век, в който останките му се намират в Гърция, на 3 октомври те ще бъдат предадени на българската държава и положени в църквата Надявам се много българи ще почувстват този ден много лично – един български владетел се завръща у дома.

В края на този разговор – за Шипка, за цар Самуил, за държавата – какво означава за Вас българското самочувствие?
Да не се налага непрекъснато да доказваме с думи колко обичаме България. Да познаваме историята си, да пазим онова, което сме наследили, и да имаме амбицията да оставим нещо след себе си. Да се гордеем с миналото, без да се затваряме в него, и да строим бъдещето, без да забравяме кои сме. Българщината не е политическа поза. Тя е памет, достойнство и отговорност към това, което ще оставим след нас.

Зареди още

Новини

Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

Published

on

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.

„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.

Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.

Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.

Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.

Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.

„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.

Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица