Свържи се с нас

Новини

ЖБД „Майчина грижа“ разказва за дейността си след войните и закриването през 1950 г

Published

on

Тази година се навършват 155 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. То е единствената организация от възрожденския „неправителствен сектор“ с толкова дълга история, макар и прекъсвана поради обществено-политически причини. Юбилейната годишнина ще бъде посрещната с две събития: Среща със сродни дружества и организации от Габровска област, под мотото „Дарителството – традиции и предизвикателства“, която ще се проведе на 18 ноември под патронажа на Областен управител на Област Габрово. На 21 ноември ще се състои Тържествена вечер с благотворителна кауза „Подкрепа за деца от социално слаби семейства да открият своя талант“. Предлагаме Ви поредица от статии, които ще разкрият дейността на дружеството и активната му роля в културния и обществен живот на Габрово. Ще Ви запознаем със създаването на „Майчина грижа“; с дейността след Освобождението до закриването му през 1950 г.; с дългогодишната председателка Стефана Богдан-Генчева и нейните заслуги; с благодетеля на Дружеството Пенчо Семов и накрая – каква е дейността на в наши дни, след възкръсването на „Майчина грижа“ за нов живот през 1992 г.

Възобновяване на дейността Дружеството след войните, от 1915 г. до закриването през 1950 г.

Из юбилеен доклад на Дружеството, изготвен за 50-годишнина. 1919 г.

След прекъсване на дейността си по време на войните, на 28 апр. 1915 г. Дружеството я възобновява. Председател е Мария Етърска. Открива се отново ученическата трапезария, подпомогната финансово от Общината и в която се хранят 60 деца. И през следващата година всички усилия на Дружеството са насочени към осигуряване на средства за нейната издръжка. Отпуска средства и за Габровската държавна болница и за войниците-габровци от 56-ти, 23-ти и 12-ти полкове.

През 1918 г. Пенчо Семов дарява на Дружеството 50 000 лв. за образуване фонд „Постройка здание“, което да носи името на родителите му Бона и Иван Семови. Дружеството го провъзгласява за благодетелен член. През 1920 г. той дарява на Дружеството своя къща на ул. „Брянска”, в която се настанява ученическата трапезария. Дружествени деятелки вземат активно участие в Комисия за събиране средства за постройка зданието за трапезария, по инициатива на коменданта на града майор Бонев, който е провъзгласен за почетен член на Дружеството.

На 21 апр. 1919 г. Дружеството отбелязва своя 50-годишен юбилей с тържествено утро, на което Люба Калпазанова изнася доклад за половинвековната му дейност. Избрана е комисия за написване Златната книга на Дружеството, в която от 1922 г. започва записване на неговата история.

Устав на ЖБД „Майчина грижа“ от 1921 г.

За пръв път е уреден благотворителен базар от предмети, изработени и подарени от членки на Дружеството. От 1922 г. започва празнуването на обичая Коледуване, което осигурява добри приходи и организира „Коледна елха” – за децата от трапезарията и от града, раздадени са дрехи и лакомства, приготвени от дамите или дарени от гражданите. Дружеството отпуска помощ за ослепелите от войните., организира събирането на дрехи и пари за деца от бежански семейства от Македония, и в помощ на пострадалите от гръцките набези в Петричко.

По повод 25-та годишнина на Българския женски съюз Дружеството взема участие в организираната изложба на ръкоделни предмети.

През 1926 г. в Дружеството членуват 310 дами. Организира се активна просветна дейност – изнасят се реферати с възпитателен, медицински и литературен характер. От София гостува изложба на здравна тема, за подпомагане на майките в отглеждането на децата им.

Редовно се провеждат забави, средствата от които са за ученическата трапезария. Средства постъпват от Общинското управление и банки. През 1927 г. Дружеството подпомага пострадалите от земетресението в Пловдив, възобновява Девическия занаятчийски курс и закупува парцел от Девическия манастир за построяване на сграда за трапезария (със собствени средства и дарения).

Златната книга с историята на Дружеството. Съхранява се в Държавен архив –
Габрово.

На 14 ноем. 1930 г. –Дружеството се сдобива със собствен дом. (за дарението на Пенчо Семов ще прочетете в отделна публикация). През септ. 1932 г. Дружеството открива новата учебна година, като обявява, че досегашния тригодишен стопански професионален курс, с разрешение на Министерството на търговията, се превръща в Редовно стопанско училище. За почетни членове на дружеството са провъзгласени лекторите, които преподават в Стопанското училище безвъзмездно: Свещ. Илия Стефанов, Гичо Захариев, Гугов и П. Бояджиева.

На 25-27 септ. 1932 г. в Дружествения дом се провежда 26-ти редовен конгрес на Българския женски съюз. Председателката Стефан Богдан Генчева взема заем от 100 хил. лв. за ремонт и обзавеждане на дружественото здание.

Участници в пиесата „Седянка“, представена от Дружеството, април 1925 г.

През 1933 г. Арх. Никола Гръблев изготвя проект за надстройка на два етажа над салона за нуждите на Дружеството и за Стопанско училище. За събирането на средства, се провеждат много балове и вечеринки в дружествения салон. Още през следващата година дългът е изплатен напълно, а председателката взема нов заем от Габровска Популярна банка за ремонт на салона в дружествения дом като ипотекира собствения си дом. Настоятелството отново е подкрепено от Пенчо Семов, който със свои средства започва строеж на етаж върху салона на Дружествената сграда за нуждите на стопанското училище. За почетни членове са провъзгласени директорите на фабрика „Принц Кирил”, както и Маргарита Хаджиева и Стефан Станчев от Девическото занаятчийско училище.

Участници във вечеринката на Дружеството. 3 март 1929 г.

На 21 ноември 1935 г. тържествено е осветено новото здание и знамето на Девическо практическо училище „Радка и Пенчо Семови”. За Великденските и Коледните празници, Дружеството раздава на бедни граждани хранителни продукти и платове. Отпуснати са средства и на пострадалите от градушка в Плевенско.

През февруари 1936 г. в откритата безплатна ученическа трапезария, която се помещава в специално построен за целта салон, се хранят 70 ученика, Продължава подпомагането на бедни родилки и граждани в нужда.

Безплатната ученическа трапезария, организирана от ЖБД „Майчина грижа‘.
1930 г.

Дружеството членува в местните комитети за обществено подпомагане, за закрила на децата и за събиране на средства за постройка на инфекциозно отделение. Продължава и съвместната дейност с просветни и културни организации в града.

Дружеството води агитация сред жените да използват даденото им за пръв път право да гласуват в изборите за общински съветници (1937).

През 1938 г. е построено крило към дружествената сграда на стойност 500 хил. лв. за нуждите на киното. Открито е първото лятно детско игрище, което работи 2 месеца годишно и се посещава от около 150 деца.

Стефана Б. Генчева е наградена с Почетен знак „За насърчение към човеколюбие” с Указ на Н. В. Цар Борис III (1938).

На 21 ноември 1939 г. тържествено е отбелязана 70-та годишнина от създаването на Дружеството и 30-та годишнина от обществената дейност на неговата председателка. Присъстват много официални лица, сред които Великотърновския митрополит Софроний. Дружеството издава Юбилеен лист, а в училището е открита изложба. Увеличени са приходите от Дружественото кино, които покриват разходите за благотворителност. Изпратена е парична помощ за населението от новоосвободената Южна Добруджа. Съвместно със Съюза за закрила на детето Дружеството подпомага бедни деца с облекло, храна и топливо.

През 1940 г. временно спира работа безплатната трапезария. През 1942 г. дейността на Дружеството е затруднена поради военното положение, но дамите търсят начини за увеличаване на приходите си. Раздадени са хранителни продукти за Великденските празници, а трапезарията отново е открита.

През 1944 г. Дружеството е приобщено към програмата на Отечествения фронт, избират се ново Настоятелство и комисии към него. Приет е нов Устав и организацията е преименувана на Женско народно дружество „Майчина грижа”.

През 1946 г. е учредена Фондацията Женско народно дружество „Майчина грижа” с името „Професионална девическа гимназия „Хаджи Радка Пенчо Семова”. Следващата година е решено да се пререгистрира на Фондация „Майчина грижа”.

На 29 декември 1948 г. е взето решение да се закрие Фондация „Майчина грижа”, а през 1950 г. по решение на Централния комитет на Българската комунистическа партия, всички женски дружества трябва да се слеят с Отечествения фронт.

Женско дружество „Майчина грижа“ се влива в Околийски комитет на Отечествения фронт – Габрово и престава да съществува. Председателки в периода 1915-1950 г. са: Мария Етърска (1915), Мария Паскалева (1916), Мария Паскалева (1917), Екатерина Бобчева (1918-1919), Невена Андреева (1920-1921, 1925), Председател Стефан Богдан Генчева (1922-1924, 1926, 1929 – 1944), Василка К. Симеонова (1927-1928), Радка Големанова (1945), Янтра Попова (1946- 1950).

*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица