Новини
ЖБД „Майчина грижа“ разказва за дейността си след войните и закриването през 1950 г

Тази година се навършват 155 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. То е единствената организация от възрожденския „неправителствен сектор“ с толкова дълга история, макар и прекъсвана поради обществено-политически причини. Юбилейната годишнина ще бъде посрещната с две събития: Среща със сродни дружества и организации от Габровска област, под мотото „Дарителството – традиции и предизвикателства“, която ще се проведе на 18 ноември под патронажа на Областен управител на Област Габрово. На 21 ноември ще се състои Тържествена вечер с благотворителна кауза „Подкрепа за деца от социално слаби семейства да открият своя талант“. Предлагаме Ви поредица от статии, които ще разкрият дейността на дружеството и активната му роля в културния и обществен живот на Габрово. Ще Ви запознаем със създаването на „Майчина грижа“; с дейността след Освобождението до закриването му през 1950 г.; с дългогодишната председателка Стефана Богдан-Генчева и нейните заслуги; с благодетеля на Дружеството Пенчо Семов и накрая – каква е дейността на в наши дни, след възкръсването на „Майчина грижа“ за нов живот през 1992 г.
Възобновяване на дейността Дружеството след войните, от 1915 г. до закриването през 1950 г.
След прекъсване на дейността си по време на войните, на 28 апр. 1915 г. Дружеството я възобновява. Председател е Мария Етърска. Открива се отново ученическата трапезария, подпомогната финансово от Общината и в която се хранят 60 деца. И през следващата година всички усилия на Дружеството са насочени към осигуряване на средства за нейната издръжка. Отпуска средства и за Габровската държавна болница и за войниците-габровци от 56-ти, 23-ти и 12-ти полкове.
През 1918 г. Пенчо Семов дарява на Дружеството 50 000 лв. за образуване фонд „Постройка здание“, което да носи името на родителите му Бона и Иван Семови. Дружеството го провъзгласява за благодетелен член. През 1920 г. той дарява на Дружеството своя къща на ул. „Брянска”, в която се настанява ученическата трапезария. Дружествени деятелки вземат активно участие в Комисия за събиране средства за постройка зданието за трапезария, по инициатива на коменданта на града майор Бонев, който е провъзгласен за почетен член на Дружеството.
На 21 апр. 1919 г. Дружеството отбелязва своя 50-годишен юбилей с тържествено утро, на което Люба Калпазанова изнася доклад за половинвековната му дейност. Избрана е комисия за написване Златната книга на Дружеството, в която от 1922 г. започва записване на неговата история.
За пръв път е уреден благотворителен базар от предмети, изработени и подарени от членки на Дружеството. От 1922 г. започва празнуването на обичая Коледуване, което осигурява добри приходи и организира „Коледна елха” – за децата от трапезарията и от града, раздадени са дрехи и лакомства, приготвени от дамите или дарени от гражданите. Дружеството отпуска помощ за ослепелите от войните., организира събирането на дрехи и пари за деца от бежански семейства от Македония, и в помощ на пострадалите от гръцките набези в Петричко.
По повод 25-та годишнина на Българския женски съюз Дружеството взема участие в организираната изложба на ръкоделни предмети.
През 1926 г. в Дружеството членуват 310 дами. Организира се активна просветна дейност – изнасят се реферати с възпитателен, медицински и литературен характер. От София гостува изложба на здравна тема, за подпомагане на майките в отглеждането на децата им.
Редовно се провеждат забави, средствата от които са за ученическата трапезария. Средства постъпват от Общинското управление и банки. През 1927 г. Дружеството подпомага пострадалите от земетресението в Пловдив, възобновява Девическия занаятчийски курс и закупува парцел от Девическия манастир за построяване на сграда за трапезария (със собствени средства и дарения).
На 14 ноем. 1930 г. –Дружеството се сдобива със собствен дом. (за дарението на Пенчо Семов ще прочетете в отделна публикация). През септ. 1932 г. Дружеството открива новата учебна година, като обявява, че досегашния тригодишен стопански професионален курс, с разрешение на Министерството на търговията, се превръща в Редовно стопанско училище. За почетни членове на дружеството са провъзгласени лекторите, които преподават в Стопанското училище безвъзмездно: Свещ. Илия Стефанов, Гичо Захариев, Гугов и П. Бояджиева.
На 25-27 септ. 1932 г. в Дружествения дом се провежда 26-ти редовен конгрес на Българския женски съюз. Председателката Стефан Богдан Генчева взема заем от 100 хил. лв. за ремонт и обзавеждане на дружественото здание.

През 1933 г. Арх. Никола Гръблев изготвя проект за надстройка на два етажа над салона за нуждите на Дружеството и за Стопанско училище. За събирането на средства, се провеждат много балове и вечеринки в дружествения салон. Още през следващата година дългът е изплатен напълно, а председателката взема нов заем от Габровска Популярна банка за ремонт на салона в дружествения дом като ипотекира собствения си дом. Настоятелството отново е подкрепено от Пенчо Семов, който със свои средства започва строеж на етаж върху салона на Дружествената сграда за нуждите на стопанското училище. За почетни членове са провъзгласени директорите на фабрика „Принц Кирил”, както и Маргарита Хаджиева и Стефан Станчев от Девическото занаятчийско училище.
На 21 ноември 1935 г. тържествено е осветено новото здание и знамето на Девическо практическо училище „Радка и Пенчо Семови”. За Великденските и Коледните празници, Дружеството раздава на бедни граждани хранителни продукти и платове. Отпуснати са средства и на пострадалите от градушка в Плевенско.
През февруари 1936 г. в откритата безплатна ученическа трапезария, която се помещава в специално построен за целта салон, се хранят 70 ученика, Продължава подпомагането на бедни родилки и граждани в нужда.
Дружеството членува в местните комитети за обществено подпомагане, за закрила на децата и за събиране на средства за постройка на инфекциозно отделение. Продължава и съвместната дейност с просветни и културни организации в града.
Дружеството води агитация сред жените да използват даденото им за пръв път право да гласуват в изборите за общински съветници (1937).
През 1938 г. е построено крило към дружествената сграда на стойност 500 хил. лв. за нуждите на киното. Открито е първото лятно детско игрище, което работи 2 месеца годишно и се посещава от около 150 деца.

Стефана Б. Генчева е наградена с Почетен знак „За насърчение към човеколюбие” с Указ на Н. В. Цар Борис III (1938).
На 21 ноември 1939 г. тържествено е отбелязана 70-та годишнина от създаването на Дружеството и 30-та годишнина от обществената дейност на неговата председателка. Присъстват много официални лица, сред които Великотърновския митрополит Софроний. Дружеството издава Юбилеен лист, а в училището е открита изложба. Увеличени са приходите от Дружественото кино, които покриват разходите за благотворителност. Изпратена е парична помощ за населението от новоосвободената Южна Добруджа. Съвместно със Съюза за закрила на детето Дружеството подпомага бедни деца с облекло, храна и топливо.
През 1940 г. временно спира работа безплатната трапезария. През 1942 г. дейността на Дружеството е затруднена поради военното положение, но дамите търсят начини за увеличаване на приходите си. Раздадени са хранителни продукти за Великденските празници, а трапезарията отново е открита.
През 1944 г. Дружеството е приобщено към програмата на Отечествения фронт, избират се ново Настоятелство и комисии към него. Приет е нов Устав и организацията е преименувана на Женско народно дружество „Майчина грижа”.
През 1946 г. е учредена Фондацията Женско народно дружество „Майчина грижа” с името „Професионална девическа гимназия „Хаджи Радка Пенчо Семова”. Следващата година е решено да се пререгистрира на Фондация „Майчина грижа”.
На 29 декември 1948 г. е взето решение да се закрие Фондация „Майчина грижа”, а през 1950 г. по решение на Централния комитет на Българската комунистическа партия, всички женски дружества трябва да се слеят с Отечествения фронт.
Женско дружество „Майчина грижа“ се влива в Околийски комитет на Отечествения фронт – Габрово и престава да съществува. Председателки в периода 1915-1950 г. са: Мария Етърска (1915), Мария Паскалева (1916), Мария Паскалева (1917), Екатерина Бобчева (1918-1919), Невена Андреева (1920-1921, 1925), Председател Стефан Богдан Генчева (1922-1924, 1926, 1929 – 1944), Василка К. Симеонова (1927-1928), Радка Големанова (1945), Янтра Попова (1946- 1950).
*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.


Любопитно
Дряново чества 90 години пожарна служба с изложба и демонстрация

По повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември, на 16 септември Исторически музей – Дряново, съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново, организира събитие. Инициативата се реализира по случай 90-годишнината от създаването на пожарната служба в Дряново и ще протече в две части – демонстрация на техника и откриване на тематична изложба.
Партньорството между трите институции е израз на общото им разбиране за значението и съхранението на историческата памет и уважението, което дължим на хората, посветили себе си на опазването на живота и имуществото на гражданите.
От 16.30 часа на площад „Колю Фичето“, пред сградата на музея, дряновската противопожарна служба ще покаже техниката и екипировката, с които разполага за реагиране при пожари, бедствия и извънредни ситуации. По време на демонстрацията огнеборците ще споделят от първо лице за професията си, за предизвикателствата и превенцията, за работата с подрастващите и за сътрудничеството си с местната власт.
Половин час по-късно, от 17.00 часа в изложбените зали на ИМ-Дряново, ще бъде открита тематичната изложба „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“. Тя ще представи пред посетителите ценни експонати, оборудване, предмети, документи и техника, проследяващи историята и развитието на пожарното дело в общината през годините – материали, които съхраняват спомена за труда и всеотдайността на поколения огнеборци.

В подредената експозиция специално място ще заемат и детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов, които ще привлекат вниманието както на по-малките, така и на по-възрастните посетители на изложбата. В рамките на откриването ѝ е предвидена и томбола, от която ще бъде изтеглен един победител, получаващ възможността сам да изработи подобен макет.
Исторически музей – Дряново, Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“- Дряново отправят покана към всички да се включат в честването на 90-годишнината от създаването на пожарната служба в града и да отдадат заслужена почит на хората, чиято професия изисква смелост, кураж, отговорност и постоянна готовност за служба на обществото.

Икономика
Хитачи Енерджи отваря своите врати на 26 септември в град Севлиево
На 26 септември 2026 г. от 10:00 до 14:00 часа Хитачи Енерджи в Севлиево ще отвори врати за всички, които искат да се запознаят отблизо със света на съвременните технологии и производството. В рамките на традиционните Дни на отворените врати посетителите ще имат възможност да надникнат зад кулисите на едно от най-модерните производства в България и да се срещнат с хората, които създават решения за енергийното бъдеще.
Заводът на Хитачи Енерджи в Севлиево произвежда високоволтово оборудване, което е ключова част от електропреносните мрежи и подкрепя надеждното пренасяне на електроенергия до милиони потребители по света. Съоръженията, произведени в България, намират приложение в редица международни проекти и допринасят за изграждането на по-устойчива и сигурна енергийна система.
Посетителите ще имат възможност да разгледат производствените площи, да научат повече за процесите и технологиите, използвани в предприятието, както и да се запознаят с актуалните възможности за работа в компанията, програмите за развитие на служителите и богатия пакет от придобивки, които Хитачи Енерджи предлага на своя екип.
Компанията осигурява работа на над 1200 служители и продължава да инвестира в развитието на хората, модерните технологии и устойчивото производство. Благодарение на дългогодишното си присъствие, стабилността на бизнеса и ангажираността към професионалното развитие на служителите, компанията е утвърден и надежден работодател както за региона на Севлиево, така и за България.
Хитачи Енерджи кани всички любопитни към технологиите, инженерството и съвременното производство да посетят завода в Севлиево на 26 септември между 10:00 и 14:00 часа и да се срещнат с хората, които всеки ден създават решения за енергийното бъдеще.
За удобство на посетителите обиколките на производствените зони ще стартират на всеки 20 минути. Деца няма да бъдат допускани в производствените помещения. Не е необходима предварителна регистрация.
За Хитачи Енерджи
Хитачи Енерджи е световен лидер в областта на енергийните технологии, работещ за изграждането на по-устойчива, гъвкава и сигурна енергийна система. В България компанията развива производствена, търговска, инженерна и сервизна дейност и е важен партньор в развитието на енергийния сектор, като същевременно създава възможности за професионално развитие на повече от 1200 служители в страната./p>
Култура
Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.
В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.
Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.
„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.
„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.
Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.
През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

-
Кримипреди 7 дниПолицаи ще патрулират и пеша в квартал Бичкиня
-
Новинипреди 3 дниСК „Хоуп“ Габрово отново е вицешампион – 29 медала от Пловдив
-
Културапреди 2 дниКнигата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново
-
Новинипреди 2 дниГЕРБ-Габрово призоваха депутата Николай Косев да не кадрува
-
Новинипреди 2 дниПочина д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел и почетен гражданин на Габрово
-
Новинипреди 2 дниЗапочва изграждането на пилотна система за дъждовно напояване на зелените площи
-
Културапреди 22 часаГабровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация
-
Новинипреди 23 часаПБ – Габрово: ВиК-секторът изисква отговорност и дългосрочна политика















