Новини
ЖБД „Майчина грижа“ ще отбележи 155 години от създаването си

Тази година се навършват 155 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. То е единствената организация от възрожденския „неправителствен сектор“ с толкова дълга история, макар и прекъсвана поради обществено-политически причини. Юбилейната годишнина ще бъде посрещната с две събития: Среща със сродни дружества и организации от Габровска област, под мотото „Дарителството – традиции и предизвикателства“, която ще се проведе на 18 ноември под патронажа на Областен управител на Област Габрово. На 21 ноември ще се състои Тържествена вечер с благотворителна кауза „Подкрепа за деца от социално слаби семейства да открият своя талант“. Предлагаме Ви поредица от статии, които ще разкрият дейността на дружеството и активната му роля в културния и обществен живот на Габрово. Ще Ви запознаем със създаването на „Майчина грижа“; с дейността след Освобождението до закриването му през 1950 г.; с дългогодишната председателка Стефана Богдан-Генчева и нейните заслуги; с благодетеля на Дружеството Пенчо Семов и накрая – каква е дейността на в наши дни, след възкръсването на „Майчина грижа“ за нов живот през 1992 г.
Стремежът на жените към просвета и достойно място в живота ги обединява преди Освобождението.

1869 г. – от Албума на арх. Н. Ямантиев „Габрово през епохата на Възраждането“
На Преображение Господне през 1869 година в одаята на габровската църква „Св. Троица“ се учредява женско дружество под името „Майчина любов“.
Причините за неговата поява са посочени от самите основателки: „…Нисжкото положение на женския пол и простотата, която ни беше обиколила и мислеше да ни държи доволни дълго време за свои роби, чрез което бяхме за срам и укор пред другите наши сестри-жени; като познахме и почувствахме унижението, което висеше върху ни, от примера на нашите съседки и подкрепени от очевидни примери на по-достойни жени, ний, габровките, да не оставаме отговорни пред града си и народа си със немарието си, решихме да се потрудим, доколкото силите ни позволяват, и съставихме това наше Дружество.“
Сред първите са учителките Тотка Бончева и Мана Попова; гражданките Мария Гаврилова Ганчева (Гаврилица Ганчовата), хаджи Андрейца Манафова, Мариола Станчева Новоселова, Мома Тотю Станчева, Рада и Мария Рачкови, Цана Цонева, Дешка Ранкова Тонкова, Досьовица Драганова, Христовица Арнаудова и др.

Дружеството е Мария Ганчева.
Първа председателка на Дружеството е Мария Ганчева, касиер е Мома Тотьо Станчева.
След известно време се налага името „Майчина грижа“. Габровското дружество „Майчина грижа“ е едно от първите женски дружества след „Милосърдие“ (1857) в Лом и „Майчина любов” (1866) в Стара Загора.
По повод първата си годишнина – 6 август 1870, Дружеството открива Девически пансион за дошлите от други места ученички. Пансионът се помещава в Ямантиевата къща, която е точно до Дечкова къща (от южната ѝ страна). В Дечковата къща е Главното женско училище. Дружеството поема издръжката на три бедни момичета с условие те да завършат образование и да станат учителки, където им бъде наредено. Това са Тота Венкова (първата българка дипломиран лекар), Неда Шипчанова и Станка Р. Стомонякова.

ранените войници по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)
През 1873 г. Дружеството дарява 20 000 гроша за завършване сградата на Главното мъжко училище (днешната Национална Априловска гимназия). През същата година „Майчина грижа“ заедно с женските дружества в Търново, Русе, Свищов, Пловдив, Цариград, Сливен, София, Пазарджик и други градове изпраща ръкоделия в Цариград за благотворителна лотария с просветна цел. Преди лотарията показват красивите бродерии в изложба – първата българска етнографска изложба.
След разгрома на Априлското въстание Дружеството осигурява помощи за пострадалите. Събира 5000 гроша и дрехи за хората в селата Ново село, Кръвеник и Батошево. Приема всички деца, останали без родители, в Габрово – някои са осиновени, други настанени в сиропиталище. Дружеството събира и помощи за възстановяване на опожарения от турците Дряновски манастир.
По време на Руско-турската война „Майчина грижа“ дарява дрехи на първите влезли в града руски воини, осигурява дрехи, храна за българските опълченци на позициите в с. Зелено дърво.

от първите стипендиантки на Дружеството.
Обзавежда двете болници в Главното мъжко училище и в Дечковата къща, където се полагат грижи за ранените войници. Председателката Мария Ганчева работи като милосърдна сестра, заразява се с петнист тиф и умира на 8 февруари 1878 г.
След Освобождението дейността на Дружеството замира. Дружеството възстановява дейността си през 1899 г. със 122 членки. За председател е избрана Пенка Бочарова (съпруга на Георги Бочаров – поборник, опълченец, кмет на Габрово). В настоятелството са още: София Илиева – подпредседател, К. Милкова – касиер, Мария Илиева – деловодител, Велика Кузумова – библиотекар, Радка Паякова, Ана Добрева и Радка Манафова – съветници. Започва интензивна благотворителна и просветна дейност. Дружеството урежда библиотека и неделно женско училище, подпомага бежанците от Македония с дрехи и пари. Изпраща петиция до Десетото Народното събрание против отнемане правото на омъжените жени да бъдат учителки.

починала от тиф по времена Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).
През 1900 г. Дружеството става член на Българския женски съюз. Правят се изменения и допълнения на Устава. Избрана е нова дата за празник на Дружеството – 8 септември, когато е изпратена делегатка на първата среща на Българския женски съюз.
На 15 септември 1901 г. Дружеството открива първото в града Стопанско училище под името „Девически занаятчийски курс”, което работи до 1908 г. С подкрепата на Общината и Училищното настоятелство получава сграда, училищни пособия и др. Училището приема 30 редовни и 30 извънредни ученички, по-голяма част от които са подпомагани от Дружеството.
През 1902 г. за почетен член на дружеството е провъзгласен д-р Петър Недевски, който преподава доброволно хигиена в Стопанското училище. В края на учебната година се организира изложба с изработени от ученичките предмети, които се разиграват на лотария. Изложбите стават традиционни. През следващата година организираната към Дружеството библиотека се обогатява с много нови книги.
Търсят се форми за привличане на нови жени в Дружеството и засилване деятелността на членките чрез организиране на реферати, неделни четения и беседи. През 1904 г. за дружествен празник е избран Вторият ден на Великден.
В края на 90-те години на ХІХ в. започва движение за подаване на петиции, чиято цел е да се позволи на жените да следват в Софийския университет. Дружеството в Габрово протестира против Законопроекта, целящ ограничаване достъпа на жени до университета. Изпраща комисии във фабриките, които да проучват положението на работничките.
През 1907 г. Дружеството изпитва сериозни трудности в издръжката на занаятчийския курс и годината е завършена благодарение на финансовата помощ на габровеца Лазар Паяков, който по това време е министър на народното просвещение, после на финансите. Следващата година Занаятчийският курс е преустановен.
На 22 март 1909 г. Дружеството открива безплатна ученическа трапезария. Помощ в начинанието оказват Иван Хаджиберов, В. Калпазанова, А. Добрев, д-р Петър Цончев (провъзгласен за почетен член на Дружеството), свещ. Христо Вуцов, Петър Събев и много други достойни габровци. Дейността на трапезарията се регламентира с Правилник. На следващата година в безплатната трапезария се хранят 30 деца.
През 1911 г. Дружеството повдига въпроса за избираемостта на дружествените членки в училищните настоятелства. Предложението е одобрено. Габровската община подарява място за постройка на трапезария.
По време на войните 1912 – 1915 година Дружеството прекратява дейността си и не се провеждат заседания. Но осигурява бельо за Габровската етапна болница и открива курс за самарянки. Ученическата трапезария е затворена за 8 месеца.
От 1899 г, когато се възстановява дейността, до 1911 г. „Майчина грижа“ има 11 председателки: Пенка Бочарова (1899), Недка Аврамова (1900), Неда Негенцова (1901), Мария Лунгова (1902), Ивана Добрева (1903), Ивана Калчева (1904/5/6 ), Василка Симеонова (1907), Неда Негенцова (1908), Пенка Генова (1909), Иванка Начева (1910), Стоянка д-р Цончева (1911). Всички те всеотдайно отстояват целите на Дружеството – подпомaгане на девическото образование и женското просвещение.
Следва продължение.
*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.


Култура
„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър

На 24 септември от 19 часа Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово ще се превърне в имението Рогершхюс за премиерата на „Завещанието на Негово благородие“ от Ялмар Бергман. С това заглавие почти сто години след смъртта на автора сцената в Габрово става първата в България, с пиеса на знаменития шведски класик. Неговата комедия в превод на Меглена Боденска ще видим интерпретирана от режисьора Денислав Янев.
„Завещанието на Негово благородие“ е първо роман, издаден през 1910 г. По-късно самият автор го преработва за сцена и екран, което го превръща в класика на шведския театър и кино. Към края на живота си през 1929 г. Бергман адаптира текста за радио и така го нарежда в списъка на паметните културни събития в родината си.

Пиесата среща с пъстрия антураж на Негово благородие в навечерието на неговия рожден ден. Подготовката за събитието бележи темите на разговор и съсредоточава дейностите в имението, където се подвизават слугите и извънбрачната дъщеря на Негово благородие – Бленда. Непоканена се появява сестрата на Барона и заедно със сина си има претенции към наследството на своя брат. Докато възрастните се занимават с призраците на миналото и материалните си интереси, те се превръщат в карикатури на своите пороци. А младите, подвластни на любовните трепети, са готови да отстояват абсолютните понятия за чест и достойнство, понякога с цената и на някой пердах.
Спектакълът, който Янев създава, е впечатляваща сатирична комедия, която повдига въпроса и за нематериалното наследство, което оставяме на идващите след нас. Заедно с актьорската трупа режисьорът използва богат набор от изразни средства– гротеска, наивизъм и фарс. Ролята на стария благородник изпълнява Светослав Славчев, който с лекота изгражда многопластовия образ на своя персонаж. Надежда Петкова влиза в обувките на сприхавата сестра на барона и заедно със Славчев създават забележителна игра на съперничество и надхитряване. Друга любопитна диада се формира между барона и неговия верен слуга майордома Викберг. Отличителната му фигура с много внимание към детайла изгражда Стоян Руменин. Актьорите от екипа на спектакъла рисуват причудливата плеяда от типажи и образи, които изненадват, разсмиват и вълнуват.

Сценографията и костюмите са по идея на Мария Колева. В една стилизирана и хиперболизирана черно-бяла среда, пищните и детайлни костюми сами разказват историите зад всеки персонаж.
Музиката е написана от Мария Тепавичарова. Драматург на спектакъла е Емилия Илиева.

Творчеството на живелия кратко Ялмар Бергман (1883-1929) е изключително богато. Под перото му са излезли 30 театрални пиеси, 23 романа и десетки киносценарии. В Швеция той е нареждан по значимост и творчески постижения веднага след първия – Аугуст Стриндберг. Творчеството на Бергман би могло да се раздели на няколко основни периода, но цялостно се характеризира с фокус върху ироничните и гротескни аспекти на човешката психика. Отличителен е хуморът му, който съчетава ирония, устроумни бележки и болезнена искреност.
Благодарение на преводачката Меглена Боденска на български език са преведени и издадени романът „Маркюрелови от Вадшьопинг“ и четирите пиеси „Завещанието на Негово благородие“, „Шведенйелмови“, „Господин Слеман иде“ и „Приказката“. А обстойните ѝ статии за автора и преведените произведения създават панорамна представа за личността и творчеството му.

Една от ключовите фигури за популяризирането в Швеция и по света на творчеството на Ялмар Бергман е Ингмар Бергман, с когото нямат роднински отношения. Но Ингмар признава, че текстовете на Ялмар са негово вдъхновение и възприема автора като свой най-голям учител.
„Завещанието на Негово благородие“ периодично се поставя в Кралския драматичен театър в Стокхолм (Dramaten). А ролята на барон Рогер (Бернхюсен де Сарш ) се смята за предизвикателство и отговорност за най-големите шведски актьори. Втората премиера на спектакъла ще се състои на 30 септември отново от 19 часа. През есента премиерното заглавие „Завещанието на Негово благородие“ ще се играе на големите сцени в страната.
В спектакъла участват актьорите от трупата на театъра, както следва: ● Негово благородие барон Рогер Бернхюсен де Сарш – Светослав Славчев ● Юлия Хюлтениус, негова сестра – Надежда Петкова ● Рогер Хюлтениус, неин син – Атанас Димитров – Фози ● Ейбрахам Бьорнер, околийски съдия – Петър Рангелов ● Господин Викберг, майордом – Стоян Руменин ● Юнсон, бивш камериер – Любен Попов ● Госпожа Енберг, икономка – Ванина Попова ● Якоб – Александър Андреев ● Бленда – Радостина Ангелова ● Управител, пристав – Дилян Николов Денислав Янев (Denislav Yaneff) завършва „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс.
Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е поканен да стане част от трупата на Драматичен театър – Търговище. В периода 2022–2024 г. е и заместник-директор по творческите дейности на театъра.
Поставял е в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора, Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ (Румъния) и др. Носител е на приза за най-добър млад режисьор „Слави Шкаров“ за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за националните награди „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и „Най-добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер (ДТ „Сава Огнянов“). В Габрово той работи по спектакъла „Прозорецът на Яворов“ по Любен Босилков – Ройс в началото на 2025 г. През есента на същата година става част от трупата на театъра.

Култура
Гала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената

13-годишната габровска изпълнителка Гала Савчева спечели награда на журито на Международния детски музикален фестивал „Златни ябълки“ 2026. Във финала на престижния форум, който се проведе на 19 септември в Кюстендил, Гала представи авторската си песен „Падаща звезда“.
Представянето ѝ донесе не само отличие, но и възможност песента да продължи своя път към международната сцена. Благодарение на получената промоционална възможност „Падаща звезда“ ще бъде представена и на международен конкурс в Сърбия, където Гала ще има възможност да представи България и да се срещне с млади музикални таланти от Европа.

Гала Савчева се развива в различни музикални направления – рок, поп музика и български фолклор. Освен като певица и автор на песни, тя се изявява и като водещ на концерти и културни събития. Сред отличията ѝ са първи места в конкурсите „Звукът на времето“, „Широка лъка пее, свири и танцува“ и „Златен Фолкарт“, където е носител и на златен медал. Гала има награди и от музикалните форуми „Звезден сблъсък“, „Орфеево изворче“, „Орфееви таланти“, „Българска душа на Святата земя“, „Авлига пее“ и други национални и международни конкурси.
За поредна година тя е и част от Клуба на успелите деца на България на Фондация „Димитър Бербатов“. Въпреки че е само на 13 години, Гала има близо десет години сценичен опит. Тя развива вокалните и артистичните си умения с помощта на своите преподаватели – д-р Ана Борисова по народно пеене, Надя Ботева по поп и джаз пеене и Елена Назърова по солфеж.

За Гала музиката е не само начин за изява, но и възможност да създава и споделя. Тя насърчава младите изпълнители да създават авторска музика, да се развиват и да не се страхуват да бъдат различни.
Особено важно за нея е младите хора да обичат българския език, песен и фолклор и да ги представят и на международната сцена. След успешното си участие в Кюстендил Гала Савчева продължава към следващото международно музикално предизвикателство в Сърбия. Там „Падаща звезда“ отново ще представи България, а Гала ще има възможност да покаже таланта си и да продължи развитието си на международната сцена.

Новини
Първо място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир

Шахматистите на ШК „Орловец 1997“ – Габрово Иван Екимов и Христо Дочев спечелиха първо място и парична награда във възрастовите си групи в открит турнир по класически шахмат, който се проведе в Приморско в рамките на една седмица.


Иван спечели при 10-годишните, а Христо в категорията Сеньори 70+. Двамата мериха сили със 75 опитни шахматисти с висок рейтинг от няколко държави и успяха да заемат първото място във възрастовите групи на най-малките и най-големите.
Христо Дочев се пребори за 4 победи от 7 партии, а Иван – за една победа и две равенства.

-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново
-
Икономикапреди 6 дни„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal
-
Любопитнопреди 6 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 6 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово
-
Новинипреди 3 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 3 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди 2 дниОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!
-
Новинипреди 19 часаПърво място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир






