Новини
ЖБД „Майчина грижа“ ще отбележи 155 години от създаването си

Тази година се навършват 155 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. То е единствената организация от възрожденския „неправителствен сектор“ с толкова дълга история, макар и прекъсвана поради обществено-политически причини. Юбилейната годишнина ще бъде посрещната с две събития: Среща със сродни дружества и организации от Габровска област, под мотото „Дарителството – традиции и предизвикателства“, която ще се проведе на 18 ноември под патронажа на Областен управител на Област Габрово. На 21 ноември ще се състои Тържествена вечер с благотворителна кауза „Подкрепа за деца от социално слаби семейства да открият своя талант“. Предлагаме Ви поредица от статии, които ще разкрият дейността на дружеството и активната му роля в културния и обществен живот на Габрово. Ще Ви запознаем със създаването на „Майчина грижа“; с дейността след Освобождението до закриването му през 1950 г.; с дългогодишната председателка Стефана Богдан-Генчева и нейните заслуги; с благодетеля на Дружеството Пенчо Семов и накрая – каква е дейността на в наши дни, след възкръсването на „Майчина грижа“ за нов живот през 1992 г.
Стремежът на жените към просвета и достойно място в живота ги обединява преди Освобождението.

1869 г. – от Албума на арх. Н. Ямантиев „Габрово през епохата на Възраждането“
На Преображение Господне през 1869 година в одаята на габровската църква „Св. Троица“ се учредява женско дружество под името „Майчина любов“.
Причините за неговата поява са посочени от самите основателки: „…Нисжкото положение на женския пол и простотата, която ни беше обиколила и мислеше да ни държи доволни дълго време за свои роби, чрез което бяхме за срам и укор пред другите наши сестри-жени; като познахме и почувствахме унижението, което висеше върху ни, от примера на нашите съседки и подкрепени от очевидни примери на по-достойни жени, ний, габровките, да не оставаме отговорни пред града си и народа си със немарието си, решихме да се потрудим, доколкото силите ни позволяват, и съставихме това наше Дружество.“
Сред първите са учителките Тотка Бончева и Мана Попова; гражданките Мария Гаврилова Ганчева (Гаврилица Ганчовата), хаджи Андрейца Манафова, Мариола Станчева Новоселова, Мома Тотю Станчева, Рада и Мария Рачкови, Цана Цонева, Дешка Ранкова Тонкова, Досьовица Драганова, Христовица Арнаудова и др.

Дружеството е Мария Ганчева.
Първа председателка на Дружеството е Мария Ганчева, касиер е Мома Тотьо Станчева.
След известно време се налага името „Майчина грижа“. Габровското дружество „Майчина грижа“ е едно от първите женски дружества след „Милосърдие“ (1857) в Лом и „Майчина любов” (1866) в Стара Загора.
По повод първата си годишнина – 6 август 1870, Дружеството открива Девически пансион за дошлите от други места ученички. Пансионът се помещава в Ямантиевата къща, която е точно до Дечкова къща (от южната ѝ страна). В Дечковата къща е Главното женско училище. Дружеството поема издръжката на три бедни момичета с условие те да завършат образование и да станат учителки, където им бъде наредено. Това са Тота Венкова (първата българка дипломиран лекар), Неда Шипчанова и Станка Р. Стомонякова.

ранените войници по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)
През 1873 г. Дружеството дарява 20 000 гроша за завършване сградата на Главното мъжко училище (днешната Национална Априловска гимназия). През същата година „Майчина грижа“ заедно с женските дружества в Търново, Русе, Свищов, Пловдив, Цариград, Сливен, София, Пазарджик и други градове изпраща ръкоделия в Цариград за благотворителна лотария с просветна цел. Преди лотарията показват красивите бродерии в изложба – първата българска етнографска изложба.
След разгрома на Априлското въстание Дружеството осигурява помощи за пострадалите. Събира 5000 гроша и дрехи за хората в селата Ново село, Кръвеник и Батошево. Приема всички деца, останали без родители, в Габрово – някои са осиновени, други настанени в сиропиталище. Дружеството събира и помощи за възстановяване на опожарения от турците Дряновски манастир.
По време на Руско-турската война „Майчина грижа“ дарява дрехи на първите влезли в града руски воини, осигурява дрехи, храна за българските опълченци на позициите в с. Зелено дърво.

от първите стипендиантки на Дружеството.
Обзавежда двете болници в Главното мъжко училище и в Дечковата къща, където се полагат грижи за ранените войници. Председателката Мария Ганчева работи като милосърдна сестра, заразява се с петнист тиф и умира на 8 февруари 1878 г.
След Освобождението дейността на Дружеството замира. Дружеството възстановява дейността си през 1899 г. със 122 членки. За председател е избрана Пенка Бочарова (съпруга на Георги Бочаров – поборник, опълченец, кмет на Габрово). В настоятелството са още: София Илиева – подпредседател, К. Милкова – касиер, Мария Илиева – деловодител, Велика Кузумова – библиотекар, Радка Паякова, Ана Добрева и Радка Манафова – съветници. Започва интензивна благотворителна и просветна дейност. Дружеството урежда библиотека и неделно женско училище, подпомага бежанците от Македония с дрехи и пари. Изпраща петиция до Десетото Народното събрание против отнемане правото на омъжените жени да бъдат учителки.

починала от тиф по времена Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).
През 1900 г. Дружеството става член на Българския женски съюз. Правят се изменения и допълнения на Устава. Избрана е нова дата за празник на Дружеството – 8 септември, когато е изпратена делегатка на първата среща на Българския женски съюз.
На 15 септември 1901 г. Дружеството открива първото в града Стопанско училище под името „Девически занаятчийски курс”, което работи до 1908 г. С подкрепата на Общината и Училищното настоятелство получава сграда, училищни пособия и др. Училището приема 30 редовни и 30 извънредни ученички, по-голяма част от които са подпомагани от Дружеството.
През 1902 г. за почетен член на дружеството е провъзгласен д-р Петър Недевски, който преподава доброволно хигиена в Стопанското училище. В края на учебната година се организира изложба с изработени от ученичките предмети, които се разиграват на лотария. Изложбите стават традиционни. През следващата година организираната към Дружеството библиотека се обогатява с много нови книги.
Търсят се форми за привличане на нови жени в Дружеството и засилване деятелността на членките чрез организиране на реферати, неделни четения и беседи. През 1904 г. за дружествен празник е избран Вторият ден на Великден.
В края на 90-те години на ХІХ в. започва движение за подаване на петиции, чиято цел е да се позволи на жените да следват в Софийския университет. Дружеството в Габрово протестира против Законопроекта, целящ ограничаване достъпа на жени до университета. Изпраща комисии във фабриките, които да проучват положението на работничките.
През 1907 г. Дружеството изпитва сериозни трудности в издръжката на занаятчийския курс и годината е завършена благодарение на финансовата помощ на габровеца Лазар Паяков, който по това време е министър на народното просвещение, после на финансите. Следващата година Занаятчийският курс е преустановен.
На 22 март 1909 г. Дружеството открива безплатна ученическа трапезария. Помощ в начинанието оказват Иван Хаджиберов, В. Калпазанова, А. Добрев, д-р Петър Цончев (провъзгласен за почетен член на Дружеството), свещ. Христо Вуцов, Петър Събев и много други достойни габровци. Дейността на трапезарията се регламентира с Правилник. На следващата година в безплатната трапезария се хранят 30 деца.
През 1911 г. Дружеството повдига въпроса за избираемостта на дружествените членки в училищните настоятелства. Предложението е одобрено. Габровската община подарява място за постройка на трапезария.
По време на войните 1912 – 1915 година Дружеството прекратява дейността си и не се провеждат заседания. Но осигурява бельо за Габровската етапна болница и открива курс за самарянки. Ученическата трапезария е затворена за 8 месеца.
От 1899 г, когато се възстановява дейността, до 1911 г. „Майчина грижа“ има 11 председателки: Пенка Бочарова (1899), Недка Аврамова (1900), Неда Негенцова (1901), Мария Лунгова (1902), Ивана Добрева (1903), Ивана Калчева (1904/5/6 ), Василка Симеонова (1907), Неда Негенцова (1908), Пенка Генова (1909), Иванка Начева (1910), Стоянка д-р Цончева (1911). Всички те всеотдайно отстояват целите на Дружеството – подпомaгане на девическото образование и женското просвещение.
Следва продължение.
*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.


Новини
Емануел Луканов поема отново треньорския пост в Янтра

Емануел Луканов се завръща начело на Янтра. Специалистът, който изведе габровския тим до бараж за влизане в Първа лига, отново застава на треньорския пост и ще води „ковачите“ още тази неделя в двубоя срещу Оборище в Панагюрище от втория предварителен кръг на турнира за Купата на България.
Борислав Стойчев се връща в ролята си на спортен директор на тима.
Именно под ръководството на Емануел Луканов Янтра изигра най-силния си сезон във Втора професионална лига. През изминалото първенство „ковачите“ завършиха на второ място с актив от 64 точки след 18 победи, 10 равенства и само 4 допуснати загуби. Това осигури на отбора участие в баража за Първа лига срещу Септември в София, където Янтра беше само на 17 минути от крайния успех.
След края на сезона Луканов получи предложение да продължи работата си в Габрово, но реши да поеме по друг път. Сега той отново се завръща в Янтра – в клуб, който познава отлично.
Луканов притежава UEFA Pro лиценз и богат треньорски опит, включително спечелена Купа на България с Черно море и промоция за Първа лига с Етър.
Специалистът с италиански финес се завръща при „ковачите“ с ясната задача да стабилизира отбора и да го върне на победния път.

Новини
Николай Косев, ПБ: Шипка е отговорност пред България, не е терен за партийни битки

Народният представител от „Прогресивна България“ за демонтираното стълбище, „зазиданите прозорци“, цената на ремонта и обществения контрол, както и за историческото завръщане на тленните останки на цар Самуил в България
Ремонтът на Паметника на свободата на Шипка предизвика силна обществена реакция. Снимките на демонтираното северно стълбище, твърденията за промяна на автентичния вид на паметника, въпросите за обществената поръчка и за стойността на ремонта съвсем естествено породиха тревога.
Когато става дума за Шипка, необходими са факти – какво точно се демонтира, защо, какво ще бъде върнато, как ще изглежда паметникът след ремонта и как се разходват публичните средства. Разговаряме с народния представител от Габрово Николай Косев за въпросите, които хората задават днес, и за отговорността на държавата към едно от най-силните места в българската историческа памет.

Г-н Косев, снимките от Шипка са стряскащи. Хората виждат разбито стълбище на Паметника на свободата. Разрушава ли се паметникът?
Не, но разбирам защо човек, който вижда само тези снимки, може да остане с такова впечатление. Северното стълбище е демонтирано, защото земно-каменният насип под него е пропаднал и основата е деформирана. Оригиналните каменни плочи и стъпала не се изхвърлят – те са запазени и номерирани и ще бъдат върнати след изграждането на новата стабилна конструкция.
Тоест държавата не е обяснила достатъчно добре какво прави?
Тоест спекулациите надделяват над фактите. Когато ремонтираш обикновена сграда, можеш да сложиш ограда и табела. Когато работиш по Шипка, това не е достатъчно. Трябва да покажеш кое се сваля, защо се сваля, къде се съхранява и как ще бъде възстановено. Реставрационните технологии и строителния проект няма как да бъдат разбрани от всеки един от нас, но са съществената част на разговора.
Защо изобщо се стига до толкова сериозна намеса? Паметникът опасен ли е?
Проблемите не са установени сега. Паметникът е строен между 1926 и 1930 г. и още година след завършването му се е наложил ремонт заради тежките климатични условия на върха. Последният цялостен проект за реставрация и консервация е от 70-те години, а работата по него е извършена през 1981 – 1982 г. През 2015 г., след сигнали на граждани за падащи камъни, отново е потвърдена необходимостта от спешен ремонт. Тоест говорим за натрупан в десетилетията назад проблем, а не за ремонт, измислен вчера.
И все пак – от 2015 г. до 2026 г. са единадесет години. Защо толкова време?
Това е основателен въпрос. През годините са се наслагвали проблеми с документацията и статута на имота, техническия паспорт, проектирането и осигуряването на финансиране. Още през 2020 г. Министерството на културата официално съобщава за проверки през 2015, 2018 и 2020 г., конструктивно обследване, геодезическо заснемане и подготовка на цялостен проект за консервация и реставрация. Не мисля, че трябва да украсяваме тази хронология. Просто държавата е действала твърде бавно.
Сега управлява „Прогресивна България“. Не е ли просто удобно да говорите за забавянията на предишните управления?
Аз ги посочвам, защото такава е хронологията. От момента, в който сме поели управлението на България, отговорността за това как ще бъде изпълнен проектът е наша. Ремонтът е включен в правителствената програма 2026 – 2030 г. и се финансира изцяло от българската държава. Не се оправдаваме за всеки наследен проблем. Настояваме да се комуникира с факти и работим за разрешаването му.
Колко точно ще плати държавата?
За реставрацията и консервацията, независимия строителен надзор и инвеститорския контрол общата стойност е 8 427 421,93 евро с ДДС. Това е сериозна сума публични средства и обществото ще има пълна яснота какво е договорено, какво е изпълнено и какво е платено.
Има съмнения и около обществената поръчка. Как отговаряте на тях?
С проверими факти. Според информацията на Националния парк-музей документацията по поръчката е проверена и одобрена за публикуване от Агенцията по обществени поръчки. След политически сигнали процедурата по избор на изпълнител е проверявана и от няколко други органа и институции, като в предоставената информация е посочено, че нарушения не са установени. Ако утре се появи нов документ или данни за нарушение, те също ще бъдат проверени. Контролът не приключва с подписването на договора – той приключва, когато работата е завършена и всеки похарчен лев може да бъде проследен.
Един от най-разпространените страхове е, че се зазиждат прозорците. Какво всъщност се случва?
Тук трябва да бъдем много конкретни и да говорим с факти. Първоначално Паметникът на свободата не е имал тези прозорци. Отворите са проектирани за естествена вентилация и извеждане на влагата, а по-късно са превърнати в прозорци, вероятно при изграждането на отоплителната система през 70-те години. Проектът сега не предвижда зазиждането им, а възстановяване на първоначалната им функция чрез метални жалузийни решетки, така че влагата да бъде отвеждана. Това е съвсем различно от внушението, че някой просто е решил да зазида прозорците на Шипка.
А самият паметник ще изглежда ли различно след ремонта?
Целта е максимално да се възстанови автентичният му облик. Проектът включва префугиране на каменната зидария, подмяна на повредени елементи, ремонт на оловните обшивки и разкриване на оригиналния каменен градеж във вътрешността. Предвидена е и нова постоянна експозиция „Шипченска епопея“, в която ще бъдат включени както съществуващи, така и нови елементи, а разказът ще обхваща боевете при прохода и историята на построяването на самия паметник. Целта не е да получим „нова Шипка“, а да съхраним истинската.
Защо тогава се стигна до такова обществено недоверие?
Защото слуховете и спекулациите надделяха над фактите и хронологията. Доверието се печели с информация и прозрачност. Когато хората първо видят багер, демонтирани камъни и скеле, а обяснението дойде след това, ситуацията вече е трудна за комуникация. Още повече когато става дума за място, към което българите имат много силна емоционална връзка.
Значи не приемате всяка критика като политическа атака?
При над осем милиона евро публични средства и работа по национална светиня критичният въпрос е задължителен. И аз искам да знам къде е всеки оригинален камък, какво точно се изпълнява и дали се изпълнява по проекта. Шипка е твърде голяма, за да я превръщаме в малка партийна битка.
Вие сте народен представител на „Прогресивна България“ от Габрово и член на парламентарната Комисия по туризъм. Как гледате на Шипка от перспективата на региона?
Като на национална светиня преди всичко. Шипка е и част от идентичността на Габровския регион, от туристическия му образ и от икономиката около културното наследство. Член съм на Комисията по туризъм и за мен въпросът не приключва с укрепването на една сграда. Важни са експозицията, достъпът, начинът, по който разказваме историята, и как свързваме Шипка с останалите възможности на региона. Паметникът трябва първо да бъде съхранен, а след това да бъде представен така, както заслужава място от този мащаб.
В контекста на националната гордост, утре се случва нещо, което България чака от десетилетия – тленните останки на цар Самуил се завръщат в родината. Какво означава това за обществото ни?
Утре е голям ден за България. Има събития, които са далеч по-паметни от политическото ежедневие и трябва да имаме мъдростта да не ги смаляваме до него. Цар Самуил е част от българската държавност и историческа памет. След повече от половин век, в който останките му се намират в Гърция, на 3 октомври те ще бъдат предадени на българската държава и положени в църквата Надявам се много българи ще почувстват този ден много лично – един български владетел се завръща у дома.
В края на този разговор – за Шипка, за цар Самуил, за държавата – какво означава за Вас българското самочувствие?
Да не се налага непрекъснато да доказваме с думи колко обичаме България. Да познаваме историята си, да пазим онова, което сме наследили, и да имаме амбицията да оставим нещо след себе си. Да се гордеем с миналото, без да се затваряме в него, и да строим бъдещето, без да забравяме кои сме. Българщината не е политическа поза. Тя е памет, достойнство и отговорност към това, което ще оставим след нас.

Новини
Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.
„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.
Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.
Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.
Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.
Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.
„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.
Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

-
Културапреди 3 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 4 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 4 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 4 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак
-
Новинипреди 3 дниПредставиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве
-
Новинипреди 3 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?
-
Новинипреди 3 дниЗапочва основният ремонт на тротоарите по бул. „Столетов“ в Габрово
-
Новинипреди 2 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври






