Свържи се с нас

Новини

ЖБД „Майчина грижа“ ще отбележи 155 години от създаването си

Published

on

Тази година се навършват 155 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. То е единствената организация от възрожденския „неправителствен сектор“ с толкова дълга история, макар и прекъсвана поради обществено-политически причини. Юбилейната годишнина ще бъде посрещната с две събития: Среща със сродни дружества и организации от Габровска област, под мотото „Дарителството – традиции и предизвикателства“, която ще се проведе на 18 ноември под патронажа на Областен управител на Област Габрово. На 21 ноември ще се състои Тържествена вечер с благотворителна кауза „Подкрепа за деца от социално слаби семейства да открият своя талант“. Предлагаме Ви поредица от статии, които ще разкрият дейността на дружеството и активната му роля в културния и обществен живот на Габрово. Ще Ви запознаем със създаването на „Майчина грижа“; с дейността след Освобождението до закриването му през 1950 г.; с дългогодишната председателка Стефана Богдан-Генчева и нейните заслуги; с благодетеля на Дружеството Пенчо Семов и накрая – каква е дейността на в наши дни, след възкръсването на „Майчина грижа“ за нов живот през 1992 г.

Стремежът на жените към просвета и достойно място в живота ги обединява преди Освобождението.

Рисунка на одаята при Църка „Св. Троица“, където е основано Дружеството през
1869 г. – от Албума на арх. Н. Ямантиев „Габрово през епохата на Възраждането“

На Преображение Господне през 1869 година в одаята на габровската църква „Св. Троица“ се учредява женско дружество под името „Майчина любов“.

Причините за неговата поява са посочени от самите основателки: „…Нисжкото положение на женския пол и простотата, която ни беше обиколила и мислеше да ни държи доволни дълго време за свои роби, чрез което бяхме за срам и укор пред другите наши сестри-жени; като познахме и почувствахме унижението, което висеше върху ни, от примера на нашите съседки и подкрепени от очевидни примери на по-достойни жени, ний, габровките, да не оставаме отговорни пред града си и народа си със немарието си, решихме да се потрудим, доколкото силите ни позволяват, и съставихме това наше Дружество.“

Сред първите са учителките Тотка Бончева и Мана Попова; гражданките Мария Гаврилова Ганчева (Гаврилица Ганчовата), хаджи Андрейца Манафова, Мариола Станчева Новоселова, Мома Тотю Станчева, Рада и Мария Рачкови, Цана Цонева, Дешка Ранкова Тонкова, Досьовица Драганова, Христовица Арнаудова и др.

Част от основателките на Дружеството и др. членове. Първата председателка на
Дружеството е Мария Ганчева.

Първа председателка на Дружеството е Мария Ганчева, касиер е Мома Тотьо Станчева.

След известно време се налага името „Майчина грижа“. Габровското дружество „Майчина грижа“ е едно от първите женски дружества след „Милосърдие“ (1857) в Лом и „Майчина любов” (1866) в Стара Загора.

По повод първата си годишнина – 6 август 1870, Дружеството открива Девически пансион за дошлите от други места ученички. Пансионът се помещава в Ямантиевата къща, която е точно до Дечкова къща (от южната ѝ страна). В Дечковата къща е Главното женско училище. Дружеството поема издръжката на три бедни момичета с условие те да завършат образование и да станат учителки, където им бъде наредено. Това са Тота Венкова (първата българка дипломиран лекар), Неда Шипчанова и Станка Р. Стомонякова.

Дечковата къща, в която Дружеството обзавежда болница и полага грижи за
ранените войници по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)

През 1873 г. Дружеството дарява 20 000 гроша за завършване сградата на Главното мъжко училище (днешната Национална Априловска гимназия). През същата година „Майчина грижа“ заедно с женските дружества в Търново, Русе, Свищов, Пловдив, Цариград, Сливен, София, Пазарджик и други градове изпраща ръкоделия в Цариград за благотворителна лотария с просветна цел. Преди лотарията показват красивите бродерии в изложба – първата българска етнографска изложба.

След разгрома на Априлското въстание Дружеството осигурява помощи за пострадалите. Събира 5000 гроша и дрехи за хората в селата Ново село, Кръвеник и Батошево. Приема всички деца, останали без родители, в Габрово – някои са осиновени, други настанени в сиропиталище. Дружеството събира и помощи за възстановяване на опожарения от турците Дряновски манастир.

По време на Руско-турската война „Майчина грижа“ дарява дрехи на първите влезли в града руски воини, осигурява дрехи, храна за българските опълченци на позициите в с. Зелено дърво.

Учителят Илия Христов с ученичките си, сред които е Тота Венкова, 1870 г., една
от първите стипендиантки на Дружеството.

Обзавежда двете болници в Главното мъжко училище и в Дечковата къща, където се полагат грижи за ранените войници. Председателката Мария Ганчева работи като милосърдна сестра, заразява се с петнист тиф и умира на 8 февруари 1878 г.

След Освобождението дейността на Дружеството замира. Дружеството възстановява дейността си през 1899 г. със 122 членки. За председател е избрана Пенка Бочарова (съпруга на Георги Бочаров – поборник, опълченец, кмет на Габрово). В настоятелството са още: София Илиева – подпредседател, К. Милкова – касиер, Мария Илиева – деловодител, Велика Кузумова – библиотекар, Радка Паякова, Ана Добрева и Радка Манафова – съветници. Започва интензивна благотворителна и просветна дейност. Дружеството урежда библиотека и неделно женско училище, подпомага бежанците от Македония с дрехи и пари. Изпраща петиция до Десетото Народното събрание против отнемане правото на омъжените жени да бъдат учителки.

Надгробен паметник на първата председателка на Дружеството, Мария Ганчева,
починала от тиф по времена Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).

През 1900 г. Дружеството става член на Българския женски съюз. Правят се изменения и допълнения на Устава. Избрана е нова дата за празник на Дружеството – 8 септември, когато е изпратена делегатка на първата среща на Българския женски съюз.

На 15 септември 1901 г. Дружеството открива първото в града Стопанско училище под името „Девически занаятчийски курс”, което работи до 1908 г. С подкрепата на Общината и Училищното настоятелство получава сграда, училищни пособия и др. Училището приема 30 редовни и 30 извънредни ученички, по-голяма част от които са подпомагани от Дружеството.

През 1902 г. за почетен член на дружеството е провъзгласен д-р Петър Недевски, който преподава доброволно хигиена в Стопанското училище. В края на учебната година се организира изложба с изработени от ученичките предмети, които се разиграват на лотария. Изложбите стават традиционни. През следващата година организираната към Дружеството библиотека се обогатява с много нови книги.

Д-р Петър Недевски – Почетен член на Дружеството и преподавател в
Стопанското училище по хигиена

Търсят се форми за привличане на нови жени в Дружеството и засилване деятелността на членките чрез организиране на реферати, неделни четения и беседи. През 1904 г. за дружествен празник е избран Вторият ден на Великден.

В края на 90-те години на ХІХ в. започва движение за подаване на петиции, чиято цел е да се позволи на жените да следват в Софийския университет. Дружеството в Габрово протестира против Законопроекта, целящ ограничаване достъпа на жени до университета. Изпраща комисии във фабриките, които да проучват положението на работничките.

През 1907 г. Дружеството изпитва сериозни трудности в издръжката на занаятчийския курс и годината е завършена благодарение на финансовата помощ на габровеца Лазар Паяков, който по това време е министър на народното просвещение, после на финансите. Следващата година Занаятчийският курс е преустановен.

На 22 март 1909 г. Дружеството открива безплатна ученическа трапезария. Помощ в начинанието оказват Иван Хаджиберов, В. Калпазанова, А. Добрев, д-р Петър Цончев (провъзгласен за почетен член на Дружеството), свещ. Христо Вуцов, Петър Събев и много други достойни габровци. Дейността на трапезарията се регламентира с Правилник. На следващата година в безплатната трапезария се хранят 30 деца.

През 1911 г. Дружеството повдига въпроса за избираемостта на дружествените членки в училищните настоятелства. Предложението е одобрено. Габровската община подарява място за постройка на трапезария.

По време на войните 1912 – 1915 година Дружеството прекратява дейността си и не се провеждат заседания. Но осигурява бельо за Габровската етапна болница и открива курс за самарянки. Ученическата трапезария е затворена за 8 месеца.

От 1899 г, когато се възстановява дейността, до 1911 г. „Майчина грижа“ има 11 председателки: Пенка Бочарова (1899), Недка Аврамова (1900), Неда Негенцова (1901), Мария Лунгова (1902), Ивана Добрева (1903), Ивана Калчева (1904/5/6 ), Василка Симеонова (1907), Неда Негенцова (1908), Пенка Генова (1909), Иванка Начева (1910), Стоянка д-р Цончева (1911). Всички те всеотдайно отстояват целите на Дружеството – подпомaгане на девическото образование и женското просвещение.

Следва продължение.

*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.

Новини

Частично бедствено положение е обявено около завода в село Белица

Published

on

В радиус от 500 метра от площадката на „ЕМКО“ ООД край село Белица, намираща се в землището на село Станчов хан, се въвежда частично бедствено положение, разпореди чрез своя заповед кметът на Трявна Денчо Минев.

Целта е осигуряване на пълна безопасност, гарантиране здравето на хората, прочистване на зоната от страна на Сухопътните войски и недопускане на външни лица. Заповедта важи за срок от 7 дни, освен ако обстоятелствата налагат удължаване по законовия ред или прекратяване преди този срок.

Мерките се предприемат, за да могат военните щателно да извършат оглед за останали невзривени боеприпаси и разпръснати метални отломки и да бъде гарантирана сигурността, че няма да има последващ инцидент в района. Няма да бъдат засегнати населени места. В зоната се допускат единствено екипи на МВР, Министерство на отбраната и ПБЗН.

Наблюдението на периметъра продължава да се извършва денонощно от екипи на РДПБЗН – Габрово и с помощта на дрон в труднодостъпни места. Към момента няма тлеещи огнища и разпространение на горски пожар.

С цел своевременно и масово уведомяване на населението, преминаващите граждани и туристи в застрашената зона, се възлага на Общинския щаб съвместно с МВР, ГДПБЗН И Областния управител при необходимост да задействат националната система за ранно предупреждение BG-ALERT.

Това беше взето като общо решение днес, 13 август, по време на третия кризисен щаб, който се проведе в Община Трявна. На него присъстваха заместник областният управител на област Габрово Андрей Николов, представители на общинска администрация, председателят на Общински съвет Трявна Златка Донева-Цанева, кметът на Плачковци Борислав Борисов, началникът на тревненското електроразпределително дружество Тихомир Димов, началникът на „ВиК“, район Трявна Милодраг Бижев, Петя Шандрова – представител на АПИ, директорът на обособено производство „ЕМКО“ инж. Славчо Димиев, директорът на РДПБЗН – Габрово комисар Пламен Генчев, директорът на ОД на МВР – Габрово старши комисар Илиян Иванов, началникът на РСПБЗН – Трявна главен инспектор Стоян Стоянов и началникът на РУ на МВР – Трявна главен инспектор Пламен Иванов.

Няма населени места без електрозахранване и водоснабдяване. Пътищата са отворени за движение за всички МПС. Няма отклонения в показателите за качеството на атмосферния въздух и наблюдението на нормите в Плачковци продължава от разположената на място мобилна станция на Изпълнителната агенция по околна среда.

Директорът на обособеното производството инж. Димиев увери, че няма замърсяване на природата, обезвреждането на боеприпаси се извършва контролирано и благодари за усилията на всички ангажирани институции, предвид възникналия инцидент. Самият той подчерта, че действията се извършват изключително координирано и своевременно.

Зареди още

Икономика

Севлиево посреща 12 български производители на фермерския пазар на Lidl

Published

on

Този уикенд фермерският пазар на Lidl гостува в Севлиево на паркинга на магазина на ул. „Никола Д. Петков“ №41А. От 14 до 16 август посетителите ще могат да се срещнат с 12 български производители, сред които и един дебютант.

За първи път в инициативата ще участва „МАРИПЕТ“ – малък български производител на натурални сушени плодове, зеленчуци и консервирани продукти по стари домашни рецепти от района на Плевен.

Сред вече познатите участници във фермерските пазари на Lidl с био зеленчуци и плодове ще се включат Светослав Пончев от с. Стефаново, „Венец Т“ от с. Дебнево и Деляна Николова от с. Българене. Посетителите ще могат да открият сокове, ябълки и продукти от ябълки от „Гая Био Фрут“, гр. Русе, както и предложенията на „Благи Билки“ от гр. Елена.

Млечните и месните продукти ще бъдат представени от „МОНИ ЕН 04“ от с. Врабево, „АЗЕР“ от с. Белоградец, „Калата“ от с. Кацелово и мандра „Вежен“ от с. Ново село. В разнообразието от предложения се включват още мед от пчеларя Николай Котов от с. Къкрина и продукти от джинджифил и куркума от „БТ Джус“ от Варна.

И този път на фермерския пазар ще има мини работилница, в която деца и възрастни ще могат да се запознаят с процесите на производство и да научат повече за качествата на автентичните български продукти.

През тази година Lidl поетапно разширява обхвата на фермерските си пазари, така че те да достигнат до всички 28 административни области в страната. До края на годината са планирани над 25 събития в повече от 20 области, като предстоят издания в Сливен, Ямбол, Созопол и други градове. Така още повече малки производители, фермери и творци ще имат възможност да представят продукцията си директно пред клиентите на веригата.

За Лидл България
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 145 магазина в 63 населени места и над 4200 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели наложиха Lidl в България като смартдискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори.

Зареди още

Култура

Музеят в Дряново ще бъде домакин на научната конференция на ЦСИИ

Published

on

На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града на майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.

Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.

Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.

Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.

Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.

По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.

В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.

Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.

„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.

Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.

Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.

Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица