Новини
ЖБД „Майчина грижа“ ще отбележи 155 години от създаването си

Тази година се навършват 155 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. То е единствената организация от възрожденския „неправителствен сектор“ с толкова дълга история, макар и прекъсвана поради обществено-политически причини. Юбилейната годишнина ще бъде посрещната с две събития: Среща със сродни дружества и организации от Габровска област, под мотото „Дарителството – традиции и предизвикателства“, която ще се проведе на 18 ноември под патронажа на Областен управител на Област Габрово. На 21 ноември ще се състои Тържествена вечер с благотворителна кауза „Подкрепа за деца от социално слаби семейства да открият своя талант“. Предлагаме Ви поредица от статии, които ще разкрият дейността на дружеството и активната му роля в културния и обществен живот на Габрово. Ще Ви запознаем със създаването на „Майчина грижа“; с дейността след Освобождението до закриването му през 1950 г.; с дългогодишната председателка Стефана Богдан-Генчева и нейните заслуги; с благодетеля на Дружеството Пенчо Семов и накрая – каква е дейността на в наши дни, след възкръсването на „Майчина грижа“ за нов живот през 1992 г.
Стремежът на жените към просвета и достойно място в живота ги обединява преди Освобождението.

1869 г. – от Албума на арх. Н. Ямантиев „Габрово през епохата на Възраждането“
На Преображение Господне през 1869 година в одаята на габровската църква „Св. Троица“ се учредява женско дружество под името „Майчина любов“.
Причините за неговата поява са посочени от самите основателки: „…Нисжкото положение на женския пол и простотата, която ни беше обиколила и мислеше да ни държи доволни дълго време за свои роби, чрез което бяхме за срам и укор пред другите наши сестри-жени; като познахме и почувствахме унижението, което висеше върху ни, от примера на нашите съседки и подкрепени от очевидни примери на по-достойни жени, ний, габровките, да не оставаме отговорни пред града си и народа си със немарието си, решихме да се потрудим, доколкото силите ни позволяват, и съставихме това наше Дружество.“
Сред първите са учителките Тотка Бончева и Мана Попова; гражданките Мария Гаврилова Ганчева (Гаврилица Ганчовата), хаджи Андрейца Манафова, Мариола Станчева Новоселова, Мома Тотю Станчева, Рада и Мария Рачкови, Цана Цонева, Дешка Ранкова Тонкова, Досьовица Драганова, Христовица Арнаудова и др.

Дружеството е Мария Ганчева.
Първа председателка на Дружеството е Мария Ганчева, касиер е Мома Тотьо Станчева.
След известно време се налага името „Майчина грижа“. Габровското дружество „Майчина грижа“ е едно от първите женски дружества след „Милосърдие“ (1857) в Лом и „Майчина любов” (1866) в Стара Загора.
По повод първата си годишнина – 6 август 1870, Дружеството открива Девически пансион за дошлите от други места ученички. Пансионът се помещава в Ямантиевата къща, която е точно до Дечкова къща (от южната ѝ страна). В Дечковата къща е Главното женско училище. Дружеството поема издръжката на три бедни момичета с условие те да завършат образование и да станат учителки, където им бъде наредено. Това са Тота Венкова (първата българка дипломиран лекар), Неда Шипчанова и Станка Р. Стомонякова.

ранените войници по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)
През 1873 г. Дружеството дарява 20 000 гроша за завършване сградата на Главното мъжко училище (днешната Национална Априловска гимназия). През същата година „Майчина грижа“ заедно с женските дружества в Търново, Русе, Свищов, Пловдив, Цариград, Сливен, София, Пазарджик и други градове изпраща ръкоделия в Цариград за благотворителна лотария с просветна цел. Преди лотарията показват красивите бродерии в изложба – първата българска етнографска изложба.
След разгрома на Априлското въстание Дружеството осигурява помощи за пострадалите. Събира 5000 гроша и дрехи за хората в селата Ново село, Кръвеник и Батошево. Приема всички деца, останали без родители, в Габрово – някои са осиновени, други настанени в сиропиталище. Дружеството събира и помощи за възстановяване на опожарения от турците Дряновски манастир.
По време на Руско-турската война „Майчина грижа“ дарява дрехи на първите влезли в града руски воини, осигурява дрехи, храна за българските опълченци на позициите в с. Зелено дърво.

от първите стипендиантки на Дружеството.
Обзавежда двете болници в Главното мъжко училище и в Дечковата къща, където се полагат грижи за ранените войници. Председателката Мария Ганчева работи като милосърдна сестра, заразява се с петнист тиф и умира на 8 февруари 1878 г.
След Освобождението дейността на Дружеството замира. Дружеството възстановява дейността си през 1899 г. със 122 членки. За председател е избрана Пенка Бочарова (съпруга на Георги Бочаров – поборник, опълченец, кмет на Габрово). В настоятелството са още: София Илиева – подпредседател, К. Милкова – касиер, Мария Илиева – деловодител, Велика Кузумова – библиотекар, Радка Паякова, Ана Добрева и Радка Манафова – съветници. Започва интензивна благотворителна и просветна дейност. Дружеството урежда библиотека и неделно женско училище, подпомага бежанците от Македония с дрехи и пари. Изпраща петиция до Десетото Народното събрание против отнемане правото на омъжените жени да бъдат учителки.

починала от тиф по времена Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).
През 1900 г. Дружеството става член на Българския женски съюз. Правят се изменения и допълнения на Устава. Избрана е нова дата за празник на Дружеството – 8 септември, когато е изпратена делегатка на първата среща на Българския женски съюз.
На 15 септември 1901 г. Дружеството открива първото в града Стопанско училище под името „Девически занаятчийски курс”, което работи до 1908 г. С подкрепата на Общината и Училищното настоятелство получава сграда, училищни пособия и др. Училището приема 30 редовни и 30 извънредни ученички, по-голяма част от които са подпомагани от Дружеството.
През 1902 г. за почетен член на дружеството е провъзгласен д-р Петър Недевски, който преподава доброволно хигиена в Стопанското училище. В края на учебната година се организира изложба с изработени от ученичките предмети, които се разиграват на лотария. Изложбите стават традиционни. През следващата година организираната към Дружеството библиотека се обогатява с много нови книги.
Търсят се форми за привличане на нови жени в Дружеството и засилване деятелността на членките чрез организиране на реферати, неделни четения и беседи. През 1904 г. за дружествен празник е избран Вторият ден на Великден.
В края на 90-те години на ХІХ в. започва движение за подаване на петиции, чиято цел е да се позволи на жените да следват в Софийския университет. Дружеството в Габрово протестира против Законопроекта, целящ ограничаване достъпа на жени до университета. Изпраща комисии във фабриките, които да проучват положението на работничките.
През 1907 г. Дружеството изпитва сериозни трудности в издръжката на занаятчийския курс и годината е завършена благодарение на финансовата помощ на габровеца Лазар Паяков, който по това време е министър на народното просвещение, после на финансите. Следващата година Занаятчийският курс е преустановен.
На 22 март 1909 г. Дружеството открива безплатна ученическа трапезария. Помощ в начинанието оказват Иван Хаджиберов, В. Калпазанова, А. Добрев, д-р Петър Цончев (провъзгласен за почетен член на Дружеството), свещ. Христо Вуцов, Петър Събев и много други достойни габровци. Дейността на трапезарията се регламентира с Правилник. На следващата година в безплатната трапезария се хранят 30 деца.
През 1911 г. Дружеството повдига въпроса за избираемостта на дружествените членки в училищните настоятелства. Предложението е одобрено. Габровската община подарява място за постройка на трапезария.
По време на войните 1912 – 1915 година Дружеството прекратява дейността си и не се провеждат заседания. Но осигурява бельо за Габровската етапна болница и открива курс за самарянки. Ученическата трапезария е затворена за 8 месеца.
От 1899 г, когато се възстановява дейността, до 1911 г. „Майчина грижа“ има 11 председателки: Пенка Бочарова (1899), Недка Аврамова (1900), Неда Негенцова (1901), Мария Лунгова (1902), Ивана Добрева (1903), Ивана Калчева (1904/5/6 ), Василка Симеонова (1907), Неда Негенцова (1908), Пенка Генова (1909), Иванка Начева (1910), Стоянка д-р Цончева (1911). Всички те всеотдайно отстояват целите на Дружеството – подпомaгане на девическото образование и женското просвещение.
Следва продължение.
*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.


Култура
Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.
В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.
Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.
„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.
„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.
Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.
През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Новини
ПБ – Габрово: ВиК-секторът изисква отговорност и дългосрочна политика
Водоснабдяването на област Габрово е въпрос на сигурност, качество на живот и дългосрочно регионално развитие, заявяват от „Прогресивна България“ – Габрово. От политическата сила подчертават, че натрупаните с десетилетия проблеми в сектора не могат и не бива да бъдат решавани с еднократни действия, кадрови сюжети или партийни престрелки. Според тях именно затова е важно ясно да се разграничи партийната реторика от държавната политика.
„Лъжата, спекулацията и внушенията не решават нито един проблем с водата. Още по- цинично е политически сили, които години наред са имали властта и инструментите да управляват сектора, днес да се държат като странични наблюдатели на резултатите от собственото си управление. Водата е твърде сериозна тема, за да бъде използвана за евтин политически PR“, заявяват от „Прогресивна България“ – Габрово.
Оттам настояват разговорът да бъде върнат към същината: състоянието на водоизточниците и мрежата, загубите на вода, инвестиционните приоритети, сигурността на водоснабдяването и устойчивостта на системата в дългосрочен план.
В Севлиево тази тема има особена тежест. Проблемите с водоснабдяването са познати от години и не могат да бъдат представяни като резултат от решения, взети вчера. Народният представител на „Прогресивна България“ от Севлиево Данаил Лалев подчертава, че точно тук най-малко има място за политическо преиграване.
„Хората в Севлиево знаят много добре откога съществува този проблем. Те са чували достатъчно обещания и оправдания. Това, което им дължим днес, е последователност – започнатото да бъде довършено, необходимите инвестиции да имат срок, а институциите да носят ясна отговорност за резултата“, посочва Лалев.
От „Прогресивна България“ са категорични, че политическата промяна не означава автоматично отричане на всичко започнато преди това. Работещите проекти трябва да бъдат продължавани, необходимите инвестиции – ускорявани, а там, където решенията не дават резултат, трябва да има корекция и поемане на отговорност.
Народният представител и водач на листата на „Прогресивна България“ в Габрово Николай Косев поставя темата и в по-широкия контекст на икономическото развитие на областта.
„Водната сигурност не е периферна техническа тема. Тя е част от икономическата сигурност на региона. Не можем да говорим сериозно за инвестиции, индустрия, туризъм или качество на живот, ако базовата инфраструктура не е надеждна. Затова ВиК секторът трябва да се управлява с хоризонт отвъд един мандат и да се оценява по резултатите, а не по това кой каква партийна версия разказва“, заявява Косев.

Новини
Почина д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел и почетен гражданин на Габрово

Напусна ни д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел на Габрово и почетен гражданин на нашия град.
Д-р Фонтейн беше човек с голямо сърце и силно чувство за отговорност към хората. Известният уролог от белгийския град Аалст имаше значим принос за развитието на дългогодишното партньорство между Габрово и Аалст, особено в областта на здравеопазването. Като лекар и ръководител на медицински екипи той многократно работи заедно с колегите си от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, споделяйки опит, знания и съвременни медицински практики.
Д-р Фонтейн беше и активен участник в редица инициативи в подкрепа на Габрово. Като председател на фондация „People Serve Bulgaria: Aalst–Gabrovo“ той допринасяше за развитието на връзките между хората и институциите от двата града и за реализирането на благотворителни инициативи в социалната и здравната сфера.
През 2013 г. Община Габрово го удостои със званието „Почетен гражданин“ за неговия принос към града и за приятелството между Габрово и Аалст.
Но д-р Фонтейн остави след себе си не само професионални резултати и успешно партньорство. Той остави приятели. Остави спомен за човек, който с уважение и обич прие Габрово като свой град. При едно от посещенията си той дори сподели, че с всяко свое идване се чувства все повече габровец.
Ще го запомним с неговата всеотдайност, човечност, чувство за хумор и искрена привързаност към Габрово.
„Габрово Нюз“ и Община Габрово изказват своите най-искрени съболезнования на семейството, близките и приятелите на д-р Етиен Фонтейн.
Поклон пред паметта му!

-
Кримипреди 7 дниЗаловиха 29-годишен, извършил въоръжен грабеж в Габрово
-
Кримипреди 7 дниПолицаи ще патрулират и пеша в квартал Бичкиня
-
Любопитнопреди 7 дниФестивалът на реката отново събира младите край Янтра
-
Новинипреди 7 дниНови заплахи и вандализъм в квартал „Бичкиня“
-
Културапреди 2 дниКнигата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново
-
Новинипреди 2 дниГЕРБ-Габрово призоваха депутата Николай Косев да не кадрува
-
Новинипреди 3 дниСК „Хоуп“ Габрово отново е вицешампион – 29 медала от Пловдив
-
Новинипреди 2 дниЗапочва изграждането на пилотна система за дъждовно напояване на зелените площи







