Свържи се с нас

Новини

ЖБД „Майчина грижа“ ще отбележи 155 години от създаването си

Published

on

Тази година се навършват 155 години от основаването на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“. То е единствената организация от възрожденския „неправителствен сектор“ с толкова дълга история, макар и прекъсвана поради обществено-политически причини. Юбилейната годишнина ще бъде посрещната с две събития: Среща със сродни дружества и организации от Габровска област, под мотото „Дарителството – традиции и предизвикателства“, която ще се проведе на 18 ноември под патронажа на Областен управител на Област Габрово. На 21 ноември ще се състои Тържествена вечер с благотворителна кауза „Подкрепа за деца от социално слаби семейства да открият своя талант“. Предлагаме Ви поредица от статии, които ще разкрият дейността на дружеството и активната му роля в културния и обществен живот на Габрово. Ще Ви запознаем със създаването на „Майчина грижа“; с дейността след Освобождението до закриването му през 1950 г.; с дългогодишната председателка Стефана Богдан-Генчева и нейните заслуги; с благодетеля на Дружеството Пенчо Семов и накрая – каква е дейността на в наши дни, след възкръсването на „Майчина грижа“ за нов живот през 1992 г.

Стремежът на жените към просвета и достойно място в живота ги обединява преди Освобождението.

Рисунка на одаята при Църка „Св. Троица“, където е основано Дружеството през
1869 г. – от Албума на арх. Н. Ямантиев „Габрово през епохата на Възраждането“

На Преображение Господне през 1869 година в одаята на габровската църква „Св. Троица“ се учредява женско дружество под името „Майчина любов“.

Причините за неговата поява са посочени от самите основателки: „…Нисжкото положение на женския пол и простотата, която ни беше обиколила и мислеше да ни държи доволни дълго време за свои роби, чрез което бяхме за срам и укор пред другите наши сестри-жени; като познахме и почувствахме унижението, което висеше върху ни, от примера на нашите съседки и подкрепени от очевидни примери на по-достойни жени, ний, габровките, да не оставаме отговорни пред града си и народа си със немарието си, решихме да се потрудим, доколкото силите ни позволяват, и съставихме това наше Дружество.“

Сред първите са учителките Тотка Бончева и Мана Попова; гражданките Мария Гаврилова Ганчева (Гаврилица Ганчовата), хаджи Андрейца Манафова, Мариола Станчева Новоселова, Мома Тотю Станчева, Рада и Мария Рачкови, Цана Цонева, Дешка Ранкова Тонкова, Досьовица Драганова, Христовица Арнаудова и др.

Част от основателките на Дружеството и др. членове. Първата председателка на
Дружеството е Мария Ганчева.

Първа председателка на Дружеството е Мария Ганчева, касиер е Мома Тотьо Станчева.

След известно време се налага името „Майчина грижа“. Габровското дружество „Майчина грижа“ е едно от първите женски дружества след „Милосърдие“ (1857) в Лом и „Майчина любов” (1866) в Стара Загора.

По повод първата си годишнина – 6 август 1870, Дружеството открива Девически пансион за дошлите от други места ученички. Пансионът се помещава в Ямантиевата къща, която е точно до Дечкова къща (от южната ѝ страна). В Дечковата къща е Главното женско училище. Дружеството поема издръжката на три бедни момичета с условие те да завършат образование и да станат учителки, където им бъде наредено. Това са Тота Венкова (първата българка дипломиран лекар), Неда Шипчанова и Станка Р. Стомонякова.

Дечковата къща, в която Дружеството обзавежда болница и полага грижи за
ранените войници по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.)

През 1873 г. Дружеството дарява 20 000 гроша за завършване сградата на Главното мъжко училище (днешната Национална Априловска гимназия). През същата година „Майчина грижа“ заедно с женските дружества в Търново, Русе, Свищов, Пловдив, Цариград, Сливен, София, Пазарджик и други градове изпраща ръкоделия в Цариград за благотворителна лотария с просветна цел. Преди лотарията показват красивите бродерии в изложба – първата българска етнографска изложба.

След разгрома на Априлското въстание Дружеството осигурява помощи за пострадалите. Събира 5000 гроша и дрехи за хората в селата Ново село, Кръвеник и Батошево. Приема всички деца, останали без родители, в Габрово – някои са осиновени, други настанени в сиропиталище. Дружеството събира и помощи за възстановяване на опожарения от турците Дряновски манастир.

По време на Руско-турската война „Майчина грижа“ дарява дрехи на първите влезли в града руски воини, осигурява дрехи, храна за българските опълченци на позициите в с. Зелено дърво.

Учителят Илия Христов с ученичките си, сред които е Тота Венкова, 1870 г., една
от първите стипендиантки на Дружеството.

Обзавежда двете болници в Главното мъжко училище и в Дечковата къща, където се полагат грижи за ранените войници. Председателката Мария Ганчева работи като милосърдна сестра, заразява се с петнист тиф и умира на 8 февруари 1878 г.

След Освобождението дейността на Дружеството замира. Дружеството възстановява дейността си през 1899 г. със 122 членки. За председател е избрана Пенка Бочарова (съпруга на Георги Бочаров – поборник, опълченец, кмет на Габрово). В настоятелството са още: София Илиева – подпредседател, К. Милкова – касиер, Мария Илиева – деловодител, Велика Кузумова – библиотекар, Радка Паякова, Ана Добрева и Радка Манафова – съветници. Започва интензивна благотворителна и просветна дейност. Дружеството урежда библиотека и неделно женско училище, подпомага бежанците от Македония с дрехи и пари. Изпраща петиция до Десетото Народното събрание против отнемане правото на омъжените жени да бъдат учителки.

Надгробен паметник на първата председателка на Дружеството, Мария Ганчева,
починала от тиф по времена Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).

През 1900 г. Дружеството става член на Българския женски съюз. Правят се изменения и допълнения на Устава. Избрана е нова дата за празник на Дружеството – 8 септември, когато е изпратена делегатка на първата среща на Българския женски съюз.

На 15 септември 1901 г. Дружеството открива първото в града Стопанско училище под името „Девически занаятчийски курс”, което работи до 1908 г. С подкрепата на Общината и Училищното настоятелство получава сграда, училищни пособия и др. Училището приема 30 редовни и 30 извънредни ученички, по-голяма част от които са подпомагани от Дружеството.

През 1902 г. за почетен член на дружеството е провъзгласен д-р Петър Недевски, който преподава доброволно хигиена в Стопанското училище. В края на учебната година се организира изложба с изработени от ученичките предмети, които се разиграват на лотария. Изложбите стават традиционни. През следващата година организираната към Дружеството библиотека се обогатява с много нови книги.

Д-р Петър Недевски – Почетен член на Дружеството и преподавател в
Стопанското училище по хигиена

Търсят се форми за привличане на нови жени в Дружеството и засилване деятелността на членките чрез организиране на реферати, неделни четения и беседи. През 1904 г. за дружествен празник е избран Вторият ден на Великден.

В края на 90-те години на ХІХ в. започва движение за подаване на петиции, чиято цел е да се позволи на жените да следват в Софийския университет. Дружеството в Габрово протестира против Законопроекта, целящ ограничаване достъпа на жени до университета. Изпраща комисии във фабриките, които да проучват положението на работничките.

През 1907 г. Дружеството изпитва сериозни трудности в издръжката на занаятчийския курс и годината е завършена благодарение на финансовата помощ на габровеца Лазар Паяков, който по това време е министър на народното просвещение, после на финансите. Следващата година Занаятчийският курс е преустановен.

На 22 март 1909 г. Дружеството открива безплатна ученическа трапезария. Помощ в начинанието оказват Иван Хаджиберов, В. Калпазанова, А. Добрев, д-р Петър Цончев (провъзгласен за почетен член на Дружеството), свещ. Христо Вуцов, Петър Събев и много други достойни габровци. Дейността на трапезарията се регламентира с Правилник. На следващата година в безплатната трапезария се хранят 30 деца.

През 1911 г. Дружеството повдига въпроса за избираемостта на дружествените членки в училищните настоятелства. Предложението е одобрено. Габровската община подарява място за постройка на трапезария.

По време на войните 1912 – 1915 година Дружеството прекратява дейността си и не се провеждат заседания. Но осигурява бельо за Габровската етапна болница и открива курс за самарянки. Ученическата трапезария е затворена за 8 месеца.

От 1899 г, когато се възстановява дейността, до 1911 г. „Майчина грижа“ има 11 председателки: Пенка Бочарова (1899), Недка Аврамова (1900), Неда Негенцова (1901), Мария Лунгова (1902), Ивана Добрева (1903), Ивана Калчева (1904/5/6 ), Василка Симеонова (1907), Неда Негенцова (1908), Пенка Генова (1909), Иванка Начева (1910), Стоянка д-р Цончева (1911). Всички те всеотдайно отстояват целите на Дружеството – подпомaгане на девическото образование и женското просвещение.

Следва продължение.

*Използваните снимки са предоставени от Държавен архив – Габрово.

Новини

Кулата на Общината ще светне в зелено на 15 септември

Published

on

Община Габрово се присъединява към националната информационна кампания „Героите сред нас“ на Българско сдружение „Лимфом“, посветена на 20-годишнината от създаването на организацията.

В знак на съпричастност към каузите на кампанията днес вечерта, 15 септември, кулата на административната сграда на Община Габрово ще бъде осветена в зелено – цветът, символизиращ борбата с лимфомите.

Инициативата е част от отбелязването на Световния информационен ден за лимфома и има за цел да насочи общественото внимание към онкохематологичните заболявания, необходимостта от по-добра информираност, ранната диагностика и своевременното започване на лечение.

През 2026 г. Българско сдружение „Лимфом“ отбелязва 20 години от създаването си с информационната кампания „Героите сред нас“. Тя обединява пациенти, лекари, близки, доброволци, дарители и партньори на организацията и отдава признание на всички, които през годините са били част от усилията в подкрепа на хората с лимфом и хронична лимфоцитна левкемия.

Сред инициативите в рамките на кампанията е осветяването на обществени сгради и културни обекти в лайм зелено или червено. Зеленото (лайм) е символ на борбата с лимфомите, а червеното – на борбата с онкохематологичните заболявания.

Инициативата се провежда с подкрепата на Националното сдружение на общините в Република България. С присъединяването си към кампанията Община Габрово отправя послание за подкрепа към всички, които се борят с онкохематологични заболявания, и към хората, които всеки ден са до тях.

Зареди още

Новини

Евтим Милошев откри новата учебна година в Тревненската школа

Published

on

Министърът на културата Евтим Милошев откри новата учебна година в Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“. След тържествената церемония в двора на училището в Трявна бе подписан и договорът за възстановяване на пострадалия при пожар покрив на училището, с което се поставя и началото на същинската работа по ремонта.

„Заставам днес пред вас с особено вълнение. Училището е дом – дом на познание, надежди, мечти и приятелство. Но вашето училище е и пазител на традицията на Тревненската художествена възрожденска школа. Именно това ви прави специални“, обърна се министърът към учениците и преподавателите.

Той припомни традицията при завършването на строеж върху покрива на сградата да бъде поставен националният флаг като символ на достигнатия връх. „Днес сме тук, за да говорим за този флаг. Да го сложим на покрива, защото, когато националното знаме е там, това е символ на амбиция, увереност, но и на готовност да се справим с всички трудности, които ни предстоят“, заяви министърът.

Той подчерта, че посещението му в Трявна е знак за съпричастност към училището след пожара, но и знак, че дългоочакваното възстановяване вече преминава към реално изпълнение.

Министър Милошев се обърна специално към новите 42-ма ученици, които започват обучението си в гимназията, като им пожела да бъдат амбициозни и смели. „Развивайте таланта си, защото той е най-силното ви предимство в този твърде конкурентен свят, особено във времето на изкуствения интелект“, посочи той.

Министър Милошев подчерта и голямата отговорност на преподавателите не само да развиват таланта на младите хора, но и да ги изграждат като пълноценни личности. В края на словото си министърът сподели и личната си мечта един ден да се върне в Трявна и да се научи на дърворезба, припомняйки си как като дете е наблюдавал своя дядо да работи с дърво.

„Обещавам ви покрив. Но вие ми обещайте, че няма да слагате таван на мечтите и на амбициите си. Вярвайте, че за успеха няма таван – където и да сте и на колкото и години да сте. Винаги имате право на щастие и успех“, завърши министърът и пожела успешна учебна година на учениците и преподавателите в НГПИ „Тревненска школа“.

Непосредствено след края на тържеството министърът и изпълнителят положиха подписи под договора за възлагане на ремонта, за който държавата осигури необходимите средства.

Срокът за проектиране по договора е 45 дни. Министър Милошев сподели, че проектантът е възпитаник на „Тревненската школа“ и е поел ангажимент проектната фаза да бъде завършена в рамките на следващите две седмици.

Зареди още

Новини

Ротари клуб Габрово с жест към първокласниците

Published

on

Първият звънец – обещание към Габрово

Има един звънец, който човек помни цял живот.

Не защото е бил най-силен. Не защото е звучал по-различно от всички останали. А защото е бил първият. На 15 септември училищните дворове отново ще се изпълнят с цветя, притеснени усмивки, детски гласове и родители, които уж подреждат раници и якички, а всъщност тайно преглъщат вълнението си. Сред всички ученици ще бъдат и най-малките – първокласниците. Малки хора с огромни раници, с още по-огромни очаквания и с онова особено любопитство към света, което само детството притежава.

Тази година те са над 400 – деца от Габрово, Трявна и Плачковци. Над 400 различни лица, над 400 семейства, над 400 малки истории, които на този 15 септември започват нова глава. И над 400 мечти, за които днес никой не може да каже докъде ще стигнат.

За тях този ден не е просто начало на учебната година.

Това е първата крачка извън сигурността на дома към един нов духовен дом – училището.

Там ще срещнат първата си учителка. Ще изпишат несигурно първата буква. Ще прочетат първото изречение. Ще намерят приятели, ще се научат да губят и да побеждават, да питат и да търсят отговори. Там постепенно ще започнат да разбират кои са.

И някъде между буквите, числата, междучасията и детските мечти ще започне да се изгражда и тяхната връзка с мястото, което наричат роден край.

За поредна година Ротари клуб Габрово посреща първокласниците от Габрово, Трявна и Плачковци в този важен ден със свой дар. Той е малък в сравнение с големия път, който им предстои, но носи едно много лично послание от хората, които вече са извървели част от своя път тук.

Помнете откъде сте тръгнали.

Защото родният град не е само името, което пише до мястото на раждане. Той е памет. Характер. Упоритост. Любопитство. Той е онова особено чувство за принадлежност, което често разбираме истински едва когато се отдалечим.

А нашият край има и още нещо – дълбока връзка със знанието. Тук поколения преди нас са събирали сили и средства, за да строят училища. Тук образованието не е било просто задължение, а кауза. Тук някога хората са повярвали, че най-ценният подарък, който можеш да оставиш след себе си, не е камъкът на една сграда, а светлината в ума на едно дете.

И точно затова на 15 септември миналото и бъдещето ще се срещнат отново.

Ще се срещнат в очите на едно седемгодишно момиче, което утре може да стане лекар. В ръката на момчето, което днес трудно изписва името си, а след години може да проектира машини, да създава изкуство, да преподава, да изгради предприятие или да измисли нещо, за което ние днес дори нямаме дума.

Ние не знаем какви ще станат тези над 400 деца. Но можем да им кажем още сега нещо важно: Родният ви край има нужда от вас. Учете. Пътувайте. Вижте света. Бъдете смели и любопитни. Стигнете толкова далеч, колкото мечтите ви позволяват.

Но един ден погледнете отново към мястото, от което сте тръгнали.

И ако можете – върнете тук знанието си. Таланта си. Семейството си. Идеите си. Създайте тук своето утре.

Защото един град не остава млад с новите си улици и сгради. Остава млад, когато децата му поискат да се върнат. Когато намерят причина да останат. Когато повярват, че и тук могат да сбъднат големите си мечти.

Това е и най-важното пожелание, което Ротари клуб Габрово отправя към първокласниците тази година – не просто да бъдат добри ученици, а да растат като свободни, образовани и достойни хора. Да открият талантите си и никога да не се страхуват да ги развиват. А когато след години животът ги изправи пред въпроса „Къде е моето място?“, сред възможните отговори да остане и един много скъп:

„У дома.“

Утре ще удари първият звънец.

Над 400 малки ръце в Габрово, Трявна и Плачковци ще пуснат ръцете на мама и татко и малко несигурно ще прекрачат училищния праг.

Ние, възрастните, ще виждаме първокласници.

Но всъщност през тези училищни врати ще прекрачва бъдещето на нашия край.

И може би най-хубавото, което можем да направим, е да му дадем знания, корени и обич, за да поиска един ден само да намери пътя обратно.

На добър час, първокласници!
На добър час, бъдеще!

И понеже все пак сме в Габрово, няма как всичко да завърши само с вълнение. Трябва да има и малко практичност.

Подаръците от Ротари клуб Габрово стигат до децата в текстилни торбички, които – съвсем по габровски – са с двойно предназначение. След празничния ден те ще бъдат чудесни за спортния екип на малкия ученик. А още на 15 септември родителите могат да ги въведат в експлоатация, като приберат в тях камарата от учебни помагала, с която първолакът обикновено се сдобива още в първите часове на училищния си живот.

Защото габровецът си е габровец – дори когато подарява, гледа подаръкът да върши поне две работи!

А на първокласниците оставяме само една: да учат, да мечтаят и един ден да направят родния си край още по-добро място за живеене.

Автор: Пламен Иларионов, Ротари клуб Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица