Свържи се с нас

Новини

Не променяйте герба на града!

Published

on

В края на миналата седмица, Общински съвет – Габрово прие решение, с което към сегашния девиз на герба на Габрово – „Труд и постоянство“, да бъде добавена думата „любов“, и да се промени в „Любов, труд и постоянство“ – мото на големия български индустриален, родом от Габрово, Пенчо Семов. Решението на местния парламент беше взето по предложение на трима вносители – кмета на Габрово Таня Христова, общественика Ивелина Елмазова и общинския съветник Николай Косев, и единодушно подкрепено от присъстващия състав на заседанието.

Не всички габровци обаче са съгласни с взетото решение и го приемат еднозначно. Едно такова мнение получихме от читател на „Габрово Нюз“. Според Иван Христов промяната на девиза е неправилна, като излага своите аргументи в подкрепа на това твърдение. Чрез настоящата публикация предоставяме трибуната си, за да покажем различната гледна точка по въпроса.

Не променяйте герба на града!

Хералдическият герб на гр. Габрово е приет през 1935 г, т.е. преди около 89 г, по времето на кмета Илия Кожухаров. Негов автор е проф. Хараламби Тачев след проведен конкурс. Гербът е съгласуван и одобрен от съюза на габровските промишленици, Априловската гимназия и местния занаятчийски комитет. За провеждане на конкурса е била изработена специална програма, с изисквания към проекта.

В чл. 6 от тази програма изирично е посочено изискването „В проекта да се постави на съответното място следното мото „Трудъ и постоянство”, за да изобразят добродетелите на габровския дух, чрез който се сътвори духовната и материална култура на Габрово”.

В свой доклад кметът Кожухаров описва герба, като пише „… трите кули са опасани с една лента, на която е написано „Труд и постоянство”, тъй като чрез труд и постоянство се е създала днешната габровска индустрия, държаща първо място в България”.

Още от самото начало част от него е девизът „Труд и постоянство”. Няма данни желанието на неговия автор гербът да съдържа девизът на Пенчо Семов „Любов, труд, постоянство” и по някаква причина да е пропусната едната дума – „любов”.

Следва да се има предвид, че девизът на друг известен от онова време габровец Иван Калпазанов, който е първият индустриалец в града е: „Труди се, постоянствай, не бой се“.

Гербът на гр. Габрово е приет след конкурс, който е проведен приживе на Пенчо Семов и очевидно не е имало стремеж за използване на неговия девиз.

Кое ни дава право 89 г. по-късно да променяме девиза на града? Коя промяна в облика и характеристиката на Габрово ще символизира думата „любов“, защото промяната на девиза следва да е продиктувана от настъпила фактическа промяна в същността на нашия град.

Считам, че девизът „Любов, труд и постоянство“ си е девиз на Пенчо Семов, нещо което характеризира неговата личност. Девизът на града следва да характеризира и отличава съответното населено място, а не определена личност от неговата история, макар и може би най-значимата такава“, гласи съдържанието на изпратено до нас писмо.

Крими

Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Published

on

Под  ръководството на Окръжната  прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.       

Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1,  б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.       

Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки. 

Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие. 

На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.

Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.       

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Published

on

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!

Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.

Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.

От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица