Свържи се с нас

Новини

Не променяйте герба на града!

Published

on

В края на миналата седмица, Общински съвет – Габрово прие решение, с което към сегашния девиз на герба на Габрово – „Труд и постоянство“, да бъде добавена думата „любов“, и да се промени в „Любов, труд и постоянство“ – мото на големия български индустриален, родом от Габрово, Пенчо Семов. Решението на местния парламент беше взето по предложение на трима вносители – кмета на Габрово Таня Христова, общественика Ивелина Елмазова и общинския съветник Николай Косев, и единодушно подкрепено от присъстващия състав на заседанието.

Не всички габровци обаче са съгласни с взетото решение и го приемат еднозначно. Едно такова мнение получихме от читател на „Габрово Нюз“. Според Иван Христов промяната на девиза е неправилна, като излага своите аргументи в подкрепа на това твърдение. Чрез настоящата публикация предоставяме трибуната си, за да покажем различната гледна точка по въпроса.

Не променяйте герба на града!

Хералдическият герб на гр. Габрово е приет през 1935 г, т.е. преди около 89 г, по времето на кмета Илия Кожухаров. Негов автор е проф. Хараламби Тачев след проведен конкурс. Гербът е съгласуван и одобрен от съюза на габровските промишленици, Априловската гимназия и местния занаятчийски комитет. За провеждане на конкурса е била изработена специална програма, с изисквания към проекта.

В чл. 6 от тази програма изирично е посочено изискването „В проекта да се постави на съответното място следното мото „Трудъ и постоянство”, за да изобразят добродетелите на габровския дух, чрез който се сътвори духовната и материална култура на Габрово”.

В свой доклад кметът Кожухаров описва герба, като пише „… трите кули са опасани с една лента, на която е написано „Труд и постоянство”, тъй като чрез труд и постоянство се е създала днешната габровска индустрия, държаща първо място в България”.

Още от самото начало част от него е девизът „Труд и постоянство”. Няма данни желанието на неговия автор гербът да съдържа девизът на Пенчо Семов „Любов, труд, постоянство” и по някаква причина да е пропусната едната дума – „любов”.

Следва да се има предвид, че девизът на друг известен от онова време габровец Иван Калпазанов, който е първият индустриалец в града е: „Труди се, постоянствай, не бой се“.

Гербът на гр. Габрово е приет след конкурс, който е проведен приживе на Пенчо Семов и очевидно не е имало стремеж за използване на неговия девиз.

Кое ни дава право 89 г. по-късно да променяме девиза на града? Коя промяна в облика и характеристиката на Габрово ще символизира думата „любов“, защото промяната на девиза следва да е продиктувана от настъпила фактическа промяна в същността на нашия град.

Считам, че девизът „Любов, труд и постоянство“ си е девиз на Пенчо Семов, нещо което характеризира неговата личност. Девизът на града следва да характеризира и отличава съответното населено място, а не определена личност от неговата история, макар и може би най-значимата такава“, гласи съдържанието на изпратено до нас писмо.

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица