Новини
Огледалната действителност и светът на чудесата
В търсене на духовните корени на академичното образование.

По повод 60-годишния юбилей на Технически университет – Габрово и в навечерието на 35-годишнината от създаването на Стопански факултет доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова се обръща към аудиторията на своите настоящи, бивши и бъдещи студенти, както и към широката читателска публика с една различна гледна точка по въпроси, вълнуващи съвременния човек.
Спомняте ли си героинята на Луис Карол Алиса от забележителните му произведения „Алиса в страната на чудесата” и „Алиса в огледалния свят”? Малката прекрасна Алиса, която тръгвайки след говорещия бял заек, попада в един объркан и непознат свят, изпълнен с множество чудати същества и ситуации, през които трябва да премине, за да намери пътя обратно към вкъщи. Или пък водена от детското си любопитство Алиса решава да види какво има от другата страна на огледалото и попада в Огледалния свят, където земята представлява огромна шахматна дъска, и Алиса се включва в играта на шах, разигравана от обитателите на Огледалния свят.
Изглежда ли ви познато – познато и странно, нали? Случва ли ви се понякога да посягате към детските книжки, за да се потопите отново в един вълшебен свят или да потърсите обяснение на съвременните реалности в символиката на приказното повествование?
Защо в навечерието на Деня на будителите споделям тези размисли? По няколко причини:
Първо: В обсъжданията и дискусиите със студентите по време на часовете аз добивам впечатление за една угнетеност, недоволство от грубия материализъм, корупция, погазване на елементарни човешки ценности.
Виждам разочарованието от политици, управленци и ръководители, които са водени не от родолюбие, патриотизъм, мисъл и грижа за народа, от интересите на България, а от собствените си ограничени и егоистични прагматични подбуди и интереси. Виждам дълбокото съжаление, че не се дава достоен отпор на пагубното влияние от външни фактори върху икономиката и цялостния обществен живот в страната. Споделя се мнението, че нравственост, чест и достойнство, отечество, род и родина са забравени ценности, нерядко потъпквани по пътя на кариерно развитие, бясна надпревара за пари и лично обогатяване. Възниква въпросът: Какво да се прави? Какъв е изходът? Има ли бъдеще?
Второ: В ежедневието си срещаме хора, недоволни от работата си, от доходите си, от цените, инфлацията, бизнес средата, заетостта, законите, бюджета, икономическата политика, международната икономическа и политическа среда, от близките, децата, родителите, приятелите.
Защо всичко е такова, каквото го виждаме? Защо точно в такова време и в такава реалност сме се родили и живеем?
Трето: В търсене на ИСТИНАТА ние осъзнаваме, че научното познание има древни корени. Съществуват древни науки, които не са изчезнали. Те са действащи, но съвременните хора или не знаят за тях, или знанието за тях е прикривано, или е променяно. Това хилядолетно познание се е предавало от учител на ученик, от уста на ухо. Дошло е времето позовавайки се на него, да направим паралели със съвременните теории и доктрини, за да покажем как в тях са отразени идеите на древното универсално познание, на върховни универсални принципи, на които се подчинява и нашето съществуване, ежедневните ни действия и привидно случайни или неслучайни решения по принципа на ОТРАЖЕНИЕТО.
На великия французин Едуард Шюре принадлежи мисълта, че човечеството ще осъзнае истинската причина за съществуването си, когато съчетае в синтез духовната (езотеричната) с материалната (екзотеричната) НАУКА. Защото самият Универсум е РАЗУМ, изразява логика, математическа яснота, свещена геометрия, и всичките принципи на неговото съществуване се подчиняват на тази свещена логика и разум, както впрочем и човешкият живот във всички негови измерения като ОТРАЖЕНИЕ.
Всичко това ни интересува все повече, защото живеем в уникални времена. Много неща в нас и около нас се променят, вселената се променя, науката се развива с незапомнена скорост, все повече стъпваме в неизвестното, и точно затова днес хората би трябвало да си изяснят по какви закони и принципи действа вселената и ние като нейно ОТРАЖЕНИЕ.
Все повече изискваме от околните, от близките си, от обществото, сътрудниците, ръководителите, политиците. Но изискваме ли от себе си и променяме ли най-важното – моделите си на мислене и поведение? Променяме ли собствените си убеждения? Дали и ние не „съдействаме“ по някакъв начин със собственото си действие или бездействие за формиране на хора и събития около нас такива, каквито ги виждаме?
Защото каквото и да променим в света, който ни заобикаля, ако моделите ни на мислене и поведение останат същите, то ние ще създаваме сходни ситуации, под формата на ИДЕАЛНИ ОТРАЖЕНИЯ. И тук няма нищо странно, това е просто физика. Ако нещо в нашите убеждения, мисли, чувства и поведение не се промени, ако ние не работим върху себе си в тази посока, то ние ще създаваме едно и също предсказуемо преживяване. Всеки ден ще преживяваме едно и също повтарящо се минало. Следователно, решението на задачата е – да се вглеждаме осъзнато в това, което мислим, говорим и правим.
Живеейки в момента СЕГА, ние създаваме всички срещи и ситуации в живота си – в личния си живот, в приятелския кръг, на работното място – с конкретна цел. Ако не научим житейския урок СЕГА, ще се наложи да преминем повторно през него, докато стигнем ОСЪЗНАВАНЕ. В една и съща ситуация урокът е различен за всеки от участващите.
Това, което можем да направим, е не да се опитваме да променяме другия, а да разпознаем, че ние сме създателят на всички преживявания в своя живот – както позитивни, така и негативни. И ако в реалността ни има нещо, което не харесваме, значи е време да променим мислите и убежденията си.
Съвременният човек е социално същество, той живее в определена общност – семейство, близки, приятели, колеги, с всеки от които влиза в определени взаимоотношения – лични и служебни. Но мъдреците ни учат, че всяко взаимоотношение е предварително избрано и служи с конкретна цел на участниците в него като отразява към всеки един това, което има нужда да знае, за да бъде истински себе си. Следователно, целта на всяко взаимоотношение е да отрази към всеки от участниците в него това, което всеки има нужда да знае, за да бъде самия себе си. И това е така, защото както много адепти, мъдреци и учители казват, НИЕ ЖИВЕЕМ НА ПЛАНЕТАТА НА ЖИВИТЕ ОГЛЕДАЛА! Всеки човек, с който си взаимодействаме, е едно ОГЛЕДАЛО за нас, което показва какви сме ние в този конкретен момент. Той е наше ИДЕАЛНО ОТРАЖЕНИЕ. Без значение дали си го признаваме или не, без значение дали ни харесва или не. И още нещо: ние не възприемаме и не отразяваме всички аспекти на другия, а само онези, които резонират с нашите мисли и убеждения.
Тъй като нямаме знание за всичко това, защото нито в училище, нито в Университета са ни учили, ние оцветяваме, „напудряме“ другия с цветовете на нашите представи и заради тези си очаквания и представи искаме да го напаснем или да го променим, за да отговори той на тези ни представи. Така ние не можем да видим отражението такова, каквото е, защото го пречупваме през собственото си ЕГО и го гледаме като през прашно ОГЛЕДАЛО.
Ние сме формирали тези наши очаквания и представи чрез родителите си, учителите си и обществото, в което живеем. Те действат като ИНСТАЛИРАНИ ПРОГРАМИ в нашия ум, деинсталирането на които никак не е просто. Нещо повече, много често хората проектират качества върху другия, които той не притежава, но те самите много биха искали да има. Така отново се лишават от възможността да го опознаят такъв, какъвто е, защото постоянно очакват той да бъде друг. И когато той не е този друг, те се бунтуват; възниква огромно напрежение, защото другият човек, често, дори и да иска, не може да отговори на тези очаквания. Именно защото той е ДРУГ.
В същото време много от нас си затварят очите или оправдават негативните му проявления пак поради същата причина.
И нещо много важно: Ние не можем да променим хората около себе си, колкото и да искаме, да се опитваме, колкото и да се напрягаме. Не можем да променим партньора си, детето си, съседа си, приятелите си, ръководителите си, управляващите. Не можем да променим ОБРАЗА В ОГЛЕДАЛОТО, който виждаме. Можем да променим единствено себе си обаче, и по този начин да се свържем с техни различни версии, които резонират на вече направената от нас промяна. Защото според един от универсалните принципи на древното познание, НА ЕДНО ОПРЕДЕЛЕНО НИВО ВСИЧКИ НИЕ СМЕ СВЪРЗАНИ! Това така е било, така и ще бъде. Без значение дали се виждаме всеки ден, или се разминаваме по пътищата, поглеждайки се зад стъклата на собствените си автомобили.
И когато всеки един от нас е поел тази отговорност и е отделил време да трансформира убежденията си, тогава, когато се срещнем, ще можем да споделим автентичната си същност един с друг. Тогава ще станат ЧУДЕСАТА. Защото иначе май играем във филм, за който може би сме се договорили предварително и сме забравили за това НАРОЧНО. И едва когато филмът свърши, актьорите ще разберат как са изиграли ролята си.
Следователно: Изходът е в ученето, в просвещението, в предаването на информация, на знания за ОГЛЕДАЛОТО и ОТРАЖЕНИЕТО, които да бъдат възприети и осмислени, за да се превърнат в познание, а впоследствие и да намерят своето адекватно приложение. Занимавайки се с бизнес, хората да запазят духовната си цялост, за да предотвратят възможните неуспехи в работата си. Възникващите въпроси относно парите, бизнеса и възможността по някакъв начин да се повлияе на хода на събитията в тази сфера отново да се решават с разбирането на принципа на отражението и жизнено важната необходимост от работа върху себе си. Защото практиката е показала, че сфери, на пръв поглед несъвместими (пари и духовност), всъщност са неразделно свързани помежду си.
Казват, че гениалността е 90 % труд. По този начин личният ни успех зависи 10% от околните, а всички останали проблеми се коренят в самите нас. И най-после, проблемите в света, който ни заобикаля – в деловите кръгове, в управленските среди, в бизнеса – произтичат не от неправилното подреждане на финансовата документация, недостига на образование, време, пари, хора, а колкото и странно да звучи – заради неправилната вътрешна настройка на човека, заради порочното му отношение към парите, собствения бизнес, хората и към самия себе си.


Новини
Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.
„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.
Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.
Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.
Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.
Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.
„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.
Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Култура
Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

-
Икономикапреди 7 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 7 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Културапреди 3 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 4 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 4 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 3 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак
-
Новинипреди 3 дниПредставиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве
-
Новинипреди 3 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?










