Свържи се с нас

Новини

Огледалната действителност и светът на чудесата

В търсене на духовните корени на академичното образование.

Published

on

По повод 60-годишния юбилей на Технически университет – Габрово и в навечерието на 35-годишнината от създаването на Стопански факултет доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова се обръща към аудиторията на своите настоящи, бивши и бъдещи студенти, както и към широката читателска публика с една различна гледна точка по въпроси, вълнуващи съвременния човек.

Спомняте ли си героинята на Луис Карол Алиса от забележителните му произведения „Алиса в страната на чудесата” и „Алиса в огледалния свят”? Малката прекрасна Алиса, която тръгвайки след говорещия бял заек, попада в един объркан и непознат свят, изпълнен с множество чудати същества и ситуации, през които трябва да премине, за да намери пътя обратно към вкъщи. Или пък водена от детското си любопитство Алиса решава да види какво има от другата страна на огледалото и попада в Огледалния свят, където земята представлява огромна шахматна дъска, и Алиса се включва в играта на шах, разигравана от обитателите на Огледалния свят.

Изглежда ли ви познато – познато и странно, нали? Случва ли ви се понякога да посягате към детските книжки, за да се потопите отново в един вълшебен свят или да потърсите обяснение на съвременните реалности в символиката на приказното повествование?

Защо в навечерието на Деня на будителите споделям тези размисли? По няколко причини:

Първо: В обсъжданията и дискусиите със студентите по време на часовете аз добивам впечатление за една угнетеност, недоволство от грубия материализъм, корупция, погазване на елементарни човешки ценности.

Виждам разочарованието от политици, управленци и ръководители, които са водени не от родолюбие, патриотизъм, мисъл и грижа за народа, от интересите на България, а от собствените си ограничени и егоистични прагматични подбуди и интереси. Виждам дълбокото съжаление, че не се дава достоен отпор на пагубното влияние от външни фактори върху икономиката и цялостния обществен живот в страната. Споделя се мнението, че нравственост, чест и достойнство, отечество, род и родина са забравени ценности, нерядко потъпквани по пътя на кариерно развитие, бясна надпревара за пари и лично обогатяване. Възниква въпросът: Какво да се прави? Какъв е изходът? Има ли бъдеще?

Второ: В ежедневието си срещаме хора, недоволни от работата си, от доходите си, от цените, инфлацията, бизнес средата, заетостта, законите, бюджета, икономическата политика, международната икономическа и политическа среда, от близките, децата, родителите, приятелите.

Защо всичко е такова, каквото го виждаме? Защо точно в такова време и в такава реалност сме се родили и живеем?

Трето: В търсене на ИСТИНАТА ние осъзнаваме, че научното познание има древни корени. Съществуват древни науки, които не са изчезнали. Те са действащи, но съвременните хора или не знаят за тях, или знанието за тях е прикривано, или е променяно. Това хилядолетно познание се е предавало от учител на ученик, от уста на ухо. Дошло е времето позовавайки се на него, да направим паралели със съвременните теории и доктрини, за да покажем как в тях са отразени идеите на древното универсално познание, на върховни универсални принципи, на които се подчинява и нашето съществуване, ежедневните ни действия и привидно случайни или неслучайни решения по принципа на ОТРАЖЕНИЕТО.

На великия французин Едуард Шюре принадлежи мисълта, че човечеството ще осъзнае истинската причина за съществуването си, когато съчетае в синтез духовната (езотеричната) с материалната (екзотеричната) НАУКА. Защото самият Универсум е РАЗУМ, изразява логика, математическа яснота, свещена геометрия, и всичките принципи на неговото съществуване се подчиняват на тази свещена логика и разум, както впрочем и човешкият живот във всички негови измерения като ОТРАЖЕНИЕ.

Всичко това ни интересува все повече, защото живеем в уникални времена. Много неща в нас и около нас се променят, вселената се променя, науката се развива с незапомнена скорост, все повече стъпваме в неизвестното, и точно затова днес хората би трябвало да си изяснят по какви закони и принципи действа вселената и ние като нейно ОТРАЖЕНИЕ.

Все повече изискваме от околните, от близките си, от обществото, сътрудниците, ръководителите, политиците. Но изискваме ли от себе си и променяме ли най-важното – моделите си на мислене и поведение? Променяме ли собствените си убеждения? Дали и ние не „съдействаме“ по някакъв начин със собственото си действие или бездействие за формиране на хора и събития около нас такива, каквито ги виждаме?

Защото каквото и да променим в света, който ни заобикаля, ако моделите ни на мислене и поведение останат същите, то ние ще създаваме сходни ситуации, под формата на ИДЕАЛНИ ОТРАЖЕНИЯ. И тук няма нищо странно, това е просто физика. Ако нещо в нашите убеждения, мисли, чувства и поведение не се промени, ако ние не работим върху себе си в тази посока, то ние ще създаваме едно и също предсказуемо преживяване. Всеки ден ще преживяваме едно и също повтарящо се минало. Следователно, решението на задачата е – да се вглеждаме осъзнато в това, което мислим, говорим и правим.

Живеейки в момента СЕГА, ние създаваме всички срещи и ситуации в живота си – в личния си живот, в приятелския кръг, на работното място – с конкретна цел. Ако не научим житейския урок СЕГА, ще се наложи да преминем повторно през него, докато стигнем ОСЪЗНАВАНЕ. В една и съща ситуация урокът е различен за всеки от участващите.

Това, което можем да направим, е не да се опитваме да променяме другия, а да разпознаем, че ние сме създателят на всички преживявания в своя живот – както позитивни, така и негативни. И ако в реалността ни има нещо, което не харесваме, значи е време да променим мислите и убежденията си.

Съвременният човек е социално същество, той живее в определена общност – семейство, близки, приятели, колеги, с всеки от които влиза в определени взаимоотношения – лични и служебни. Но мъдреците ни учат, че всяко взаимоотношение е предварително избрано и служи с конкретна цел на участниците в него като отразява към всеки един това, което има нужда да знае, за да бъде истински себе си. Следователно, целта на всяко взаимоотношение е да отрази към всеки от участниците в него това, което всеки има нужда да знае, за да бъде самия себе си. И това е така, защото както много адепти, мъдреци и учители казват, НИЕ ЖИВЕЕМ НА ПЛАНЕТАТА НА ЖИВИТЕ ОГЛЕДАЛА! Всеки човек, с който си взаимодействаме, е едно ОГЛЕДАЛО за нас, което показва какви сме ние в този конкретен момент. Той е наше ИДЕАЛНО ОТРАЖЕНИЕ. Без значение дали си го признаваме или не, без значение дали ни харесва или не. И още нещо: ние не възприемаме и не отразяваме всички аспекти на другия, а само онези, които резонират с нашите мисли и убеждения.

Тъй като нямаме знание за всичко това, защото нито в училище, нито в Университета са ни учили, ние оцветяваме, „напудряме“ другия с цветовете на нашите представи и заради тези си очаквания и представи искаме да го напаснем или да го променим, за да отговори той на тези ни представи. Така ние не можем да видим отражението такова, каквото е, защото го пречупваме през собственото си ЕГО и го гледаме като през прашно ОГЛЕДАЛО.

Ние сме формирали тези наши очаквания и представи чрез родителите си, учителите си и обществото, в което живеем. Те действат като ИНСТАЛИРАНИ ПРОГРАМИ в нашия ум, деинсталирането на които никак не е просто. Нещо повече, много често хората проектират качества върху другия, които той не притежава, но те самите много биха искали да има. Така отново се лишават от възможността да го опознаят такъв, какъвто е, защото постоянно очакват той да бъде друг. И когато той не е този друг, те се бунтуват; възниква огромно напрежение, защото другият човек, често, дори и да иска, не може да отговори на тези очаквания. Именно защото той е ДРУГ.

В същото време много от нас си затварят очите или оправдават негативните му проявления пак поради същата причина.

И нещо много важно: Ние не можем да променим хората около себе си, колкото и да искаме, да се опитваме, колкото и да се напрягаме. Не можем да променим партньора си, детето си, съседа си, приятелите си, ръководителите си, управляващите. Не можем да променим ОБРАЗА В ОГЛЕДАЛОТО, който виждаме. Можем да променим единствено себе си обаче, и по този начин да се свържем с техни различни версии, които резонират на вече направената от нас промяна. Защото според един от универсалните принципи на древното познание, НА ЕДНО ОПРЕДЕЛЕНО НИВО ВСИЧКИ НИЕ СМЕ СВЪРЗАНИ! Това така е било, така и ще бъде. Без значение дали се виждаме всеки ден, или се разминаваме по пътищата, поглеждайки се зад стъклата на собствените си автомобили.

И когато всеки един от нас е поел тази отговорност и е отделил време да трансформира убежденията си, тогава, когато се срещнем, ще можем да споделим автентичната си същност един с друг. Тогава ще станат ЧУДЕСАТА. Защото иначе май играем във филм, за който може би сме се договорили предварително и сме забравили за това НАРОЧНО. И едва когато филмът свърши, актьорите ще разберат как са изиграли ролята си.

Следователно: Изходът е в ученето, в просвещението, в предаването на информация, на знания за ОГЛЕДАЛОТО и ОТРАЖЕНИЕТО, които да бъдат възприети и осмислени, за да се превърнат в познание, а впоследствие и да намерят своето адекватно приложение. Занимавайки се с бизнес, хората да запазят духовната си цялост, за да предотвратят възможните неуспехи в работата си. Възникващите въпроси относно парите, бизнеса и възможността по някакъв начин да се повлияе на хода на събитията в тази сфера отново да се решават с разбирането на принципа на отражението и жизнено важната необходимост от работа върху себе си. Защото практиката е показала, че сфери, на пръв поглед несъвместими (пари и духовност), всъщност са неразделно свързани помежду си.

Казват, че гениалността е 90 % труд. По този начин личният ни успех зависи 10% от околните, а всички останали проблеми се коренят в самите нас. И най-после, проблемите в света, който ни заобикаля – в деловите кръгове, в управленските среди, в бизнеса – произтичат не от неправилното подреждане на финансовата документация, недостига на образование, време, пари, хора, а колкото и странно да звучи – заради неправилната вътрешна настройка на човека, заради порочното му отношение към парите, собствения бизнес, хората и към самия себе си.

Култура

Среща – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ

Published

on

Ивелина Радионова е родена в Провадия. Завършила е висшето си образование в Икономическия университет, гр. Варна. Автор е на стихосбирките „България в сърцето ми”, „Златни нишки”, „Копнеж по слънце”, „В тебе аз ще остана”, „Все ти пиша, Любов”, „Вълшебство за Коледа“, „България навеки“, „Цвете за теб“, повестите „Обич“ и „Алтъна” и сборниците с разкази „ Йова разказва“, „Писано с огън“, „До Боянския майстор“ и „Наричат ме България“, както и на романа „Приключенията на Ардин“.

Носител е много награди в международни и национални конкурси. Няколко нейни стихотворения са превърнати в песни. В съвременния свят, където технологиите често заменят магията и естествената връзка с природата, детската книга „Приключенията на Ардин“ се появява като малък, но силен оазис на чудото и добротата. Тя не е просто сборник от приказки – това е пътешествие, което води децата в свят на открития, приятелства и ценности, изградени върху любов към природата и състрадание към всички живи същества.

Главният герой, Ардин, е дете със специален дар – способността да разбира езика на животните. Момчето се сприятелява с умна и забавна сврака и заедно се впускат във вълнуващи приключения. В края на всяка история Ардин записва поука в тетрадка – символ на мъдростта и личното развитие, която насърчава децата да наблюдават, мислят и разсъждават върху света около тях. Книгата се отличава с ценни послания и деликатно чувство за хумор.

Подходяща е за деца на възраст от 5 до 12 години, но също така е и ценен инструмент за родители и педагози, които искат да възпитават малките човеци в доброта, смелост и емпатия. Тя съчетава класическия чар на приказките с модерен, вдъхновяващ и образователен подход, който прави четенето удоволствие и вълнуващо изживяване за цялото семейство.

Срещата – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ ще се проведе днес, 17 февруари, от 17.15 ч. в читалня д-р „Петър Цончев“ на РБ „Априлов- Палаузов“- Габрово.

Зареди още

Любопитно

Михаил Вешим отбеляза 80 г. „Стършел“ в Севлиево

Published

on

Навръх 15 февруари най-старото българско хумористично издание, което излиза без прекъсване от 1946 г. насам – вестник „Стършел“, отбеляза своята 80-годишнина. Юбилеят обаче не беше отбелязан с формална церемония в столицата, а по необичаен и изключително личен начин – със среща с читатели в Севлиево.

Главният редактор на изданието Михаил Вешим гостува в града по покана на фестивала „Арт Будилник“ – събитие, превърнало се в културен акцент по време на Седмицата на любовта и виното. В голямата зала на Народно читалище „Развитие 1870“ десетки почитатели на сатиричната журналистика се събраха, за да чуят истории за силата на хумора, за ролята му в различните обществени епохи и за хората, превърнали „Стършел“ в институция.

Вешим припомни знакови моменти от историята на легендарния седмичник и имената на големите български автори, публикували на страниците му. Особен интерес сред местната публика предизвика фактът, че най-дългогодишният главен редактор на „Стършел“ – писателят Христо Пелитев – е родом от севлиевския край.

Пелитев ръководи изданието повече от две десетилетия (1965–1988) и остава в историята като ярък сатирик и публицист, допринесъл за утвърждаването на вестника като водещо хумористично издание в България.

„Стършел“ е преживял различни политически и обществени времена, но винаги е запазвал мисията си – да критикува абсурда чрез смях и ирония, подчерта Михаил Вешим. Самият той работи във вестника от 1982 г., а от 2003 г. е негов главен редактор, като паралелно развива успешна литературна кариера с хумористични романи.

Срещата с писателя-сатирик беше само един от акцентите в богатата програма на „Арт Будилник“, който тази година предложи 14 събития със свободен вход за жителите и гостите на Севлиево. Фестивалът, организиран под егидата и с подкрепата на Община Севлиево, съчета театър, музика, кино, литература, визуални изкуства и инициативи за деца, превръщайки града в сцена за културни срещи.

Официалното откриване на 9 февруари започна с концерт-спектакъла „Безнадежден случай“ и прожекция на филма „Париж на Богдана“ с участието на легендите на българската музика Богдана Карадочева и Стефан Димитров.

Ден по-късно публиката аплодира театралната комедия „Семейството“ на „Creativa“ от афиша на театър „Сълза и смях“ с Христо Гърбов, Васил Драганов, Христо Николов и Деси Бакърджиева. Сред силните акценти беше изложбата „Три поколения четки, три поколения любов“, представяща творби на Любен Бояджиев, Венелин Анев и Ева Кирова.

Експозицията проследява приемствеността в българското изобразително изкуство от 60-те години на XX век до днес. Фактът, че Любен Бояджиев е ученик на Владимир Димитров-Майстора и представител на Кюстендилската живописна школа, придаде допълнителна художествена стойност на събитието.

На 12 февруари журналистът Георги Тошев представи биографични книги и филм за иконите на българското кино Невена Коканова и Цветана Манева. Особено емоционална се оказа вечерта на 13 февруари, когато вокалната формация Upstream Voices отбеляза своята 25-годишнина с концерт под ръководството на вокалния педагог Ценка Горалова.

Празничната атмосфера продължи със сценичното присъствие на звездите от „Гласът на България“ Дани Павлова и Цена Коев, които впечатлиха не само с вокалите си, но и с жест към града – снимки с тениски „I love Sevlievo“ и непосредствен контакт с публиката. Програмата на 14 февруари включи детска арт работилница „Любовта е…“, спектакъла „Снежанка и седемте джуджета“ на Бургаския куклен театър, моноспектакъла „Боже мой“ на Народния театър „Иван Вазов“ с Христо Мутафчиев и вечерния маскен бал „Срещни любовта с чаша вино“.

Финалният ден съчета кукления спектакъл „Нероден Петко“, срещата с Михаил Вешим и прожекцията на българския филм „Рожден ден“. По време на фестивала беше разпространяван и специален фестивален вестник, популяризиращ културните и историческите обекти на Севлиево – още един жест към паметта и идентичността на града.

„Арт Будилник“ се организира от едноименното сдружение, създадено през 2022 г. от телевизионната водеща Елизабет Методиева, режисьора Мартин Геновски и актрисата София Бобчева. Мисията им е да децентрализират културния живот и да осигурят свободен достъп до качествени събития извън големите градове. От екипа отправиха специални благодарности към Община Севлиево, кмета д-р Иван Иванов и неговия екип за подкрепата и партньорството, направили фестивала възможен.

Зареди още

Любопитно

„Беглика“ гостува в края на тази седмица в Габрово

Published

on

Един от най-обичаните български фестивали с дългогодишна традиция – „Беглика“ – за първи път напуска бреговете на родопския язовир Голям Беглик и се пренася в градска среда. Този февруари фестивалът гостува в Габрово, за да представи своите основни ценности – устойчивост, споделеност и европейско културно многообразие – в нов контекст и към нови любители на културата и изкуството от цял свят. Билети за събитието вече са в продажба тук.

В рамките на два дни, този петък и събора, 20 и 21 февруари, в клуб “Алфрида” зимното издание на “Беглика”, под надслов “Да се сберем в Габрово”, ще представи богата палитра от съвременни музикални, визуални и перформативни проекти от Европа и отвъд.

Програмата включва артисти и колективи с доказано международно присъствие и отличителен артистичен почерк, създавайки пространство за междукултурен диалог и обмен между българската и международната сцена. Подбраната селекция от събития предлага балансирано съчетание от музика, визуални изкуства и живи артистични намеси, които срещат различни културни традиции със съвременни интерпретации.

Музикалната програма на събитието представя разнообразна селекция от международни и български артисти, работещи на пресечната точка между традиционни влияния и съвременни музикални форми. Сред участниците са Frutaloka (Гърция) с енергично и танцово звучене, вдъхновено от балканската и средиземноморската музика, NATURRITU (Германия) с атмосферни лайв сетове, съчетаващи етнически мотиви и електронна музика, както и YSRA (Унгария), чийто проект смесва психеделични, поп и етно елементи в модерен независим контекст.

Българската сцена е представена от Миленита, която ще се включи в международен джем сешън със специален мини сет, фокусиран върху импровизацията и срещата между различни музикални светове.

Визуалното измерение на програмата е поверено на френския артист Julien Vulliet, който ще реализира лайв видео пърформанси в реално време, изграждайки мост между сценичните изяви и образователните формати на фестивала. Именно в тази посока се реализира и младежкият уъркшоп „Визуализирай това!“, който ще се проведе на 16, 17 и 18 февруари в Младежки център Габрово.

Той ще събере до 10 млади творци в интензивна практическа работа по видео и стоп моушън анимация с мобилни устройства, като създадените визуални материали ще бъдат интегрирани в реално време в сценичните изяви на международните артисти.

Ментор на уъркшопа е Десислава Цонева, филмов режисьор и артист с международен опит в стоп моушън анимацията. Музикално- визуалната програма по дни и часове може да бъде разгледана тук. В рамките на събитието “Да се сберем в Габрово” ще се проведе и форумът „В общ поток“, който ще превърне Младежки център Габрово в пространство за лекции, беседи и отворени разговори, посветени на ролята на културата и изкуството като инструменти за социално включване, психично здраве и устойчиво мислене.

Проектът включва и съпътстващи дейности като арт работилници, междукултурни срещи и адаптирани формати за различни аудитории, с цел активно участие и разширяване на културната общност в града. Форумът ще бъде открит с лекция за доброволчеството в Европейския корпус за солидарност, следвана от презентация на Жулиен Вулие за интерактивни дигитални инсталации.

Уъркшоп по графити с Glow ще предложи практическа работа на терен. Следобедната програма включва импро цирк с Ian Deadly и отворено пространство за беседи за ролята на културата в социалното включване и устойчивото мислене. Вижте пълната програма по часове тук.

Организаторите на форум “В общ поток” отправят отворена покана към артисти, културни дейци, изследователи и активисти от различни области да се включат в събитието с теми от тяхното поле на знания и умения, които желаят да споделят в неформален контекст. Лекторите могат да кандидатстват с тема в едно или повече от следните направления: Културна памет и живи практики: Традиции и наследство в съвременен контекст; Изкуство и общност: Културата като мост за социална свързаност; Психично здраве и колективни практики: Изкуството като инструмент за баланс и грижа; Устойчиви практики: Екология и отговорни избори в ежедневието.

Желаещите да споделят своя опит в една от изброените области могат да се регистрират до 14 февруари във формата за участие на адрес: https://shorturl.at/n3Lnu.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица