По повод 60-годишния юбилей на Технически университет – Габрово и в навечерието на 35-годишнината от създаването на Стопански факултет доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова се обръща към аудиторията на своите настоящи, бивши и бъдещи студенти, както и към широката читателска публика с една различна гледна точка по въпроси, вълнуващи съвременния човек.

Спомняте ли си героинята на Луис Карол Алиса от забележителните му произведения „Алиса в страната на чудесата” и „Алиса в огледалния свят”? Малката прекрасна Алиса, която тръгвайки след говорещия бял заек, попада в един объркан и непознат свят, изпълнен с множество чудати същества и ситуации, през които трябва да премине, за да намери пътя обратно към вкъщи. Или пък водена от детското си любопитство Алиса решава да види какво има от другата страна на огледалото и попада в Огледалния свят, където земята представлява огромна шахматна дъска, и Алиса се включва в играта на шах, разигравана от обитателите на Огледалния свят.

Изглежда ли ви познато – познато и странно, нали? Случва ли ви се понякога да посягате към детските книжки, за да се потопите отново в един вълшебен свят или да потърсите обяснение на съвременните реалности в символиката на приказното повествование?

Защо в навечерието на Деня на будителите споделям тези размисли? По няколко причини:

Първо: В обсъжданията и дискусиите със студентите по време на часовете аз добивам впечатление за една угнетеност, недоволство от грубия материализъм, корупция, погазване на елементарни човешки ценности.

Виждам разочарованието от политици, управленци и ръководители, които са водени не от родолюбие, патриотизъм, мисъл и грижа за народа, от интересите на България, а от собствените си ограничени и егоистични прагматични подбуди и интереси. Виждам дълбокото съжаление, че не се дава достоен отпор на пагубното влияние от външни фактори върху икономиката и цялостния обществен живот в страната. Споделя се мнението, че нравственост, чест и достойнство, отечество, род и родина са забравени ценности, нерядко потъпквани по пътя на кариерно развитие, бясна надпревара за пари и лично обогатяване. Възниква въпросът: Какво да се прави? Какъв е изходът? Има ли бъдеще?

Второ: В ежедневието си срещаме хора, недоволни от работата си, от доходите си, от цените, инфлацията, бизнес средата, заетостта, законите, бюджета, икономическата политика, международната икономическа и политическа среда, от близките, децата, родителите, приятелите.

Защо всичко е такова, каквото го виждаме? Защо точно в такова време и в такава реалност сме се родили и живеем?

Трето: В търсене на ИСТИНАТА ние осъзнаваме, че научното познание има древни корени. Съществуват древни науки, които не са изчезнали. Те са действащи, но съвременните хора или не знаят за тях, или знанието за тях е прикривано, или е променяно. Това хилядолетно познание се е предавало от учител на ученик, от уста на ухо. Дошло е времето позовавайки се на него, да направим паралели със съвременните теории и доктрини, за да покажем как в тях са отразени идеите на древното универсално познание, на върховни универсални принципи, на които се подчинява и нашето съществуване, ежедневните ни действия и привидно случайни или неслучайни решения по принципа на ОТРАЖЕНИЕТО.

На великия французин Едуард Шюре принадлежи мисълта, че човечеството ще осъзнае истинската причина за съществуването си, когато съчетае в синтез духовната (езотеричната) с материалната (екзотеричната) НАУКА. Защото самият Универсум е РАЗУМ, изразява логика, математическа яснота, свещена геометрия, и всичките принципи на неговото съществуване се подчиняват на тази свещена логика и разум, както впрочем и човешкият живот във всички негови измерения като ОТРАЖЕНИЕ.

Всичко това ни интересува все повече, защото живеем в уникални времена. Много неща в нас и около нас се променят, вселената се променя, науката се развива с незапомнена скорост, все повече стъпваме в неизвестното, и точно затова днес хората би трябвало да си изяснят по какви закони и принципи действа вселената и ние като нейно ОТРАЖЕНИЕ.

Все повече изискваме от околните, от близките си, от обществото, сътрудниците, ръководителите, политиците. Но изискваме ли от себе си и променяме ли най-важното – моделите си на мислене и поведение? Променяме ли собствените си убеждения? Дали и ние не „съдействаме“ по някакъв начин със собственото си действие или бездействие за формиране на хора и събития около нас такива, каквито ги виждаме?

Защото каквото и да променим в света, който ни заобикаля, ако моделите ни на мислене и поведение останат същите, то ние ще създаваме сходни ситуации, под формата на ИДЕАЛНИ ОТРАЖЕНИЯ. И тук няма нищо странно, това е просто физика. Ако нещо в нашите убеждения, мисли, чувства и поведение не се промени, ако ние не работим върху себе си в тази посока, то ние ще създаваме едно и също предсказуемо преживяване. Всеки ден ще преживяваме едно и също повтарящо се минало. Следователно, решението на задачата е – да се вглеждаме осъзнато в това, което мислим, говорим и правим.

Живеейки в момента СЕГА, ние създаваме всички срещи и ситуации в живота си – в личния си живот, в приятелския кръг, на работното място – с конкретна цел. Ако не научим житейския урок СЕГА, ще се наложи да преминем повторно през него, докато стигнем ОСЪЗНАВАНЕ. В една и съща ситуация урокът е различен за всеки от участващите.

Това, което можем да направим, е не да се опитваме да променяме другия, а да разпознаем, че ние сме създателят на всички преживявания в своя живот – както позитивни, така и негативни. И ако в реалността ни има нещо, което не харесваме, значи е време да променим мислите и убежденията си.

Съвременният човек е социално същество, той живее в определена общност – семейство, близки, приятели, колеги, с всеки от които влиза в определени взаимоотношения – лични и служебни. Но мъдреците ни учат, че всяко взаимоотношение е предварително избрано и служи с конкретна цел на участниците в него като отразява към всеки един това, което има нужда да знае, за да бъде истински себе си. Следователно, целта на всяко взаимоотношение е да отрази към всеки от участниците в него това, което всеки има нужда да знае, за да бъде самия себе си. И това е така, защото както много адепти, мъдреци и учители казват, НИЕ ЖИВЕЕМ НА ПЛАНЕТАТА НА ЖИВИТЕ ОГЛЕДАЛА! Всеки човек, с който си взаимодействаме, е едно ОГЛЕДАЛО за нас, което показва какви сме ние в този конкретен момент. Той е наше ИДЕАЛНО ОТРАЖЕНИЕ. Без значение дали си го признаваме или не, без значение дали ни харесва или не. И още нещо: ние не възприемаме и не отразяваме всички аспекти на другия, а само онези, които резонират с нашите мисли и убеждения.

Тъй като нямаме знание за всичко това, защото нито в училище, нито в Университета са ни учили, ние оцветяваме, „напудряме“ другия с цветовете на нашите представи и заради тези си очаквания и представи искаме да го напаснем или да го променим, за да отговори той на тези ни представи. Така ние не можем да видим отражението такова, каквото е, защото го пречупваме през собственото си ЕГО и го гледаме като през прашно ОГЛЕДАЛО.

Ние сме формирали тези наши очаквания и представи чрез родителите си, учителите си и обществото, в което живеем. Те действат като ИНСТАЛИРАНИ ПРОГРАМИ в нашия ум, деинсталирането на които никак не е просто. Нещо повече, много често хората проектират качества върху другия, които той не притежава, но те самите много биха искали да има. Така отново се лишават от възможността да го опознаят такъв, какъвто е, защото постоянно очакват той да бъде друг. И когато той не е този друг, те се бунтуват; възниква огромно напрежение, защото другият човек, често, дори и да иска, не може да отговори на тези очаквания. Именно защото той е ДРУГ.

В същото време много от нас си затварят очите или оправдават негативните му проявления пак поради същата причина.

И нещо много важно: Ние не можем да променим хората около себе си, колкото и да искаме, да се опитваме, колкото и да се напрягаме. Не можем да променим партньора си, детето си, съседа си, приятелите си, ръководителите си, управляващите. Не можем да променим ОБРАЗА В ОГЛЕДАЛОТО, който виждаме. Можем да променим единствено себе си обаче, и по този начин да се свържем с техни различни версии, които резонират на вече направената от нас промяна. Защото според един от универсалните принципи на древното познание, НА ЕДНО ОПРЕДЕЛЕНО НИВО ВСИЧКИ НИЕ СМЕ СВЪРЗАНИ! Това така е било, така и ще бъде. Без значение дали се виждаме всеки ден, или се разминаваме по пътищата, поглеждайки се зад стъклата на собствените си автомобили.

И когато всеки един от нас е поел тази отговорност и е отделил време да трансформира убежденията си, тогава, когато се срещнем, ще можем да споделим автентичната си същност един с друг. Тогава ще станат ЧУДЕСАТА. Защото иначе май играем във филм, за който може би сме се договорили предварително и сме забравили за това НАРОЧНО. И едва когато филмът свърши, актьорите ще разберат как са изиграли ролята си.

Следователно: Изходът е в ученето, в просвещението, в предаването на информация, на знания за ОГЛЕДАЛОТО и ОТРАЖЕНИЕТО, които да бъдат възприети и осмислени, за да се превърнат в познание, а впоследствие и да намерят своето адекватно приложение. Занимавайки се с бизнес, хората да запазят духовната си цялост, за да предотвратят възможните неуспехи в работата си. Възникващите въпроси относно парите, бизнеса и възможността по някакъв начин да се повлияе на хода на събитията в тази сфера отново да се решават с разбирането на принципа на отражението и жизнено важната необходимост от работа върху себе си. Защото практиката е показала, че сфери, на пръв поглед несъвместими (пари и духовност), всъщност са неразделно свързани помежду си.

Казват, че гениалността е 90 % труд. По този начин личният ни успех зависи 10% от околните, а всички останали проблеми се коренят в самите нас. И най-после, проблемите в света, който ни заобикаля – в деловите кръгове, в управленските среди, в бизнеса – произтичат не от неправилното подреждане на финансовата документация, недостига на образование, време, пари, хора, а колкото и странно да звучи – заради неправилната вътрешна настройка на човека, заради порочното му отношение към парите, собствения бизнес, хората и към самия себе си.