Новини
Огледалната действителност и светът на чудесата
В търсене на духовните корени на академичното образование.

По повод 60-годишния юбилей на Технически университет – Габрово и в навечерието на 35-годишнината от създаването на Стопански факултет доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова се обръща към аудиторията на своите настоящи, бивши и бъдещи студенти, както и към широката читателска публика с една различна гледна точка по въпроси, вълнуващи съвременния човек.
Спомняте ли си героинята на Луис Карол Алиса от забележителните му произведения „Алиса в страната на чудесата” и „Алиса в огледалния свят”? Малката прекрасна Алиса, която тръгвайки след говорещия бял заек, попада в един объркан и непознат свят, изпълнен с множество чудати същества и ситуации, през които трябва да премине, за да намери пътя обратно към вкъщи. Или пък водена от детското си любопитство Алиса решава да види какво има от другата страна на огледалото и попада в Огледалния свят, където земята представлява огромна шахматна дъска, и Алиса се включва в играта на шах, разигравана от обитателите на Огледалния свят.
Изглежда ли ви познато – познато и странно, нали? Случва ли ви се понякога да посягате към детските книжки, за да се потопите отново в един вълшебен свят или да потърсите обяснение на съвременните реалности в символиката на приказното повествование?
Защо в навечерието на Деня на будителите споделям тези размисли? По няколко причини:
Първо: В обсъжданията и дискусиите със студентите по време на часовете аз добивам впечатление за една угнетеност, недоволство от грубия материализъм, корупция, погазване на елементарни човешки ценности.
Виждам разочарованието от политици, управленци и ръководители, които са водени не от родолюбие, патриотизъм, мисъл и грижа за народа, от интересите на България, а от собствените си ограничени и егоистични прагматични подбуди и интереси. Виждам дълбокото съжаление, че не се дава достоен отпор на пагубното влияние от външни фактори върху икономиката и цялостния обществен живот в страната. Споделя се мнението, че нравственост, чест и достойнство, отечество, род и родина са забравени ценности, нерядко потъпквани по пътя на кариерно развитие, бясна надпревара за пари и лично обогатяване. Възниква въпросът: Какво да се прави? Какъв е изходът? Има ли бъдеще?
Второ: В ежедневието си срещаме хора, недоволни от работата си, от доходите си, от цените, инфлацията, бизнес средата, заетостта, законите, бюджета, икономическата политика, международната икономическа и политическа среда, от близките, децата, родителите, приятелите.
Защо всичко е такова, каквото го виждаме? Защо точно в такова време и в такава реалност сме се родили и живеем?
Трето: В търсене на ИСТИНАТА ние осъзнаваме, че научното познание има древни корени. Съществуват древни науки, които не са изчезнали. Те са действащи, но съвременните хора или не знаят за тях, или знанието за тях е прикривано, или е променяно. Това хилядолетно познание се е предавало от учител на ученик, от уста на ухо. Дошло е времето позовавайки се на него, да направим паралели със съвременните теории и доктрини, за да покажем как в тях са отразени идеите на древното универсално познание, на върховни универсални принципи, на които се подчинява и нашето съществуване, ежедневните ни действия и привидно случайни или неслучайни решения по принципа на ОТРАЖЕНИЕТО.
На великия французин Едуард Шюре принадлежи мисълта, че човечеството ще осъзнае истинската причина за съществуването си, когато съчетае в синтез духовната (езотеричната) с материалната (екзотеричната) НАУКА. Защото самият Универсум е РАЗУМ, изразява логика, математическа яснота, свещена геометрия, и всичките принципи на неговото съществуване се подчиняват на тази свещена логика и разум, както впрочем и човешкият живот във всички негови измерения като ОТРАЖЕНИЕ.
Всичко това ни интересува все повече, защото живеем в уникални времена. Много неща в нас и около нас се променят, вселената се променя, науката се развива с незапомнена скорост, все повече стъпваме в неизвестното, и точно затова днес хората би трябвало да си изяснят по какви закони и принципи действа вселената и ние като нейно ОТРАЖЕНИЕ.
Все повече изискваме от околните, от близките си, от обществото, сътрудниците, ръководителите, политиците. Но изискваме ли от себе си и променяме ли най-важното – моделите си на мислене и поведение? Променяме ли собствените си убеждения? Дали и ние не „съдействаме“ по някакъв начин със собственото си действие или бездействие за формиране на хора и събития около нас такива, каквито ги виждаме?
Защото каквото и да променим в света, който ни заобикаля, ако моделите ни на мислене и поведение останат същите, то ние ще създаваме сходни ситуации, под формата на ИДЕАЛНИ ОТРАЖЕНИЯ. И тук няма нищо странно, това е просто физика. Ако нещо в нашите убеждения, мисли, чувства и поведение не се промени, ако ние не работим върху себе си в тази посока, то ние ще създаваме едно и също предсказуемо преживяване. Всеки ден ще преживяваме едно и също повтарящо се минало. Следователно, решението на задачата е – да се вглеждаме осъзнато в това, което мислим, говорим и правим.
Живеейки в момента СЕГА, ние създаваме всички срещи и ситуации в живота си – в личния си живот, в приятелския кръг, на работното място – с конкретна цел. Ако не научим житейския урок СЕГА, ще се наложи да преминем повторно през него, докато стигнем ОСЪЗНАВАНЕ. В една и съща ситуация урокът е различен за всеки от участващите.
Това, което можем да направим, е не да се опитваме да променяме другия, а да разпознаем, че ние сме създателят на всички преживявания в своя живот – както позитивни, така и негативни. И ако в реалността ни има нещо, което не харесваме, значи е време да променим мислите и убежденията си.
Съвременният човек е социално същество, той живее в определена общност – семейство, близки, приятели, колеги, с всеки от които влиза в определени взаимоотношения – лични и служебни. Но мъдреците ни учат, че всяко взаимоотношение е предварително избрано и служи с конкретна цел на участниците в него като отразява към всеки един това, което има нужда да знае, за да бъде истински себе си. Следователно, целта на всяко взаимоотношение е да отрази към всеки от участниците в него това, което всеки има нужда да знае, за да бъде самия себе си. И това е така, защото както много адепти, мъдреци и учители казват, НИЕ ЖИВЕЕМ НА ПЛАНЕТАТА НА ЖИВИТЕ ОГЛЕДАЛА! Всеки човек, с който си взаимодействаме, е едно ОГЛЕДАЛО за нас, което показва какви сме ние в този конкретен момент. Той е наше ИДЕАЛНО ОТРАЖЕНИЕ. Без значение дали си го признаваме или не, без значение дали ни харесва или не. И още нещо: ние не възприемаме и не отразяваме всички аспекти на другия, а само онези, които резонират с нашите мисли и убеждения.
Тъй като нямаме знание за всичко това, защото нито в училище, нито в Университета са ни учили, ние оцветяваме, „напудряме“ другия с цветовете на нашите представи и заради тези си очаквания и представи искаме да го напаснем или да го променим, за да отговори той на тези ни представи. Така ние не можем да видим отражението такова, каквото е, защото го пречупваме през собственото си ЕГО и го гледаме като през прашно ОГЛЕДАЛО.
Ние сме формирали тези наши очаквания и представи чрез родителите си, учителите си и обществото, в което живеем. Те действат като ИНСТАЛИРАНИ ПРОГРАМИ в нашия ум, деинсталирането на които никак не е просто. Нещо повече, много често хората проектират качества върху другия, които той не притежава, но те самите много биха искали да има. Така отново се лишават от възможността да го опознаят такъв, какъвто е, защото постоянно очакват той да бъде друг. И когато той не е този друг, те се бунтуват; възниква огромно напрежение, защото другият човек, често, дори и да иска, не може да отговори на тези очаквания. Именно защото той е ДРУГ.
В същото време много от нас си затварят очите или оправдават негативните му проявления пак поради същата причина.
И нещо много важно: Ние не можем да променим хората около себе си, колкото и да искаме, да се опитваме, колкото и да се напрягаме. Не можем да променим партньора си, детето си, съседа си, приятелите си, ръководителите си, управляващите. Не можем да променим ОБРАЗА В ОГЛЕДАЛОТО, който виждаме. Можем да променим единствено себе си обаче, и по този начин да се свържем с техни различни версии, които резонират на вече направената от нас промяна. Защото според един от универсалните принципи на древното познание, НА ЕДНО ОПРЕДЕЛЕНО НИВО ВСИЧКИ НИЕ СМЕ СВЪРЗАНИ! Това така е било, така и ще бъде. Без значение дали се виждаме всеки ден, или се разминаваме по пътищата, поглеждайки се зад стъклата на собствените си автомобили.
И когато всеки един от нас е поел тази отговорност и е отделил време да трансформира убежденията си, тогава, когато се срещнем, ще можем да споделим автентичната си същност един с друг. Тогава ще станат ЧУДЕСАТА. Защото иначе май играем във филм, за който може би сме се договорили предварително и сме забравили за това НАРОЧНО. И едва когато филмът свърши, актьорите ще разберат как са изиграли ролята си.
Следователно: Изходът е в ученето, в просвещението, в предаването на информация, на знания за ОГЛЕДАЛОТО и ОТРАЖЕНИЕТО, които да бъдат възприети и осмислени, за да се превърнат в познание, а впоследствие и да намерят своето адекватно приложение. Занимавайки се с бизнес, хората да запазят духовната си цялост, за да предотвратят възможните неуспехи в работата си. Възникващите въпроси относно парите, бизнеса и възможността по някакъв начин да се повлияе на хода на събитията в тази сфера отново да се решават с разбирането на принципа на отражението и жизнено важната необходимост от работа върху себе си. Защото практиката е показала, че сфери, на пръв поглед несъвместими (пари и духовност), всъщност са неразделно свързани помежду си.
Казват, че гениалността е 90 % труд. По този начин личният ни успех зависи 10% от околните, а всички останали проблеми се коренят в самите нас. И най-после, проблемите в света, който ни заобикаля – в деловите кръгове, в управленските среди, в бизнеса – произтичат не от неправилното подреждане на финансовата документация, недостига на образование, време, пари, хора, а колкото и странно да звучи – заради неправилната вътрешна настройка на човека, заради порочното му отношение към парите, собствения бизнес, хората и към самия себе си.


Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

-
Кримипреди 6 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Кримипреди 4 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Културапреди 6 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 5 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Културапреди 5 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Кримипреди 5 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 4 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди 3 дниБългарски фермерски пазар в Габрово









