Свържи се с нас

Новини

За жалост героите на нашето време нямат нищо общо с духовността

Published

on

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved

В седмицата на празника на народните будтели, информцаионният сайт Gabrovonews.bg продължава да Ви среща с габровци, за които без съмнение може да се каже, че са новите будители. Във фокуса ни този път попада преподавателят по български език и литература Стефана Брънекова, която освен да преподава учебния материал се грижи  и да не гасне светлинката на  духовното в учениците си и в нас, чрез ръководения от нея  клуб „Родолюбие“.

Честит празник г-жо Брънекова, как  Вие усещате Деня на народните будители? Какво е за Вас 1 ноември?

За мен датата 1 ноември е символика на духовността. Символ на онази съществена част от живота на нацията ни, за която мога да твърдя, че може би е най-хубавата страница от националната ни история. Ако се върна назад към детството си, си спомням как по един тържествен начин ние отбелязвахме празника на будителите в родния ми град Трявна.  Искам да се корегирам – не по същия начин, а по същия тържествен, така както аз го приемам, защото съм възмутена и искам да изразя личната си позиция, че когато отвориш вестниците, ежедневниците, информационните сайтове все избори, избори и остатъци от изборите. Включиш телевизията,  едни „светли“ личности, постоянно интервюирани и след това цялото представяне чак накрая показат по-различното от деня извън политиката. Аз имам традицията в такива празнични дни да купувам  по една книжка на моите внуци,  когато  след време започнат  сами да четат, ще се убедят, че словото остава. Децата в България отвикнаха да получават за подаръци книги. Те се радват на всякакъв друг вид подарък, но най-малко на книжката.

Кои са съвременните народни будители? Кои са новите будители в Габрово, а не са ли малко позабравени те?

Не искам да бъда крайна, но днес като разглеждах най-различни сайтове и медии, видях че всичко е старо, и спира, като че ли само до онази Предосвобожденска епоха. Стигнах до извода, че времето ражда героите си. Сегашните герои нямат нищо общо с будителството.

А сегашните герои вписват ли се поне във времето?

Дано не съм крайна, но не. Героите на нашето време нямат нищо общо с духовността, за жалост. Не е необходимо да казваме в Габрово, с кои  имена свързваме Деня на народните будители. Като започнем от Васил Априлов. Човек търговец, но е единственият пример, който можем да посочим на децата за дарителство. Защото даването, както те тогава са го правили, за мен от съвременна гледна точка е отношение към живота.  Васил Априлов е дал вичко, което имал, защото е знаел, че ще остави една светла диря след него. А в днешно време виждам, че става все по-трудно да намериш дарители, спомоществователи и хора, които не търсят материалната награда. В Габрово будители за мен са колегите учители. Ние останахме онези сеячи не само на знание, ами и на духовност. Казвам го, не защото аз самата съм учителка, но дори и да не бях такава, аз винаги ще изпитвам и съм изпитвала уважение към моите бивши учители. Будители са и тези, които пишат книги, за да ги четат децата ни. Защото, когато събудиш емоцията в едно дете – ти си го купул за винаги към словото.

Може ли да изпълним празника с ново съдържание?

Защо  да не почерпим опит от миналото. Да видим как на времето учителят е водил своите ученици в църквата – там е храмът на духовността, посещавали са знакови места в града – ще влезе в старото килийно училище. Няма нужда от митинги и от онези класически събрания. Тези неща вече изживяха времето си.  Черпя сили от всичко онова, което съм получила като ученичка от моите учители и сега искам да съм полезна на моите ученици. А децата можем да ги преборим, защото искам да ви кажа, че този „Хелоуин“, „Деня на благодарността“, всичките тези механично прехвърлени и внедрявани в нашия бит празници ми звучат като нещо пошло и като посегателство върху нашата духовност. Мисля, че само от нас зависи да се съхраним като българи и да си носим духовността българска.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

 

Култура

„Апология на сетивността“ от Калоян Христов с представяне в Габрово

Published

on

На 4 април, четвъртък, от 17.30 часа в изложбената зала на Музея на хумора и сатирата в Габрово ще бъде представена новата стихосбирка на поета Калоян Христов „Апология на сетивността“, издание на издателство „Знаци”.

Модератор и водещ на поетичната среща ще бъде Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново.

В представянето ще вземат участие Музикантите Цветомир Цанков и Огнян Тюлюмбаков. Ще участват също актьорите Виктория Василева и Павел Кинчев.

За книгата ще говори Елвира Христова, директор на Националната Априловска гимназия.

Калоян Христов завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия (Габрово). Завършва и специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура към Факултета по педагогика на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Образователен мениджмънт“. Той е един от създателите и редакторите на литературния сайт Tetradkata.com, както и на издателство „Тетрадката“. Преподвател е по български език и литература в гимназиален етап в Частна немска езикова гимназия „Ерих Кестнер“, гр. София. Води ежегоден курс по творческо писане за ученици.

Литературни изследвания на Калоян Христов са публикувани в сп. „Литературата“ и др. Негови научни разработки са: „Геометрия на пространствата в декоративния роман на Чавдар Мутафов „Дилетант“; „Мегданът и кабинетът като топоси на селото и града“; “Културна биография на Васил Априлов и Габровското училище през погледа на Петко Славейков и Светослав Миларов” и др. През 2018 г. излиза първата му книга с поезия – „Съвпадения“. Негови стихове са публикувани във в. „Литературен вестник“, сп. „Нова асоциална поезия“, сп. „Литературен свят“, сп. „Пламък“, алм. „Зорница“, LiterNet, антологията „Поезия срещу войната“ и др. Участва в международния поетичен пленер „Софийските метафори“ през 2020, 2021, 2022, 2023 г.

По покана на музикантите от група „SoulBmoll“ пише текста на песента „Нова посока“, която става част от първия албум на групата. През 2020 г. се появява втората му стихосбирка – „Солени молекули“ (изд. „Знаци“). Носител е на: Първа награда за поезия в Националния конкурс „Никола Вапцаров“ (2019), Голямата награда за поезия на Националния литературен конкурс „Море“ (2020), Априловска награда за книга на годината в категория „Млад автор“ (2021), два пъти е финалист в международния поетичен конкурс „Мили Дуели“ (2019, 2021), номинация в разширения списък за Националната литературна награда „Перото“ (2021), почетна грамота от Националния литературен конкурс „Владимир Башев“ (2021). Негови стихове са преведени на английски, арабски, сръбски и испански.

Зареди още

Икономика

Ново изследване открои колко е работната сила в региона

Published

on

Заетите лица, на възраст от 15 до 64 навършени години в област Габрово, са 39 хиляди. Това сочат резултатите от проведено наблюдение на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“ по отношение на работната сила през миналата година.

Коефициентът на заетост на населението, в същата възрастова група, е 70.5процентни пункта. 65.4% от тях са мъжете, а 75.7% жените. В сравнение с 2022 г. коефициентът намалява с 0.7%, отчитат още от Статистиката.

През 2023 г. икономически активните лица на възраст между 15 и 64 навършени години в област Габрово са 43.0 хиляди или 77.6% от населението на същата възраст. В сравнение с 2022 година коефициентът на икономическа активност се увеличава с 0.5 процентни пункта.

Общият брой на заетите лица е 40.1 хил., от които 19.1 хил. или 47.6% са мъже, а 21.0 хил. или 52.4% са жени. Коефициентът на заетост на населението на възраст 15 и повече навършени години в областта е 47.8% (48.5% за мъжете и 47.2% за жените).

Наблюдението на работната сила във всички държави – членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила.

Зареди още

Култура

Фотографска изложба показва Габровския карнавал от последните 10 години

Published

on

В деня на шегата, 1 април, от 17.00 часа в Дома на хумора и сатирата ще бъде открита фотографска изложба, посветена на Карнавала в Габрово. Новината оповестиха от местната общинска администрация.

Габровският карнавал? Всеки, който поне веднъж е участвал или присъствал, го свързва със смях и добро настроение, споделени емоции, и, по нашенски – закачливо-заядлива политическа сатира, без която това всенародно веселие не бива. Традицията се заражда в края на 19-ти век, след това празничната Олелийня по Сирни Заговезни се преобразява в Карнавал – и така, вече 101 години, без значение кой е на власт и какъв е политическият режим. Само два пъти габровци пропускат това зрелище – през Втората световна война и в началото на Прехода (1990-1998).

През 21 век Карнавалът, вече част от световното карнавално семейство, е любимо събитие и на гостите на града – десетки хиляди почитатели от страната и чужбина прииждат през третата събота на май.

Воден от своята генетична карнавална пристрастеност, Музеят на хумора и сатирата призова местните фотографи, запечатали моменти от Габровския карнавал през последните 10 години, да се включат в изложбата “10% Карнавал”.

Обръщаме глава назад към усмихнатите лица и темите на Габровския карнавал от 2014 насам: 2014 – „О, времена! О, нрави!“, 2015 – „Габровец и котка по гръб не падат“, 2016 – „Няма такава държава, има такъв град“, 2017 – „Да изкукуригаме от смях“, 2018 – „Габрово, мой малък Брюксел“, 2019 – „Маски горе!“, 2020 – „Между изтока и запада“, 2021 – „Следвай котката“, 2022 – „Кот доди, гад доди!”, 2023 – „Има – няма 100 години” … и се подготвяме за Карнавал 2024, водени от мотото „Make КАРНАВАЛ, not war“.

В изложбата участват фотографите Драгомир Минков, Виктор Маринов, Милчо Милев, Пламен Иларионов и Цветомира Иванова. Фотографската изложба се реализира по идея на Пламен Иларионов.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица