Свържи се с нас

Новини

Д-р Янко Колев стана президент на Международната асоциация по съдебна медицина

Published

on

Д-р Янко Колев, началник на Отделението по съдебна медицина в МБАЛ “Д-р Тота Венкова”, ще оглавява престижната организация до 2026 година. През същата година България ще бъде домакин на конгреса на асоциацията, събрала експерти по съдебна медицина, криминалистика и сродни сфери.

Така страната ни става първата държава от Източна Европа печелила това домакинство. Д-р Колев бе избран на конгрес в Сидни , като прие президентския медал от предшественика си проф. Клод Ру.

Янко Колев работи в габровската областна болница от 25 години като вярва, че добрият специалист може да намери развитие навсякъде. “Сложните технологии, които хората виждат по филмите, успешно прилагам в работата си” , обясни Колев и допълни, че науката не е нещо отвлечено – суха статистика или само аналитични изследвания.

“Да, те са неразривна част, но в медицината науката е обърната към практиката, а целта е колкото се може по-бързо да се приложат нови подходи, които да доведат до нещо по- качествено, с по-добри резултати за пациента или за обществото“, допълва още д-р Колев.

Именно това събира специалистите за обмяна опит по различните международни форуми, които докторът следи и посещава. Освен като практик, той се развива и като лектор на чуждестранни студенти в Медицинския университет в Плевен и на магистрати в различни обучения.

Има две специалности – съдебна медицина и образна диагностика. Защитава и докторантура, свързана със съдебната етномология.

Д-р Янко Колев приема поста на президент на Международната асоциация по съдебна медицина и криминалистика като признание и отговорност.

“Това е една огромна световна организация, в която са събрани специалисти от всички разклонения в криминалистиката и свързаните с нея науки. Затова може да се каже, че е най-голямата по обхват професионална организация. Конгресите ни събират по 1500-2000 експерти от цял свят. Провеждат се веднъж на всеки три години, като тогава се избира и президент на организацията. Първоначално кандидатите за президент бяхме 12, а до конгреса бяхме останали петима. Процесът по кандидатстване е свързан с голяма подготовка както за кандидата, така и за страната, от която е, защото трябва да се докаже готовността за домакинство на следващия конгрес“, поясни Колев.

За целта той събира писмени свидетелства за подкрепа от държавни институции, от Националния институт по криминалистика, от сродни и международни организации, от Европейския съвет по съдебна медицина, където д-р Колев е делегат. Разработва и подробни планове, които представя заедно с кандидатурата си, за да докаже, че отговаря на всички критерии: научни и личностни.

“ Нямахме големи очаквания, защото никога Източна Европа не е имала президент за над 60-годишната история на организацията. Моментът, в който ме обявиха за президент е най- щастливият в професионалния ми живот. Това е най-високата титла в нашата професионална област изобщо. Тя, може да се каже, е пожизнена, тъй като всеки президент след 3-годишния си мандат остава завинаги член на Съвета на президентите и е в управлението на организацията, като участва и в избирането на всеки следващ президент”, разказа още новият президент на международната организация.

Титлата му служи и за доказателство, че “голяма” наука не се прави само в големите градове и в големите държави. А като ключ за успеха на научното поприще Колев определя идеите и готовността за саможертва.

“В държава като нашата, много малко средства се отделят за наука. В миналото ми се е налагало да плащам собствените си експерименти. Освен това, трябва и много време, за да се постигнат резултати”, допълва той.

Фокусира се предимно върху практични нововъведения, които са максимално достъпни за всяко едно, макар и слабо оборудвано звено. Последният му метод, който е поместен в международно списание, е за инфрачервена коронарография на сърце. С него се подпомага ранната диагностика преди извършване на аутопсия.

Д-р Колев събира и база данни за насекомите, които са свързани със смъртта. Информацията в нея може да бъде използвана в годините напред за географския регион на България от специалистите, като по този начин улеснява работата им.

Мотивацията си намира в предизвикателството да разкрива загадки и да помага на правосъдието. Това е и причината да избере за свое призвание съдебната медицина. Завършва през 1997 година и скоро след това се мести в Габрово със съпругата си. Оттогава работи в областната болница.

“Вярвам, че в днешния глобален свят няма значение къде работиш, важно е как” , споделя още д-р Янков Колев.

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Новини

Неделно училище за деца в Габрово на 8 октомври

Published

on

Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.

Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.

Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.

Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.

Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица