Свържи се с нас

Култура

„Празник на пестила“ на 7 и 8 септември в музей „Етър“

Published

on

На 7 и 8 септември в музей „Етър“, Габрово се провежда осмото издание на „Празник на пестила“. По време на това събитие посетителите ще се запознаят с приготвянето на пестил по традиционна рецепта, ще могат да се разходят по алеята на вкусовете, където ще се предлагат храни и напитки, свързани с пестила и сливите.

През двата дни ще има демонстрации на направа на кошници, калайдисване на съдове, изработване на дървени лъжици и бакърджийски изделия – занаяти и домашни занятия, свързани с направата на пестил. Предвидени са фолклорни изпълнения и тематични изложби, както и възможност за участие в образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Пестилът, изработен от сини сливи по традиционна технология е включен в Световната книга на уникалните храни „Арка на вкусовете“. С „Празник на пестила“ музей „Етър“ спечели класацията Годишни награди в туризма 2018 в категорията „Духът на България“.

Технологичният процес на приготвяне на пестил е продължителен. Подбират се здрави, чисти, добре узрели, едри месести сливи и се насипват в големи бакърени пестилджийски тави, чиято вместимост е между 200 и 300 кг. Сварената и прецедена през дърмон или сито смес се разлива равномерно върху букови дъски. Поливката от гъстата сливова каша, с дебелина около 7–8 мм, се оставя на силно слънце на двора.

За два-три дни тя изсъхва и се вари нова каша, която се разстила върху първата смес. Тази операция се повтаря 7–8 пъти до получаване на желаната дебелина на пестила. Добре изсъхнал, пестилът се одира с огрибка. За по-лесно отлепване и за сладост в първата каша се сипват няколко шепи джанки. Готовият пестил се навива на руло и се съхранява в сухи проветриви места. Около Коледа вече е готов за консумация.

В миналото в Габровско се варят по 20 тона сливи, от които се изкарва 7 тона пестил. Добре изсушен и съхраняван при подходящи условия, пестилът имал трайност до 10 години. Само на 7 септември ще се проведе второто издание на Националния фолклорен конкурс „Обредна трапеза“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово. Проявата се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, в рамките на „Празник на пестила“.

Част е от програмата на „Европейски дни на наследството“ – инициатива на Европейския съюз и Съвета на Европа. На 7 септември 2024 музей „Етър“ отбелязва 60 години от своето откриване.

По този повод от 19.00 часа на голямата сцена в музея започва безплатен концерт на Нина Николина и виртуозните музиканти Калин Вельов – барабани и перкусии, Таня Първанова – вокал, Дамян Йорданов – кавал, Петър Миланов – китара. В репертоара са включени песните „Излел е Дельо“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Назад, назад, моме Калино“, „Майстор Манол“,“Свети Георги“, „Пуста младост“, „Еленко“, „Катерино Моме“, „Гюл девойкя“ и др., представени в модерен микс от етно и джаз.

От 18.00 часа влизането в музея ще бъде безплатно, за да могат посетителите на концерта спокойно да се настанят.

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица