

Новини
90 години от откриването на Паметника на Свободата (снимки)

Как е построен Паметникът на връх Свети Никола (днес вр. Шипка) разказват спомените на арх. Генчо Скордев, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са публикувани през май 1934 г, още преди официалното откриване на Паметника на Свободата, състояло се на 26 август 1934 г.
Арх. Генчо Скордев изпълнява контрола над постройката на паметника от страна на Комитета за въздигане паметник за възраждането и освобождението на българския народ. През 1934 г. цялата документация от дейността на Комитета е предадена на Военното министерство, през 1948 г. тя е предадена за претопяване в Книжна фабрика.

„..Малко са събитията в най-новата история на България, които по своето значение и последствия могат да съперничат на Шипченската епопея. В тридневните боеве на 9, 10 и 11 август, ст. стил, опълченците на Шипка със своя героизъм и любов към Отечеството, обезпечиха свободата на България и положиха основите на третото българско царство.
В памет и за увековечаване на тая епопея по инициатива на Централното поборническо опълченско дружество през 1920 година се основа един специален комитет, съставен от членове на това дружество и от представителите на 17 организации и учреждения. Като първа цел на този комитет била поставена задача да събере нужните средства и да построи един паметник – мавзолей на Шипченските височини.
На 24 август 1922 година по случаи 45-годишнината от шипченските боеве се положи основният камък за този паметник при личното присъствие на Негово Величество Царя, обаче самата постройка се отложи по-късно. С големите усилия на членовете на Комитета, доброволните дарения на българския народ и помощта на държавата нужните средства бяха събрани и през 1925 година се обяви конкурс за проект на паметника, който се спечели от арх. Атанас Донков и скулптор Александър Андреев, Постройката на паметника бе започна през 1926 година и завърши през 1930 година при големи мъчнотии: къс строителен сезон, лоши климатични условия, липса на пътища (сегашния удобен път Шипка-Габрово тогава не беше още довършен) и др.
Самият паметник бе замислен да бъде построен на „Орлово гнездо“, 1 328 м, обаче липсата на достатъчна широчина и необходимостта от подпорни стени станаха причина той да бъде изграден на върха „Св. Никола“, 1323 м, който отстои само на стотина метра северно.
Освен това паметното „Орлово гнездо“, където нашите опълченци с свръхчовешки усилия успяха да отбият безспирните атаки на турските пълчища, със своите дивни скали представлява един хубав и скъп природен паметник, който добре е да запази в естествен вид, Изпълнението на плановете за постройката на този най-голям в Балканския полуостров паметник бе извършено под надзора на архитект Г. Скордев от упоритите предприемачи инж. Б. Горанов, Кирил Славов, арх. Ив. Данчов и инж. М. Заяков.
Паметникът представлява един каменен блок във форма на пресечена пирамида. Основите му, заемащи площ от 300 кв метра, лежат върху скала, като за целта върхът е трябвало да бъде изсечен с три метра и подравнен.
Вътре в него са предвидени помещения за костница, в която да се съберат костите на падналите за свободата на България руски и български войници, над нея един мавзолей-параклис, от който удобна железобетонна стълба води през 5-те етажа, служещи за музей в който ще се съхраняват оръжия, ликовете на дейците, спомени за Освободителната война и др.
Паметникът завършва с площадка, 34 метра над почвата, от която се открива великолепна панорама: на юг-китната Розова долина с Казанлък, на север-гористите гънки на Балкана с Габрово, на запад се белят Мазалат и Мара Гидик, а на изток – Бузлуджа…
Паметникът е изграден от камък на циментов разтвор и железобетон. Доставката на материалите бе извънредно трудна. Външната и вътрешната облицовка е от грубо очукан синкав камък-доломит, ломен на около 200 метра далеч от върха. Пясъкът се носеше с коли от околностите на село Енина до с. Шипка и от там отначало с коне и мулета, а после с камионетка до върха (по първия примитивен начин са изнесени около 1 милион килограма пясък) . Също така много мъчно се изнасяха: Цимент, железа, дървени материали и т.н.
Друга голяма трудност представляваше изнасянето на вода за бетона и зидариите. С бъчви, карани с биволски коли, се изкарваше на върха вода, събирана от малките изворчета около Спасителния дом.
Обаче най-голямата пречка за по-бързото изграждане на паметника беше лошото време. Работният сезон започваше от м. юни, като с най-постоянно време за работа се отличаваха месеците август и особено септември и октомври.
През 1927 г. времето през есента беше така хубаво, че работата продължи даже на 4 декември. Изобщо върхът беше богат с неприятни изненади. През една бурна нощ падна гръм върху землянката на майсторите, но за щастие, всички бяха леко засегнати с изключение на един от тях, който трябваше да се лекува продължително.
Гръм падаше даже и при сравнително ясно, но задушно време, а изпразването на атмосферното електричество при дъждовно време през стърчащите над паметника железа бе обикновено явление.
Ето защо работниците се стремяха обикновено да бъдат далеч от тях. Студените ветрове пречеха също така много на работата. Забележителни нещастни случки не станаха до края на постройката, обаче весели моменти не липсваха.
Една нощ магарето, което изнасяше продукти за работниците, намерило плановете на постройката и с тях добре нахранило своя винаги гладен стомах. За паметника са употребени повече от 5000 куб. метра зидария, бетон и железобетон, а стойността му досега достигна кръгло до 5 000 000 лева.
Над входа е поставен един масивен бронзов лъв, дълъг 8 метра и висок 4 метра, който като верен страж пази покоя на падналите за свободата. Близо до паметника, затулен от една скала е построен заслонът на пазача-водач.
Освещаването на паметника е насрочено за 24 август т.г. Така, с усилията на цял народ, се издигна този величествен паметник-мавзолей, който със своите 34 метра над „Свети Никола“ доминира над Шипченските височини и отдалеч се хвърля в очите на пътника, като му напомня за подвига на нашите бащи и му завещава техните идеали.“
Спомените са публикувани на 5 май 1934 г., в спр. „Български турист“, кн. 5. Техен машинописен вариант се съхранява в Държавен архив – Габрово. Те са предадени от самия арх. Скодрев, за което свидетелства запазено благодарствено писмо от тогавашния ръководител на Архива Младен Радков.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


Новини
Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово


Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.
Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.
Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.


Новини
Нов спортен комплекс в Габрово и още 12 обекта ще получат финансиране


Спортен комплекс в кв. Трендафил и още 12 обекта в Габрово ще получат финансиране от държавния бюджет, съобщиха от местната общинска администрация. Зам.-кметът на Габрово Мария Йозова подписа споразуменията за финансиране на общо тринадесет строителни обекта в града и селата, който ще получат подкрепа от инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет.
Става дума за инвестиции в нов спортен компрес в кв. Трендафил, в основен ремонт на ул. „Палатките“, в благоустрояване на пространството между улиците „Напредък“, „Златна нива“ и „Зелена ливада“.
Предвидено е още изграждане на районно осветление в междублоково пространство на ул. „Зелена ливада“ от № 16 до № 38, както и на осветление на улиците „Д-р Илиев Детския“ и „Житарска“.
Предстои да бъдат извършени основни ремонти на улици в селата Яворец и Поповци, както и ремонти на сградите на читалищата в селата Гъбене, Драгановци, Стоевци, Враниловци и Яворец.
Проектното предложение за изграждането на новия многофункционален спортен комплекс в кв. Трендафил включва футболен терен със стандартни размери, трибуни, паркинг, осветление, масивни постройки за административни цели, съблекални, санитарни възли, помещения за треньори, фитнес център, възстановителен център и всички други съоръжения, необходими за обслужване на комплекса.

За ул. „Палатките“ е предвидена нова конструкция на уличните и тротоарните настилки, осигуряване на оттичането на повърхностните води, подобряване на безопасността на движение и възможностите за паркиране в района.
Благоустрояването на пространството между улиците „Напредък“, „Златна нива“ и „Зелена ливада“ включва основен ремонт на тротоарите, благоустрояване на зелени площи и местата за отдих, спорт и игра, ново енергоспестяващо улично осветление, подземни контейнери за смет, организация на паркирането. Обектите са с период на реализация до 2026 г.


-
Новинипреди 6 дни
Габрово излезе в подкрепа на българския лев
-
Новинипреди 5 дни
Габровските джудисти с впечатляващо представяне в Димитровград
-
Културапреди 5 дни
Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО
-
Новинипреди 5 дни
Габровски шампиони блестят на Европейските игри в Чехия
-
Културапреди 4 дни
Концерт в чест на Колю Фичето ще озвучи храма „Св. Никола“ в Дряново
-
Кримипреди 5 дни
Крадецът, тарашил по Русевци, влизал в домовете докато собствениците им били там
-
Любопитнопреди 4 дни
Когато пътуването зове, а колата ти отказва – не губи време!
-
Кримипреди 4 дни
13-годишно момче е със счупено ребро след домашен побой