Новини
90 години от откриването на Паметника на Свободата (снимки)

Как е построен Паметникът на връх Свети Никола (днес вр. Шипка) разказват спомените на арх. Генчо Скордев, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са публикувани през май 1934 г, още преди официалното откриване на Паметника на Свободата, състояло се на 26 август 1934 г.
Арх. Генчо Скордев изпълнява контрола над постройката на паметника от страна на Комитета за въздигане паметник за възраждането и освобождението на българския народ. През 1934 г. цялата документация от дейността на Комитета е предадена на Военното министерство, през 1948 г. тя е предадена за претопяване в Книжна фабрика.

„..Малко са събитията в най-новата история на България, които по своето значение и последствия могат да съперничат на Шипченската епопея. В тридневните боеве на 9, 10 и 11 август, ст. стил, опълченците на Шипка със своя героизъм и любов към Отечеството, обезпечиха свободата на България и положиха основите на третото българско царство.
В памет и за увековечаване на тая епопея по инициатива на Централното поборническо опълченско дружество през 1920 година се основа един специален комитет, съставен от членове на това дружество и от представителите на 17 организации и учреждения. Като първа цел на този комитет била поставена задача да събере нужните средства и да построи един паметник – мавзолей на Шипченските височини.
На 24 август 1922 година по случаи 45-годишнината от шипченските боеве се положи основният камък за този паметник при личното присъствие на Негово Величество Царя, обаче самата постройка се отложи по-късно. С големите усилия на членовете на Комитета, доброволните дарения на българския народ и помощта на държавата нужните средства бяха събрани и през 1925 година се обяви конкурс за проект на паметника, който се спечели от арх. Атанас Донков и скулптор Александър Андреев, Постройката на паметника бе започна през 1926 година и завърши през 1930 година при големи мъчнотии: къс строителен сезон, лоши климатични условия, липса на пътища (сегашния удобен път Шипка-Габрово тогава не беше още довършен) и др.
Самият паметник бе замислен да бъде построен на „Орлово гнездо“, 1 328 м, обаче липсата на достатъчна широчина и необходимостта от подпорни стени станаха причина той да бъде изграден на върха „Св. Никола“, 1323 м, който отстои само на стотина метра северно.
Освен това паметното „Орлово гнездо“, където нашите опълченци с свръхчовешки усилия успяха да отбият безспирните атаки на турските пълчища, със своите дивни скали представлява един хубав и скъп природен паметник, който добре е да запази в естествен вид, Изпълнението на плановете за постройката на този най-голям в Балканския полуостров паметник бе извършено под надзора на архитект Г. Скордев от упоритите предприемачи инж. Б. Горанов, Кирил Славов, арх. Ив. Данчов и инж. М. Заяков.
Паметникът представлява един каменен блок във форма на пресечена пирамида. Основите му, заемащи площ от 300 кв метра, лежат върху скала, като за целта върхът е трябвало да бъде изсечен с три метра и подравнен.
Вътре в него са предвидени помещения за костница, в която да се съберат костите на падналите за свободата на България руски и български войници, над нея един мавзолей-параклис, от който удобна железобетонна стълба води през 5-те етажа, служещи за музей в който ще се съхраняват оръжия, ликовете на дейците, спомени за Освободителната война и др.
Паметникът завършва с площадка, 34 метра над почвата, от която се открива великолепна панорама: на юг-китната Розова долина с Казанлък, на север-гористите гънки на Балкана с Габрово, на запад се белят Мазалат и Мара Гидик, а на изток – Бузлуджа…
Паметникът е изграден от камък на циментов разтвор и железобетон. Доставката на материалите бе извънредно трудна. Външната и вътрешната облицовка е от грубо очукан синкав камък-доломит, ломен на около 200 метра далеч от върха. Пясъкът се носеше с коли от околностите на село Енина до с. Шипка и от там отначало с коне и мулета, а после с камионетка до върха (по първия примитивен начин са изнесени около 1 милион килограма пясък) . Също така много мъчно се изнасяха: Цимент, железа, дървени материали и т.н.
Друга голяма трудност представляваше изнасянето на вода за бетона и зидариите. С бъчви, карани с биволски коли, се изкарваше на върха вода, събирана от малките изворчета около Спасителния дом.
Обаче най-голямата пречка за по-бързото изграждане на паметника беше лошото време. Работният сезон започваше от м. юни, като с най-постоянно време за работа се отличаваха месеците август и особено септември и октомври.
През 1927 г. времето през есента беше така хубаво, че работата продължи даже на 4 декември. Изобщо върхът беше богат с неприятни изненади. През една бурна нощ падна гръм върху землянката на майсторите, но за щастие, всички бяха леко засегнати с изключение на един от тях, който трябваше да се лекува продължително.
Гръм падаше даже и при сравнително ясно, но задушно време, а изпразването на атмосферното електричество при дъждовно време през стърчащите над паметника железа бе обикновено явление.
Ето защо работниците се стремяха обикновено да бъдат далеч от тях. Студените ветрове пречеха също така много на работата. Забележителни нещастни случки не станаха до края на постройката, обаче весели моменти не липсваха.
Една нощ магарето, което изнасяше продукти за работниците, намерило плановете на постройката и с тях добре нахранило своя винаги гладен стомах. За паметника са употребени повече от 5000 куб. метра зидария, бетон и железобетон, а стойността му досега достигна кръгло до 5 000 000 лева.
Над входа е поставен един масивен бронзов лъв, дълъг 8 метра и висок 4 метра, който като верен страж пази покоя на падналите за свободата. Близо до паметника, затулен от една скала е построен заслонът на пазача-водач.
Освещаването на паметника е насрочено за 24 август т.г. Така, с усилията на цял народ, се издигна този величествен паметник-мавзолей, който със своите 34 метра над „Свети Никола“ доминира над Шипченските височини и отдалеч се хвърля в очите на пътника, като му напомня за подвига на нашите бащи и му завещава техните идеали.“
Спомените са публикувани на 5 май 1934 г., в спр. „Български турист“, кн. 5. Техен машинописен вариант се съхранява в Държавен архив – Габрово. Те са предадени от самия арх. Скодрев, за което свидетелства запазено благодарствено писмо от тогавашния ръководител на Архива Младен Радков.


Икономика
Предприемаческата програма на РИЦ „Амбициозно Габрово“ премина към менторската фаза

Регионален иновационен център „Амбициозно Габрово“, в ролята си на Европейски цифров иновационен хъб (ЕЦИХ) за Северна Централна България, успешно завърши обучителния етап от своята Предприемаческа програма за 2026 г. и даде старт на следващата ключова фаза – менторството.
Обученията приключиха на 9 април, като в тях се включиха 45 активни участници – индивидуални предприемачи, екипи в ранен етап и стартиращи компании. Те развиват идеи в четири основни направления: e-Commerce и дигитален маркетинг, социално предприемачество, технологии и техника, както и производство и логистика.
Шест стъпки към устойчив бизнес
Обучителният етап се проведе в периода 31 март – 9 април и обхвана шест тематични модула, водени от утвърдени експерти от академичните и бизнес среди.
Участниците преминаха през ключови теми като ролята на предприемача, стартирането на бизнес инициатива, изграждането на бизнес модел и правните и финансови аспекти на управлението. Специален акцент беше поставен върху изграждането на ефективни екипи и възможностите за финансиране – от грантове и акселератори до рисков капитал и бизнес ангели.
Стартира менторската фаза
След обучителния етап програмата навлиза в практическата си част. От 15 април започна менторската фаза, която ще продължи до 15 юни. В този период участниците ще работят директно с експерти от различни професионални области, които ще ги подкрепят в развитието и валидирането на техните бизнес идеи.
Фокусът на менторството е върху реалното прилагане на наученото – усъвършенстване на бизнес моделите, подготовка за пазарна реализация и изграждане на устойчиви стратегии за растеж.

Кои са менторите
В програмата се включват доказани професионалисти с разнообразен практически опит:
- Александър Ангелов – експерт по изкуствен интелект, който подпомага внедряването на AI решения по сигурен и етичен начин.
- Александра Цонева – специалист в социалната икономика, насочена към развитие на устойчиви и въздействащи бизнес модели.
- Илиян Иванов – предприемач с опит в маркетинга, растежа и позиционирането на компании.
- Мария Илчева – утвърден експерт в стратегическото развитие и социалното предприемачество.
- Мариан Няголов – инженер с експертиза в индустриалната автоматизация и технологичните процеси.
- Мирена Колева – специалист по дигитален маркетинг и изграждане на силно онлайн присъствие.
- Ростислав Монев – инженер и предприемач, фокусиран върху иновации и оптимизация в индустрията.
- Светослав Матеев – технологичен визионер с опит в разработването на продукти и иновационни решения.
- Цветелина Стоянова – експерт по финансово управление и стратегическо развитие на организации.
- Васил Гърбов – уеб дизайнер и предприемач, специализиран в ефективни дигитални решения и потребителско изживяване.
Финалът: Demo Day
Кулминацията на програмата ще бъде Demo Day, планиран за края на юни 2026 г., когато участниците ще представят своите проекти пред инвеститори, партньори и представители на бизнеса.
Култура
Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.
В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.
От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.
В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.
Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Новини
ГЕРБ – Габрово: Приемаме изборния резултат с уважение към волята на избирателите
ГЕРБ – Габрово изрази благодарност към всички граждани, подкрепили партията на изборите. Това политическата партия направи чрез профила си в социалната мрежа фейсбук. Коалиция ГЕРБ–СДС заема второ място в областта с 15,8% от вота.
„Приемаме този резултат с уважение към волята на избирателите и с отговорност към доверието, което ни е било дадено през годините. Този вот не е просто подреждане в политическа таблица, а сигнал, който трябва да бъде разбран внимателно и честно.
Ние го приемаме като възможност за преосмисляне, за още по-голяма близост до хората и за по-точно разбиране на техните настоящи нужди и очаквания. През годините сме работили последователно за развитието на област Габрово – за по-добра инфраструктура, по-сигурно водоснабдяване, обновени училища и детски градини, по-добра градска среда и повече възможности за децата.
Тези усилия ще продължат, но е ясно, че трябва да бъдат допълнени с още повече диалог, внимание и присъствие на терен.
Оставаме ангажирани с региона – не само като политическа сила, но и като хора, които живеят тук и носят отговорност пред своите съграждани.
Ще се вслушваме в градивната критика и ще работим заедно с обществото за решенията, които предстоят. Уважаваме избора на гражданите и го приемаме като ориентир за следващите ни стъпки да бъдем по-добри“, се казва още в позицията.

-
Новинипреди 7 дниКамен Григоров: Младостта е възможност да промениш нещата навреме
-
Новинипреди 7 дниГЕРБ гарантира стабилност и растеж
-
Икономикапреди 7 дниБлизо 9 милиона евро за нов живот на крайречната до ДХС и зала Орловец
-
Новинипреди 6 дниДаниел Петров: Регионалните здравни проблеми отразяват слабостите на националната система
-
Икономикапреди 5 дниБлизо 9 000 обявиха доходите си в НАП две седмици преди крайния срок
-
Икономикапреди 5 дниРегионална среща събира независими търговци във Велико Търново в края на април
-
Икономикапреди 6 дниОт Габрово към света: 10 години визия, технологии и устойчив растеж
-
Новинипреди 7 дниГЕРБ-Габрово: Продължаваме инвестициите във водоснабдяване и пътища в селата














