Новини
90 години от откриването на Паметника на Свободата (снимки)

Как е построен Паметникът на връх Свети Никола (днес вр. Шипка) разказват спомените на арх. Генчо Скордев, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са публикувани през май 1934 г, още преди официалното откриване на Паметника на Свободата, състояло се на 26 август 1934 г.
Арх. Генчо Скордев изпълнява контрола над постройката на паметника от страна на Комитета за въздигане паметник за възраждането и освобождението на българския народ. През 1934 г. цялата документация от дейността на Комитета е предадена на Военното министерство, през 1948 г. тя е предадена за претопяване в Книжна фабрика.

„..Малко са събитията в най-новата история на България, които по своето значение и последствия могат да съперничат на Шипченската епопея. В тридневните боеве на 9, 10 и 11 август, ст. стил, опълченците на Шипка със своя героизъм и любов към Отечеството, обезпечиха свободата на България и положиха основите на третото българско царство.
В памет и за увековечаване на тая епопея по инициатива на Централното поборническо опълченско дружество през 1920 година се основа един специален комитет, съставен от членове на това дружество и от представителите на 17 организации и учреждения. Като първа цел на този комитет била поставена задача да събере нужните средства и да построи един паметник – мавзолей на Шипченските височини.
На 24 август 1922 година по случаи 45-годишнината от шипченските боеве се положи основният камък за този паметник при личното присъствие на Негово Величество Царя, обаче самата постройка се отложи по-късно. С големите усилия на членовете на Комитета, доброволните дарения на българския народ и помощта на държавата нужните средства бяха събрани и през 1925 година се обяви конкурс за проект на паметника, който се спечели от арх. Атанас Донков и скулптор Александър Андреев, Постройката на паметника бе започна през 1926 година и завърши през 1930 година при големи мъчнотии: къс строителен сезон, лоши климатични условия, липса на пътища (сегашния удобен път Шипка-Габрово тогава не беше още довършен) и др.
Самият паметник бе замислен да бъде построен на „Орлово гнездо“, 1 328 м, обаче липсата на достатъчна широчина и необходимостта от подпорни стени станаха причина той да бъде изграден на върха „Св. Никола“, 1323 м, който отстои само на стотина метра северно.
Освен това паметното „Орлово гнездо“, където нашите опълченци с свръхчовешки усилия успяха да отбият безспирните атаки на турските пълчища, със своите дивни скали представлява един хубав и скъп природен паметник, който добре е да запази в естествен вид, Изпълнението на плановете за постройката на този най-голям в Балканския полуостров паметник бе извършено под надзора на архитект Г. Скордев от упоритите предприемачи инж. Б. Горанов, Кирил Славов, арх. Ив. Данчов и инж. М. Заяков.
Паметникът представлява един каменен блок във форма на пресечена пирамида. Основите му, заемащи площ от 300 кв метра, лежат върху скала, като за целта върхът е трябвало да бъде изсечен с три метра и подравнен.
Вътре в него са предвидени помещения за костница, в която да се съберат костите на падналите за свободата на България руски и български войници, над нея един мавзолей-параклис, от който удобна железобетонна стълба води през 5-те етажа, служещи за музей в който ще се съхраняват оръжия, ликовете на дейците, спомени за Освободителната война и др.
Паметникът завършва с площадка, 34 метра над почвата, от която се открива великолепна панорама: на юг-китната Розова долина с Казанлък, на север-гористите гънки на Балкана с Габрово, на запад се белят Мазалат и Мара Гидик, а на изток – Бузлуджа…
Паметникът е изграден от камък на циментов разтвор и железобетон. Доставката на материалите бе извънредно трудна. Външната и вътрешната облицовка е от грубо очукан синкав камък-доломит, ломен на около 200 метра далеч от върха. Пясъкът се носеше с коли от околностите на село Енина до с. Шипка и от там отначало с коне и мулета, а после с камионетка до върха (по първия примитивен начин са изнесени около 1 милион килограма пясък) . Също така много мъчно се изнасяха: Цимент, железа, дървени материали и т.н.
Друга голяма трудност представляваше изнасянето на вода за бетона и зидариите. С бъчви, карани с биволски коли, се изкарваше на върха вода, събирана от малките изворчета около Спасителния дом.
Обаче най-голямата пречка за по-бързото изграждане на паметника беше лошото време. Работният сезон започваше от м. юни, като с най-постоянно време за работа се отличаваха месеците август и особено септември и октомври.
През 1927 г. времето през есента беше така хубаво, че работата продължи даже на 4 декември. Изобщо върхът беше богат с неприятни изненади. През една бурна нощ падна гръм върху землянката на майсторите, но за щастие, всички бяха леко засегнати с изключение на един от тях, който трябваше да се лекува продължително.
Гръм падаше даже и при сравнително ясно, но задушно време, а изпразването на атмосферното електричество при дъждовно време през стърчащите над паметника железа бе обикновено явление.
Ето защо работниците се стремяха обикновено да бъдат далеч от тях. Студените ветрове пречеха също така много на работата. Забележителни нещастни случки не станаха до края на постройката, обаче весели моменти не липсваха.
Една нощ магарето, което изнасяше продукти за работниците, намерило плановете на постройката и с тях добре нахранило своя винаги гладен стомах. За паметника са употребени повече от 5000 куб. метра зидария, бетон и железобетон, а стойността му досега достигна кръгло до 5 000 000 лева.
Над входа е поставен един масивен бронзов лъв, дълъг 8 метра и висок 4 метра, който като верен страж пази покоя на падналите за свободата. Близо до паметника, затулен от една скала е построен заслонът на пазача-водач.
Освещаването на паметника е насрочено за 24 август т.г. Така, с усилията на цял народ, се издигна този величествен паметник-мавзолей, който със своите 34 метра над „Свети Никола“ доминира над Шипченските височини и отдалеч се хвърля в очите на пътника, като му напомня за подвига на нашите бащи и му завещава техните идеали.“
Спомените са публикувани на 5 май 1934 г., в спр. „Български турист“, кн. 5. Техен машинописен вариант се съхранява в Държавен архив – Габрово. Те са предадени от самия арх. Скодрев, за което свидетелства запазено благодарствено писмо от тогавашния ръководител на Архива Младен Радков.


Новини
Златен медал за Иван Екимов и Кристиян Василев от шахматен турнир „Загорец“

С два златни медала се завърнаха младите Габровски шахматисти Иван Екимов и Кристиян Василев от Десетия детски шахматен турнир „Загорец“, който се проведе в Нова Загора.
10-годишният Иван постигна 5,5 точки от 7 възможни, като допусна само една загуба и заслужено грабна златото във възрастовата си група. Иван се нареди втори в генералното класиране, сред по-големи и опитни състезатели до 14 години. Освен това Иван Екимов повиша и личния си рейтинг с 52 точки.
12-годишният Кристиан Василев постигна 4,5 точки и се нареди първи във възрастовата си група и девети в генералното класиране от 45 деца, като повишава личния си рейтинг с 16 точки.

На крачка от медала беше и още младият габровски шахматист Росен Нанев, който с 4 точки се нареди четвърти във възрастовата си група.

Освен медали, отличените състезатели получиха и предметни награди от организаторите на турнира.

Култура
ИМ – Дряново посреща премиера на знаково издание за Априлското въстание

Сто и петдесет години след като българският народ вдига най-масовото и най-кръвопролитното си въстание срещу вековното робство, Исторически музей – Дряново отдава заслужена почит на това безсмъртно дело.
На 31 март 2026 г. (вторник) от 17.30 часа музеят ще бъде домакин на официалната премиера на книгата „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ – двуезично издание, което пренася паметта за великия подвиг на нашите предци към следващите поколения и към целия свят.
Събитието ще се проведе в залата за временни изложби на експозиция „Колю Фичето“ – място, носещо името на един от най-великите синове на Дряново и на цялото Българско Възраждане. Книгата е дело на двама изтъкнати съвременни български историци: Проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище.
Създадена по идея на издателство „Български бестселър“ и излязла от печат в края на 2025 г., тя си поставя благородната цел да представи цялостно – на основата на съвременната българска историография – подготовката, хода и резултатите от Априлското въстание, както и съдбовните решения на великите сили по българския въпрос. На премиерата в Дряново лично ще присъства и издателят Димитър Томов.
Изданието е богато на оригинални исторически документи, спомени на преки участници и свидетели, коментари на чуждестранни дипломати и журналисти, снимки, карти и биографии на ключови личности от епохата. Паралелният превод на английски език е мост към света – послание, че саможертвата на хилядите българи от 1876 г. не е само наша гордост, а страница от общочовешката история на свободата.
Исторически музей – Дряново отправя сърдечна покана към всички, за които българщината не е просто дума – към гражданите на Дряново и региона, към учители и ученици, към всеки, в чието сърце живее паметта за онези, дали всичко, за да бъдем свободни днес. Заповядайте на 31 март в музея – там, където историята говори на живо.

Новини
Радев в Габрово: Ще работим за преустановяване на натиска върху българската икономика

Препълнена зала „Възраждане“ посрещна лидера на „Прогресивна България“. „ С присъствието си тук днес давате ясен знак, че обществото ни излиза от апатията, чупи страха и гледа уверено към една нова, прогресивна България“, започна изказването си Румен Радев.

„Нагледахме се на грабеж, на източване на обществен ресурс, на грозни сглобки и пропуснати възможности“, продължи той и подчерта, че моделът на управление е изчерпан. По думите му олигархията подчинява икономиката, задушава малкия и семейния бизнес и лишава хората от перспектива.
„Вчера по пътя се отбих в едно село, влязох в магазина и попитах продавачката как се справят хората. Тя извади една тетрадка и ми каза: „Ето така се справят. Всичко вече е на вересия. Хората едва смогват да изкарат до половината на месеца и просто не знам как ще продължим”, заяви Радев. „Тези, които поканиха инфлацията в домовете ни, нито искат, нито могат да направят нещо. Затова трябва да понесат своята отговорност. С вота ни на предстоящите избори“, продължи той.

Лидерът на „Прогресивна България“ открои Габрово като символ на знанието, предприемчивостта и стремежа към развитие през годините – пример за посоката, в която страната трябва да върви и в бъдеще. „Нашата най-важна цел е да защитим слабите и да върнем справедливостта“, заяви Радев и допълни, че България има нужда от икономика с висока добавена стойност и ясна подкрепа за малкия и фамилен бизнес.

Радев подчерта, че не е нормално сами да унищожаваме енергетиката и промишлеността си, за да угодим на странни идеологии, от които започват да се отричат и самите им създатели. Той добави, че в самия ЕС вече се преосмисля зеленият преход и закриването на ядрената енергетика. Президентът (2017 – 2026) заяви, че е нужен нов модел на здравеопазване – не фиктивни хоспитализации, а фокус върху превенцията и профилактиката.

Румен Радев определи като сериозно предизвикателство пред страната ни състоянието на здравеопазването, като припомни, че България е шампион в ЕС по брой болници и брой болнични легла на глава от населението.

„Защо са създадени толкова много болници? Защото моделът на българското здравеопазване е насочен така, че само да се завъртим около болницата и ни вкарват вътре. И ако не влизаме, поне да напишат, че сме в болница – лежали, престояли, за да може да се вземат парите от клиничните пътеки. На това трябва да му сложим край и да вървим към истински модел на здравеопазване, който влага парите в профилактика, в превенция, в ранна диагностика“, заяви Румен Радев.

Лидерът на „Прогресивна България” отново подчерта необходимостта от адекватна и бърза система за спешна медицинска помощ, която да действа в рамките на т.нар. „златен час” и напомни борбата на президентската институция да внесе в Плана за възстановяване и устойчивост системата за спешна медицинска помощ по въздуха (HEMS), въпреки отказа на тогавашното правителство.

По време на срещата бяха представени и кандидатите за народни представители на „Прогресивна България“ за 7 МИР – Габрово. Водачът на листата Николай Косев подчерта, че хората в Габрово искат едно – да имат условия да работят и да се развиват в региона. По думите му доверието се печели с постоянство, с присъствие и с реални действия. „Имаме този шанс сега“, заяви Румен Радев и призова за решителен избор с бюлетина 21 на 19 април.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
-
Любопитнопреди 7 дниДве млади пианистки от МК „Весела” на европейските сцени
-
Новинипреди 6 дни„Болестта на първата среща“ остава предизвикателство за общественото здраве
-
Културапреди 7 дни12-годишната Гала Савчева от Габрово спечели „Орфеево изворче“
-
Новинипреди 6 дниРумен Радев идва в Габрово с визия за силна икономика и бъдеще за младите
-
Новинипреди 6 дниПредседателят на БСП Крум Зарков откри предизборната кампания за област Габрово
-
Икономикапреди 6 дниМирослав Дончев бе сред ключовите участници на Forbes Sustainability
-
Новинипреди 4 дниКампанията „НЗОК за теб“ бе представена в НАГ
-
Любопитнопреди 5 дниМладежко събитие тази събота в Дома на културата















