Свържи се с нас

Новини

90 години от откриването на Паметника на Свободата (снимки)

Published

on

Как е построен Паметникът на връх Свети Никола (днес вр. Шипка) разказват спомените на арх. Генчо Скордев, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са публикувани през май 1934 г, още преди официалното откриване на Паметника на Свободата, състояло се на 26 август 1934 г.

Арх. Генчо Скордев изпълнява контрола над постройката на паметника от страна на Комитета за въздигане паметник за възраждането и освобождението на българския народ. През 1934 г. цялата документация от дейността на Комитета е предадена на Военното министерство, през 1948 г. тя е предадена за претопяване в Книжна фабрика.

„..Малко са събитията в най-новата история на България, които по своето значение и последствия могат да съперничат на Шипченската епопея. В тридневните боеве на 9, 10 и 11 август, ст. стил, опълченците на Шипка със своя героизъм и любов към Отечеството, обезпечиха свободата на България и положиха основите на третото българско царство.

В памет и за увековечаване на тая епопея по инициатива на Централното поборническо опълченско дружество през 1920 година се основа един специален комитет, съставен от членове на това дружество и от представителите на 17 организации и учреждения. Като първа цел на този комитет била поставена задача да събере нужните средства и да построи един паметник – мавзолей на Шипченските височини.

На 24 август 1922 година по случаи 45-годишнината от шипченските боеве се положи основният камък за този паметник при личното присъствие на Негово Величество Царя, обаче самата постройка се отложи по-късно. С големите усилия на членовете на Комитета, доброволните дарения на българския народ и помощта на държавата нужните средства бяха събрани и през 1925 година се обяви конкурс за проект на паметника, който се спечели от арх. Атанас Донков и скулптор Александър Андреев, Постройката на паметника бе започна през 1926 година и завърши през 1930 година при големи мъчнотии: къс строителен сезон, лоши климатични условия, липса на пътища (сегашния удобен път Шипка-Габрово тогава не беше още довършен) и др.

Самият паметник бе замислен да бъде построен на „Орлово гнездо“, 1 328 м, обаче липсата на достатъчна широчина и необходимостта от подпорни стени станаха причина той да бъде изграден на върха „Св. Никола“, 1323 м, който отстои само на стотина метра северно.

Освен това паметното „Орлово гнездо“, където нашите опълченци с свръхчовешки усилия успяха да отбият безспирните атаки на турските пълчища, със своите дивни скали представлява един хубав и скъп природен паметник, който добре е да запази в естествен вид, Изпълнението на плановете за постройката на този най-голям в Балканския полуостров паметник бе извършено под надзора на архитект Г. Скордев от упоритите предприемачи инж. Б. Горанов, Кирил Славов, арх. Ив. Данчов и инж. М. Заяков.

Паметникът представлява един каменен блок във форма на пресечена пирамида. Основите му, заемащи площ от 300 кв метра, лежат върху скала, като за целта върхът е трябвало да бъде изсечен с три метра и подравнен.

Вътре в него са предвидени помещения за костница, в която да се съберат костите на падналите за свободата на България руски и български войници, над нея един мавзолей-параклис, от който удобна железобетонна стълба води през 5-те етажа, служещи за музей в който ще се съхраняват оръжия, ликовете на дейците, спомени за Освободителната война и др.

Паметникът завършва с площадка, 34 метра над почвата, от която се открива великолепна панорама: на юг-китната Розова долина с Казанлък, на север-гористите гънки на Балкана с Габрово, на запад се белят Мазалат и Мара Гидик, а на изток – Бузлуджа…

Паметникът е изграден от камък на циментов разтвор и железобетон. Доставката на материалите бе извънредно трудна. Външната и вътрешната облицовка е от грубо очукан синкав камък-доломит, ломен на около 200 метра далеч от върха. Пясъкът се носеше с коли от околностите на село Енина до с. Шипка и от там отначало с коне и мулета, а после с камионетка до върха (по първия примитивен начин са изнесени около 1 милион килограма пясък) . Също така много мъчно се изнасяха: Цимент, железа, дървени материали и т.н.

Друга голяма трудност представляваше изнасянето на вода за бетона и зидариите. С бъчви, карани с биволски коли, се изкарваше на върха вода, събирана от малките изворчета около Спасителния дом.

Обаче най-голямата пречка за по-бързото изграждане на паметника беше лошото време. Работният сезон започваше от м. юни, като с най-постоянно време за работа се отличаваха месеците август и особено септември и октомври.

През 1927 г. времето през есента беше така хубаво, че работата продължи даже на 4 декември. Изобщо върхът беше богат с неприятни изненади. През една бурна нощ падна гръм върху землянката на майсторите, но за щастие, всички бяха леко засегнати с изключение на един от тях, който трябваше да се лекува продължително.

Гръм падаше даже и при сравнително ясно, но задушно време, а изпразването на атмосферното електричество при дъждовно време през стърчащите над паметника железа бе обикновено явление.

Ето защо работниците се стремяха обикновено да бъдат далеч от тях. Студените ветрове пречеха също така много на работата. Забележителни нещастни случки не станаха до края на постройката, обаче весели моменти не липсваха.

Една нощ магарето, което изнасяше продукти за работниците, намерило плановете на постройката и с тях добре нахранило своя винаги гладен стомах. За паметника са употребени повече от 5000 куб. метра зидария, бетон и железобетон, а стойността му досега достигна кръгло до 5 000 000 лева.

Над входа е поставен един масивен бронзов лъв, дълъг 8 метра и висок 4 метра, който като верен страж пази покоя на падналите за свободата. Близо до паметника, затулен от една скала е построен заслонът на пазача-водач.

Освещаването на паметника е насрочено за 24 август т.г. Така, с усилията на цял народ, се издигна този величествен паметник-мавзолей, който със своите 34 метра над „Свети Никола“ доминира над Шипченските височини и отдалеч се хвърля в очите на пътника, като му напомня за подвига на нашите бащи и му завещава техните идеали.“

Спомените са публикувани на 5 май 1934 г., в спр. „Български турист“, кн. 5. Техен машинописен вариант се съхранява в Държавен архив – Габрово. Те са предадени от самия арх. Скодрев, за което свидетелства запазено благодарствено писмо от тогавашния ръководител на Архива Младен Радков.

Икономика

Къде да инвестирате в имот в България през 2027 г.?

Published

on

Отговорът е на морето — в Бургас!
Ето и аргументите „за“ — всичко, което трябва да знаете, преди да решите: факти, цифри и източници

С годишен ръст на цените от 15,5% България е на второ място в Европейския съюз по поскъпване на жилищата. Затова най-важният въпрос не е дали да инвестирате в имот, а къде парите ви ще работят най-добре — и къде имотът ще ви носи стойност и като място, на което бихте живели и почивали.

Защо имот — и защо сега
Парите в банката реално губят стойност: новите срочни депозити в евро носят около 1,4% годишно, а инфлацията през септември 2026 г. е 5,7%. В същото време индексът на цените на жилищата на Евростат е на рекордно ниво — близо три пъти над базата от 2015 г. Кредитът е достъпен: средната лихва по новите жилищни кредити е 2,41%, а България е с втората най-ниска лихва в еврозоната. Цената, кредитът и наемът са в една валута, а за купувачите от другите 20 страни с евро няма валутен риск. Неслучайно 35% от търсенията на чужденците са за имоти по Черноморието.

Имотът пази стойността на парите и в същото време може да носи доход.

Бургас расте почти в крак със столицата, но купувачът влиза на по-ниска цена и получава по-висока доходност от наем.

Бургас — град, който хората избират
Колкото по-добър е градът, толкова по-ценен е имотът. Докато населението на България намалява, област Бургас е една от само петте в страната, в които населението расте. През 2025 г. тук са се заселили нетно 5 101 души — 1,3 на всеки 100 жители, повече от София, Варна и Пловдив. 807 души са дошли от столицата — повече, отколкото от Варна и Пловдив, взети заедно.

• Свързаност. Половината градски автобуси са електрически, билетът се плаща и с банкова карта, а Бургас е първият в България с общинска система за велосипеди под наем. Летището предлага над 70 направления и целогодишни полети до София, а магистрала „Тракия“ стига до столицата за около 3 часа.

• Образование. Градът се превръща в образователен хъб с 2 университета и 5 филиала, а в квартал „Хоризонт“ се строи Студентски кампус за около 43 млн. € с откриване през 2028 г. ППМГ е с 5,67 на матурата по български език и 5-о място в страната по математика. И не на последно място — достатъчно места в детските градини, докато в София недостигът е около 10 000.

• Здраве. Тук работят много здравни заведения, включително първата многопрофилна детска болница в България, а университетът има Медицински факултет и колеж, които подготвят кадри на място.

• Качество на живот. Морската градина, над 220 обновени детски площадки, бъдещият крайбрежен парк „Екотон“ на 140 декара, новият крайморски център и „градът на поетите, художниците, актьорите и музикантите“ с култура през цялата година. През май 2027 г. Бургас ще бъде домакин на „Евровизия“.

• Работа и инвестиции. Новият дълбоководен кей за над 46,8 млн. € прави пристанището хъб за контейнерни превози, в Индустриалния парк се установяват нови компании, аутсорсинг секторът е създал над 500 работни места, а България издава визи за дигитални номади.

Хората идват в Бургас, за да живеят, учат и работят — а това означава устойчиво търсене на жилища и за покупка, и за наем.

Grand Plaza Residences: градът и морето на една крачка от дома
В квартал „Хоризонт“ DAS Capital изгражда Grand Plaza Residences — по думите на инвеститора, първата жилищна сграда в България с топла връзка към търговски център. Живущите стигат до Grand Plaza Mall и над 90 търговски и обслужващи обекта — супермаркет, аптека, банки, кино, ресторанти, фитнес — без да излизат навън. Комплексът е от затворен тип, с 24/7 видеонаблюдение, паркова зона, детски площадки, медицински център и двуетажен подземен паркинг. Наблизо са Парк „Велека“ и Минерални бани, а бъдещият Студентски кампус в квартала ще привлича преподаватели и специалисти от технологичните компании — стабилно търсене за собствениците, които отдават под наем.

Столица или море?
Бургас предлага сходен ръст на цените, по-ниска входна цена и по-висока доходност от наем — и е място, където можете да живеете, да почивате и да се връщате по всяко време на годината. Grand Plaza Residences добавя към това и своето най-голямо предимство: всичко нужно за удобен живот е на една крачка от дома, без да губите време в логистика.

Повече можете да научите на plazaresidences.bg или в офиса за продажби в Grand Plaza Mall, ниво 0, бул. „Транспортна“ 31, Бургас. Инвестирайте разумно!

Източници:
Евростат/БТА · БНБ депозити · НСИ инфлация · Trading Economics · БНБ кредити · ЕЦБ · Forbes България · НСИ цени на жилищата · НСИ цени по градове
· Global Property Guide цени · Global Property Guide доходност · НСИ ново строителство · НСИ миграция · НСИ население Бургас · Капитал транспорт ·
Капитал велосипеди · Fraport · БТА полети · Дневник · БТА кампус · БНР Бургас ДЗИ · Danybon · Аз Буки · Булевард България · МОН · Община Бургас ·
Капитал Екотон · Капитал крайморски център · БНР · МТИТС · БТПП · Expert.bg · БНР визи · БТА Евровизия · Grand Plaza Residences · Капитал регламент

Зареди още

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Култура

Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.

Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.  

Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.

„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица