Свържи се с нас

Новини

90 години от откриването на Паметника на Свободата (снимки)

Published

on

Как е построен Паметникът на връх Свети Никола (днес вр. Шипка) разказват спомените на арх. Генчо Скордев, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са публикувани през май 1934 г, още преди официалното откриване на Паметника на Свободата, състояло се на 26 август 1934 г.

Арх. Генчо Скордев изпълнява контрола над постройката на паметника от страна на Комитета за въздигане паметник за възраждането и освобождението на българския народ. През 1934 г. цялата документация от дейността на Комитета е предадена на Военното министерство, през 1948 г. тя е предадена за претопяване в Книжна фабрика.

„..Малко са събитията в най-новата история на България, които по своето значение и последствия могат да съперничат на Шипченската епопея. В тридневните боеве на 9, 10 и 11 август, ст. стил, опълченците на Шипка със своя героизъм и любов към Отечеството, обезпечиха свободата на България и положиха основите на третото българско царство.

В памет и за увековечаване на тая епопея по инициатива на Централното поборническо опълченско дружество през 1920 година се основа един специален комитет, съставен от членове на това дружество и от представителите на 17 организации и учреждения. Като първа цел на този комитет била поставена задача да събере нужните средства и да построи един паметник – мавзолей на Шипченските височини.

На 24 август 1922 година по случаи 45-годишнината от шипченските боеве се положи основният камък за този паметник при личното присъствие на Негово Величество Царя, обаче самата постройка се отложи по-късно. С големите усилия на членовете на Комитета, доброволните дарения на българския народ и помощта на държавата нужните средства бяха събрани и през 1925 година се обяви конкурс за проект на паметника, който се спечели от арх. Атанас Донков и скулптор Александър Андреев, Постройката на паметника бе започна през 1926 година и завърши през 1930 година при големи мъчнотии: къс строителен сезон, лоши климатични условия, липса на пътища (сегашния удобен път Шипка-Габрово тогава не беше още довършен) и др.

Самият паметник бе замислен да бъде построен на „Орлово гнездо“, 1 328 м, обаче липсата на достатъчна широчина и необходимостта от подпорни стени станаха причина той да бъде изграден на върха „Св. Никола“, 1323 м, който отстои само на стотина метра северно.

Освен това паметното „Орлово гнездо“, където нашите опълченци с свръхчовешки усилия успяха да отбият безспирните атаки на турските пълчища, със своите дивни скали представлява един хубав и скъп природен паметник, който добре е да запази в естествен вид, Изпълнението на плановете за постройката на този най-голям в Балканския полуостров паметник бе извършено под надзора на архитект Г. Скордев от упоритите предприемачи инж. Б. Горанов, Кирил Славов, арх. Ив. Данчов и инж. М. Заяков.

Паметникът представлява един каменен блок във форма на пресечена пирамида. Основите му, заемащи площ от 300 кв метра, лежат върху скала, като за целта върхът е трябвало да бъде изсечен с три метра и подравнен.

Вътре в него са предвидени помещения за костница, в която да се съберат костите на падналите за свободата на България руски и български войници, над нея един мавзолей-параклис, от който удобна железобетонна стълба води през 5-те етажа, служещи за музей в който ще се съхраняват оръжия, ликовете на дейците, спомени за Освободителната война и др.

Паметникът завършва с площадка, 34 метра над почвата, от която се открива великолепна панорама: на юг-китната Розова долина с Казанлък, на север-гористите гънки на Балкана с Габрово, на запад се белят Мазалат и Мара Гидик, а на изток – Бузлуджа…

Паметникът е изграден от камък на циментов разтвор и железобетон. Доставката на материалите бе извънредно трудна. Външната и вътрешната облицовка е от грубо очукан синкав камък-доломит, ломен на около 200 метра далеч от върха. Пясъкът се носеше с коли от околностите на село Енина до с. Шипка и от там отначало с коне и мулета, а после с камионетка до върха (по първия примитивен начин са изнесени около 1 милион килограма пясък) . Също така много мъчно се изнасяха: Цимент, железа, дървени материали и т.н.

Друга голяма трудност представляваше изнасянето на вода за бетона и зидариите. С бъчви, карани с биволски коли, се изкарваше на върха вода, събирана от малките изворчета около Спасителния дом.

Обаче най-голямата пречка за по-бързото изграждане на паметника беше лошото време. Работният сезон започваше от м. юни, като с най-постоянно време за работа се отличаваха месеците август и особено септември и октомври.

През 1927 г. времето през есента беше така хубаво, че работата продължи даже на 4 декември. Изобщо върхът беше богат с неприятни изненади. През една бурна нощ падна гръм върху землянката на майсторите, но за щастие, всички бяха леко засегнати с изключение на един от тях, който трябваше да се лекува продължително.

Гръм падаше даже и при сравнително ясно, но задушно време, а изпразването на атмосферното електричество при дъждовно време през стърчащите над паметника железа бе обикновено явление.

Ето защо работниците се стремяха обикновено да бъдат далеч от тях. Студените ветрове пречеха също така много на работата. Забележителни нещастни случки не станаха до края на постройката, обаче весели моменти не липсваха.

Една нощ магарето, което изнасяше продукти за работниците, намерило плановете на постройката и с тях добре нахранило своя винаги гладен стомах. За паметника са употребени повече от 5000 куб. метра зидария, бетон и железобетон, а стойността му досега достигна кръгло до 5 000 000 лева.

Над входа е поставен един масивен бронзов лъв, дълъг 8 метра и висок 4 метра, който като верен страж пази покоя на падналите за свободата. Близо до паметника, затулен от една скала е построен заслонът на пазача-водач.

Освещаването на паметника е насрочено за 24 август т.г. Така, с усилията на цял народ, се издигна този величествен паметник-мавзолей, който със своите 34 метра над „Свети Никола“ доминира над Шипченските височини и отдалеч се хвърля в очите на пътника, като му напомня за подвига на нашите бащи и му завещава техните идеали.“

Спомените са публикувани на 5 май 1934 г., в спр. „Български турист“, кн. 5. Техен машинописен вариант се съхранява в Държавен архив – Габрово. Те са предадени от самия арх. Скодрев, за което свидетелства запазено благодарствено писмо от тогавашния ръководител на Архива Младен Радков.

Новини

„Прогресивна България“ печели категорично и в Габрово

Published

on

Предизборната надпревара за 52-то Народно събрание в 7 Многомандатен избирателен район – Габрово приключи с ясен и категоричен победител. Това е „Прогресивна България“. Партията на Румен Радев грабна близо половината гласове в района – 22 277, или 47.84% – резултат, който не оставя много място за тълкуване.

На второ място се нарежда „ГЕРБ-СДС“ с 7 392 гласа (15.87%), но разривът между победителя и преследвача е огромен – повече от три пъти. Трето място заема Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ с 3 872 гласа (8.32%). Зад голямата тройка се наредиха „Възраждане“ с 2 425 гласа (5.21%) и неочаквано ПП „Величие“ с 2 110 гласа (4.53%), задминали утвърдената „БСП – Обединена левица“, която събра 1 851 гласа (3.98%). ПП „МЕЧ“ (1 641 гласа, 3.52%) и „Сияние“ (1 633 гласа, 3.51%) се борят практически рамо до рамо веднага след тях.

По-надолу: „Алианс за права и свободи – АПС“ с 865 гласа (1.86%), ПП „Има такъв народ“ с 493 гласа (1.06%), „Движение за права и свободи“ – ДПС с 372 гласа (0.80%), „Антикорупционен блок“ с 269 гласа (0.58%), „Синя България“ с 237 гласа (0.51%), „България може“ с 233 гласа (0.50%), „Пряка демокрация“ с 189 гласа (0.41%), ПП „Нация“ с 185 гласа (0.40%), „Движение на непартийните кандидати“ с 128 гласа (0.28%), ПП „Глас народен“ с 90 гласа (0.19%), ПП „Народна партия Истината и само истината“ с 86 гласа (0.19%), НД „Непокорна България“ с 77 гласа (0.17%), „Моя България“ с 69 гласа (0.15%), „Партия на зелените“ с 37 гласа (0.08%), „Съпротива“ с 24 гласа (0.05%) и КП „Трети март“ с 14 гласа (0.03%).

Любопитен детайл – 857 избиратели са упражнили правото си да гласуват с опцията „Не подкрепям никого“, което ги нарежда точно между АПС и ИТН по брой.

Зареди още

Новини

Даниел Петров: Габрово има потенциал за индустриално възраждане

Малкият бизнес, индустриалните зони и новите форми на заетост са ключът към връщането на живота в региона.

Published

on

Икономическото развитие на област Габрово изисква целенасочена политика, която да създаде условия за стабилна заетост и дългосрочен растеж. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово Даниел Петров, който очерта основните приоритети за възстановяване на икономическата жизненост на региона.

По думите му Габрово и Севлиево имат традиции в индустрията и производството, но през последните години този потенциал остава недоразвит заради липса на последователна държавна политика и реална подкрепа за бизнеса.

„Нашата цел е да създадем условия за стабилна и дългосрочна заетост, така че хората да могат да работят и да се развиват тук, без да бъдат принудени да търсят реализация извън региона“, подчерта Петров.

Сред основните акценти в програмата е подкрепата за малкия и средния бизнес чрез облекчаване на административните режими и създаване на насърчителни политики.

Според него именно този сектор е гръбнакът на местната икономика и ключов фактор за устойчиво развитие. Паралелно с това се предвижда активна работа за развитие на индустриалните зони в Габрово и Севлиево, както и привличане на инвестиции, които създават реална добавена стойност, а не временна заетост.

„Инвестициите трябва да бъдат насочени към производства и дейности, които оставят стойност в региона и дават перспектива за развитие“, заяви той.

Петров постави акцент и върху възраждането на традиционните занаяти и производства, които са част от идентичността на региона. Според него те могат да се превърнат в устойчив източник на доходи, ако бъдат подкрепени с модерни инструменти и достъп до пазари.

В същото време се предлага развитие на съвременни форми на заетост, включително дистанционна работа, която да даде възможност на младите хора да останат в региона, без да правят компромис с професионалното си развитие.

„Габрово има потенциал да съчетае традиция и модерност – въпросът е да се създадат условия това да се случи“, подчерта Петров.

Според него проблемите на региона са част от по-широк национален модел, при който икономическата политика е лишена от дългосрочна визия и насоченост към националния интерес.

От „Възраждане“ предлагат изграждане на устойчива и национално ориентирана икономика, която да гарантира икономическа независимост и дългосрочно благоденствие.

Ключов елемент в тази стратегия е развитието на силна индустриална база, която да осигурява добавена стойност, технологична самостоятелност и стабилна заетост.

„Възраждане“ залага и на активна държавна подкрепа за малкия и средния бизнес чрез по-лесен достъп до финансиране, намаляване на административната тежест и създаване на конкурентна среда. В икономическата политика се предвиждат и конкретни финансови мерки – стимули за инвестиции, диференцирани данъчни ставки по сектори, премахване на ДДС върху основни стоки като храни, лекарства и книги, както и ограничаване на свръхпечалбите в ключови сектори.

„Икономиката трябва да работи за българските граждани, а не за външни интереси. Само така можем да върнем развитието в регионите и да дадем реална перспектива на хората“, заяви Петров.

По думите му възстановяването на индустрията, подкрепата за бизнеса и активната роля на държавата са ключът към икономическото възраждане както на Габрово, така и на цялата страна.

В заключение той подчерта, че икономиката и заетостта ще бъдат сред водещите приоритети в програмата на „Възраждане“ за предстоящите парламентарни избори. „Възраждане“ е с номер 8 в бюлетината! Купуването и продаването на гласове е престъпление!

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

Даниел Петров: Демографската криза в Габрово не е статистика, а въпрос на оцеляване на региона

Published

on

Демографската криза в област Габрово се задълбочава и вече се отразява пряко върху развитието на региона. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово Даниел Петров, който определи проблема като най-сериозното предизвикателство пред местните общности.

По думите му процесът не е абстрактен, а ясно видим в ежедневието – в обезлюдените села, затворените училища и намаляващото население в градове като Габрово, Севлиево и Дряново.

„Това не е просто статистика. Това е реалност, която виждаме всеки ден – празни улици, липса на млади хора и постепенно изчезване на цели населени места“, посочи Петров. Според него загубата на население води до обезсмисляне на всички останали политики, ако не бъде овладяна навреме.

„Губим най-ценния ресурс – хората. Ако този процес не бъде спрян, всички други мерки губят значение“, подчерта той.

Петров свърза регионалната картина с общата ситуация в страната, която според „Възраждане“ може да бъде определена като демографска катастрофа.

Данните показват трайно намаляване на населението през последните десетилетия, като страната губи десетки хиляди души годишно, а цели региони се превръщат в обезлюдени територии.

Сред основните причини той открои емиграцията, ниската раждаемост и високата смъртност, които засягат както големите градове, така и по-малките области като Габрово.

Като ключов приоритет Петров посочи необходимостта от активна политика за връщане на българите от чужбина.

„Ще работим за създаване на регионална програма за завръщане на габровци, като изградим връзка с нашите сънародници зад граница и осигурим реални условия за работа и живот тук“, заяви той.

По думите му това трябва да бъде подкрепено с административни облекчения и сътрудничество с местния бизнес, за да има реална заетост, а не само декларации.

Друг основен акцент е подкрепата за семействата и насърчаването на раждаемостта. „Ще върнем семейството в центъра на обществените политики чрез конкретни финансови стимули, достъпни детски градини и ясни условия за младите хора да създадат дом тук“, посочи Петров.

Той подчерта, че подобни мерки трябва да бъдат съчетани с по-широка промяна в ценностната система, насочена към утвърждаване на семейството, отговорността и грижата за следващото поколение.

Според позицията на „Възраждане“ демографският проблем не може да бъде решен с частични мерки, а изисква дългосрочна и последователна стратегия на национално ниво.

„Пред страната няма по-важна задача от обръщането на тази тенденция. Без хора няма икономика, няма образование, няма бъдеще“, заяви Петров.

Той посочи още, че управлението на миграционните процеси трябва да бъде насочено към връщане на българите, а не към компенсиране на липсата на работна сила чрез внос на евтина работна ръка.

По думите му Габрово е пример за регион, в който демографските процеси се усещат по-рано и по-силно, но същите тенденции са видими в цялата страна.

„Ако искаме да има бъдеще за региона и за България, трябва да започнем да действаме сега – последователно и с ясна цел“, заключи Петров.

„Възраждане“ е с номер 8 в бюлетината! Купуването и продаването на гласове е престъпление!

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица