Новини
90 години от откриването на Паметника на Свободата (снимки)

Как е построен Паметникът на връх Свети Никола (днес вр. Шипка) разказват спомените на арх. Генчо Скордев, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са публикувани през май 1934 г, още преди официалното откриване на Паметника на Свободата, състояло се на 26 август 1934 г.
Арх. Генчо Скордев изпълнява контрола над постройката на паметника от страна на Комитета за въздигане паметник за възраждането и освобождението на българския народ. През 1934 г. цялата документация от дейността на Комитета е предадена на Военното министерство, през 1948 г. тя е предадена за претопяване в Книжна фабрика.

„..Малко са събитията в най-новата история на България, които по своето значение и последствия могат да съперничат на Шипченската епопея. В тридневните боеве на 9, 10 и 11 август, ст. стил, опълченците на Шипка със своя героизъм и любов към Отечеството, обезпечиха свободата на България и положиха основите на третото българско царство.
В памет и за увековечаване на тая епопея по инициатива на Централното поборническо опълченско дружество през 1920 година се основа един специален комитет, съставен от членове на това дружество и от представителите на 17 организации и учреждения. Като първа цел на този комитет била поставена задача да събере нужните средства и да построи един паметник – мавзолей на Шипченските височини.
На 24 август 1922 година по случаи 45-годишнината от шипченските боеве се положи основният камък за този паметник при личното присъствие на Негово Величество Царя, обаче самата постройка се отложи по-късно. С големите усилия на членовете на Комитета, доброволните дарения на българския народ и помощта на държавата нужните средства бяха събрани и през 1925 година се обяви конкурс за проект на паметника, който се спечели от арх. Атанас Донков и скулптор Александър Андреев, Постройката на паметника бе започна през 1926 година и завърши през 1930 година при големи мъчнотии: къс строителен сезон, лоши климатични условия, липса на пътища (сегашния удобен път Шипка-Габрово тогава не беше още довършен) и др.
Самият паметник бе замислен да бъде построен на „Орлово гнездо“, 1 328 м, обаче липсата на достатъчна широчина и необходимостта от подпорни стени станаха причина той да бъде изграден на върха „Св. Никола“, 1323 м, който отстои само на стотина метра северно.
Освен това паметното „Орлово гнездо“, където нашите опълченци с свръхчовешки усилия успяха да отбият безспирните атаки на турските пълчища, със своите дивни скали представлява един хубав и скъп природен паметник, който добре е да запази в естествен вид, Изпълнението на плановете за постройката на този най-голям в Балканския полуостров паметник бе извършено под надзора на архитект Г. Скордев от упоритите предприемачи инж. Б. Горанов, Кирил Славов, арх. Ив. Данчов и инж. М. Заяков.
Паметникът представлява един каменен блок във форма на пресечена пирамида. Основите му, заемащи площ от 300 кв метра, лежат върху скала, като за целта върхът е трябвало да бъде изсечен с три метра и подравнен.
Вътре в него са предвидени помещения за костница, в която да се съберат костите на падналите за свободата на България руски и български войници, над нея един мавзолей-параклис, от който удобна железобетонна стълба води през 5-те етажа, служещи за музей в който ще се съхраняват оръжия, ликовете на дейците, спомени за Освободителната война и др.
Паметникът завършва с площадка, 34 метра над почвата, от която се открива великолепна панорама: на юг-китната Розова долина с Казанлък, на север-гористите гънки на Балкана с Габрово, на запад се белят Мазалат и Мара Гидик, а на изток – Бузлуджа…
Паметникът е изграден от камък на циментов разтвор и железобетон. Доставката на материалите бе извънредно трудна. Външната и вътрешната облицовка е от грубо очукан синкав камък-доломит, ломен на около 200 метра далеч от върха. Пясъкът се носеше с коли от околностите на село Енина до с. Шипка и от там отначало с коне и мулета, а после с камионетка до върха (по първия примитивен начин са изнесени около 1 милион килограма пясък) . Също така много мъчно се изнасяха: Цимент, железа, дървени материали и т.н.
Друга голяма трудност представляваше изнасянето на вода за бетона и зидариите. С бъчви, карани с биволски коли, се изкарваше на върха вода, събирана от малките изворчета около Спасителния дом.
Обаче най-голямата пречка за по-бързото изграждане на паметника беше лошото време. Работният сезон започваше от м. юни, като с най-постоянно време за работа се отличаваха месеците август и особено септември и октомври.
През 1927 г. времето през есента беше така хубаво, че работата продължи даже на 4 декември. Изобщо върхът беше богат с неприятни изненади. През една бурна нощ падна гръм върху землянката на майсторите, но за щастие, всички бяха леко засегнати с изключение на един от тях, който трябваше да се лекува продължително.
Гръм падаше даже и при сравнително ясно, но задушно време, а изпразването на атмосферното електричество при дъждовно време през стърчащите над паметника железа бе обикновено явление.
Ето защо работниците се стремяха обикновено да бъдат далеч от тях. Студените ветрове пречеха също така много на работата. Забележителни нещастни случки не станаха до края на постройката, обаче весели моменти не липсваха.
Една нощ магарето, което изнасяше продукти за работниците, намерило плановете на постройката и с тях добре нахранило своя винаги гладен стомах. За паметника са употребени повече от 5000 куб. метра зидария, бетон и железобетон, а стойността му досега достигна кръгло до 5 000 000 лева.
Над входа е поставен един масивен бронзов лъв, дълъг 8 метра и висок 4 метра, който като верен страж пази покоя на падналите за свободата. Близо до паметника, затулен от една скала е построен заслонът на пазача-водач.
Освещаването на паметника е насрочено за 24 август т.г. Така, с усилията на цял народ, се издигна този величествен паметник-мавзолей, който със своите 34 метра над „Свети Никола“ доминира над Шипченските височини и отдалеч се хвърля в очите на пътника, като му напомня за подвига на нашите бащи и му завещава техните идеали.“
Спомените са публикувани на 5 май 1934 г., в спр. „Български турист“, кн. 5. Техен машинописен вариант се съхранява в Държавен архив – Габрово. Те са предадени от самия арх. Скодрев, за което свидетелства запазено благодарствено писмо от тогавашния ръководител на Архива Младен Радков.


Новини
Почина д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел и почетен гражданин на Габрово

Напусна ни д-р Етиен Фонтейн – лекар, приятел на Габрово и почетен гражданин на нашия град.
Д-р Фонтейн беше човек с голямо сърце и силно чувство за отговорност към хората. Известният уролог от белгийския град Аалст имаше значим принос за развитието на дългогодишното партньорство между Габрово и Аалст, особено в областта на здравеопазването. Като лекар и ръководител на медицински екипи той многократно работи заедно с колегите си от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, споделяйки опит, знания и съвременни медицински практики.
Д-р Фонтейн беше и активен участник в редица инициативи в подкрепа на Габрово. Като председател на фондация „People Serve Bulgaria: Aalst–Gabrovo“ той допринасяше за развитието на връзките между хората и институциите от двата града и за реализирането на благотворителни инициативи в социалната и здравната сфера.
През 2013 г. Община Габрово го удостои със званието „Почетен гражданин“ за неговия принос към града и за приятелството между Габрово и Аалст.
Но д-р Фонтейн остави след себе си не само професионални резултати и успешно партньорство. Той остави приятели. Остави спомен за човек, който с уважение и обич прие Габрово като свой град. При едно от посещенията си той дори сподели, че с всяко свое идване се чувства все повече габровец.
Ще го запомним с неговата всеотдайност, човечност, чувство за хумор и искрена привързаност към Габрово.
„Габрово Нюз“ и Община Габрово изказват своите най-искрени съболезнования на семейството, близките и приятелите на д-р Етиен Фонтейн.
Поклон пред паметта му!

Култура
Книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново

Снощи, 8 септември, Исторически музей – Дряново бе домакин на представяне на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“. Нейни автори са трима водещи български учени – проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, които правят своя прочит на едно от най-значимите събития в новата ни история.
Събитието бе открито от Иван Христов, директор на ИМ-Дряново, който приветства гостите на представянето и акцентира над значимостта на акта на Съединение на Княжество България и Източна Румелия, отпреди 141 години. Той анонсира, че един от авторите на книгата ще бъде гост в следващите епизоди на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. На премиерата за Дряново присъстваха двама от тримата автори – проф. Палангурски и проф. Янчев.

В книгата проф. Веселин Янчев разглежда устройството и развитието на българската армия, както и ролята на руските офицери в нея. Той обясни идеята за реализацията на книгата, която дава един различен прочит на Съединението. По думите му всичко се знае за това велико българско дело, освен няколко важни детайла, които се засягат именно в книгата.
Той сподели, че в изследванията си за армията ни и ролята на Русия върху нея през период след Освобождението до Съединението, работи вече близо 30 години. Проф. Янчев изрази мнение, че образът, който голяма част от българите имат за княз Александър е този, създаден му от руската дипломация и политика. „Оказа се, че князът е много по-сложна личност от тази, която ни е представена десетилетия наред. През 1883 г., 1884 г. Русия не си представя възможността да изтърве от контрол българската армия и тя да премине в ръцете на княз Александър I, което е и основен мотив за неговото детрониране и изгонване от България. Когато Съединението става и Русия е представена пред свършен факт, тя прокарва своя план да изтегли руските офицери, с очакване, че България ще рухне, ще настъпи хаос, след което князът ще абдикира. Това става на 9 септември 1885 г., с идеята, че без армия страната ни няма да може да защити Съединението и недоволството на хората ще се насочи срещу княза, а българите ще се обърнат към Русия, която ще им каже, че те без нея, без подкрепата и покровителството ѝ не могат, и няма как да постигнат нито една своя цел. Нищо такова не се случва! Князът не само защитава Съединението, но води и успешната война срещу Сърбия!“, аргументира се проф. Янчев.

Той допълни, че непроучен е още замисълът на княз Александър Батенберг около признаването на Съединението, договореностите му със султана на Османската империя, идеята за това, че Съединението трябва да бъде стъпка към бъдещето независимо царство, включващо както Княжеството, така Източна Румелия и Македония.
„Историята не само, че не е написана. Предстои да се пише“, коментира Янчев, който анонсира, че ще се работи и в турските архиви, тъй като не е убеден, че дори нахлуването на Османската империя в Кърджали е идея на султана, както и защо султанът се е съгласил Александър I да е княз на обединена България.
Над увода на книгата работи проф. Палангурски, който проследи развитието на националната идея и къде се вписва тя в акта на Съединението. Според него няма последен поглед към това велико българско дело и често се натъква на нови данни за него. „Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 г. Ако човек обърне поглед към хората, които са били движещата сила – онези, които са в Комитета, на север от Балкана – ще види живите останали приятели, членове на революционните комитети. Дори двамата „главни герои“ – на юг това е Захари Стоянов, на север това е Стефан Стамболов“, каза той.

По думите му Съединението е резултат, въпреки дълбокото разцепление на българското общество, което е валидно и днес. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите – чакат някой да им свърши работата“, сподели проф. Палангурски, цитирайки Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.
Проф. Палангурски заяви, че реализиралите съединението на двете Българии са проекция на всичко, започнато преди Освобождението и завършило с великото дело. „Тези хора уловиха историческия момент. Те не смятаха, че човек да бъде смел е страшно!“, каза той.
Ученият бе категоричен, че изградената революционна мрежа преди Освобождението действа и след него, като си послужи с документи, чрез които става ясно всенародната подкрепа за делото на Съединение. Според него това означава, че в обществото е имало хора, които са можели да действат, знаят и го правят, имайки си вяра помежду си и една единствена обща цел.
„Това е онова поколение от хора, които ни избутват от Съединението, като държава и система. Те са дълбоко мислещи хора, за разлика от другите, които чакат на тепсия. При тях картината е коренно различна. Нищо ново под слънцето, 140 години по-късно. Всеки опит да бъдеш самостоятелен и да носиш отговорност за себе си, той не се посреща от тази втората група от хора, без значение как ще ги определим. Но историята не чака. Това е Съединението – акт нашенски си, направени от нашите хора“, коментира проф. Палангурски.
Той посочи още, че никой друг балкански народ или държава не е освободил 96 000 кв км при първото си по-голямо въстание, за разлика от нас българите. В заключение Палангурски цитира синтез от гения на Христо Ботев, който казва: „Ако не сега, ще чакаме още 100 години!“

Новини
ГЕРБ-Габрово призоваха депутата Николай Косев да не кадрува
Призоваваме народния представител от „Прогресивна България“ Николай Косев да осъзнае, че неговата роля е да решава проблемите на жителите в област Габрово, а не да създава нови чрез кадруване – особено в обществено значими сфери, които изискват специализирани знания, умения и образование. Това се казва в позиция на местната структура на ПП ГЕРБ, разпратена до медиите, включително и до „Габрово Нюз“.
От партията апелират, в качеството му на народен представител, г-н Косев да насочи усилията си към реалните приоритети на региона, вместо да влага цялата си енергия в опити за смяна на управителя на „ВиК-Габрово“.
Според ГЕРБ – Габрово ключовите приоритети за областта, които очакват спешно решение, са ускоряването на проекта за тунел под Шипка, предприемането на реални действия за изграждането на язовирите „Мокра Бяла“ в Севлиево и „Нейковци“ в Трявна, както и трайното преодоляване на кризата с безводието в Тревненско и Дряновско.
„Област Габрово има редкия шанс водното дружество да се управлява от г-н Владимир Василев – един от малкото сертифицирани ВиК инженери в страната и доказан професионалист. Под негово ръководство дружеството е сред тези с най-ниски нива на водозагуби в България. От години структурата успешно управлява проекти за водоснабдяване на габровските села от язовир „Христо Смирненски“ и изпълнява мащабни проекти за подмяна на водопроводната мрежа в община Севлиево, което вече подобри ситуацията и ограничи водните режими в региона.
Напомняме на Николай Косев, че в момента предстои присъединяването на групи габровски села към градската водопроводна мрежа. Това е изключително сложен за управление и реализация обект, а изкуствено предизвиканите трусове в дружеството поставят под пряк риск неговото финализиране. Призоваваме народния представител Николай Косев да приеме отказа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да извърши желаната от него кадрова рокада.
Апелираме към него да се вслуша в оценката на експертите в министерството, които признават професионализма на управителя на „ВиК-Габрово“, да спре опитите за политически назначения през партийни лица и да насочи енергията си към истинските и неотложни нужди на жителите на областта“, се казва още в изпратената позиция на ГЕРБ-Габрово.

-
Културапреди 6 дниИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”
-
Кримипреди 5 дниЗаловиха 29-годишен, извършил въоръжен грабеж в Габрово
-
Новинипреди 6 дниТеодор Салпаров се завръща в Габрово преди своя бенефис
-
Културапреди 6 дниТурнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър
-
Кримипреди 5 дниПолицаи ще патрулират и пеша в квартал Бичкиня
-
Икономикапреди 6 дниОт 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско
-
Любопитнопреди 5 дниФестивалът на реката отново събира младите край Янтра
-
Новинипреди 5 дниНови заплахи и вандализъм в квартал „Бичкиня“













