Новини
90 години от откриването на Паметника на Свободата (снимки)

Как е построен Паметникът на връх Свети Никола (днес вр. Шипка) разказват спомените на арх. Генчо Скордев, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са публикувани през май 1934 г, още преди официалното откриване на Паметника на Свободата, състояло се на 26 август 1934 г.
Арх. Генчо Скордев изпълнява контрола над постройката на паметника от страна на Комитета за въздигане паметник за възраждането и освобождението на българския народ. През 1934 г. цялата документация от дейността на Комитета е предадена на Военното министерство, през 1948 г. тя е предадена за претопяване в Книжна фабрика.

„..Малко са събитията в най-новата история на България, които по своето значение и последствия могат да съперничат на Шипченската епопея. В тридневните боеве на 9, 10 и 11 август, ст. стил, опълченците на Шипка със своя героизъм и любов към Отечеството, обезпечиха свободата на България и положиха основите на третото българско царство.
В памет и за увековечаване на тая епопея по инициатива на Централното поборническо опълченско дружество през 1920 година се основа един специален комитет, съставен от членове на това дружество и от представителите на 17 организации и учреждения. Като първа цел на този комитет била поставена задача да събере нужните средства и да построи един паметник – мавзолей на Шипченските височини.
На 24 август 1922 година по случаи 45-годишнината от шипченските боеве се положи основният камък за този паметник при личното присъствие на Негово Величество Царя, обаче самата постройка се отложи по-късно. С големите усилия на членовете на Комитета, доброволните дарения на българския народ и помощта на държавата нужните средства бяха събрани и през 1925 година се обяви конкурс за проект на паметника, който се спечели от арх. Атанас Донков и скулптор Александър Андреев, Постройката на паметника бе започна през 1926 година и завърши през 1930 година при големи мъчнотии: къс строителен сезон, лоши климатични условия, липса на пътища (сегашния удобен път Шипка-Габрово тогава не беше още довършен) и др.
Самият паметник бе замислен да бъде построен на „Орлово гнездо“, 1 328 м, обаче липсата на достатъчна широчина и необходимостта от подпорни стени станаха причина той да бъде изграден на върха „Св. Никола“, 1323 м, който отстои само на стотина метра северно.
Освен това паметното „Орлово гнездо“, където нашите опълченци с свръхчовешки усилия успяха да отбият безспирните атаки на турските пълчища, със своите дивни скали представлява един хубав и скъп природен паметник, който добре е да запази в естествен вид, Изпълнението на плановете за постройката на този най-голям в Балканския полуостров паметник бе извършено под надзора на архитект Г. Скордев от упоритите предприемачи инж. Б. Горанов, Кирил Славов, арх. Ив. Данчов и инж. М. Заяков.
Паметникът представлява един каменен блок във форма на пресечена пирамида. Основите му, заемащи площ от 300 кв метра, лежат върху скала, като за целта върхът е трябвало да бъде изсечен с три метра и подравнен.
Вътре в него са предвидени помещения за костница, в която да се съберат костите на падналите за свободата на България руски и български войници, над нея един мавзолей-параклис, от който удобна железобетонна стълба води през 5-те етажа, служещи за музей в който ще се съхраняват оръжия, ликовете на дейците, спомени за Освободителната война и др.
Паметникът завършва с площадка, 34 метра над почвата, от която се открива великолепна панорама: на юг-китната Розова долина с Казанлък, на север-гористите гънки на Балкана с Габрово, на запад се белят Мазалат и Мара Гидик, а на изток – Бузлуджа…
Паметникът е изграден от камък на циментов разтвор и железобетон. Доставката на материалите бе извънредно трудна. Външната и вътрешната облицовка е от грубо очукан синкав камък-доломит, ломен на около 200 метра далеч от върха. Пясъкът се носеше с коли от околностите на село Енина до с. Шипка и от там отначало с коне и мулета, а после с камионетка до върха (по първия примитивен начин са изнесени около 1 милион килограма пясък) . Също така много мъчно се изнасяха: Цимент, железа, дървени материали и т.н.
Друга голяма трудност представляваше изнасянето на вода за бетона и зидариите. С бъчви, карани с биволски коли, се изкарваше на върха вода, събирана от малките изворчета около Спасителния дом.
Обаче най-голямата пречка за по-бързото изграждане на паметника беше лошото време. Работният сезон започваше от м. юни, като с най-постоянно време за работа се отличаваха месеците август и особено септември и октомври.
През 1927 г. времето през есента беше така хубаво, че работата продължи даже на 4 декември. Изобщо върхът беше богат с неприятни изненади. През една бурна нощ падна гръм върху землянката на майсторите, но за щастие, всички бяха леко засегнати с изключение на един от тях, който трябваше да се лекува продължително.
Гръм падаше даже и при сравнително ясно, но задушно време, а изпразването на атмосферното електричество при дъждовно време през стърчащите над паметника железа бе обикновено явление.
Ето защо работниците се стремяха обикновено да бъдат далеч от тях. Студените ветрове пречеха също така много на работата. Забележителни нещастни случки не станаха до края на постройката, обаче весели моменти не липсваха.
Една нощ магарето, което изнасяше продукти за работниците, намерило плановете на постройката и с тях добре нахранило своя винаги гладен стомах. За паметника са употребени повече от 5000 куб. метра зидария, бетон и железобетон, а стойността му досега достигна кръгло до 5 000 000 лева.
Над входа е поставен един масивен бронзов лъв, дълъг 8 метра и висок 4 метра, който като верен страж пази покоя на падналите за свободата. Близо до паметника, затулен от една скала е построен заслонът на пазача-водач.
Освещаването на паметника е насрочено за 24 август т.г. Така, с усилията на цял народ, се издигна този величествен паметник-мавзолей, който със своите 34 метра над „Свети Никола“ доминира над Шипченските височини и отдалеч се хвърля в очите на пътника, като му напомня за подвига на нашите бащи и му завещава техните идеали.“
Спомените са публикувани на 5 май 1934 г., в спр. „Български турист“, кн. 5. Техен машинописен вариант се съхранява в Държавен архив – Габрово. Те са предадени от самия арх. Скодрев, за което свидетелства запазено благодарствено писмо от тогавашния ръководител на Архива Младен Радков.


Новини
Радев в Габрово: Ще работим за преустановяване на натиска върху българската икономика

Препълнена зала „Възраждане“ посрещна лидера на „Прогресивна България“. „ С присъствието си тук днес давате ясен знак, че обществото ни излиза от апатията, чупи страха и гледа уверено към една нова, прогресивна България“, започна изказването си Румен Радев.

„Нагледахме се на грабеж, на източване на обществен ресурс, на грозни сглобки и пропуснати възможности“, продължи той и подчерта, че моделът на управление е изчерпан. По думите му олигархията подчинява икономиката, задушава малкия и семейния бизнес и лишава хората от перспектива.

„Вчера по пътя се отбих в едно село, влязох в магазина и попитах продавачката как се справят хората. Тя извади една тетрадка и ми каза: „Ето така се справят. Всичко вече е на вересия. Хората едва смогват да изкарат до половината на месеца и просто не знам как ще продължим”, заяви Радев. „Тези, които поканиха инфлацията в домовете ни, нито искат, нито могат да направят нещо. Затова трябва да понесат своята отговорност. С вота ни на предстоящите избори“, продължи той.

Лидерът на „Прогресивна България“ открои Габрово като символ на знанието, предприемчивостта и стремежа към развитие през годините – пример за посоката, в която страната трябва да върви и в бъдеще. „Нашата най-важна цел е да защитим слабите и да върнем справедливостта“, заяви Радев и допълни, че България има нужда от икономика с висока добавена стойност и ясна подкрепа за малкия и фамилен бизнес.

Радев подчерта, че не е нормално сами да унищожаваме енергетиката и промишлеността си, за да угодим на странни идеологии, от които започват да се отричат и самите им създатели. Той добави, че в самия ЕС вече се преосмисля зеленият преход и закриването на ядрената енергетика. Президентът (2017 – 2026) заяви, че е нужен нов модел на здравеопазване – не фиктивни хоспитализации, а фокус върху превенцията и профилактиката.

Румен Радев определи като сериозно предизвикателство пред страната ни състоянието на здравеопазването, като припомни, че България е шампион в ЕС по брой болници и брой болнични легла на глава от населението.

„Защо са създадени толкова много болници? Защото моделът на българското здравеопазване е насочен така, че само да се завъртим около болницата и ни вкарват вътре. И ако не влизаме, поне да напишат, че сме в болница – лежали, престояли, за да може да се вземат парите от клиничните пътеки. На това трябва да му сложим край и да вървим към истински модел на здравеопазване, който влага парите в профилактика, в превенция, в ранна диагностика“, заяви Румен Радев.

Лидерът на „Прогресивна България” отново подчерта необходимостта от адекватна и бърза система за спешна медицинска помощ, която да действа в рамките на т.нар. „златен час” и напомни борбата на президентската институция да внесе в Плана за възстановяване и устойчивост системата за спешна медицинска помощ по въздуха (HEMS), въпреки отказа на тогавашното правителство.

По време на срещата бяха представени и кандидатите за народни представители на „Прогресивна България“ за 7 МИР – Габрово. Водачът на листата Николай Косев подчерта, че хората в Габрово искат едно – да имат условия да работят и да се развиват в региона. По думите му доверието се печели с постоянство, с присъствие и с реални действия. „Имаме този шанс сега“, заяви Румен Радев и призова за решителен избор с бюлетина 21 на 19 април.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
Томислав Дончев: Целта ни е България да стане най-благоденстващата държава на Балканите!
„Нашата цел, след пълната интеграция на България във всички европейски структури, е да бъдем най-благоденстващата държава на Балканите – амбициозна цел, но реалистична“. Това заяви в Габрово заместник- председателят на ГЕРБ и водач на листата на ГЕРБ-СДС Томислав Дончев. Той беше категоричен, че като държава имаме потенциала за растеж над 4% годишно. По думите му, ако пакетът от мерки – образование, индустриално развитие, иновации, пазар на труда, бъдат приложени в тяхната съвкупност, до 2030 година България би могла да има 200 милиарда евро Брутен вътрешен продукт.
„Разликата между ГЕРБ и останалите партии е, че другите могат да говорят каквото си искат, но ГЕРБ е сериозна политическа партия и ако ние кажем нещо, се предполага и очаква да го направим. Ние не си сменяме целите и приоритетите всяка година. Има партии, които всеки път са с нов репертоар. Освен това, което вече сме заявявали и правили – инфраструктура, саниране, образование, този път акцент в нашите приоритети е ускорено икономическо развитие“, обясни Томислав Дончев.
За област Габрово той подчерта, че е сторено много, но има още нужди. „Подобрява се водоснабдяването в региона, но трябва още работа – в Севлиево, Трявна, габровските села. Трябва да се помисли и за още пътища. Това правителство успя да премахне всички измислени пречки пред тунела под Шипка и дори през ноември успя да издаде разрешително за строеж на участъка от обходния път на Габрово до мястото, от което ще започва тунелът от северна страна. В перспектива, предвид изграждането му, трябва да се работи за обходен път на Севлиево, както и на всички села между Габрово и Севлиево“, посочи Томислав Дончев. Той акцентира и върху необходимостта от изграждането на поне една индустриална зона, между Габрово и Севлиево, както и да се работи за икономическото развитие на Дряново. „Дряново заслужава повече – има традиции във вагоностроенето, трябва да се търсят възможности и в тази посока“, каза още Дончев.
На въпрос защо вече 5 години българите не могат да изберат устойчив модел на управление на страната, а политиците да изградят такъв, Томислав Дончев обясни, че причината е в новата обществена технология, при която се основават партии, които не е ясно за какво се борят, какви са политическите им цели, а смисълът им да съществуват е да бъдат срещу някой друг. „След това радикализираш една част от обществото и когато се напълни с достатъчно такива партийни субекти, политическите конструкции стават много трудни, почти невъзможни. Обществото е разделено на групи, но най- големият проблем е, че тези групи не се понасят. А политиката, освен инструмент за управление на обществените дела, е и инструмент да съществуваме заедно, мирно и спокойно“, каза още Томислав Дончев.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
Силна България в силна Европа или България на двата стола? Изборът е ясен

Излизането на нови политически фигури на активния политически терен все по-ясно очертава посоките пред страната и дава възможност на гражданите да направят информиран избор за бъдещето си.
Днес изборът вече не е абстрактен – той е между ясна европейска ориентация със силни институции и сигурност, и модел на колебание, при който България се опитва да балансира между различни геополитически посоки.
Събитията от последните месеци показаха нещо съществено – че гражданското общество има силата да влияе и да определя дневния ред. Протестите в края на миналата година доказаха, че промяната не идва отвън и не зависи от „спасители“, а от активността и решенията на самите хора. Когато обществото е ангажирано, посоката става ясна.
В този контекст България стои пред стратегически избор – дали да бъде силна европейска държава, част от стабилен и единен Европейски съюз, или да следва модел на колебание и непоследователност.
Всеки един политик трябва да отговори на въпроса дали работи за силна България в силна Европа, или подкрепя модел, при който страната играе двойствена роля и отслабва общите европейски усилия.
Друг ключов въпрос е свързан с икономическата и финансова интеграция на страната. Темата за еврозоната ясно показа колко важно е политиците да бъдат последователни в позициите си. В рамките на дълъг период на обществено обсъждане бяха създадени всички условия за прозрачност и дебат, което поставя въпроса защо определени теми се повдигат едва на по-късен етап.
Предстоящият вот ще бъде определящ за посоката на страната – дали България ще продължи напред с ясни цели и стабилни партньорства, или ще остане в състояние на несигурност и противоречия.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „ПП – ДБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ПП – ДБ“ е под номер 7 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
-
Културапреди 7 дниИсторически музей – Дряново представя нова изложба на Петранка Новосад
-
Любопитнопреди 6 дниДве млади пианистки от МК „Весела” на европейските сцени
-
Новинипреди 5 дни„Болестта на първата среща“ остава предизвикателство за общественото здраве
-
Културапреди 6 дни12-годишната Гала Савчева от Габрово спечели „Орфеево изворче“
-
Новинипреди 5 дниПредседателят на БСП Крум Зарков откри предизборната кампания за област Габрово
-
Новинипреди 6 дниРумен Радев идва в Габрово с визия за силна икономика и бъдеще за младите
-
Кримипреди 7 дниПогнаха шофьора на „БМВ“-то, забило се в магазин на Бичкинята
-
Икономикапреди 5 дниМирослав Дончев бе сред ключовите участници на Forbes Sustainability













