Новини
90 години от откриването на Паметника на Свободата (снимки)

Как е построен Паметникът на връх Свети Никола (днес вр. Шипка) разказват спомените на арх. Генчо Скордев, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са публикувани през май 1934 г, още преди официалното откриване на Паметника на Свободата, състояло се на 26 август 1934 г.
Арх. Генчо Скордев изпълнява контрола над постройката на паметника от страна на Комитета за въздигане паметник за възраждането и освобождението на българския народ. През 1934 г. цялата документация от дейността на Комитета е предадена на Военното министерство, през 1948 г. тя е предадена за претопяване в Книжна фабрика.

„..Малко са събитията в най-новата история на България, които по своето значение и последствия могат да съперничат на Шипченската епопея. В тридневните боеве на 9, 10 и 11 август, ст. стил, опълченците на Шипка със своя героизъм и любов към Отечеството, обезпечиха свободата на България и положиха основите на третото българско царство.
В памет и за увековечаване на тая епопея по инициатива на Централното поборническо опълченско дружество през 1920 година се основа един специален комитет, съставен от членове на това дружество и от представителите на 17 организации и учреждения. Като първа цел на този комитет била поставена задача да събере нужните средства и да построи един паметник – мавзолей на Шипченските височини.
На 24 август 1922 година по случаи 45-годишнината от шипченските боеве се положи основният камък за този паметник при личното присъствие на Негово Величество Царя, обаче самата постройка се отложи по-късно. С големите усилия на членовете на Комитета, доброволните дарения на българския народ и помощта на държавата нужните средства бяха събрани и през 1925 година се обяви конкурс за проект на паметника, който се спечели от арх. Атанас Донков и скулптор Александър Андреев, Постройката на паметника бе започна през 1926 година и завърши през 1930 година при големи мъчнотии: къс строителен сезон, лоши климатични условия, липса на пътища (сегашния удобен път Шипка-Габрово тогава не беше още довършен) и др.
Самият паметник бе замислен да бъде построен на „Орлово гнездо“, 1 328 м, обаче липсата на достатъчна широчина и необходимостта от подпорни стени станаха причина той да бъде изграден на върха „Св. Никола“, 1323 м, който отстои само на стотина метра северно.
Освен това паметното „Орлово гнездо“, където нашите опълченци с свръхчовешки усилия успяха да отбият безспирните атаки на турските пълчища, със своите дивни скали представлява един хубав и скъп природен паметник, който добре е да запази в естествен вид, Изпълнението на плановете за постройката на този най-голям в Балканския полуостров паметник бе извършено под надзора на архитект Г. Скордев от упоритите предприемачи инж. Б. Горанов, Кирил Славов, арх. Ив. Данчов и инж. М. Заяков.
Паметникът представлява един каменен блок във форма на пресечена пирамида. Основите му, заемащи площ от 300 кв метра, лежат върху скала, като за целта върхът е трябвало да бъде изсечен с три метра и подравнен.
Вътре в него са предвидени помещения за костница, в която да се съберат костите на падналите за свободата на България руски и български войници, над нея един мавзолей-параклис, от който удобна железобетонна стълба води през 5-те етажа, служещи за музей в който ще се съхраняват оръжия, ликовете на дейците, спомени за Освободителната война и др.
Паметникът завършва с площадка, 34 метра над почвата, от която се открива великолепна панорама: на юг-китната Розова долина с Казанлък, на север-гористите гънки на Балкана с Габрово, на запад се белят Мазалат и Мара Гидик, а на изток – Бузлуджа…
Паметникът е изграден от камък на циментов разтвор и железобетон. Доставката на материалите бе извънредно трудна. Външната и вътрешната облицовка е от грубо очукан синкав камък-доломит, ломен на около 200 метра далеч от върха. Пясъкът се носеше с коли от околностите на село Енина до с. Шипка и от там отначало с коне и мулета, а после с камионетка до върха (по първия примитивен начин са изнесени около 1 милион килограма пясък) . Също така много мъчно се изнасяха: Цимент, железа, дървени материали и т.н.
Друга голяма трудност представляваше изнасянето на вода за бетона и зидариите. С бъчви, карани с биволски коли, се изкарваше на върха вода, събирана от малките изворчета около Спасителния дом.
Обаче най-голямата пречка за по-бързото изграждане на паметника беше лошото време. Работният сезон започваше от м. юни, като с най-постоянно време за работа се отличаваха месеците август и особено септември и октомври.
През 1927 г. времето през есента беше така хубаво, че работата продължи даже на 4 декември. Изобщо върхът беше богат с неприятни изненади. През една бурна нощ падна гръм върху землянката на майсторите, но за щастие, всички бяха леко засегнати с изключение на един от тях, който трябваше да се лекува продължително.
Гръм падаше даже и при сравнително ясно, но задушно време, а изпразването на атмосферното електричество при дъждовно време през стърчащите над паметника железа бе обикновено явление.
Ето защо работниците се стремяха обикновено да бъдат далеч от тях. Студените ветрове пречеха също така много на работата. Забележителни нещастни случки не станаха до края на постройката, обаче весели моменти не липсваха.
Една нощ магарето, което изнасяше продукти за работниците, намерило плановете на постройката и с тях добре нахранило своя винаги гладен стомах. За паметника са употребени повече от 5000 куб. метра зидария, бетон и железобетон, а стойността му досега достигна кръгло до 5 000 000 лева.
Над входа е поставен един масивен бронзов лъв, дълъг 8 метра и висок 4 метра, който като верен страж пази покоя на падналите за свободата. Близо до паметника, затулен от една скала е построен заслонът на пазача-водач.
Освещаването на паметника е насрочено за 24 август т.г. Така, с усилията на цял народ, се издигна този величествен паметник-мавзолей, който със своите 34 метра над „Свети Никола“ доминира над Шипченските височини и отдалеч се хвърля в очите на пътника, като му напомня за подвига на нашите бащи и му завещава техните идеали.“
Спомените са публикувани на 5 май 1934 г., в спр. „Български турист“, кн. 5. Техен машинописен вариант се съхранява в Държавен архив – Габрово. Те са предадени от самия арх. Скодрев, за което свидетелства запазено благодарствено писмо от тогавашния ръководител на Архива Младен Радков.


Икономика
2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?

Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.
От 1 януари България официално прие еврото при фиксиран курс 1.95583 лв. Тази историческа стъпка вече е факт, но голямата задача пред нас за 2026 г. е една – доверието.
Какви са основните предизвикателства за страната ни?
Най-големият страх пред нас е усещането за поскъпване. Дори при ниска инфлация, хората се страхуват от закръгляне на цените. Например ако едно кафе струва 1,20 лв., то по фиксирания курс трябва да струва 0,61 евро. Рискът е търговеца да го закръгли на 0,70 евро или дори 1 евро за “по-лесно”. За това успехът на годината зависи от две неща: търговците да обявяват честни цени, а държавата да следи за всяка стотинка спекула. Без строг контрол, недоверието ще свие потреблението.
Пред какво е изправена икономиката?
Европейската комисия очаква реален ръст на БВП за България от 2.7% през 2026 г. и инфлация 2.9%. БНБ дава по-висока оценка за растежа – около 3.1%. Разликата в цифрите не е голяма, но посланието е важно: икономиката ще расте, макар и не с високи темпове. Тук идва въпросът как да растат доходите, без да се завърти нова инфлационна спирала? Бизнесът ще търси ефективност. Държавата ще трябва да внимава с административните цени и с резките промени в данъци и такси. Целта е джобът ни да усети реална полза, а не просто да въртим по-големи суми, които инфлацията изяжда.
Ще излязат ли сметките в бюджета през 2026 г.?
През 2026 г. държавната хазна ще бъде под лупа. Още при планирането на бюджета се стигна до напрежение и масови протести около идеи за промени в осигуровки и данъци. Международни и европейски институции предупредиха за риск от разхлабване на финансовата дисциплина на страната. Това е сигнал, че темата няма да се изчерпа. Или иначе казано: хората искат повече услуги и по-високи заплати, но сметката трябва да излиза. И то без да се спира растежът.
Брюксел ще спре ли средствата от еврофондове?
Европейските пари са нашият шанс за модернизация, но времето за обещания свърши. България получи второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Общата стойност на исканите средства беше в размер на 653 млн. евро, но Брюксел обяви, че временно забавя изплащането на 214,5 млн. евро заради липса на част от реформите, заложени за изпълнение в плана.
Липсата на кадри: кой ще работи?
Бизнесът в страната и региона продължава да изпитва глад за хора. Проблемът е сериозен: няма достатъчно кадри, а населението застарява. Решението не е в една мярка, а в много малки стъпки. Трябва ни по-добро обучение, привличане на българи от чужбина и активиране на хората, които в момента не търсят работа.

Ще се вдигне ли напрежението през лятото?
Цената на тока продължава да бъде чувствителна тема. От 1 юли 2026 г. се очаква либерализация на пазара на ток. Излизането на свободния пазар на ток може да доведе до напрежение от страна на домакинствата. Това може да се избегне ако има ясна защита и добра комуникация за уязвимите.
Изводът за 2026 г.: Годината ще бъде тест за зрелостта на България. Еврото не е магическо хапче, а инструмент, който ни дава стабилност в Европа. Дали ще живеем добре зависи от три неща: контрол върху спекулата на дребно, умно харчене на държавните пари и смелост за реформите, които ще отключат блокираните милиарди.
Любопитно
Всяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора

В свят, в който изборите ни се множат с всяка изминала минута, рядко се замисляме за онова, което оставяме зад себе си. Привикнали сме да говорим за успех, за реализирани възможности и сбъднати мечти, но много по-рядко – за цената на тези решения. Именно към тази тиха, често пренебрегвана страна на човешкия избор ни насочва „Теория за алтернативната загуба“ – житейска доктрина, създадена от Христо Ив. Димитров.
Теорията разглежда избора и загубата като неизбежно свързани елементи от човешкото съществуване. В нейната основа стои разбирането, че всяко направено „да“ съдържа в себе си поне едно „не“ – една пропусната възможност, една алтернативна съдба, един нереализиран път. Алтернативната загуба не е провал, а естествено следствие от свободата да избираме. Тя не изисква съжаление, а осъзнатост и отговорност.
Представянето на теорията не следва академичния канон. Напротив – тя достига до публиката чрез формат, който напомня сценично преживяване. В партньорство със Симона Харачерева, Христо Ив. Димитров превежда основните идеи на доктрината през конкретни житейски ситуации, познати на всеки – избори между кариера и семейство, между сигурност и риск, между дълг и желание. Така абстрактното се превръща в лично, а философията – в преживян опит.
Името на Христо Ив. Димитров е добре познато на българската публика. Като създател и ръководител на Националния фолклорен ансамбъл „Българе“ и дългогодишен автор на сценични проекти, той последователно изследва теми като идентичност, ценности и смисъл.
„Теорията за алтернативната загуба“ е логично продължение на този път – не като художествен спектакъл, а като житейска философия, изведена от лични наблюдения и натрупан опит.
След успешни представяния в София и Пловдив, теорията ще бъде показана за първи път извън тези градове на 11 февруари, сряда. от 18.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Събитието обещава не просто среща с нова концепция, а покана за размисъл – за изборите, които правим, и за загубите, които неизбежно ги съпътстват.
Билети за представянето могат да бъдат намерени онлайн чрез Eventim, на касите на EasyPay, както и на касата на Драматичния театър в Габрово. Време е да си зададем въпроса не какво печелим, а какво оставяме зад себе си – и дали сме готови да го осъзнаем.


Ако хуморът е твоят език, иронията – твоето оръжие, а смехът – начин да кажеш най-важното, Габрово ти дава сцена. Община Габрово официално отваря конкурса за участие в Карнавал Габрово 2026 – едно от най-очакваните културни събития в страната, което ще превърне града в столица на сатирата и въображението на 16 май, в рамките на фестивалната седмица от 11 до 17 май.

Габровският карнавал отдавна е излязъл извън рамките на традиционно шествие. Това е спектакъл на открито, в който улиците се превръщат в сцена, а участниците – в разказвачи на истории. Карнавалните композиции съчетават костюми, мащабни макети, музика, танц и актьорска игра, за да представят сатиричен поглед към актуалните теми на деня. Смях, ирония и зрелище вървят ръка за ръка, докато реалността бива осмивана с характерния габровски хумор.

Участието в карнавала е отворено за всички – не е нужно да си професионален артист. Поканени са приятелски компании, училища, читалища, танцови формации, независими творци и всички, които имат смела идея и желание да я покажат пред публика. Достатъчни са въображение, чувство за хумор и готовност да напуснеш ролята на зрител и да станеш част от спектакъла.

За участниците това е шанс тяхната идея да премине по централните улици на Габрово пред десетки хиляди зрители, телевизионни камери и медийно внимание. Всяка година карнавалното шествие се гледа от публика от цялата страна, а фестивалната седмица превръща града в притегателен център за артисти, туристи и любители на смеха. Конкурсът предлага и сериозна мотивация – наградният фонд тази година е в евро и включва: 4 000 евро за първо място 2 500 евро за второ място 1 500 евро за трето място Кандидатстването е отворено до 25 март 2026 г., като желаещите могат да подадат своите предложения чрез официалния сайт на Карнавал Габрово.

През последните години конкурсът ражда все по-смели и запомнящи се проекти. Сред отличените са „Картонени кратуни“ на НГПИ „Тревненска школа“, впечатлили с мащаб и силна визуална метафора, както и „Карнавал в тунела“ на ентусиасти от с. Новаковци – истински спектакъл на колела, вдъхновен от актуални теми.

Публиката помни и сцените, пресъздаващи сблъсъка на поколенията – от летовниците в къмпинг „Смокиня“ през 1973 г. до ваканциите в Слънчев бряг през 2025 г. Тези примери доказват, че добрата идея, чувството за хумор и екипната работа могат да превърнат всяка група в звезда на карнавалното шествие.

Следващата запомняща се сцена може да бъде именно твоята. Освен самото шествие, организаторите са подготвили богата съпътстваща програма с концерти, изложби и творчески ателиета, а в карнавала традиционно се включват групи от цяла България и чуждестранни гости.

Кандидатстването е отворено до 25 март. Останалото е въпрос на въображение и смелост. Габрово чака своите нови герои на смеха.


-
Новинипреди 5 дниДигитален клуб заработи във филиала на Регионалната библиотека в кв. Радичевец
-
Културапреди 6 дниИсторическият музей в Дряново обяви Петия национален пленер по живопис
-
Икономикапреди 7 дниДигитален клуб към Габровската търговско-промишлена палата отвори врати
-
Любопитнопреди 6 дни„Теория за алтернативната загуба“ – житейска доктрина, представена чрез преживяване
-
Любопитнопреди 4 дниФестивал на светлината в Габрово от 13 до 15 март
-
Любопитнопреди 3 дниГаброво търси новите лица на смеха
-
Любопитнопреди 5 часаВсяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора
-
Икономикапреди 3 часа2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?













