Новини
Севлиево официално си поиска язовира!

Община Севлиево изпрати аргументирано писмо до държавните институции за изграждане на хидровъзел “Бяла”.
„Община Севлиево е изпълнила заложените краткосрочни мерки за намаляване на загубите на питейна вода“, става ясно от писмото, изпратено до председателя на Народното събрание, до премиера, до министъра на околната среда и водите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството.
От днес севлиевските села са на временен воден режим, а в града ще бъде намалявано водоподаването от 23.00 до 06.00 часа. Вследствие на продължаващите горещини и липсата на валежи във водосборните области на откритите речни водохващания, сумарният дебит, постъпващ в ПСПВ – Стоките е паднал драстично. По официална информация – над 200 са населените места в страната, обявили воден режим от началото на лятото.
Изграждането на хидровъзел „Бяла“ е приоритетен обект за финансиране, решаващ проблемите, свързани с кризите в питейно – битовото водоснабдяване в региона, част от Програмата за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване (приета от Министерския съвет през 2001 г.).
Благодарение на вече извършените през последните десетина години значителни инвестиции с публични бюджетни средства (държавни и общински) в подмяна на най-проблемните участъци от Довеждащия водопровод от ВЕЦ „Видима“ до ПСПВ – с. Стоките и Източния водопроводен клон, са елиминирани катастрофалните линейни загуби, надхвърлящи преди реконструкцията 85% от подаваната в началото питейна вода и потребностите по Източния водопроводен клон са сведени до 50 л/сек. (с/у 160-180л/сек. преди това) като за двата останали нереконструирани участъка от този водопровод има сключени с МРРБ съответните споразумения за финансиране от Републиканския бюджет през тази година.
На финален етап е изпълнението на IV-тия (последен) етап от Инвестиционния проект на Община Севлиево за реконструкция на уличните водопроводи в централната градска част, с което делът на вече реконструираната разпределителна мрежа доближава 90%. Това снижава до 90-100 л/сек. водопотреблението в града (където се реализират над 75% от общото количество на подаваната Балканска вода) с/у 140-180 л/сек. преди това.
В експлоатация е въведена и се използва изградената преди две години Система за изкуствено подхранване (с условно чиста вода от яз. „Ряховски ливади“) на подземните води във водовземната зона, където са изградени 4 шахтови кладенеца и бункерни помпени станции към тях, като по този начин се осигуряват допълнително 30-50 л/сек.
Въпреки това от днес се въвежда режимно водоснабдяваме към всички населени места с централно водоснабдяване (Севлиево, кв. Балабанца, СО „Хоталич“ и СО „Севлиевски лозя“ в Севлиево, Батошево, Шумата, Душево, Горна Росица, Сенник, Хирево, Кормянско, Ряховците, Петко Славейков, Богатово, Ловнидол, Идилево, Крушево, Добромирка).
Това изважда на дневен ред и прави все по актуален въпросът с навременната реализация на Инвестиционния проект за изграждане на Хидровъзел „Бяла“, залегнал като приоритетен обект за финансиране, решаващ проблеми, свързани с кризите в питейно – битовото водоснабдяване, част от Програмата за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване (приета от Министерския съвет през 2001 г.), строителството на който е започнало през вече далечната 1989 г. и е спряно през 1997 г., като техническите му параметри и информация за извършеното на строителната площадка е посочена в приложените към писмото документи.
Обслужваното от този хидровъзел население (по данни на НСИ за 2011 г.) възлиза на 37 376 жители от общините: Севлиево, Габрово и Дряново, като същевременно следва да се има в предвид и потреблението на т.нар. „Обществен сектор“, който е от порядъка на 30-40%.
В подкрепа изграждането на този стратегически за водоснабдяването и екологията в региона инвестиционен проект, същият е посочен в Окончателния регионален генерален план за водоснабдяване и канализация за обособената територия на „Бяла“ ЕООД – гр. Севлиево (ВиК Оператор до 31.12.2018 г.), съответно: в Краткосрочната инвестиционна програма с проектна инвестиция в размер от 1 200 000 € – за актуализиране на работния проект за язовир „Бяла“, като се определи необходимия обем на язовира след като се направят подробни водостопански изследвания и се изготви нов воден баланс за нуждите на водоснабдяване, напояване, евентуален силов добив, а също и оводняване на поречието на река „Бяла“ и река „Росица“ – с цел поддържане на санитарния екологичен отток в реките; в Средносрочната инвестиционна програма с проектна инвестиция в размер от 50 000 000 € – за изграждане на Хидровъзел „Бяла“.
От извършените впоследствие (в периода 2021/2023 г.) подробни експертни анализи (в процеса на изготвяне на РПИП за Област Габрово), отразени в окончателен доклад за Обособената територия на „ВиК“ ООД – Габрово, изготвен към 14.07.2023 г., са установени проблеми с необходимото количество на вода във водоснабдителната система на Севлиево, тъй като капацитетът на водоизточниците вече не може да задоволява на 100% максимално денонощната консумация за частния и обществения сектор през летните месеци, както и необходимите количества за противопожарни нужди за всички водоснабдявани населени места.
Обемите вода, които се съхраняват в напорните резервоари са достатъчни да покрият денонощната консумация, но не и да обезпечат с вода през периодите на висока мътност във водоизточниците или при летните понижения в повърхностните водоизточници.
Изготвен е хидроложки доклад с основна цел да се анализират водните количества със зададена обезпеченост към настоящият момент, както и създаването на прогнозни модели, отчитащи тенденцията в промяната на потока в условията на засушаване.
Водохващанията са в Севлиевска община, на реките Видима и Росица (притоци на река Янтра), река Видима от своя страна се явява един от големите притоци на река Росица – на практика всички водохващания са разположени на река Росица. При минимални месечни водни количества се наблюдава обща тенденция на намаляване за всички водохващания, като съгласно средната или най-вероятна прогноза водохващанията при Лява Видима и река Пръскалска ще намалят месечните си стойности с 63% за целия период от 10 г., а водохващанията при реките Багарещица, Бяла, Росица и Зелениковец – с 12 %.
През 1989 г. е започнало изграждането на язовир „Бяла“ – с целево финансиране от МРРБ, включително и чрез съфинансиране и безвъзмезден труд на жителите на общината. През 1997 г. строителството окончателно е преустановено, поради прекратяване на финансирането.
Вариантът за водоснабдяване от хидровъзел „Бяла“ може да реши проблемите на Севлиево така, че да се покрият изискванията на Директива 98/83/ЕО, поради което този вариант е разгледан като стратегически и Община Севлиево настоява пред държавните институции проектът да се възобнови.
Към писмото са приложени анализи и подробна техническа аргументация: Програмата за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване (приета от Министерския съвет през 2001 г.); Окончателен регионален генерален план за водоснабдяване и канализация за обособената територия на „Бяла“ ЕООД – Севлиево (ВиК Оператор до 31.12.2018 г.); Технически параметри на язовир “Бяла” – в строеж от 1989 г. (прян през 1997 г.); Окончателен доклад за Обособената територия на „ВиК“ ООД -Габрово.
“Предвид всичко това заявяваме пред Вас нашето желание и очакваме от Ваша страна необходимите усилия и съдействие, за да може в най-скоро време да се възложат и извършат от страна на Държавата (в качеството й на собственик на ВиК мрежите и съоръженията към тях – публична държавна собственост) съответните действия, необходими за своевременното възобновяване на работата за ускорено доизграждане на този стратегически за региона хидровъзел”, се казва още в писмото.


Новини
Ангел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика

През това лято Ангел Раев, който вече е в осми клас в Природоматематическата гимназия в Габрово, записа изключително успешно представяне, превръщайки се в гордост както за своето училище и град, така и за цяла България. Той е единственият представител на Габрово в националните отбори по природни науки, а спечелените от него два медала през настоящия сезон категорично заслужават внимание.
„Трябва да се отчете фактът, че по време на състезанията Ангел бе едва в седми клас, като самото му включване в младежкия национален отбор по информатика, който се излъчва от ученици до осми клас, е забележително постижение“, отбелязва Добрин Башев, преподавател по информатика в Габрово и член на Националната комисия по информатика.
Първият голям международен успех за младия талант дойде от юбилейната десета Европейска младежка олимпиада по информатика (EJOI), която се проведе в град Каунас, Литва. Там Ангел Раев завоюва бронзов медал. На това състезание българският отбор се представи блестящо, като страната ни се нареди на споделено първо място в неофициалното класиране по медали заедно с Румъния.

Силната серия на габровския състезател продължи и на Младежката балканска олимпиада по информатика (JBOI), която се проведе в периода от 22 до 28 септември в Сараево, Босна и Херцеговина. В престижното състезание взеха участие представители на 13 държави, а националният ни отбор постигна забележителен успех, като и четиримата ни състезатели спечелиха медали.
Ангел отново се окичи с бронзово отличие. Зад тези успехи стоят упорит труд и целенасочена подготовка. През изминалата учебна година ръководители на Ангел са били Иван Лупов (заместник-ръководител на отбора на EJOI) в школа „Олимпийци“ и проф. дмн Стоян Капралов в група по програмата „Ученически олимпиади и състезания“, сформирана в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“. Тяхната работа се развива на фона на изключително високо ниво на конкуренция в страната.
Както отбелязва Цветелина Даниелова, заместник-ръководител на отбора, за класирането се спазват строги пропорции и в отбора се допускат до четири деца от държава. Това са най- подготвените ученици, които се състезават от години. Благодарение на тях, на Балканиадата България се представи изключително силно – страната ни зае второ място в общото класиране, печелейки 2 от общо 5-те раздадени златни медала, а български ученик се класира на престижното второ място.

„Ангел наистина е герой за Габрово и за България“, споделя г-жа Даниелова и допълва, че тъй като е още малък, той има огромни шансове и догодина отново да бъде част от националния младежки отбор и да се изкачи още по-нагоре в класирането.
Постоянството и трудът му доказват, че той достойно представя не само своята гимназия, но и страната ни на международната сцена. Освен безспорните им технически умения, ръководството на отбора откроява и чисто човешките качества на младите ни надежди.
„Мога да гарантирам, че не само са от хората с най-много знания и умения, но са и добри хора и се надяваме да измислят полезни неща за целия свят. Могат да разсъждават по всякакви теми и имат креативността да решават проблеми, които имат и неизвестни за тях неща“, категорична е Цветелина Даниелова.
Тя отправя и специални поздравления към училището на Ангел за това, че развива такива прекрасни личности и им дава начален старт в опознаването на този голям свят, успоредно с останалите дисциплини.

Култура
Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.
Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.
Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.
В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.
Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.
Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.
Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.
Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.
Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.
Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.
Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.
Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.
Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.
Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.
Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.
Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.
Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Култура
Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.
Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.
Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

-
Икономикапреди 7 дниНа 26 септември Български фермерски пазар Ви очаква на пл. Възраждане
-
Икономикапреди 7 дниНа 30 септември изтича срокът за подаване на коригиращи декларации
-
Културапреди 2 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 3 дниУченик от Габрово ще представи България на международно състезание по английски
-
Кримипреди 4 дниАрестуваха 55-годишен заради отглеждане на канабис
-
Новинипреди 3 дниСимулация на тежък инцидент на жп прелез вдига институциите на крак
-
Новинипреди 2 дниПредставиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве
-
Новинипреди 2 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?











