Свържи се с нас

Новини

Севлиево официално си поиска язовира!

Published

on

Община Севлиево изпрати аргументирано писмо до държавните институции за изграждане на хидровъзел “Бяла”.

„Община Севлиево е изпълнила заложените краткосрочни мерки за намаляване на загубите на питейна вода“, става ясно от писмото, изпратено до председателя на Народното събрание, до премиера, до министъра на околната среда и водите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството.

От днес севлиевските села са на временен воден режим, а в града ще бъде намалявано водоподаването от 23.00 до 06.00 часа. Вследствие на продължаващите горещини и липсата на валежи във водосборните области на откритите речни водохващания, сумарният дебит, постъпващ в ПСПВ – Стоките е паднал драстично. По официална информация – над 200 са населените места в страната, обявили воден режим от началото на лятото.

Изграждането на хидровъзел „Бяла“ е приоритетен обект за финансиране, решаващ проблемите, свързани с кризите в питейно – битовото водоснабдяване в региона, част от Програмата за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване (приета от Министерския съвет през 2001 г.).

Благодарение на вече извършените през последните десетина години значителни инвестиции с публични бюджетни средства (държавни и общински) в подмяна на най-проблемните участъци от Довеждащия водопровод от ВЕЦ „Видима“ до ПСПВ – с. Стоките и Източния водопроводен клон, са елиминирани катастрофалните линейни загуби, надхвърлящи преди реконструкцията 85% от подаваната в началото питейна вода и потребностите по Източния водопроводен клон са сведени до 50 л/сек. (с/у 160-180л/сек. преди това) като за двата останали нереконструирани участъка от този водопровод има сключени с МРРБ съответните споразумения за финансиране от Републиканския бюджет през тази година.

На финален етап е изпълнението на IV-тия (последен) етап от Инвестиционния проект на Община Севлиево за реконструкция на уличните водопроводи в централната градска част, с което делът на вече реконструираната разпределителна мрежа доближава 90%. Това снижава до 90-100 л/сек. водопотреблението в града (където се реализират над 75% от общото количество на подаваната Балканска вода) с/у 140-180 л/сек. преди това.

В експлоатация е въведена и се използва изградената преди две години Система за изкуствено подхранване (с условно чиста вода от яз. „Ряховски ливади“) на подземните води във водовземната зона, където са изградени 4 шахтови кладенеца и бункерни помпени станции към тях, като по този начин се осигуряват допълнително 30-50 л/сек.

Въпреки това от днес се въвежда режимно водоснабдяваме към всички населени места с централно водоснабдяване (Севлиево, кв. Балабанца, СО „Хоталич“ и СО „Севлиевски лозя“ в Севлиево, Батошево, Шумата, Душево, Горна Росица, Сенник, Хирево, Кормянско, Ряховците, Петко Славейков, Богатово, Ловнидол, Идилево, Крушево, Добромирка).

Това изважда на дневен ред и прави все по актуален въпросът с навременната реализация на Инвестиционния проект за изграждане на Хидровъзел „Бяла“, залегнал като приоритетен обект за финансиране, решаващ проблеми, свързани с кризите в питейно – битовото водоснабдяване, част от Програмата за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване (приета от Министерския съвет през 2001 г.), строителството на който е започнало през вече далечната 1989 г. и е спряно през 1997 г., като техническите му параметри и информация за извършеното на строителната площадка е посочена в приложените към писмото документи.

Обслужваното от този хидровъзел население (по данни на НСИ за 2011 г.) възлиза на 37 376 жители от общините: Севлиево, Габрово и Дряново, като същевременно следва да се има в предвид и потреблението на т.нар. „Обществен сектор“, който е от порядъка на 30-40%.

В подкрепа изграждането на този стратегически за водоснабдяването и екологията в региона инвестиционен проект, същият е посочен в Окончателния регионален генерален план за водоснабдяване и канализация за обособената територия на „Бяла“ ЕООД – гр. Севлиево (ВиК Оператор до 31.12.2018 г.), съответно: в Краткосрочната инвестиционна програма с проектна инвестиция в размер от 1 200 000 € – за актуализиране на работния проект за язовир „Бяла“, като се определи необходимия обем на язовира след като се направят подробни водостопански изследвания и се изготви нов воден баланс за нуждите на водоснабдяване, напояване, евентуален силов добив, а също и оводняване на поречието на река „Бяла“ и река „Росица“ – с цел поддържане на санитарния екологичен отток в реките; в Средносрочната инвестиционна програма с проектна инвестиция в размер от 50 000 000 € – за изграждане на Хидровъзел „Бяла“.

От извършените впоследствие (в периода 2021/2023 г.) подробни експертни анализи (в процеса на изготвяне на РПИП за Област Габрово), отразени в окончателен доклад за Обособената територия на „ВиК“ ООД – Габрово, изготвен към 14.07.2023 г., са установени проблеми с необходимото количество на вода във водоснабдителната система на Севлиево, тъй като капацитетът на водоизточниците вече не може да задоволява на 100% максимално денонощната консумация за частния и обществения сектор през летните месеци, както и необходимите количества за противопожарни нужди за всички водоснабдявани населени места.

Обемите вода, които се съхраняват в напорните резервоари са достатъчни да покрият денонощната консумация, но не и да обезпечат с вода през периодите на висока мътност във водоизточниците или при летните понижения в повърхностните водоизточници.

Изготвен е хидроложки доклад с основна цел да се анализират водните количества със зададена обезпеченост към настоящият момент, както и създаването на прогнозни модели, отчитащи тенденцията в промяната на потока в условията на засушаване.

Водохващанията са в Севлиевска община, на реките Видима и Росица (притоци на река Янтра), река Видима от своя страна се явява един от големите притоци на река Росица – на практика всички водохващания са разположени на река Росица. При минимални месечни водни количества се наблюдава обща тенденция на намаляване за всички водохващания, като съгласно средната или най-вероятна прогноза водохващанията при Лява Видима и река Пръскалска ще намалят месечните си стойности с 63% за целия период от 10 г., а водохващанията при реките Багарещица, Бяла, Росица и Зелениковец – с 12 %.

През 1989 г. е започнало изграждането на язовир „Бяла“ – с целево финансиране от МРРБ, включително и чрез съфинансиране и безвъзмезден труд на жителите на общината. През 1997 г. строителството окончателно е преустановено, поради прекратяване на финансирането.

Вариантът за водоснабдяване от хидровъзел „Бяла“ може да реши проблемите на Севлиево така, че да се покрият изискванията на Директива 98/83/ЕО, поради което този вариант е разгледан като стратегически и Община Севлиево настоява пред държавните институции проектът да се възобнови.

Към писмото са приложени анализи и подробна техническа аргументация: Програмата за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване (приета от Министерския съвет през 2001 г.); Окончателен регионален генерален план за водоснабдяване и канализация за обособената територия на „Бяла“ ЕООД – Севлиево (ВиК Оператор до 31.12.2018 г.); Технически параметри на язовир “Бяла” – в строеж от 1989 г. (прян през 1997 г.); Окончателен доклад за Обособената територия на „ВиК“ ООД -Габрово.

“Предвид всичко това заявяваме пред Вас нашето желание и очакваме от Ваша страна необходимите усилия и съдействие, за да може в най-скоро време да се възложат и извършат от страна на Държавата (в качеството й на собственик на ВиК мрежите и съоръженията към тях – публична държавна собственост) съответните действия, необходими за своевременното възобновяване на работата за ускорено доизграждане на този стратегически за региона хидровъзел”, се казва още в писмото.

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица