Свържи се с нас

Новини

Севлиево официално си поиска язовира!

Published

on

Община Севлиево изпрати аргументирано писмо до държавните институции за изграждане на хидровъзел “Бяла”.

„Община Севлиево е изпълнила заложените краткосрочни мерки за намаляване на загубите на питейна вода“, става ясно от писмото, изпратено до председателя на Народното събрание, до премиера, до министъра на околната среда и водите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството.

От днес севлиевските села са на временен воден режим, а в града ще бъде намалявано водоподаването от 23.00 до 06.00 часа. Вследствие на продължаващите горещини и липсата на валежи във водосборните области на откритите речни водохващания, сумарният дебит, постъпващ в ПСПВ – Стоките е паднал драстично. По официална информация – над 200 са населените места в страната, обявили воден режим от началото на лятото.

Изграждането на хидровъзел „Бяла“ е приоритетен обект за финансиране, решаващ проблемите, свързани с кризите в питейно – битовото водоснабдяване в региона, част от Програмата за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване (приета от Министерския съвет през 2001 г.).

Благодарение на вече извършените през последните десетина години значителни инвестиции с публични бюджетни средства (държавни и общински) в подмяна на най-проблемните участъци от Довеждащия водопровод от ВЕЦ „Видима“ до ПСПВ – с. Стоките и Източния водопроводен клон, са елиминирани катастрофалните линейни загуби, надхвърлящи преди реконструкцията 85% от подаваната в началото питейна вода и потребностите по Източния водопроводен клон са сведени до 50 л/сек. (с/у 160-180л/сек. преди това) като за двата останали нереконструирани участъка от този водопровод има сключени с МРРБ съответните споразумения за финансиране от Републиканския бюджет през тази година.

На финален етап е изпълнението на IV-тия (последен) етап от Инвестиционния проект на Община Севлиево за реконструкция на уличните водопроводи в централната градска част, с което делът на вече реконструираната разпределителна мрежа доближава 90%. Това снижава до 90-100 л/сек. водопотреблението в града (където се реализират над 75% от общото количество на подаваната Балканска вода) с/у 140-180 л/сек. преди това.

В експлоатация е въведена и се използва изградената преди две години Система за изкуствено подхранване (с условно чиста вода от яз. „Ряховски ливади“) на подземните води във водовземната зона, където са изградени 4 шахтови кладенеца и бункерни помпени станции към тях, като по този начин се осигуряват допълнително 30-50 л/сек.

Въпреки това от днес се въвежда режимно водоснабдяваме към всички населени места с централно водоснабдяване (Севлиево, кв. Балабанца, СО „Хоталич“ и СО „Севлиевски лозя“ в Севлиево, Батошево, Шумата, Душево, Горна Росица, Сенник, Хирево, Кормянско, Ряховците, Петко Славейков, Богатово, Ловнидол, Идилево, Крушево, Добромирка).

Това изважда на дневен ред и прави все по актуален въпросът с навременната реализация на Инвестиционния проект за изграждане на Хидровъзел „Бяла“, залегнал като приоритетен обект за финансиране, решаващ проблеми, свързани с кризите в питейно – битовото водоснабдяване, част от Програмата за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване (приета от Министерския съвет през 2001 г.), строителството на който е започнало през вече далечната 1989 г. и е спряно през 1997 г., като техническите му параметри и информация за извършеното на строителната площадка е посочена в приложените към писмото документи.

Обслужваното от този хидровъзел население (по данни на НСИ за 2011 г.) възлиза на 37 376 жители от общините: Севлиево, Габрово и Дряново, като същевременно следва да се има в предвид и потреблението на т.нар. „Обществен сектор“, който е от порядъка на 30-40%.

В подкрепа изграждането на този стратегически за водоснабдяването и екологията в региона инвестиционен проект, същият е посочен в Окончателния регионален генерален план за водоснабдяване и канализация за обособената територия на „Бяла“ ЕООД – гр. Севлиево (ВиК Оператор до 31.12.2018 г.), съответно: в Краткосрочната инвестиционна програма с проектна инвестиция в размер от 1 200 000 € – за актуализиране на работния проект за язовир „Бяла“, като се определи необходимия обем на язовира след като се направят подробни водостопански изследвания и се изготви нов воден баланс за нуждите на водоснабдяване, напояване, евентуален силов добив, а също и оводняване на поречието на река „Бяла“ и река „Росица“ – с цел поддържане на санитарния екологичен отток в реките; в Средносрочната инвестиционна програма с проектна инвестиция в размер от 50 000 000 € – за изграждане на Хидровъзел „Бяла“.

От извършените впоследствие (в периода 2021/2023 г.) подробни експертни анализи (в процеса на изготвяне на РПИП за Област Габрово), отразени в окончателен доклад за Обособената територия на „ВиК“ ООД – Габрово, изготвен към 14.07.2023 г., са установени проблеми с необходимото количество на вода във водоснабдителната система на Севлиево, тъй като капацитетът на водоизточниците вече не може да задоволява на 100% максимално денонощната консумация за частния и обществения сектор през летните месеци, както и необходимите количества за противопожарни нужди за всички водоснабдявани населени места.

Обемите вода, които се съхраняват в напорните резервоари са достатъчни да покрият денонощната консумация, но не и да обезпечат с вода през периодите на висока мътност във водоизточниците или при летните понижения в повърхностните водоизточници.

Изготвен е хидроложки доклад с основна цел да се анализират водните количества със зададена обезпеченост към настоящият момент, както и създаването на прогнозни модели, отчитащи тенденцията в промяната на потока в условията на засушаване.

Водохващанията са в Севлиевска община, на реките Видима и Росица (притоци на река Янтра), река Видима от своя страна се явява един от големите притоци на река Росица – на практика всички водохващания са разположени на река Росица. При минимални месечни водни количества се наблюдава обща тенденция на намаляване за всички водохващания, като съгласно средната или най-вероятна прогноза водохващанията при Лява Видима и река Пръскалска ще намалят месечните си стойности с 63% за целия период от 10 г., а водохващанията при реките Багарещица, Бяла, Росица и Зелениковец – с 12 %.

През 1989 г. е започнало изграждането на язовир „Бяла“ – с целево финансиране от МРРБ, включително и чрез съфинансиране и безвъзмезден труд на жителите на общината. През 1997 г. строителството окончателно е преустановено, поради прекратяване на финансирането.

Вариантът за водоснабдяване от хидровъзел „Бяла“ може да реши проблемите на Севлиево така, че да се покрият изискванията на Директива 98/83/ЕО, поради което този вариант е разгледан като стратегически и Община Севлиево настоява пред държавните институции проектът да се възобнови.

Към писмото са приложени анализи и подробна техническа аргументация: Програмата за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване (приета от Министерския съвет през 2001 г.); Окончателен регионален генерален план за водоснабдяване и канализация за обособената територия на „Бяла“ ЕООД – Севлиево (ВиК Оператор до 31.12.2018 г.); Технически параметри на язовир “Бяла” – в строеж от 1989 г. (прян през 1997 г.); Окончателен доклад за Обособената територия на „ВиК“ ООД -Габрово.

“Предвид всичко това заявяваме пред Вас нашето желание и очакваме от Ваша страна необходимите усилия и съдействие, за да може в най-скоро време да се възложат и извършат от страна на Държавата (в качеството й на собственик на ВиК мрежите и съоръженията към тях – публична държавна собственост) съответните действия, необходими за своевременното възобновяване на работата за ускорено доизграждане на този стратегически за региона хидровъзел”, се казва още в писмото.

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица