Свържи се с нас

Новини

Севлиево официално си поиска язовира!

Published

on

Община Севлиево изпрати аргументирано писмо до държавните институции за изграждане на хидровъзел “Бяла”.

„Община Севлиево е изпълнила заложените краткосрочни мерки за намаляване на загубите на питейна вода“, става ясно от писмото, изпратено до председателя на Народното събрание, до премиера, до министъра на околната среда и водите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството.

От днес севлиевските села са на временен воден режим, а в града ще бъде намалявано водоподаването от 23.00 до 06.00 часа. Вследствие на продължаващите горещини и липсата на валежи във водосборните области на откритите речни водохващания, сумарният дебит, постъпващ в ПСПВ – Стоките е паднал драстично. По официална информация – над 200 са населените места в страната, обявили воден режим от началото на лятото.

Изграждането на хидровъзел „Бяла“ е приоритетен обект за финансиране, решаващ проблемите, свързани с кризите в питейно – битовото водоснабдяване в региона, част от Програмата за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване (приета от Министерския съвет през 2001 г.).

Благодарение на вече извършените през последните десетина години значителни инвестиции с публични бюджетни средства (държавни и общински) в подмяна на най-проблемните участъци от Довеждащия водопровод от ВЕЦ „Видима“ до ПСПВ – с. Стоките и Източния водопроводен клон, са елиминирани катастрофалните линейни загуби, надхвърлящи преди реконструкцията 85% от подаваната в началото питейна вода и потребностите по Източния водопроводен клон са сведени до 50 л/сек. (с/у 160-180л/сек. преди това) като за двата останали нереконструирани участъка от този водопровод има сключени с МРРБ съответните споразумения за финансиране от Републиканския бюджет през тази година.

На финален етап е изпълнението на IV-тия (последен) етап от Инвестиционния проект на Община Севлиево за реконструкция на уличните водопроводи в централната градска част, с което делът на вече реконструираната разпределителна мрежа доближава 90%. Това снижава до 90-100 л/сек. водопотреблението в града (където се реализират над 75% от общото количество на подаваната Балканска вода) с/у 140-180 л/сек. преди това.

В експлоатация е въведена и се използва изградената преди две години Система за изкуствено подхранване (с условно чиста вода от яз. „Ряховски ливади“) на подземните води във водовземната зона, където са изградени 4 шахтови кладенеца и бункерни помпени станции към тях, като по този начин се осигуряват допълнително 30-50 л/сек.

Въпреки това от днес се въвежда режимно водоснабдяваме към всички населени места с централно водоснабдяване (Севлиево, кв. Балабанца, СО „Хоталич“ и СО „Севлиевски лозя“ в Севлиево, Батошево, Шумата, Душево, Горна Росица, Сенник, Хирево, Кормянско, Ряховците, Петко Славейков, Богатово, Ловнидол, Идилево, Крушево, Добромирка).

Това изважда на дневен ред и прави все по актуален въпросът с навременната реализация на Инвестиционния проект за изграждане на Хидровъзел „Бяла“, залегнал като приоритетен обект за финансиране, решаващ проблеми, свързани с кризите в питейно – битовото водоснабдяване, част от Програмата за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване (приета от Министерския съвет през 2001 г.), строителството на който е започнало през вече далечната 1989 г. и е спряно през 1997 г., като техническите му параметри и информация за извършеното на строителната площадка е посочена в приложените към писмото документи.

Обслужваното от този хидровъзел население (по данни на НСИ за 2011 г.) възлиза на 37 376 жители от общините: Севлиево, Габрово и Дряново, като същевременно следва да се има в предвид и потреблението на т.нар. „Обществен сектор“, който е от порядъка на 30-40%.

В подкрепа изграждането на този стратегически за водоснабдяването и екологията в региона инвестиционен проект, същият е посочен в Окончателния регионален генерален план за водоснабдяване и канализация за обособената територия на „Бяла“ ЕООД – гр. Севлиево (ВиК Оператор до 31.12.2018 г.), съответно: в Краткосрочната инвестиционна програма с проектна инвестиция в размер от 1 200 000 € – за актуализиране на работния проект за язовир „Бяла“, като се определи необходимия обем на язовира след като се направят подробни водостопански изследвания и се изготви нов воден баланс за нуждите на водоснабдяване, напояване, евентуален силов добив, а също и оводняване на поречието на река „Бяла“ и река „Росица“ – с цел поддържане на санитарния екологичен отток в реките; в Средносрочната инвестиционна програма с проектна инвестиция в размер от 50 000 000 € – за изграждане на Хидровъзел „Бяла“.

От извършените впоследствие (в периода 2021/2023 г.) подробни експертни анализи (в процеса на изготвяне на РПИП за Област Габрово), отразени в окончателен доклад за Обособената територия на „ВиК“ ООД – Габрово, изготвен към 14.07.2023 г., са установени проблеми с необходимото количество на вода във водоснабдителната система на Севлиево, тъй като капацитетът на водоизточниците вече не може да задоволява на 100% максимално денонощната консумация за частния и обществения сектор през летните месеци, както и необходимите количества за противопожарни нужди за всички водоснабдявани населени места.

Обемите вода, които се съхраняват в напорните резервоари са достатъчни да покрият денонощната консумация, но не и да обезпечат с вода през периодите на висока мътност във водоизточниците или при летните понижения в повърхностните водоизточници.

Изготвен е хидроложки доклад с основна цел да се анализират водните количества със зададена обезпеченост към настоящият момент, както и създаването на прогнозни модели, отчитащи тенденцията в промяната на потока в условията на засушаване.

Водохващанията са в Севлиевска община, на реките Видима и Росица (притоци на река Янтра), река Видима от своя страна се явява един от големите притоци на река Росица – на практика всички водохващания са разположени на река Росица. При минимални месечни водни количества се наблюдава обща тенденция на намаляване за всички водохващания, като съгласно средната или най-вероятна прогноза водохващанията при Лява Видима и река Пръскалска ще намалят месечните си стойности с 63% за целия период от 10 г., а водохващанията при реките Багарещица, Бяла, Росица и Зелениковец – с 12 %.

През 1989 г. е започнало изграждането на язовир „Бяла“ – с целево финансиране от МРРБ, включително и чрез съфинансиране и безвъзмезден труд на жителите на общината. През 1997 г. строителството окончателно е преустановено, поради прекратяване на финансирането.

Вариантът за водоснабдяване от хидровъзел „Бяла“ може да реши проблемите на Севлиево така, че да се покрият изискванията на Директива 98/83/ЕО, поради което този вариант е разгледан като стратегически и Община Севлиево настоява пред държавните институции проектът да се възобнови.

Към писмото са приложени анализи и подробна техническа аргументация: Програмата за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване (приета от Министерския съвет през 2001 г.); Окончателен регионален генерален план за водоснабдяване и канализация за обособената територия на „Бяла“ ЕООД – Севлиево (ВиК Оператор до 31.12.2018 г.); Технически параметри на язовир “Бяла” – в строеж от 1989 г. (прян през 1997 г.); Окончателен доклад за Обособената територия на „ВиК“ ООД -Габрово.

“Предвид всичко това заявяваме пред Вас нашето желание и очакваме от Ваша страна необходимите усилия и съдействие, за да може в най-скоро време да се възложат и извършат от страна на Държавата (в качеството й на собственик на ВиК мрежите и съоръженията към тях – публична държавна собственост) съответните действия, необходими за своевременното възобновяване на работата за ускорено доизграждане на този стратегически за региона хидровъзел”, се казва още в писмото.

Крими

Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Published

on

Под  ръководството на Окръжната  прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.       

Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1,  б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.       

Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки. 

Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие. 

На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.

Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.       

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Published

on

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!

Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.

Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.

От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица