Новини
Севлиево официално си поиска язовира!

Община Севлиево изпрати аргументирано писмо до държавните институции за изграждане на хидровъзел “Бяла”.
„Община Севлиево е изпълнила заложените краткосрочни мерки за намаляване на загубите на питейна вода“, става ясно от писмото, изпратено до председателя на Народното събрание, до премиера, до министъра на околната среда и водите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството.
От днес севлиевските села са на временен воден режим, а в града ще бъде намалявано водоподаването от 23.00 до 06.00 часа. Вследствие на продължаващите горещини и липсата на валежи във водосборните области на откритите речни водохващания, сумарният дебит, постъпващ в ПСПВ – Стоките е паднал драстично. По официална информация – над 200 са населените места в страната, обявили воден режим от началото на лятото.
Изграждането на хидровъзел „Бяла“ е приоритетен обект за финансиране, решаващ проблемите, свързани с кризите в питейно – битовото водоснабдяване в региона, част от Програмата за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване (приета от Министерския съвет през 2001 г.).
Благодарение на вече извършените през последните десетина години значителни инвестиции с публични бюджетни средства (държавни и общински) в подмяна на най-проблемните участъци от Довеждащия водопровод от ВЕЦ „Видима“ до ПСПВ – с. Стоките и Източния водопроводен клон, са елиминирани катастрофалните линейни загуби, надхвърлящи преди реконструкцията 85% от подаваната в началото питейна вода и потребностите по Източния водопроводен клон са сведени до 50 л/сек. (с/у 160-180л/сек. преди това) като за двата останали нереконструирани участъка от този водопровод има сключени с МРРБ съответните споразумения за финансиране от Републиканския бюджет през тази година.
На финален етап е изпълнението на IV-тия (последен) етап от Инвестиционния проект на Община Севлиево за реконструкция на уличните водопроводи в централната градска част, с което делът на вече реконструираната разпределителна мрежа доближава 90%. Това снижава до 90-100 л/сек. водопотреблението в града (където се реализират над 75% от общото количество на подаваната Балканска вода) с/у 140-180 л/сек. преди това.
В експлоатация е въведена и се използва изградената преди две години Система за изкуствено подхранване (с условно чиста вода от яз. „Ряховски ливади“) на подземните води във водовземната зона, където са изградени 4 шахтови кладенеца и бункерни помпени станции към тях, като по този начин се осигуряват допълнително 30-50 л/сек.
Въпреки това от днес се въвежда режимно водоснабдяваме към всички населени места с централно водоснабдяване (Севлиево, кв. Балабанца, СО „Хоталич“ и СО „Севлиевски лозя“ в Севлиево, Батошево, Шумата, Душево, Горна Росица, Сенник, Хирево, Кормянско, Ряховците, Петко Славейков, Богатово, Ловнидол, Идилево, Крушево, Добромирка).
Това изважда на дневен ред и прави все по актуален въпросът с навременната реализация на Инвестиционния проект за изграждане на Хидровъзел „Бяла“, залегнал като приоритетен обект за финансиране, решаващ проблеми, свързани с кризите в питейно – битовото водоснабдяване, част от Програмата за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване (приета от Министерския съвет през 2001 г.), строителството на който е започнало през вече далечната 1989 г. и е спряно през 1997 г., като техническите му параметри и информация за извършеното на строителната площадка е посочена в приложените към писмото документи.
Обслужваното от този хидровъзел население (по данни на НСИ за 2011 г.) възлиза на 37 376 жители от общините: Севлиево, Габрово и Дряново, като същевременно следва да се има в предвид и потреблението на т.нар. „Обществен сектор“, който е от порядъка на 30-40%.
В подкрепа изграждането на този стратегически за водоснабдяването и екологията в региона инвестиционен проект, същият е посочен в Окончателния регионален генерален план за водоснабдяване и канализация за обособената територия на „Бяла“ ЕООД – гр. Севлиево (ВиК Оператор до 31.12.2018 г.), съответно: в Краткосрочната инвестиционна програма с проектна инвестиция в размер от 1 200 000 € – за актуализиране на работния проект за язовир „Бяла“, като се определи необходимия обем на язовира след като се направят подробни водостопански изследвания и се изготви нов воден баланс за нуждите на водоснабдяване, напояване, евентуален силов добив, а също и оводняване на поречието на река „Бяла“ и река „Росица“ – с цел поддържане на санитарния екологичен отток в реките; в Средносрочната инвестиционна програма с проектна инвестиция в размер от 50 000 000 € – за изграждане на Хидровъзел „Бяла“.
От извършените впоследствие (в периода 2021/2023 г.) подробни експертни анализи (в процеса на изготвяне на РПИП за Област Габрово), отразени в окончателен доклад за Обособената територия на „ВиК“ ООД – Габрово, изготвен към 14.07.2023 г., са установени проблеми с необходимото количество на вода във водоснабдителната система на Севлиево, тъй като капацитетът на водоизточниците вече не може да задоволява на 100% максимално денонощната консумация за частния и обществения сектор през летните месеци, както и необходимите количества за противопожарни нужди за всички водоснабдявани населени места.
Обемите вода, които се съхраняват в напорните резервоари са достатъчни да покрият денонощната консумация, но не и да обезпечат с вода през периодите на висока мътност във водоизточниците или при летните понижения в повърхностните водоизточници.
Изготвен е хидроложки доклад с основна цел да се анализират водните количества със зададена обезпеченост към настоящият момент, както и създаването на прогнозни модели, отчитащи тенденцията в промяната на потока в условията на засушаване.
Водохващанията са в Севлиевска община, на реките Видима и Росица (притоци на река Янтра), река Видима от своя страна се явява един от големите притоци на река Росица – на практика всички водохващания са разположени на река Росица. При минимални месечни водни количества се наблюдава обща тенденция на намаляване за всички водохващания, като съгласно средната или най-вероятна прогноза водохващанията при Лява Видима и река Пръскалска ще намалят месечните си стойности с 63% за целия период от 10 г., а водохващанията при реките Багарещица, Бяла, Росица и Зелениковец – с 12 %.
През 1989 г. е започнало изграждането на язовир „Бяла“ – с целево финансиране от МРРБ, включително и чрез съфинансиране и безвъзмезден труд на жителите на общината. През 1997 г. строителството окончателно е преустановено, поради прекратяване на финансирането.
Вариантът за водоснабдяване от хидровъзел „Бяла“ може да реши проблемите на Севлиево така, че да се покрият изискванията на Директива 98/83/ЕО, поради което този вариант е разгледан като стратегически и Община Севлиево настоява пред държавните институции проектът да се възобнови.
Към писмото са приложени анализи и подробна техническа аргументация: Програмата за необходимите мерки в условията на тенденция за засушаване (приета от Министерския съвет през 2001 г.); Окончателен регионален генерален план за водоснабдяване и канализация за обособената територия на „Бяла“ ЕООД – Севлиево (ВиК Оператор до 31.12.2018 г.); Технически параметри на язовир “Бяла” – в строеж от 1989 г. (прян през 1997 г.); Окончателен доклад за Обособената територия на „ВиК“ ООД -Габрово.
“Предвид всичко това заявяваме пред Вас нашето желание и очакваме от Ваша страна необходимите усилия и съдействие, за да може в най-скоро време да се възложат и извършат от страна на Държавата (в качеството й на собственик на ВиК мрежите и съоръженията към тях – публична държавна собственост) съответните действия, необходими за своевременното възобновяване на работата за ускорено доизграждане на този стратегически за региона хидровъзел”, се казва още в писмото.


Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

-
Кримипреди 4 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Културапреди 3 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 2 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Кримипреди 2 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Кримипреди 3 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 2 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Културапреди 2 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди един денБългарски фермерски пазар в Габрово










