

Новини
Тема с продължение: Размисли върху цените на имотите в Габрово!

Във връзка с извършена наскоро публикация на страниците на „Габрово Нюз“, представяща мнение на гражданин относно цените на недвижимите имоти в Габрово, писателят и политолог Делиян Маринов реши да сподели своята гражданска позиция, подкрепяйки изложените в материала твърдения и факти. Той разглежда културните и комерсиалните фактори, които, според него, са основната причина за завишените цени на имотите и продукти в региона. Маринов критикува влиянието на масовата култура и медии, които пропагандират луксозния начин на живот, и заявява, че това е една от основните причини за влошаването на ценностите и социалната среда. Той споделя, че в съвременната култура липсват произведения, насочени към истински ценности, което допълнително подкопава моралната основа на обществото. Маринов подчертава, че популярни артисти като Радо Шишарката и Криско, които са известни габровци, олицетворяват комерсиализацията и материализма, което има негативно влияние върху младите поколения и общественото съзнание като цяло. Цялата позиция на Делиян Маринов може да прочетете в следващата част на статията, където той разглежда подробно връзката между медийните образи и социално-икономическите явления в страната:
„Във връзка с ваша публикация с мнение на гражданин относно цените на имоти в Габрово желая да споделя и своята гражданска позиция в подкрепа. Всички изложени факти са напълно верни и резониращи с реалността.
Причината за всичко това е в масовата култура и комерсиални ценности, които се пропагандират от маскултурата и масмедиите. Всяко известно произведение на изкуството в настоящето било то песен, филм или книга е насочено към скъпарския и луксозния живот, към това да имаш бизнес, да си тарикат, да трупаш пари и с тях да имаш каквото искаш.
Липсват комерсиални творби, насочени към ценности. Защо ли? Всичко това е както световна, така и локална политика. Идоли на нацията като Радо Шишарката и Криско (видни габровци между другото), както и техните наследници в съответните жанрове за какво пеят: за пари, далавери, бизнес, наркотици, луксозен живот и т.н. В клиповете образите какви са – на всичко изброено.
И това е капка в морето. Всичко, което по всякакъв начин се рекламира у нас е насочено към печалба, пари, бизнесменски живот с пачки, скъпоценности, жени, яхти и т н.
Защо тогава всички се чудят защо всеки обикновен човек това иска и към това се стреми? За учения лаф – всеки има глава на раменете. Акъл и воля дали да следва или не образите е абсолютно смешен и бутафорен предвид това, че още в първи курс в университета по всяка специалност, свързана с маркетинг, се изучава колко е лесно човешкото съзнание за манипулация и как това се извършва точно със създаване на образи.
Всички тези образи, целокупно събиращ образа на богаташа и печалбата са причината всичко да е толкова зле и изпаднало.
Цените на имотите, стоките, хляба, вафлата и млякото да речем… Производствената цена на всеки продукт е в пъти по-ниска от продажбата и това може да се провери на всяка товарителница. Причината крайният потребител да плаща скъпо каквото и да е от имот през инструмент до парче сирене, е защото производители и вносители искат голяма печалба и охолен живот, а те го искат, защото навсякъде образите – всяка медия, популярна песен, филм или книга показват това. Печалби и печалбарство.
Дори една чаша, произведена в Китай за 1 лв, обърнато като стойност тук ще се продаде за 20.00, защото с тези 19 бизнесменът или за какъвто се има, иска не да си изкара хляба (за 19 лв могат да се купят цели 15 хляба), а да събере пари и за какво за това, което образите показват: лукс, пари, скъпи коли, почивки или още бизнес, с който да се стигне до тези, сочени от всички известни артисти и медии за Блага.
Как пък един не запя за занаяти, за възвръщане на родно производство, за добруване и други ценности (освен, за да не отмие вече лошия си образ, което е лицемерно и не се брои), или да го кажем още по-директно, защо няма един известен певец дето всяка медия и предаване го показва и тика, дето да пее за нормални неща различни от богатство и печалби, и да демонстрира нормален и обикновен живот в своето визуално съдържание.
Естествено, всеки който се появи на екрана, е възможно най-скъпо облечен и изкачен, дори, когато уж е от улицата, как тогава ще искате тези, които го гледат да не искат същото.
Но кой на базата на честен и нормален труд има яхти, безброй момичета, шанци, скъпи коли и т.н. като Криско и подобните му изпълнители, идоли на нашите деца.
Ето ви отговора за скъпите цени на пазара на имотите, скъпите цени на всичко, за което се сетите, престъпността, наркотиците, проституцията, далаверите, схемите и всичко, от което се чувствате ограбени и ощетени. Тия пари за тия луксозни животи дето се пропагандират навсякъде, не идват от честна и нормална работа със спестяване.
И свободен избор няма, казах ви, отворете всеки учебник по маркетинг, там е обяснено, как и защо се прави визуално съдържание към продукт, ако хората не бяха лесно манипулативни от образи нямаше да го има всичко това.
Всеки човек губи душа и автономност заради масовата култура и рекламите, без да го разбира, а те са толкова изкусно заложени в обществото ни, че всеки ги смята за нормално и необходимо нещо. Даже, ако питате, всеки втори човек откровено ще си кажи че далаверата, бизнеса и печалбата на гърба на другия, и на основата на тяхното заблуждение и манипулация са нещо добро, нормално и най-вече в 21-ви век.
Ами не се чудете що всичко е така. Дори масовото мнение „тоя си го заслужава, защото е тъп“ пак е продукт на масовата комерсиална среда, защото тя налага хората да се конкурират и съответно мачкат и тъпчат по всякакъв начин. На никой бизнесмен не му пука, че заради своята яхта и мацка ти е продал евтин или развален боклук. Той си казва: „Ти си тъпак и го заслужаваш“, нещо като с едновременни израз за баницата, ама извратен.
Иначе правят много яки песни всички поп изпълнители и идоли, и вече успешно поколения ги следваме и променяме народопсихология, ценности, бит и душевност. Последното до тотално унищожение на същата.
Иначе имаме свободна воля, та точно с нея пускаме толкова скъпи имоти, за да изкараме за хляба. Дано този хляб да не мухляса за толкова хиляди.
А, ако вземем момиче и яхта. между другото то е нормално, нали всички пеят за това.
Делиян Маринов,
писател, политолог, бивш възпитаник на ПМГ „Академик Иван Гюзелев“ – Габрово“.
Вашите сигнали за всякакви новини на деня, събития през вашия поглед, нередности, мнения и коментари, изпращайте на редакционната ни поща: info@gabrovonews.bg, на страницата ни във фейсбук, или на телефон: +359 878 993 779, а ние ще ги правим публично достъпни до широката общественост.


Новини
Протестно автошествие в събота вечер в Габрово


Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.
Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.
Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.
Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


Новини
Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово


Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.
Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.
Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.


-
Новинипреди 7 дни
Габровските джудисти с впечатляващо представяне в Димитровград
-
Културапреди 7 дни
Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО
-
Културапреди 6 дни
Концерт в чест на Колю Фичето ще озвучи храма „Св. Никола“ в Дряново
-
Новинипреди 7 дни
Габровски шампиони блестят на Европейските игри в Чехия
-
Кримипреди 7 дни
Крадецът, тарашил по Русевци, влизал в домовете докато собствениците им били там
-
Любопитнопреди 5 дни
Когато пътуването зове, а колата ти отказва – не губи време!
-
Кримипреди 6 дни
13-годишно момче е със счупено ребро след домашен побой
-
Културапреди 6 дни
Габровски талант с първо място на международен фестивал в Обзор