Свържи се с нас

Новини

ЕЗОК – полезен документ при пътуване в чужбина

Published

on

През 2023 г. в област Габрово са заявени 3 047 Европейски здравноосигурителни карти /ЕЗОК/. В РЗОК Габрово и общинските офиси са издадени и 869 удостоверения за временно заместване на ЕЗОК. За първите шест месеца на тази година, заявените ЕЗОК са над 1300, а удостоверенията за временно заместване – 400.

Защо е нужна?
Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК) дава достъп до медицинско обслужване по време на временен престой при същите условия и на същите цени като на хората, осигуряващи се в съответната държава, когато възникне спешна или неотложна нужда от медицинска помощ. Притежателите на ЕЗОК имат право на всяка необходима медицинска помощ, която им дава възможност да продължат престоя си по безопасен за здравето им начин (да не се налага те да прекъснат престоя си преди планираната дата и да се връщат в страната по постоянно местожителство поради необходимост от лечение на остро възникнало заболяване или внезапно обостряне на симптомите на хронично заболяване). Спешната и неотложна помощ се простират до там, докъдето лекуващият лекар прецени, че вече е отстранена непосредствената опасност за живота и здравето на пациента. Картата НЕ покрива разходите, ако пътуването в чужбина е специално с цел получаване на лечение /т.е. – планирано лечение/.

В кои държави може да се ползва?
ЕЗОК е валидна във всички страни членки на Европейския съюз, както и в Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, Швейцария и Великобритания. Българската ЕЗОК може да се ползва също в Република Сърбия и Северна Македония.

Кой има право на ЕЗОК?
Всички граждани, които са с непрекъснати здравноосигурителни права могат да заявят издаване на ЕЗОК. Тъй като здравноосигурителните права са лични, лична е и ЕЗОК – т.е. децата също трябва да имат издадена своя карта.

Как се получава ЕЗОК?
Заявленията за издаване на ЕЗОК се приемат в дистрибуторски центрове на Първа инвестиционна банка АД на територията на цялата страна, както и по електронен път /онлайн/ чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ). Образец на заявлението може да бъде получен на място в клоновата мрежа на „Първа инвестиционна банка“ АД или да бъде изтеглено от сайта на НЗОК. Заявлението за издаване на ЕЗОК може да се подаде лично или от упълномощено лице. За лицата над 18 години е необходимо да се представи лична карта. За децата, които нямат още лични карти, се представя международен паспорт или акт за раждане и лична карта на родител/настойник. Указанията за попълване на заявленията за издаване на ЕЗОК са публикувани на сайта на НЗОК. 2 / 2 Заявление за издаване на ЕЗОК може да бъде подавано и чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ). За целта заявителят трябва да притежава електронен подпис.  

За колко време се издава?
Срокът за издаване е 15 календарни дни.  

Безплатна ли е?
ЕЗОК е безплатна за всички здравноосигурени лица.  

Има ли бърза поръчка?
Когато не може да се изчака технологичното време по обработката на заявката и отпечатването на ЕЗОК, се издава Удостоверение за временно заместване (УВЗ) на картата. Удостоверението дава същите права като ЕЗОК, но има срок на валидност 2 месеца. Издава се безплатно. Заявлението за издаване на УВЗ на ЕЗОК се подава в районната здравноосигурителна каса /РЗОК/.

На територията на област Габрово, УВЗ на ЕЗОК може да се заяви и получи и в общинските офиси на РЗОК в Дряново, Севлиево и Трявна. Представя се лична карта. За лица под 18 години, които нямат лични карти, се представя международен паспорт или акт за раждане и лична карта на родител/настойник.

За колко време е валидна ЕЗОК?
ЕЗОК е със срок на валидност:
– за всички над 18 години, които не са пенсионери – 1 година,
– за пенсионери за възраст и прослужено време – 10 години,
– за пенсионери поради продължителна/трайна нетрудоспособност – до срока на валидност на отпуснатата пенсия, но не повече от 10 години.
– за лица под 18 години – 5 години или до навършване на 18 години, но не по-малко от 1 година.

Датата, до която е валидна ЕЗОК е вписана върху нея.

Култура

Ново ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов

Published

on

Ценно документално наследство на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов постъпи в Държавен архив – Габрово. Дарението е направено от неговия син Валентин Маринов и включва документи, ръкописи, книги, фотографии, кореспонденция и краеведски материали, събирани и създавани в продължение на десетилетия.

Понякога един личен архив разказва много повече от живота на своя създател. В него остават следите на цяла епоха – хората, с които е общувал, местата, които е посещавал, събитията, които е преживял и проучвал, както и стремежът му да съхрани паметта за тях. Именно такъв е документалният масив, който Валентин Маринов – син на журналиста, архивиста, писателя и краеведа Марин Маринов, предостави на Държавен архив – Габрово.

“Село край манастир” от Марин Маринов, 2008 г.

Марин Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в Къпиново, Великотърновско. По професия е икономист, но професионалният и общественият му път е свързан с журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията, филателията и краезнанието.

В периода 1944–1947 г. участва в заключителната фаза на Втората световна война и в бригадирското движение. От 1952 до 1958 г. е журналист-кореспондент за Великотърновски окръг на вестниците „Трудово дело“, „Народна младеж“ и „Земеделско знаме“. В Държавен архив – Габрово работи като архивист през 1959–1966 г. и 1968–1972 г. В отделни периоди е журналист във вестник „Балканско знаме“ – Габрово.

Марин Маринов в Талин, Естония, б.д.

Той е сред първите членове на Съюза на българските журналисти в Габрово – приет е през 1956 г. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, по случай 60-годишнината му и за обществената и журналистическата му дейност. Има грамоти и дипломи, присъдени за принос във филателното движение у нас, за участие с колекции в международни филателни изложби, за принос в кинолюбителското движение и др. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюз на българските журналисти (СБЖ) за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика.

Марин Маринов е един от учредителите на втория киноклуб в България – във Велико Търново през 1957 г., и сценарист на първия филм на клуба „Приятел на вековете“. По-късно е учредител и председател на Кино-фото клуба в Габрово в периода 1963–1972 г. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на филми с обществена значимост.

Снимка на Марин Маринов, б.д.

Известен колекционер, филателист и нумизмат, той събира и стари пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. В Държавен архив – Габрово се съхранява личен фонд на негово име.

Най-важната нишка, която свързва различните страни от живота му, е интересът към паметта и историята. Сред най-значимите материали в дарението са документите, свързани с участието на габровци във Втората световна война. Запазени са два екземпляра от сборника „Габровци на фронта“, съставен от него. Към тях са приложени записки под заглавие „Между фронта и тила“, бележки за загиналите и наградените с орден „За храброст“, както и материали, събирани във връзка с участието на хора от Габровския край в заключителната фаза на войната.

„Гласове край Синкьовица” от Марин Маринов, 1996 г.

Особено ценен е машинописният вариант на „От заветния връх до Драва и Мур“, съдържащ спомени на участници от Габровския край във военните събития през 1944–1945 г. Тези документи показват не само историческия интерес на Марин Маринов, но и стремежа му да запази личните спомени на хората, преживели историческите събития.

Значителна част от дарените материали е посветена на с. Къпиново, Великотърновско – родното място на Марин Маринов. Тук са събрани сведения за географското разположение, местностите, обичаите, личните и фамилните имена на селото, списъци на родените в Къпиново през 1925–1927 г., допълнителни записки за селото, печатни текстове за Къпиновското селищно землище и сведения за дарители на манастири, църкви, училища, мостове, пътища и други обекти през Възраждането.

Сред най-интересните документи е тетрадка с родословия на известни фамилии от Къпиново – Къдреви, Чавдарови, Денчеви, Паунови и други. Запазена е и историко- археологическа карта на с. Къпиново и околностите, на която са отбелязани местоположенията на църкви, параклиси, джамии, училища и други обекти. Тези материали са резултат от години на събиране, проучване и систематизиране.

1.5. „Габровци на фронта” от Марин Маринов, б.д.

Марин Маринов е автор на множество публикации, разкази, сборници и книги. Предадени са машинописни и ръкописни варианти на негови текстове, сред които „Кончета вихрогончета“, „184 денонощия“, „Село край манастир“ и „Гласовете край Синьоквица“. Запазени са и рецензия от доц. к.ф.н. Николай Данчев за труда „Село край Мальовица“, както и различни документи, свързани с подготовката и издаването на книгите.

Една от най-интересните части от дарението е свързана с ролята на Марин Маринов като учредител и председател. Протоколната книга на Кино-фото клуба от 1963 г. свидетелства за организираната работа на клуба и неговите инициативи. Като част от дарението са и фотографии на Марин Маринов с неговото семейство, приятели и колеги, снимки от бригадирското движение, фотографии на участници в различни инициативи, както и снимки на Кино-фото клуба и негови членове на снимачна площадка.

Интересите на Марин Маринов не се ограничават до журналистиката и краезнанието. Сред материалите е делегатска карта от Съюза на българските филателисти, както и изследването „Поява и развитие на филателното движение в Габрово“ от 1988 г. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. в Габрово, но неговият труд продължава да живее чрез събраните от него документи, снимки, книги и записки.

Дарението, направено от неговия син Валентин Маринов, има значение далеч извън рамките на една семейна история. То съхранява паметта за човек, посветил живота си на журналистиката, архивното дело, литературата, фотографията и проучването на родния край. Това дарение е пример как личната памет може да се превърне в обществено наследство.

Днес документите на Марин Маринов са част от документалната памет на Габрово и региона и представляват ценен извор за всички, които търсят свидетелства за миналото. Държавен архив – Габрово изказва своята благодарност на Валентин Маринов за направеното дарение и за неговия жест към съхраняването на паметта за Марин Маринов и за поколенията на Къпиново и Габровския край.

Автор: Стефка Вуцова, Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“

Published

on

На 1 и 2 октомври Исторически музей – Дряново ще посрещне Петата национална научна конференция „Епохи, личности, памет“. Дряновският музей ще събере учени, изследователи и специалисти от цялата страна, които ще представят свои доклади и научни разработки в шест тематични области.

Близо 50 са научните трудове, постъпили за участие във форума. Те са разпределени в две научни секции: „Културно наследство, музеология, етнология, архитектура и изкуство“ и „История и личности“. Докладите и разработките са обединени в шест тематични области: История на Дряново и дряновския край; Културно наследство – история и опазване; Архитектура и строителство; Проблеми на българската музеология и музеография; Етноложки проучвания; Изкуство, художествени занаяти и художествени направления.

Научен ръководител на конференцията е проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Организатор на научния симпозиум е Историческият музей в Дряново, който го реализира в партньорство с Община Дряново, Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Университета по архитектура, строителство и геодезия.

„Епохи, личности, памет“ се провежда ежегодно в началото на октомври, като всяко издание поставя акцент върху важна годишнина или историческа личност, свързана с Дряново. Представените доклади ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще излезе като поредния брой на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

Зареди още

Новини

Неделно училище за деца в Габрово на 8 октомври

Published

on

Неделно училище за деца от І до ІV клас в Габрово. Инициативата е на Архиерейско наместничество Габрово.

Първото занятие е на 8 октомври 2026 година. Обучението е безплатно. Занятията се провеждат всеки четвъртък от 16.00 часа. Домакин е църквата „Св. Онуфрий и Дамаскин Габровски“ в квартал Голо бърдо.

Лектор е Габриела Данаилова, учител, педагог и богослов. Програмата на Неделното училище е съставена по учебниците, изготвени от Светия синод на Българската православна църква и одобрени от Министерството на образованието и науката.

Информация и записване на телефон 0898760688 и на електронна поща arh_nam_gb@abv.bg.

Организаторите приканват родителите с думите: „Очакваме Ви с радост!“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица