Свържи се с нас

Новини

Томислав Дончев: Надявам се на повече разум, за да има повече стабилност и развитие след изборите

Published

on

Помните ли за кой път се явявате на избори?
С мое участие за 10-ти път, като последните 6 пъти са от 2021 година насам.

Много или малко е това?
За 17 години в политиката е и много, и малко. Това е, като периодично да се явяваш на проверовъчен изпит.

И винаги сте печелили изборите?
Винаги съм получавал голяма подкрепа, за което благодаря от сърце!

Има ли изхабяване?
Има естествено, но с годините натрупваш опит, ставаш по-добър, възможностите ти да променяш и реализираш се увеличават. Общественото доверие е голяма отговорност, но дава сили и мотивация да се върви напред и да се постигат добри резултати.

Каква е цената на политическите грешки?
И най-добрите грешат, а най-лесно се греши от добри намерения. Който ви обяснява, че не е грешил, откровено ви лъже. Голямата надежда и очаквания винаги пораждат и разочарование, също така, когато много неща зависят от теб, в един момент има опасност да си виновен за всичко. Но аз го приемам с търпение, една от функциите на политиците да са виновни за всичко.

Но все пак, вие сте от водещите политици, особено тук в нашата област. Резултатите ви на всички избори са от най-добрите в страната?
Така е, но в България срокът на годност на политиците обичайно е кратък, което е проблем, защото преходът от мениджър и експерт към политик отнема време, още повече време отнема политикът да се превърне в държавник.

Хайде да си поговорим за Габрово.
Хайде!

Казахте, че сте в политиката 17 години. Достатъчно ли е направеното за областта през тези години.
Трябва още много, въпреки че и много е направено, но Габрово, Севлиево, Трявна и Дряново, и селата заслужават, и имат нужда от повече.

Може ли да сте по-конкретен?
Мога да ви говоря с часове. Хайде да започнем с образованието, което е сред основните ни приоритети. Въпреки, че областта е известна с доброто си образование, защото Габрово е университетски град, има гимназии, които са еталон в национални мащаби, но има нужда от още.

Има какво да се подобри в образованието по принцип – да скъсаме с формализма, да не насърчаваме учениците да зубрят, а да придобиват знания и умения. Отделно трябва да направим така, че много повече младежи да отиват да учат инженерни науки, математика, физика, това от което икономиката има нужда.

Ако има нещо специфично за областта, това е професионалното образование. Габровска област е с подчертан индустриален профил. В контекста на фактически недостиг на работна сила, за да запазим и развием този потенциал, ни е необходимо да развиваме професионалното образование – и като качество на подготовка в професионалните гимназии. Квалифицирани и подготвени специалисти и работници означава по-конкурентноспособни предприятия, по-високи заплати. Това включва и усъвършенстване на учебните програми и адекватна материална база, и квалифицирани, и мотивирани преподаватели. Отделно от това, трябва да положим усилия да повишим интереса към професионалното образование, което към момента не е толкова атрактивно. Казвам го със съжаление, защото висококвалифициран работник ще получава заплата, по-висока от тази на полицай или на учител. За щастие в нашата област бизнесът работи със системата за професионално образование, тенденция, която трябва да съхраним и задълбочим.

Подкрепата за Техническия университет трябва да продължи. Освен добрите традиции в машиностроенето, електрониката, информационните технологии, е важно, че той се специализира в някой актуални сфери като енергийна ефективност, например. Ще се радвам да има много повече инициативи между Университета и предприятията, не само от областта, но логично и естествено е да са преди всичко с предприятията тук.

А Културата?
Естествено и културата. Областта е с добре развита мрежа от културни институции, някои от които са марка в национални или международни мащаби. Само в Габрово има 5 музея! Но и тук трябва повече – необходими са ни проекти, които да привличат интереса на младите хора, които да карат повече хора да ни посещават. Днес границите между зрител и изпълнител са размиват, а и младите хора искат да участват, не само да гледат. Трябва да създадем среда, подкрепа, събития, които да провокират творчеството на младите хора от Габрово и техните гости от страната и чужбина. Считам, че точно по тази причина, изграждането на Центъра „Кристо” е изключително важно.

Да не би да сте се отказали от приоритетите си в инфраструктурата?
Ни най-малко. По-скоро я считам за тема, която няма нужда да се поставя под въпрос. За съжаление, един от проблемите на последните 3 години е, че като изключим общинските проекти, инвестициите в инфраструктура спряха. Паметник на безвремието е АМ „Хемус” до Ябланица, която от 3 години си стои, както е оставена. А точно тази магистрала, трябваше да „приближи” Габрово и до Варна, и до София. Другата лоша новина е, че Асен Василев взе парите, които бяха заделени в специална сметка за строителството на „Хемус” и ги похарчи, не знам за какво. Изпуснатите 3 години ще ни излязат скъпо и то в буквалния смисъл на думата, строежът на магистралата сега със сигурност ще ни излезе по-скъпо.

А тунела?
Какво се случи с тунела е очевидно. Правителството на Петков се опита да го спре, чрез промяна в Плана за управление на Природен парк „Българка”, а второто правителство на промяната не направи нищо, ама съвсем нищо по темата. Разбрах, че в МРРБ са разсъждавали за някакви други трасета през Стара Планина. Да ви кажа, уморих се от разни кадри, които се появяват незнайно откъде и започват да разсъждават по теми, които са измислени преди десетилетия. Проектът трябва да се рестартира. Тук друг вариант няма. Защото този проект е необходим, защото е важен за България и Европа, защото ако не го реализираме ще връщаме пари.

Трябваше вече да се строи и обходният път на Севлиево, защото не може да си позволим, увеличеният заради тунела трафик, да минава през града. По същата причина трябваше да се търси ново трасе на пътя Габрово- Севлиево, за да не минава през центъра на хубавите села. Много от пътищата, които свързват по-малките общини в областта, се нуждаят от ремонт. Трябва да се търси ново решение за пътя между Габрово и Велико Търново. Там трябваше да работи вече екип от проектанти, които да намерят решение как четирилентов път може да мине през сложния терен около Дряново. Не е редно и трафикът по коридор №9 да минава през Дряново, но какво е решението трябва да кажат инженерите.

Но инфраструктурата не са само пътища. Трябва да се довършат всички инвестиции по рехабилитация на довеждащия водопровод, за да може в Севлиево да няма повече режим на водата. Трябва да се довърши и язовир „Нейковци” край Трявна. Само припомням, че при последното ни правителство беше изготвен инвестиционен проект, Подробен устройствен план и са направени необходимите отчуждителни процедури. Очаквам стойността да не е повече от 30 млн. лева.

И не на последно място – проектът за изграждане на индустриална зона между Габрово и Севлиево не беше приоритет през последните 3 години, за съжаление. Надявам се скоро да бъде.

Звучи като програма за развитие на областта?
Това е малка част от програмата ми за развитие на областта.

Може ли лични въпроси?
Да кажем, че може.

Къде ходи на почивка Томислав Дончев?
Последните 3 години нямаше много време за почивка. Ако успея да открадна ден, ходя да се катеря по планините. Миналата година ходих на гости при приятели на морето за 2 дни. Това е.

Къде живее Томислав Дончев?
На същото място, където живях в София преди 20 години и на същото място в Габрово – на бул. „Априлов”.

Каква кола кара Томислав Дончев?
Киа Спортидж.

Имате ли шофьор?
Не.

Охрана?
Не.

Какво очаквате от изборите?
Преди всичко да дадат шанс за малко повече сигурност, стабилност и развитие.

Приоритет преди другите приоритети трябва да е сформирането на силно правителство, с ясна подкрепа в парламента, с опитни и подготвени хора, което да започне да решава проблемите и да реализира възможностите, които имаме.

Надявам се на малко повече разум, на малко повече спокойствие. Трябва да започнем да лекуваме раните и разломите, които се отвориха в българското общество.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 50 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 22 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица