Новини
Томислав Дончев: Надявам се на повече разум, за да има повече стабилност и развитие след изборите
Помните ли за кой път се явявате на избори?
С мое участие за 10-ти път, като последните 6 пъти са от 2021 година насам.
Много или малко е това?
За 17 години в политиката е и много, и малко. Това е, като периодично да се явяваш на проверовъчен изпит.
И винаги сте печелили изборите?
Винаги съм получавал голяма подкрепа, за което благодаря от сърце!
Има ли изхабяване?
Има естествено, но с годините натрупваш опит, ставаш по-добър, възможностите ти да променяш и реализираш се увеличават. Общественото доверие е голяма отговорност, но дава сили и мотивация да се върви напред и да се постигат добри резултати.
Каква е цената на политическите грешки?
И най-добрите грешат, а най-лесно се греши от добри намерения. Който ви обяснява, че не е грешил, откровено ви лъже. Голямата надежда и очаквания винаги пораждат и разочарование, също така, когато много неща зависят от теб, в един момент има опасност да си виновен за всичко. Но аз го приемам с търпение, една от функциите на политиците да са виновни за всичко.
Но все пак, вие сте от водещите политици, особено тук в нашата област. Резултатите ви на всички избори са от най-добрите в страната?
Така е, но в България срокът на годност на политиците обичайно е кратък, което е проблем, защото преходът от мениджър и експерт към политик отнема време, още повече време отнема политикът да се превърне в държавник.
Хайде да си поговорим за Габрово.
Хайде!
Казахте, че сте в политиката 17 години. Достатъчно ли е направеното за областта през тези години.
Трябва още много, въпреки че и много е направено, но Габрово, Севлиево, Трявна и Дряново, и селата заслужават, и имат нужда от повече.
Може ли да сте по-конкретен?
Мога да ви говоря с часове. Хайде да започнем с образованието, което е сред основните ни приоритети. Въпреки, че областта е известна с доброто си образование, защото Габрово е университетски град, има гимназии, които са еталон в национални мащаби, но има нужда от още.
Има какво да се подобри в образованието по принцип – да скъсаме с формализма, да не насърчаваме учениците да зубрят, а да придобиват знания и умения. Отделно трябва да направим така, че много повече младежи да отиват да учат инженерни науки, математика, физика, това от което икономиката има нужда.
Ако има нещо специфично за областта, това е професионалното образование. Габровска област е с подчертан индустриален профил. В контекста на фактически недостиг на работна сила, за да запазим и развием този потенциал, ни е необходимо да развиваме професионалното образование – и като качество на подготовка в професионалните гимназии. Квалифицирани и подготвени специалисти и работници означава по-конкурентноспособни предприятия, по-високи заплати. Това включва и усъвършенстване на учебните програми и адекватна материална база, и квалифицирани, и мотивирани преподаватели. Отделно от това, трябва да положим усилия да повишим интереса към професионалното образование, което към момента не е толкова атрактивно. Казвам го със съжаление, защото висококвалифициран работник ще получава заплата, по-висока от тази на полицай или на учител. За щастие в нашата област бизнесът работи със системата за професионално образование, тенденция, която трябва да съхраним и задълбочим.
Подкрепата за Техническия университет трябва да продължи. Освен добрите традиции в машиностроенето, електрониката, информационните технологии, е важно, че той се специализира в някой актуални сфери като енергийна ефективност, например. Ще се радвам да има много повече инициативи между Университета и предприятията, не само от областта, но логично и естествено е да са преди всичко с предприятията тук.
А Културата?
Естествено и културата. Областта е с добре развита мрежа от културни институции, някои от които са марка в национални или международни мащаби. Само в Габрово има 5 музея! Но и тук трябва повече – необходими са ни проекти, които да привличат интереса на младите хора, които да карат повече хора да ни посещават. Днес границите между зрител и изпълнител са размиват, а и младите хора искат да участват, не само да гледат. Трябва да създадем среда, подкрепа, събития, които да провокират творчеството на младите хора от Габрово и техните гости от страната и чужбина. Считам, че точно по тази причина, изграждането на Центъра „Кристо” е изключително важно.
Да не би да сте се отказали от приоритетите си в инфраструктурата?
Ни най-малко. По-скоро я считам за тема, която няма нужда да се поставя под въпрос. За съжаление, един от проблемите на последните 3 години е, че като изключим общинските проекти, инвестициите в инфраструктура спряха. Паметник на безвремието е АМ „Хемус” до Ябланица, която от 3 години си стои, както е оставена. А точно тази магистрала, трябваше да „приближи” Габрово и до Варна, и до София. Другата лоша новина е, че Асен Василев взе парите, които бяха заделени в специална сметка за строителството на „Хемус” и ги похарчи, не знам за какво. Изпуснатите 3 години ще ни излязат скъпо и то в буквалния смисъл на думата, строежът на магистралата сега със сигурност ще ни излезе по-скъпо.
А тунела?
Какво се случи с тунела е очевидно. Правителството на Петков се опита да го спре, чрез промяна в Плана за управление на Природен парк „Българка”, а второто правителство на промяната не направи нищо, ама съвсем нищо по темата. Разбрах, че в МРРБ са разсъждавали за някакви други трасета през Стара Планина. Да ви кажа, уморих се от разни кадри, които се появяват незнайно откъде и започват да разсъждават по теми, които са измислени преди десетилетия. Проектът трябва да се рестартира. Тук друг вариант няма. Защото този проект е необходим, защото е важен за България и Европа, защото ако не го реализираме ще връщаме пари.
Трябваше вече да се строи и обходният път на Севлиево, защото не може да си позволим, увеличеният заради тунела трафик, да минава през града. По същата причина трябваше да се търси ново трасе на пътя Габрово- Севлиево, за да не минава през центъра на хубавите села. Много от пътищата, които свързват по-малките общини в областта, се нуждаят от ремонт. Трябва да се търси ново решение за пътя между Габрово и Велико Търново. Там трябваше да работи вече екип от проектанти, които да намерят решение как четирилентов път може да мине през сложния терен около Дряново. Не е редно и трафикът по коридор №9 да минава през Дряново, но какво е решението трябва да кажат инженерите.
Но инфраструктурата не са само пътища. Трябва да се довършат всички инвестиции по рехабилитация на довеждащия водопровод, за да може в Севлиево да няма повече режим на водата. Трябва да се довърши и язовир „Нейковци” край Трявна. Само припомням, че при последното ни правителство беше изготвен инвестиционен проект, Подробен устройствен план и са направени необходимите отчуждителни процедури. Очаквам стойността да не е повече от 30 млн. лева.
И не на последно място – проектът за изграждане на индустриална зона между Габрово и Севлиево не беше приоритет през последните 3 години, за съжаление. Надявам се скоро да бъде.
Звучи като програма за развитие на областта?
Това е малка част от програмата ми за развитие на областта.
Може ли лични въпроси?
Да кажем, че може.
Къде ходи на почивка Томислав Дончев?
Последните 3 години нямаше много време за почивка. Ако успея да открадна ден, ходя да се катеря по планините. Миналата година ходих на гости при приятели на морето за 2 дни. Това е.
Къде живее Томислав Дончев?
На същото място, където живях в София преди 20 години и на същото място в Габрово – на бул. „Априлов”.
Каква кола кара Томислав Дончев?
Киа Спортидж.
Имате ли шофьор?
Не.
Охрана?
Не.
Какво очаквате от изборите?
Преди всичко да дадат шанс за малко повече сигурност, стабилност и развитие.
Приоритет преди другите приоритети трябва да е сформирането на силно правителство, с ясна подкрепа в парламента, с опитни и подготвени хора, което да започне да решава проблемите и да реализира възможностите, които имаме.
Надявам се на малко повече разум, на малко повече спокойствие. Трябва да започнем да лекуваме раните и разломите, които се отвориха в българското общество.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 50 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 22 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
Басейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати

Закритият плувен басейн в Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово възобновява работа след лятната ваканция.
От сряда, 23 септември, съоръжението отново ще бъде достъпно за ученици, спортисти и любители на плуването по утвърден график.
Община Габрово извърши ремонт на коритата на малкия и големия басейн, както и на прилежащата тръбна мрежа.
След приключването на ремонтните дейности съоръжението беше отворено за ползване през февруари 2026 г.
С възобновяването на работата след лятната ваканция, плувният басейн отново ще приема своите посетители по график.
График за ползване на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
| Ден от седмицата | Часови интервал | 1-2 коридор | 3-4 коридор | 5 коридор |
| Понеделник – почивен ден | ||||
| вторник | 14:00-15:30 | ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ | ||
| 15:30-17:00 | ОУ „Ран Босилек“ | ОУ „Неофит Рилски“ | граждани | |
| 17:00-20:00 | СК „Равен старт 2020“ | СК „Синкевица“ | ||
| 20:00-21:00 | граждани | |||
| сряда | 14:00-15:30 | ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ | ||
| 15:30-17:00 | ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” | ОУ „Иван Вазов“ | граждани | |
| 17:00-20:00 | СК „Равен старт 2020“ | СК „Синкевица“ | ||
| 20:00-21:00 | граждани | |||
| четвъртък | 12:15-13:45 | ПТГ „Д-р Никола Василиади“ | ||
| 14:00-15:30 | ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ | |||
| 15:30-17:00 | СУ „Райчо Каролев“ | СУ „Отец Паисий“ | граждани | |
| 17:00-19:00 | СК „Равен старт 2020“ | СК „Синкевица“ | ||
| 19:00-20:00 | КВС Янтра Габрово – 3 коридор | СК „Синкевица“ – 4 коридор | ||
| 20:00-21:00 | граждани | |||
| петък | 14:00-15:30 | ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ | ||
| 15:30-17:00 | ОУ „Христо Ботев“ | НУ „Васил Левски“ | граждани | |
| 17:00-20:00 | СК „Равен старт 2020“ | СК „Синкевица“ | ||
| 20:00-21:00 | граждани | |||
| събота | 09:00-12:00 | СК „Синкевица“ | граждани | |
| 12:00-12:30 | обедна почивка | |||
| 12:30-14:30 | СК „Синкевица“ | граждани | ||
| 14:30-17:00 | граждани | |||
| неделя – почивен ден |

Култура
Проф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни

Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.
Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.
Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.
Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.
„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.
По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.
В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.
В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.

Любопитно
Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново
-
Икономикапреди 6 дниМирослав Дончев представя новите стандарти в енергетиката на RENPOWER Bulgaria 2026
-
Новинипреди 7 дниЕвтим Милошев откри новата учебна година в Тревненската школа
-
Новинипреди 7 дниКулата на Общината ще светне в зелено на 15 септември
-
Новинипреди 7 дниРотари клуб Габрово с жест към първокласниците
-
Икономикапреди 5 дни„Ако Габрово върви нагоре, печелим всички“ – Васил Гърбов, създател на Gabrovo Informal
-
Любопитнопреди 4 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 4 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово









