Свържи се с нас

Новини

Томислав Дончев: Надявам се на повече разум, за да има повече стабилност и развитие след изборите

Published

on

Помните ли за кой път се явявате на избори?
С мое участие за 10-ти път, като последните 6 пъти са от 2021 година насам.

Много или малко е това?
За 17 години в политиката е и много, и малко. Това е, като периодично да се явяваш на проверовъчен изпит.

И винаги сте печелили изборите?
Винаги съм получавал голяма подкрепа, за което благодаря от сърце!

Има ли изхабяване?
Има естествено, но с годините натрупваш опит, ставаш по-добър, възможностите ти да променяш и реализираш се увеличават. Общественото доверие е голяма отговорност, но дава сили и мотивация да се върви напред и да се постигат добри резултати.

Каква е цената на политическите грешки?
И най-добрите грешат, а най-лесно се греши от добри намерения. Който ви обяснява, че не е грешил, откровено ви лъже. Голямата надежда и очаквания винаги пораждат и разочарование, също така, когато много неща зависят от теб, в един момент има опасност да си виновен за всичко. Но аз го приемам с търпение, една от функциите на политиците да са виновни за всичко.

Но все пак, вие сте от водещите политици, особено тук в нашата област. Резултатите ви на всички избори са от най-добрите в страната?
Така е, но в България срокът на годност на политиците обичайно е кратък, което е проблем, защото преходът от мениджър и експерт към политик отнема време, още повече време отнема политикът да се превърне в държавник.

Хайде да си поговорим за Габрово.
Хайде!

Казахте, че сте в политиката 17 години. Достатъчно ли е направеното за областта през тези години.
Трябва още много, въпреки че и много е направено, но Габрово, Севлиево, Трявна и Дряново, и селата заслужават, и имат нужда от повече.

Може ли да сте по-конкретен?
Мога да ви говоря с часове. Хайде да започнем с образованието, което е сред основните ни приоритети. Въпреки, че областта е известна с доброто си образование, защото Габрово е университетски град, има гимназии, които са еталон в национални мащаби, но има нужда от още.

Има какво да се подобри в образованието по принцип – да скъсаме с формализма, да не насърчаваме учениците да зубрят, а да придобиват знания и умения. Отделно трябва да направим така, че много повече младежи да отиват да учат инженерни науки, математика, физика, това от което икономиката има нужда.

Ако има нещо специфично за областта, това е професионалното образование. Габровска област е с подчертан индустриален профил. В контекста на фактически недостиг на работна сила, за да запазим и развием този потенциал, ни е необходимо да развиваме професионалното образование – и като качество на подготовка в професионалните гимназии. Квалифицирани и подготвени специалисти и работници означава по-конкурентноспособни предприятия, по-високи заплати. Това включва и усъвършенстване на учебните програми и адекватна материална база, и квалифицирани, и мотивирани преподаватели. Отделно от това, трябва да положим усилия да повишим интереса към професионалното образование, което към момента не е толкова атрактивно. Казвам го със съжаление, защото висококвалифициран работник ще получава заплата, по-висока от тази на полицай или на учител. За щастие в нашата област бизнесът работи със системата за професионално образование, тенденция, която трябва да съхраним и задълбочим.

Подкрепата за Техническия университет трябва да продължи. Освен добрите традиции в машиностроенето, електрониката, информационните технологии, е важно, че той се специализира в някой актуални сфери като енергийна ефективност, например. Ще се радвам да има много повече инициативи между Университета и предприятията, не само от областта, но логично и естествено е да са преди всичко с предприятията тук.

А Културата?
Естествено и културата. Областта е с добре развита мрежа от културни институции, някои от които са марка в национални или международни мащаби. Само в Габрово има 5 музея! Но и тук трябва повече – необходими са ни проекти, които да привличат интереса на младите хора, които да карат повече хора да ни посещават. Днес границите между зрител и изпълнител са размиват, а и младите хора искат да участват, не само да гледат. Трябва да създадем среда, подкрепа, събития, които да провокират творчеството на младите хора от Габрово и техните гости от страната и чужбина. Считам, че точно по тази причина, изграждането на Центъра „Кристо” е изключително важно.

Да не би да сте се отказали от приоритетите си в инфраструктурата?
Ни най-малко. По-скоро я считам за тема, която няма нужда да се поставя под въпрос. За съжаление, един от проблемите на последните 3 години е, че като изключим общинските проекти, инвестициите в инфраструктура спряха. Паметник на безвремието е АМ „Хемус” до Ябланица, която от 3 години си стои, както е оставена. А точно тази магистрала, трябваше да „приближи” Габрово и до Варна, и до София. Другата лоша новина е, че Асен Василев взе парите, които бяха заделени в специална сметка за строителството на „Хемус” и ги похарчи, не знам за какво. Изпуснатите 3 години ще ни излязат скъпо и то в буквалния смисъл на думата, строежът на магистралата сега със сигурност ще ни излезе по-скъпо.

А тунела?
Какво се случи с тунела е очевидно. Правителството на Петков се опита да го спре, чрез промяна в Плана за управление на Природен парк „Българка”, а второто правителство на промяната не направи нищо, ама съвсем нищо по темата. Разбрах, че в МРРБ са разсъждавали за някакви други трасета през Стара Планина. Да ви кажа, уморих се от разни кадри, които се появяват незнайно откъде и започват да разсъждават по теми, които са измислени преди десетилетия. Проектът трябва да се рестартира. Тук друг вариант няма. Защото този проект е необходим, защото е важен за България и Европа, защото ако не го реализираме ще връщаме пари.

Трябваше вече да се строи и обходният път на Севлиево, защото не може да си позволим, увеличеният заради тунела трафик, да минава през града. По същата причина трябваше да се търси ново трасе на пътя Габрово- Севлиево, за да не минава през центъра на хубавите села. Много от пътищата, които свързват по-малките общини в областта, се нуждаят от ремонт. Трябва да се търси ново решение за пътя между Габрово и Велико Търново. Там трябваше да работи вече екип от проектанти, които да намерят решение как четирилентов път може да мине през сложния терен около Дряново. Не е редно и трафикът по коридор №9 да минава през Дряново, но какво е решението трябва да кажат инженерите.

Но инфраструктурата не са само пътища. Трябва да се довършат всички инвестиции по рехабилитация на довеждащия водопровод, за да може в Севлиево да няма повече режим на водата. Трябва да се довърши и язовир „Нейковци” край Трявна. Само припомням, че при последното ни правителство беше изготвен инвестиционен проект, Подробен устройствен план и са направени необходимите отчуждителни процедури. Очаквам стойността да не е повече от 30 млн. лева.

И не на последно място – проектът за изграждане на индустриална зона между Габрово и Севлиево не беше приоритет през последните 3 години, за съжаление. Надявам се скоро да бъде.

Звучи като програма за развитие на областта?
Това е малка част от програмата ми за развитие на областта.

Може ли лични въпроси?
Да кажем, че може.

Къде ходи на почивка Томислав Дончев?
Последните 3 години нямаше много време за почивка. Ако успея да открадна ден, ходя да се катеря по планините. Миналата година ходих на гости при приятели на морето за 2 дни. Това е.

Къде живее Томислав Дончев?
На същото място, където живях в София преди 20 години и на същото място в Габрово – на бул. „Априлов”.

Каква кола кара Томислав Дончев?
Киа Спортидж.

Имате ли шофьор?
Не.

Охрана?
Не.

Какво очаквате от изборите?
Преди всичко да дадат шанс за малко повече сигурност, стабилност и развитие.

Приоритет преди другите приоритети трябва да е сформирането на силно правителство, с ясна подкрепа в парламента, с опитни и подготвени хора, което да започне да решава проблемите и да реализира възможностите, които имаме.

Надявам се на малко повече разум, на малко повече спокойствие. Трябва да започнем да лекуваме раните и разломите, които се отвориха в българското общество.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 50 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 22 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Крими

Три нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово

Published

on

Областната дирекция на МВР -Габрово получи три нови патрулни автомобила „Шкода Кодиак“, чието закупуване е финансирано от Фонда за безопасност на движението.

Автомобилите са оборудвани с лайтбар и необходимата специализирана техника за изпълнение на полицейските функции.

Те са обозначени с отличителните знаци и герба на Министерството на вътрешните работи.

Новите патрулни автомобили ще подпомогнат ежедневната работа на полицейските служители и ще бъдат използвани за патрулно-постова дейност, териториално обслужване и осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата.

С включването им в автопарка на дирекцията ще се повишат мобилността и оперативните възможности на полицейските екипи, както и ще се подобри контролът по пътната безопасност.

Зареди още

Новини

Полагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана

Published

on

Областният и заместник областният управители Кристина Сидорова и Андрей Николов проведоха работна среща с директора на Областно пътно управление Габрово инж. Деян Георгиев.

По време на срещата бяха обсъдени текущите дейности по поддържането на републиканската пътна инфраструктура в област Габрово.

Георгиев подчерта, че екипите на Областно пътно управление работят по отводняване и подрязване на храсти край пътните пространства. Приоритетно работата се извършва по първостепенните пътища.

Продължава работата по пътя между Габрово и местността Узана, като е предвидено да бъдат асфалтирани още 4 км от трасето.

Почти е завършен ремонтът на пътя Севлиево – Сенник – Градница – Бериево.

На износващ пласт е вече и пътят между Царева ливада и Дряново, като остава да се положи пътна маркировка и да се поставят знаци.

Започват ремонтните дейности по пътя Агатово- Крамолин.

Зареди още

Новини

170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената

Published

on

Архитектура на свободата: Вълната на Тесла и българският хоризонт за енергиен суверенитет

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова, Стопански факултет на Технически университет – Габрово

„Нашият свят е потопен в огромен океан от енергия… Когато я извлече от този неизчерпаем източник, човечеството ще се придвижи с гигантска крачка напред.“ — Никола Тесла

На 10 юли 2026 година се навършват 170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който е роден в нашите земи – на Балканите. Наричат го човекът, който изобрети ХХ век, геният, който чуваше Вселената. Неговите открития – системата за пренос на електроенергия чрез променлив ток, радиотехнологиите, безжичната комуникация, устройството за генериране на високоволтово електричество, дистанционното управление, електрическия мотор – преобърнаха света. Неговите открития стоят в основата на квантовата теория. Тесла твърди, че Вселената е изградена от вълни. През целия си живот е говорил за наличие на свободна енергия, която се разпространява чрез ефира – за разлика от Айнщайн, който отрича тази концепция. Името му носи мерната единица за магнитна индукция (тесла) и световноизвестната компания за електрически автомобили.

Във времената, когато неолибералният икономически модел, стоящ в основата на съвременната икономика, е в криза, основополагаща е доктрината за ограничеността на ресурсите, а България загуби финансовия си суверенитет, възниква въпросът: възможно ли е България да има енергийна независимост?

Днес, на това място, няма да разказваме биография, защото тя вече е написана. Няма да изброяваме заслуги, защото те са известни. Няма да славословим, защото сме твърде малки. Когато пред нас стои гений, просто притихваме. И свеждаме глави. Замълчаваме. Размишляваме: Какво би станало, ако …? Какво щеше да бъде, ако …? А можеше ли да …? А сега накъде? И какво предстои? В какво вярваме и какво искаме да променим?

Нека поставим началото на нашия разказ, за да видим до къде ще ни отведат мислите ни, визията ни, фактите, реалността и аргументите. И да се опитаме да излезем извън времето и пространството, както го правеше Тесла.

Да започнем разказа с построяването на една кула. Кула, която превръща самата Земя в батерия. Това едновременно е визията на Тесла и неговата прокоба, или може би изкупление… В Колорадо Спрингс Тесла предизвиква изкуствените мълнии да танцуват. Лампите светват. Без кабели, без ток от контакта. Енергията протича през земята и въздуха, сякаш самата Вселена е неговата електроцентрала. Уорденклиф е трябвало да бъде доказателството. Висока 187 фута, вкопана 300 фута дълбоко в земята. Канал между земната повърхност и йоносферата, свободен за всеки, който иска да се включи. Безплатна енергия за всички хора. Но Дж. П. Морган разпознава в този проект заплахата. Безплатната енергия означава никакви сметки за ток, никакъв контрол, никакви печалби. Финансирането спира. Кулата остава незавършена. Днес живеем с мрежи, които ни държат в зависимост, докато Тесла доказа, че енергията е навсякъде около нас. Самата Земя пулсира със сила. Ами ако неговата визия никога не е умирала, а просто чака да бъде открита наново? Кой знае …

Голямата тайна – проектът на Тесла се проваля и това никак не е случайно. Защо ли? Да помислим: Кула с височина 300 фута, която свързва земята и небето. Безжична енергия за всеки човек на тази планета. Тесла доказа, че това работи – неговите крушки светеха без кабели. Но когато Дж. П. Морган разбра, че безплатната енергия ще застраши империята му, парите изведнъж пресъхнаха. Уорденклиф никога не беше завършен. Да си представим: свят, в който енергията е като въздуха. Свободно достъпна, навсякъде. Без сметки за ток, без изкуствено поддържана ограниченост на ресурсите. Тесла прозря това бъдеще, а определени сили видяха как контролът им се изплъзва. Технологията беше налице. Визията беше ясна. Това, което липсваше, беше система, която поставя общественото благо пред печалбата.

Как ли би изглеждал светът ни днес, ако мечтата на Тесла беше станала реалност?

Кой знае … И дали някога ще разберем … В летописа на човешката цивилизация съществуват умове, които не просто откриват закони, а проправят мостове между материалното и метафизичното. През настоящата 2026 година, когато светът отбелязва 170 години от рождението на Никола Тесла, неговото наследство отеква с нова, стряскаща актуалност. Смятан от съвременниците си за утопист, а от вечността – за проводник на висша космическа мисъл, Тесла завеща на човечеството не просто патенти, а една фундаментална философия: енергията е природно право, проявление на Вселенския Дух, което трябва да служи за еманципацията на човека, а не за неговото закрепостяване.

Днес, когато геополитическите реалности превърнаха енергийните ресурси в инструмент за диктат и икономическа зависимост, въпросът за енергийния суверенитет надхвърля рамките на инженерната наука и се превръща в екзистенциален избор.

За България този избор е съдбоносен. Обръщането към принципите на Тесла за улавяне на неизчерпаемите сили на природата – вплетени в богатия слънчев, вятърен и неоползотворен геотермален потенциал на нашата земя – е не просто технологичен преход, а изграждане на истинска архитектура на свободата. Ето защо тук правим опит за размисъл върху това как една нация може да разчупи оковите на енергийната зависимост, като събуди своя интелектуален потенциал и се настрои на честотата на бъдещето.

Разбира се, в контекста на XXI век стремежът към енергийна независимост неизбежно се сблъсква със суровата матрица на геополитическите реалности и рестриктивните външни регулации, в които България е дълбоко интегрирана.

Наднационалните рамки на Европейския съюз и строгите изисквания за декарбонизация често изглеждат като окови за традиционната ни енергетика. Но точно в тази привидна безизходица се крие възможността за необичаен ход, вдъхновен от гения на Тесла – обръщане към сили, които не подлежат на външен диктат и квоти.

Докато изкопаемите горива ни закотвят в позицията на зависим консуматор, под краката ни, в самото сърце на българската земя, пулсира нашият собствен, автентичен „етер“ – огромният и непростимо пренебрегван океан от геотермална енергия. Нареждайки се на второ място в Европа по богатство на минерални извори, България притежава уникален денонощен източник на чиста, постоянна топлина, която не се влияе от капризите на времето или интересите на чужди пазари.

От свръхгорещия гейзер в Сапарева баня до топлите недра на Софийското поле, Мизия и Тракия, това минерално съкровище е енергиен суверенитет в чист вид. (Щерев, К. (2002). Минералните води на България: Хранилища на енергия и живот. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“) Пренасочването на този ресурс за директно отопление на цели градове и за нуждите на родното оранжерийно земеделие не просто заобикаля външните регулации, а ги преобръща в наш интерес, превръщайки екологичните изисквания във финансов трамплин за вътрешна автономия. Защото никоя международна директива не може да наложи лимити върху топлината, с която земята ни е благословила; изборът дали да отключим този безплатен код за свобода е изцяло в нашите собствени ръце.

За да разберем напълно мащаба на този неоползотворен потенциал, е достатъчно да насочим поглед към Исландия – държавата, която превърна своите геотермални недра в национална доктрина и символ на абсолютна икономическа автономност. (Ragnarsson, Á. (2015). Geothermal Development in Iceland. Proceedings World Geothermal Congress, Melbourne, Australia). В средата на миналия век тази северна островна нация е сред най-бедните в Европа, изцяло зависима от вноса на скъпи изкопаеми горива. Днес, благодарение на смела политическа и научна визия, Исландия задоволява близо 100% от нуждите си от отопление и над 25% от електроенергията си директно от земната топлина.

Този исторически паралел е изключително отрезвяващ за България.

На географско ниво, докато Исландия овладява суровата, често деструктивна вулканична енергия, българската природа ни е дарила с далеч по-благодатни, спокойни и равномерно разпределени хидротермални басейни.

На системно ниво анализите показват, че внедряването на исландския модел у нас – чрез централизирани геотермални системи за отопление и нискотемпературни бинарни централи за ток – би помогнало за трайно решаване на енергийния проблем в редица български региони.

Разликата между двете страни не е в ресурса, а в интелектуалната дързост.

Исландия доказа, че геотермалната енергия не е просто алтернативна технология, а щит срещу глобалните кризи и фундамент за висок стандарт на живот.

За България прегръщането на този модел е исторически шанс да спре да бъде пасивен консуматор на чужди енергийни стратегии и да се превърне в суверенна, самозахранваща се система.

Мащабната реализация на тази революционна геотермална архитектура обаче не зависи от пасивни технологии, а от раждането на едно ново поколение визионери – младите български умове, инженери и студенти, които днес седят в университетските аудитории. Именно те са призвани да бъдат съвременните проводници на духа на Тесла, превръщайки сухата теория в живи, работещи системи, които да уловят и канализират земната топлина на родината ни.

Пред тях стои предизвикателството да надскочат инерцията на миналото, да овладеят интердисциплинарни знания на границата между геологията, термодинамиката и екологичното инженерство и да проектират автономната енергийна карта на утрешна България.

Когато младостта и интелектуалната дързост се настроят на честотата на иновациите, те придобиват силата да разчупят скептицизма на статуквото. Училищата и университетите ни трябва да станат инкубатори за това дръзновение, защото енергийната независимост на една нация започва първо като искра в ума на нейните млади откриватели, готови да превърнат наследството на природата в триумф на човешкия гений.

В крайна сметка, изграждането на тази „архитектура на свободата“ не е въпрос на технологична невъзможност, а на интелектуален и духовно пробуждане.

Реализирането на геотермалния суверенитет на България изисква нови проводници на мисълта – онези млади български инженери, учени и студенти, които днес стоят в аулите и утре ще проектират утрешния ден. Именно към тях е отправен големият апел: да надскочат скептицизма на статуквото и да прегърнат дързостта на Никола Тесла.

Когато в светлината на неговата 170-годишнина (2026 г.) преоткриваме завета му, ние си напомняме, че истинското знание не може да бъде заключено, нито пренебрегнато; то винаги си проправя път.

България има историческия шанс да се откъсне от орбитата на енергийната зависимост не чрез чужди заеми или политически компромиси, а чрез силата на собствената си земя и собствения си гений.

Защото когато една нация съедини топлината на своите недра с дръзновението на своя Дух, тя престава да бъде просто зрител на историята. Тя се превръща в творец на собствената си свобода, доказвайки, че светлината на истинското знание винаги е по-силна от тишината на настоящето.

*Използваното фоново изображение на Никола Тесла е генерирано от AI.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица