Свържи се с нас

Новини

Регионален център на социалните предприятия в Габрово

Published

on

В Международния ден на социалната работа ви представяме Регионалния център на социалните предприятия в Габрово.

През 1983 г Международната федерация на социалните работници (IFSW) и Международната асоциация на училищата за социална работа (IASSW) предлагат социалните работници да имат свой професионален празник. За първи път такъв ден е отбелязан през 2007 г., като всеки трети вторник на месец март започва да се отбелязва като Международен ден на социалната работа.

Днешният 19 март габровци посрещат с нова възможност за развитие в сферата на социалната и солидарна икономика. От месец юни 2023 г в Габрово започна работа Регионален център на социалните предприятия към Министерството на труда и социалната политика.

6 такива регионални центъра има в страната, чиято дейност покрива районите на планиране по NUTS 2. За Северен Централен район фокус – точката е в Габрово, а другите пет са в градовете Ловеч, Благоевград, Пловдив, Бургас и Варна.

Позиционирането в нашия град е благодарение усилията на хора, които имат визия в перспектива и разбиране за значимостта на социалната сфера като част от икономиката на региона и страната.

Защо и как Габрово вече е част от административния капацитет на социалната политика на държавата?
Малко предистория. През 2012 г. с решение на Министерски съвет е приета Национална концепция за социална икономика. През месец май 2019 г. влиза в сила Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика и Правилник за неговото прилагане. Субекти на закона са кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и социалните предприятия. Законът има за цел да насърчи развитието на социалната и солидарна икономика като стопански отрасъл със специални правила за подобряване на достъпа до заетост и обучения и създаване на условия за оказване на подкрепа на лицата от уязвими социални групи за социално включване и самостоятелен начин на живот, както и създаване на условия за намаляване на социалното неравенство в обществото.

С него се уреждат обществените отношения, свързани със социалната и солидарна икономика, видовете субекти и мерките за тяхното насърчаване, както и условията и реда за дейността на социалните предприятия. През същата 2019 г. е готов и публичният Регистър на социалните предприятия. Вписването в него позволява на социалните предприятия да се възползват от мерки по различни програми. За регистрация могат да кандидатстват всички заинтересовани, без значение от тяхната юридическа субектност – граждански организации, търговски дружества, кооперации и и др.

При успешна регистрация министерството издава удостоверение и предоставя за безплатно ползване марката „Продукт на социално предприятие“, която идентифицира визуално юридическия субект за принадлежността му към социалната икономика. В продължение на политиката на държавата в областта на социалната икономика е разработен и към настоящия момент се изпълнява проект на Министерството на труда и социалната икономика „Развитие на социалната икономика“.

Създаването на 6-те фокус-точки през 2023 г. е част от него и има за цел да развие регионалния аспект на политиката по социална икономика и възможностите за социално предприемачество, включително чрез европейско и държавно финансиране, както и да се осигури подкрепа за социално включване и самостоятелен начин на живот на хора в неравностойно положение чрез социалната икономика.

Проектът предвижда дейности в подкрепа на дигитализацията на регистрираните социални предприятия, както и мерки за насърчаване на работата в мрежа, изграждане на партньорства, видимост чрез платформа на сайта на министерството, съвместни инициативи, обучения, базари, благотворителни събития.

Позиционирането на Регионалния център в Габрово е безспорно признание за благоприятната работна среда и административен капацитет на града, което допринася за развитието му и повишаването на жизнения стандарт на населението.

Офисът на Регионалния център се намира в центъра на града на ул. „Успех“ 1, ет. 5, а екипът е готов да съдейства на всички заинтересовани страни при преминаването през процеса на регистрация, информация за финансиране и др.

За регистрираните социални предприятия последващите услуги в областта на рекламата, маркетинга и обследването за дигитализация са безплатни. За повече информация можете да следвате страницата на фокус-точката във фейсбук.

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Новини

Кметът на Габрово Таня Христова настоя за по-добра координация с Енергото

Published

on

Кметът на Община Габрово Таня Христова и заместник-кметът инж. Деян Дончев проведоха работна среща с представители на електроразпределителното дружество. Темата бе засилване на институционалния диалог и по-добра координация, както в кризисни ситуации, така и в ежедневната работа.

Поводът бе предстоящият зимен сезон, който изисква превантивни мерки и бърза реакция при аварии. Христова настоя за навременна информация и ясни механизми за комуникация между институциите.

На срещата бяха обсъдени проблеми, сигнализирани от кметове и кметски наместници по населените места: просеки и поддръжка на трасета, чести моментни прекъсвания на тока, компрометирани стълбове и съоръжения, трудности при връзка с националния телефон за клиенти.

Разгледани бяха и три обекта на Общината със забавяне от страна на дружеството, за които е нужна спешна реакция. Христова съобщи, че е отправила покана за среща и към ръководствата на „Енерго-Про Варна“ ЕАД и на дружеството, отговарящо за електроразпределението, с цел трайно партньорство с новото им ръководство.

Общината заявява ангажимент към устойчиво градско развитие и енергийна ефективност – цели, за които доброто взаимодействие с електроразпределителното дружество е ключово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица