Свържи се с нас

Култура

90 години от кончината на Иван Хаджиберов – Българския цар на електричеството

Published

on

На 5 март 1934 г. от този свят се тръгва Иван Хаджиберов – един от най-значимите български индустриалци, останал в колективната памет като „цар на електричеството“. Признателните габровци го изпращат към вечния му път с вой на сирени на всички фабрики в града и звън на църковни камбани. Споменът за грандиозното му дело по модернизирането на Габрово и България е запечатан в десетки документи, публикации, печатни издания, в документален филм, както и в спомените на неговите потомци. Значителна част от тази памет се съхранява в Държавен архив – Габрово, за което изказваме благодарност на наследниците и на авторите на филма „Дързостта да бъдеш пръв“.

Днес ви представяме малко известни спомени за Иван Хаджиберов и делото му, които са на Елена Хаджиберова-Генова – негова дъщеря и на Петко Садъчев – син на Ботьо Садъчев – дългогодишен майстор във фабриката на Иван Хаджиберов. Те илюстрират началните и много смели стъпки на Хаджиберов по пътя му за използването на електричеството за промишлени и битови цели. Спомените се съхраняват във фонда на Илия Габровски През 2024 г. отбелязваме 120 години от рождението му и по този повод и по повод предстоящата си 65-та годишнина, Архивът реализира поредица от публикации по материали от фонда на Илия Габровски. Днешната публикация посвещаваме и на паметта на Иван Хаджиберов.

„Спомен на Елена Хаджиберова (по мъж Генова), дъщеря на Иван Хаджиберов, на 64 години Като дъщеря на ИВАН ХАДЖИБЕРОВ, много пъти съм слушала баща си, че като изкупил от другите наследници бащината си караджейка-воденица на мест. „РИПИВЕЦ“ през 1891 година изхвърлил газеничето от нея. Знаел, че от водата можело да се вади огън и светлина чрез някаква машина. Доставил през същата година от Германия заедно с 5 тъкачни стана (3-ръчни и 2-автоматични), едно динамо с което добил електрическата енергия. Нея оползотворил, чрез стара електрическа крушка с въгленова жичка и така светнала караджейката воденица. Светлината й била много слаба, но въпреки това служила на воденичаря и мливарите. Тая електрическа крушка, баща ми смяташе, че е първата светнала крушка в България. Така Габрово стана не само люлка на духовната светлина, чрез първото светско училище, открито от Априлов и Палаузов през 1835 г., но и люлка на физическата светлина у нас в 1891 г.

През 1892 година той открива заедно с Андрея Момерин вълнена тъкачница с горните станове, които задвижва с две водни колела по 35 к.с.. Чрез тях било задвижено същото динамо и дало силна електрическа светлина, която била достатъчна да осветлява тъкачницата му.

Това всичко баща ми беше записал в своя голям дневник, който за съжаление бил унищожен през 1947 година по време на национализацията на фабриката.

През 1906 година, баща ми пуска първата в Габрово електрическа централа от две турбини. От където с получената електрическа енергия задвижва и осветлява цялата си разширена текстилна фабрика.

Габрово 26.X.1966 год.
Подпис: Ел. Хаджиберова

Следва споменът на Петко Ботев Садъчев на 72 години от с. Думници:

„Баща ми БОТЬО ПЕТКОВ САДЪЧЕВ, който почина през 1951 година на 87 години е бил работник-40 години в фабриката на Иван Хаджиберов. Започнал като мелничар в бащината му караджейка воденица и достигнал до отличен майстор монтьор в фабриката му. От изгорените 75 тъкачни стана през стихийния пожар от 16.XI.1923 година, той можа да възстанови за работа 35 стана.

Баща ми разправяше, че когато постъпил на работа като мелничар към 1885 година, Беров на караджейката си воденица приспособил сита и по тоя начин получил пръв в Габрово бяло брашно. През 1891 г. той поставил едно динамо на долапа (водно колело), което чрез каиш подкарал и получил ток, с който осветил чрез електрическа крушка воденицата си. Когато светнала воденицата му с тая дяволска крушка, Беров хвърлил газеничето във вадата с думите: „Свършиха се вече мъките по земята. Долу вече огнивото, кибрита и газта? Електричеството ще завладее света!“

Селяните като се научиха за това „Чудо невидяно“, не вярваха и дойдоха да го видят с очите си, как свети „лампа без газ“. Оглеждаха от вред крушката и не можаха да разберат от къде влиза газта. Някои казваха, че Беров омагьосал крушката си, или че скришом чрез куха жичка праща газта в „лампата без светило“. Не можеха да разберат обаче, как и от къде Беров без кибрит я пали.

с. Думници, 20 октомври 1966 год.
подпис: Петко Садъчев“

Спомените са запазени във фонда на Илия Габровски, ф. 1325, оп. 1, а.е. 661 в Държавен архив – Габрово. Накрая да припомним и продължението на делото на Хаджиберов по отношение на електрификацията на Габрово. На 26 юни 1906 г. той пуска в действие електрическа централа, която разполага с 2 турбини по 90 к.с. и два генератора по 180 киловата. Т.к. централата е с голяма мощност, решава да електрифицира града. Във всяка къща свети по една крушка безплатно, а за повече се плаща. Така Габрово става първият провинциален град с електрическо осветление.

След 1910 г. е осветена и централната част. Построената от Иван Хаджиберов водноелектрическа централа е първата в страната, използвана за индустриални цели. Освен грижите, които полага за своите работници и служители: безплатна храна, безплатно образование за техните деца, парк за отдих и т.н, той е запомнен и като щедър дарител: дарява средства за изграждане на сградата на читалище „Априлов-Палаузов“, на училището в с. Златари (днес квартал на Габрово), за прокарване на трансбалканската жп линия през Шипченския проход, става гарант за изграждане на жп. Линията Царева ливада – Габрово. Посреща в своя дом Цар Фердинанд след обявяването на Независимостта през 1908 г.

Поклон пред Паметта му!

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Култура

ИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“

Published

on

На 2 ноември, понеделник, от 18.00 часа Исторически музей – Дряново ще представи книгата на д-р Мирела Костадинова „До всеки успял мъж стои силна жена“, документално изследване от почти 600 страници, в което двадесет и шест жени излизат от сянката на прочутите си съпрузи.

От една доста позната и дълголетна крилата мисъл за успелите мъже авторката изважда на светло 26 женски съдби. Заплита съдби и характери, драми и успехи, разкрива болки и тайни, очарова с вярност и издръжливост. Вярна на коректното си отношение към миналото, фактите и документите, Мирела Костадинова разказва само истински и достоверни истории, открити в архивните и музейните фондове на национални и регионални хранилища на българската литературна памет.

Това са жени, които са понасяли и непоносимото в дните си и са стояли уверено до своите мъже като антична колона. Отглеждали са деца, давали са вдъхновение и сила. Някои от тях са загърбвали личния си път и са поемали по друмището, за да служат за реализацията на своите съпрузи. Написаното е за мъжете, а техните половинки остават в сянка. Това е трудно решение: да бъдеш себе си и да се посветиш на другия. Д-р Костадинова събира образите на такива жени, открива способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена.

Дори в сянка, героините на книгата не са губели своята индивидуалност и не са били безлични спътници. Жената е можела да отстоява себе си чрез воля и характер. Полагала е всякакви усилия, за да го има семейството. Не е навеждала глава пред трудностите и е устоявала, стиснала зъби. Нямала е право на слабост, единствено на сила. Изправяла се е очи в очи пред своя дълг, дори тогава, когато умората е побеждавала тялото ѝ.

Семейството е съществувало поради нейното стоманено търпение и устойчивост. Наред с това е подкрепяла работата и успехите на мъжа си, без да търси признание за това. За тези жени времето е запазило само откъслечни спомени, няколко снимки, писма или документи. Но пък се получи едно голямо, обемисто издание.

Когато прочетете книгата, ще останете с впечатлението, че само жената може да окрили мъжа и да го изведе там, където и ангел не би го отвел. И само жена може да освети делата и славата на мъжа, който обича. Може да го направи велик, но и да го блъсне в ъгъла на живота. Зависи какво е заслужил. Тези 26 дами са изключително силни личности и някои от тях си пробиват място и в новините на 21 век.

Книгата е отпечатана от издателство „Стилует“. Редактор е Мая Недкова, а художник е Калин Николов, който най-често илюстрира книгите на авторката. Половин час преди представянето на изданието, от 17.30 часа, в Исторически музей – Дряново ще бъде открита и документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“. Тя е съвместна инициатива на дряновския музей и Националния литературен музей, и събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Автор на изложбата отново е д-р Мирела Костадинова.

Историческият музей в Дряново кани всички, които държат на истинските истории, на вечер за книгата, за словото и за жените, които твърде дълго са стояли в сянка.

Зареди още

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица