Култура
90 години от кончината на Иван Хаджиберов – Българския цар на електричеството

На 5 март 1934 г. от този свят се тръгва Иван Хаджиберов – един от най-значимите български индустриалци, останал в колективната памет като „цар на електричеството“. Признателните габровци го изпращат към вечния му път с вой на сирени на всички фабрики в града и звън на църковни камбани. Споменът за грандиозното му дело по модернизирането на Габрово и България е запечатан в десетки документи, публикации, печатни издания, в документален филм, както и в спомените на неговите потомци. Значителна част от тази памет се съхранява в Държавен архив – Габрово, за което изказваме благодарност на наследниците и на авторите на филма „Дързостта да бъдеш пръв“.
Днес ви представяме малко известни спомени за Иван Хаджиберов и делото му, които са на Елена Хаджиберова-Генова – негова дъщеря и на Петко Садъчев – син на Ботьо Садъчев – дългогодишен майстор във фабриката на Иван Хаджиберов. Те илюстрират началните и много смели стъпки на Хаджиберов по пътя му за използването на електричеството за промишлени и битови цели. Спомените се съхраняват във фонда на Илия Габровски През 2024 г. отбелязваме 120 години от рождението му и по този повод и по повод предстоящата си 65-та годишнина, Архивът реализира поредица от публикации по материали от фонда на Илия Габровски. Днешната публикация посвещаваме и на паметта на Иван Хаджиберов.
„Спомен на Елена Хаджиберова (по мъж Генова), дъщеря на Иван Хаджиберов, на 64 години Като дъщеря на ИВАН ХАДЖИБЕРОВ, много пъти съм слушала баща си, че като изкупил от другите наследници бащината си караджейка-воденица на мест. „РИПИВЕЦ“ през 1891 година изхвърлил газеничето от нея. Знаел, че от водата можело да се вади огън и светлина чрез някаква машина. Доставил през същата година от Германия заедно с 5 тъкачни стана (3-ръчни и 2-автоматични), едно динамо с което добил електрическата енергия. Нея оползотворил, чрез стара електрическа крушка с въгленова жичка и така светнала караджейката воденица. Светлината й била много слаба, но въпреки това служила на воденичаря и мливарите. Тая електрическа крушка, баща ми смяташе, че е първата светнала крушка в България. Така Габрово стана не само люлка на духовната светлина, чрез първото светско училище, открито от Априлов и Палаузов през 1835 г., но и люлка на физическата светлина у нас в 1891 г.
През 1892 година той открива заедно с Андрея Момерин вълнена тъкачница с горните станове, които задвижва с две водни колела по 35 к.с.. Чрез тях било задвижено същото динамо и дало силна електрическа светлина, която била достатъчна да осветлява тъкачницата му.
Това всичко баща ми беше записал в своя голям дневник, който за съжаление бил унищожен през 1947 година по време на национализацията на фабриката.
През 1906 година, баща ми пуска първата в Габрово електрическа централа от две турбини. От където с получената електрическа енергия задвижва и осветлява цялата си разширена текстилна фабрика.
Габрово 26.X.1966 год.
Подпис: Ел. Хаджиберова
Следва споменът на Петко Ботев Садъчев на 72 години от с. Думници:
„Баща ми БОТЬО ПЕТКОВ САДЪЧЕВ, който почина през 1951 година на 87 години е бил работник-40 години в фабриката на Иван Хаджиберов. Започнал като мелничар в бащината му караджейка воденица и достигнал до отличен майстор монтьор в фабриката му. От изгорените 75 тъкачни стана през стихийния пожар от 16.XI.1923 година, той можа да възстанови за работа 35 стана.
Баща ми разправяше, че когато постъпил на работа като мелничар към 1885 година, Беров на караджейката си воденица приспособил сита и по тоя начин получил пръв в Габрово бяло брашно. През 1891 г. той поставил едно динамо на долапа (водно колело), което чрез каиш подкарал и получил ток, с който осветил чрез електрическа крушка воденицата си. Когато светнала воденицата му с тая дяволска крушка, Беров хвърлил газеничето във вадата с думите: „Свършиха се вече мъките по земята. Долу вече огнивото, кибрита и газта? Електричеството ще завладее света!“
Селяните като се научиха за това „Чудо невидяно“, не вярваха и дойдоха да го видят с очите си, как свети „лампа без газ“. Оглеждаха от вред крушката и не можаха да разберат от къде влиза газта. Някои казваха, че Беров омагьосал крушката си, или че скришом чрез куха жичка праща газта в „лампата без светило“. Не можеха да разберат обаче, как и от къде Беров без кибрит я пали.
с. Думници, 20 октомври 1966 год.
подпис: Петко Садъчев“
Спомените са запазени във фонда на Илия Габровски, ф. 1325, оп. 1, а.е. 661 в Държавен архив – Габрово. Накрая да припомним и продължението на делото на Хаджиберов по отношение на електрификацията на Габрово. На 26 юни 1906 г. той пуска в действие електрическа централа, която разполага с 2 турбини по 90 к.с. и два генератора по 180 киловата. Т.к. централата е с голяма мощност, решава да електрифицира града. Във всяка къща свети по една крушка безплатно, а за повече се плаща. Така Габрово става първият провинциален град с електрическо осветление.
След 1910 г. е осветена и централната част. Построената от Иван Хаджиберов водноелектрическа централа е първата в страната, използвана за индустриални цели. Освен грижите, които полага за своите работници и служители: безплатна храна, безплатно образование за техните деца, парк за отдих и т.н, той е запомнен и като щедър дарител: дарява средства за изграждане на сградата на читалище „Априлов-Палаузов“, на училището в с. Златари (днес квартал на Габрово), за прокарване на трансбалканската жп линия през Шипченския проход, става гарант за изграждане на жп. Линията Царева ливада – Габрово. Посреща в своя дом Цар Фердинанд след обявяването на Независимостта през 1908 г.
Поклон пред Паметта му!
*Източник: Държавен архив – Габрово.


Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Кримипреди 6 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Кримипреди 6 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди 6 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Новинипреди 5 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Любопитнопреди 5 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 2 дниСК „Равен старт“ донесоха 9 медала на България от Европейските игри в Бърно
-
Новинипреди 2 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово
-
Кримипреди един денКомисар Илиян Иванов контрира Таня Христова: Габрово остава спокоен град!













