Свържи се с нас

Култура

90 години от кончината на Иван Хаджиберов – Българския цар на електричеството

Published

on

На 5 март 1934 г. от този свят се тръгва Иван Хаджиберов – един от най-значимите български индустриалци, останал в колективната памет като „цар на електричеството“. Признателните габровци го изпращат към вечния му път с вой на сирени на всички фабрики в града и звън на църковни камбани. Споменът за грандиозното му дело по модернизирането на Габрово и България е запечатан в десетки документи, публикации, печатни издания, в документален филм, както и в спомените на неговите потомци. Значителна част от тази памет се съхранява в Държавен архив – Габрово, за което изказваме благодарност на наследниците и на авторите на филма „Дързостта да бъдеш пръв“.

Днес ви представяме малко известни спомени за Иван Хаджиберов и делото му, които са на Елена Хаджиберова-Генова – негова дъщеря и на Петко Садъчев – син на Ботьо Садъчев – дългогодишен майстор във фабриката на Иван Хаджиберов. Те илюстрират началните и много смели стъпки на Хаджиберов по пътя му за използването на електричеството за промишлени и битови цели. Спомените се съхраняват във фонда на Илия Габровски През 2024 г. отбелязваме 120 години от рождението му и по този повод и по повод предстоящата си 65-та годишнина, Архивът реализира поредица от публикации по материали от фонда на Илия Габровски. Днешната публикация посвещаваме и на паметта на Иван Хаджиберов.

„Спомен на Елена Хаджиберова (по мъж Генова), дъщеря на Иван Хаджиберов, на 64 години Като дъщеря на ИВАН ХАДЖИБЕРОВ, много пъти съм слушала баща си, че като изкупил от другите наследници бащината си караджейка-воденица на мест. „РИПИВЕЦ“ през 1891 година изхвърлил газеничето от нея. Знаел, че от водата можело да се вади огън и светлина чрез някаква машина. Доставил през същата година от Германия заедно с 5 тъкачни стана (3-ръчни и 2-автоматични), едно динамо с което добил електрическата енергия. Нея оползотворил, чрез стара електрическа крушка с въгленова жичка и така светнала караджейката воденица. Светлината й била много слаба, но въпреки това служила на воденичаря и мливарите. Тая електрическа крушка, баща ми смяташе, че е първата светнала крушка в България. Така Габрово стана не само люлка на духовната светлина, чрез първото светско училище, открито от Априлов и Палаузов през 1835 г., но и люлка на физическата светлина у нас в 1891 г.

През 1892 година той открива заедно с Андрея Момерин вълнена тъкачница с горните станове, които задвижва с две водни колела по 35 к.с.. Чрез тях било задвижено същото динамо и дало силна електрическа светлина, която била достатъчна да осветлява тъкачницата му.

Това всичко баща ми беше записал в своя голям дневник, който за съжаление бил унищожен през 1947 година по време на национализацията на фабриката.

През 1906 година, баща ми пуска първата в Габрово електрическа централа от две турбини. От където с получената електрическа енергия задвижва и осветлява цялата си разширена текстилна фабрика.

Габрово 26.X.1966 год.
Подпис: Ел. Хаджиберова

Следва споменът на Петко Ботев Садъчев на 72 години от с. Думници:

„Баща ми БОТЬО ПЕТКОВ САДЪЧЕВ, който почина през 1951 година на 87 години е бил работник-40 години в фабриката на Иван Хаджиберов. Започнал като мелничар в бащината му караджейка воденица и достигнал до отличен майстор монтьор в фабриката му. От изгорените 75 тъкачни стана през стихийния пожар от 16.XI.1923 година, той можа да възстанови за работа 35 стана.

Баща ми разправяше, че когато постъпил на работа като мелничар към 1885 година, Беров на караджейката си воденица приспособил сита и по тоя начин получил пръв в Габрово бяло брашно. През 1891 г. той поставил едно динамо на долапа (водно колело), което чрез каиш подкарал и получил ток, с който осветил чрез електрическа крушка воденицата си. Когато светнала воденицата му с тая дяволска крушка, Беров хвърлил газеничето във вадата с думите: „Свършиха се вече мъките по земята. Долу вече огнивото, кибрита и газта? Електричеството ще завладее света!“

Селяните като се научиха за това „Чудо невидяно“, не вярваха и дойдоха да го видят с очите си, как свети „лампа без газ“. Оглеждаха от вред крушката и не можаха да разберат от къде влиза газта. Някои казваха, че Беров омагьосал крушката си, или че скришом чрез куха жичка праща газта в „лампата без светило“. Не можеха да разберат обаче, как и от къде Беров без кибрит я пали.

с. Думници, 20 октомври 1966 год.
подпис: Петко Садъчев“

Спомените са запазени във фонда на Илия Габровски, ф. 1325, оп. 1, а.е. 661 в Държавен архив – Габрово. Накрая да припомним и продължението на делото на Хаджиберов по отношение на електрификацията на Габрово. На 26 юни 1906 г. той пуска в действие електрическа централа, която разполага с 2 турбини по 90 к.с. и два генератора по 180 киловата. Т.к. централата е с голяма мощност, решава да електрифицира града. Във всяка къща свети по една крушка безплатно, а за повече се плаща. Така Габрово става първият провинциален град с електрическо осветление.

След 1910 г. е осветена и централната част. Построената от Иван Хаджиберов водноелектрическа централа е първата в страната, използвана за индустриални цели. Освен грижите, които полага за своите работници и служители: безплатна храна, безплатно образование за техните деца, парк за отдих и т.н, той е запомнен и като щедър дарител: дарява средства за изграждане на сградата на читалище „Априлов-Палаузов“, на училището в с. Златари (днес квартал на Габрово), за прокарване на трансбалканската жп линия през Шипченския проход, става гарант за изграждане на жп. Линията Царева ливада – Габрово. Посреща в своя дом Цар Фердинанд след обявяването на Независимостта през 1908 г.

Поклон пред Паметта му!

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Култура

Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“

Published

on

От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.

За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.

Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.

Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.

Зареди още

Култура

Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир

Published

on

10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.

Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.

В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.

В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.

Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица