

Култура
90 години от кончината на Иван Хаджиберов – Българския цар на електричеството

На 5 март 1934 г. от този свят се тръгва Иван Хаджиберов – един от най-значимите български индустриалци, останал в колективната памет като „цар на електричеството“. Признателните габровци го изпращат към вечния му път с вой на сирени на всички фабрики в града и звън на църковни камбани. Споменът за грандиозното му дело по модернизирането на Габрово и България е запечатан в десетки документи, публикации, печатни издания, в документален филм, както и в спомените на неговите потомци. Значителна част от тази памет се съхранява в Държавен архив – Габрово, за което изказваме благодарност на наследниците и на авторите на филма „Дързостта да бъдеш пръв“.
Днес ви представяме малко известни спомени за Иван Хаджиберов и делото му, които са на Елена Хаджиберова-Генова – негова дъщеря и на Петко Садъчев – син на Ботьо Садъчев – дългогодишен майстор във фабриката на Иван Хаджиберов. Те илюстрират началните и много смели стъпки на Хаджиберов по пътя му за използването на електричеството за промишлени и битови цели. Спомените се съхраняват във фонда на Илия Габровски През 2024 г. отбелязваме 120 години от рождението му и по този повод и по повод предстоящата си 65-та годишнина, Архивът реализира поредица от публикации по материали от фонда на Илия Габровски. Днешната публикация посвещаваме и на паметта на Иван Хаджиберов.
„Спомен на Елена Хаджиберова (по мъж Генова), дъщеря на Иван Хаджиберов, на 64 години Като дъщеря на ИВАН ХАДЖИБЕРОВ, много пъти съм слушала баща си, че като изкупил от другите наследници бащината си караджейка-воденица на мест. „РИПИВЕЦ“ през 1891 година изхвърлил газеничето от нея. Знаел, че от водата можело да се вади огън и светлина чрез някаква машина. Доставил през същата година от Германия заедно с 5 тъкачни стана (3-ръчни и 2-автоматични), едно динамо с което добил електрическата енергия. Нея оползотворил, чрез стара електрическа крушка с въгленова жичка и така светнала караджейката воденица. Светлината й била много слаба, но въпреки това служила на воденичаря и мливарите. Тая електрическа крушка, баща ми смяташе, че е първата светнала крушка в България. Така Габрово стана не само люлка на духовната светлина, чрез първото светско училище, открито от Априлов и Палаузов през 1835 г., но и люлка на физическата светлина у нас в 1891 г.
През 1892 година той открива заедно с Андрея Момерин вълнена тъкачница с горните станове, които задвижва с две водни колела по 35 к.с.. Чрез тях било задвижено същото динамо и дало силна електрическа светлина, която била достатъчна да осветлява тъкачницата му.
Това всичко баща ми беше записал в своя голям дневник, който за съжаление бил унищожен през 1947 година по време на национализацията на фабриката.
През 1906 година, баща ми пуска първата в Габрово електрическа централа от две турбини. От където с получената електрическа енергия задвижва и осветлява цялата си разширена текстилна фабрика.
Габрово 26.X.1966 год.
Подпис: Ел. Хаджиберова
Следва споменът на Петко Ботев Садъчев на 72 години от с. Думници:
„Баща ми БОТЬО ПЕТКОВ САДЪЧЕВ, който почина през 1951 година на 87 години е бил работник-40 години в фабриката на Иван Хаджиберов. Започнал като мелничар в бащината му караджейка воденица и достигнал до отличен майстор монтьор в фабриката му. От изгорените 75 тъкачни стана през стихийния пожар от 16.XI.1923 година, той можа да възстанови за работа 35 стана.
Баща ми разправяше, че когато постъпил на работа като мелничар към 1885 година, Беров на караджейката си воденица приспособил сита и по тоя начин получил пръв в Габрово бяло брашно. През 1891 г. той поставил едно динамо на долапа (водно колело), което чрез каиш подкарал и получил ток, с който осветил чрез електрическа крушка воденицата си. Когато светнала воденицата му с тая дяволска крушка, Беров хвърлил газеничето във вадата с думите: „Свършиха се вече мъките по земята. Долу вече огнивото, кибрита и газта? Електричеството ще завладее света!“
Селяните като се научиха за това „Чудо невидяно“, не вярваха и дойдоха да го видят с очите си, как свети „лампа без газ“. Оглеждаха от вред крушката и не можаха да разберат от къде влиза газта. Някои казваха, че Беров омагьосал крушката си, или че скришом чрез куха жичка праща газта в „лампата без светило“. Не можеха да разберат обаче, как и от къде Беров без кибрит я пали.
с. Думници, 20 октомври 1966 год.
подпис: Петко Садъчев“
Спомените са запазени във фонда на Илия Габровски, ф. 1325, оп. 1, а.е. 661 в Държавен архив – Габрово. Накрая да припомним и продължението на делото на Хаджиберов по отношение на електрификацията на Габрово. На 26 юни 1906 г. той пуска в действие електрическа централа, която разполага с 2 турбини по 90 к.с. и два генератора по 180 киловата. Т.к. централата е с голяма мощност, решава да електрифицира града. Във всяка къща свети по една крушка безплатно, а за повече се плаща. Така Габрово става първият провинциален град с електрическо осветление.
След 1910 г. е осветена и централната част. Построената от Иван Хаджиберов водноелектрическа централа е първата в страната, използвана за индустриални цели. Освен грижите, които полага за своите работници и служители: безплатна храна, безплатно образование за техните деца, парк за отдих и т.н, той е запомнен и като щедър дарител: дарява средства за изграждане на сградата на читалище „Априлов-Палаузов“, на училището в с. Златари (днес квартал на Габрово), за прокарване на трансбалканската жп линия през Шипченския проход, става гарант за изграждане на жп. Линията Царева ливада – Габрово. Посреща в своя дом Цар Фердинанд след обявяването на Независимостта през 1908 г.
Поклон пред Паметта му!
*Източник: Държавен архив – Габрово.


Култура
Международен панаир на занаятите в „Етър“-а


На 6 септември от 12.00 ч. в музей „Етър“ ще бъде открит XIX Международен панаир на традиционните занаяти – едно от най-значимите културни събития в България. Патрон на Панаира е Председателят на Народното събрание Наталия Киселова, а участие в официалната церемония ще вземат министърът на културата Мариан Бачев, кметът на Габрово Таня Христова, областният управител Мария Башева, посланици и официални гости.

От 6 до 8 септември, всеки ден от 09.00 ч. до 19.00 ч., посетителите ще могат да се срещнат с около 50 майстори занаятчии от Европа, Азия и Африка, които ще демонстрират уменията си и ще предлагат ръчно изработени изделия.

Международна надпревара „Изработване на бижута от мъниста“
Състезанието ще започне след официалното откриване на сцената в музея. Участници пристигат от Унгария, Северна Македония, Малта, Румъния, Латвия, Молдова и България, а в младежката секция ще се включат студенти от Националната художествена академия. Победителят ще бъде обявен на 8 септември по време на Майсторската вечер и ще получи Голямата награда „Сребърна хлопка“. Отличието за Младежката секция е „Бронзова хлопка“.

Живи човешки съкровища
Специални гости на Панаира са носители на признанието на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища“:
- Сталин Илиев – майстор по плетене на рибарски такъми от Бургаския залив;
- Мадлен Божилова – тъкачка с уникални техники за тъкане и предене;
- Представители на читалище „Съгласие – 2007“ от с. Жабокрът, пазители на традицията по приготвяне на Кюстендилски зелник;
- Йорданка Павлова – майстор килимар;
- Майсторите от музей „Етър“ – мутафчията Христо Маринов и шекерджията Боян Минчев.

Изложби
- „НОВОТО ЦЕННО – Съвременно занаятчийско изкуство от България“ – на която майстори ще правят демонстрации. Авторите в изложбата са 41 и повечето са част от каталога Homo Faber на Международната фондация „Микеланджело“.
- „Духът на традициите“ – фотоколекция от събития в страната.
- „Живите човешки съкровища“ – изложба, куратор проф. д-р Мила Сантова.
Научен форум
Специален акцент е форумът, посветен на нематериалното културно наследство, с участието на професор от Южна Корея – председател на клъстера „Фолкарт и занаяти“ към Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО. Музикалната програма е в трите дни на събитието.

На 6 септември от 20.00 ч. на сцената се изявяват музикантите от етно-рок групата „Балканджи“. Час преди това са изпълненията на перкусионна група „Foli Ba“ (България) – традиционна музика от Западна Африка с автентични инструменти, ритмика, танц и интеракция с публиката.
На 7 и 8 септември музикалната програма започва в 11.00 и приключва към 14.40.


Култура
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“


От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.
В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.


Култура
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева


Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.
Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.
Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.
По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.
Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.


-
Икономикапреди 4 дни
Ден на отворените врати в Хитачи Енерджи в Севлиево
-
Новинипреди 4 дни
По стъпките на героите
-
Културапреди 7 дни
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“
-
Кримипреди 4 дни
Задържан е садистът, убил малко коте в Севлиево
-
Любопитнопреди 3 дни
Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour 2025 пристига в Севлиево
-
Икономикапреди 4 дни
Габрово задържа 15-о място в страната със средна заплата над 2 000 лева
-
Икономикапреди 3 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Новинипреди 23 часа
От 7 септември започва секционен контрол на средната скорост