Култура
90 години от кончината на Иван Хаджиберов – Българския цар на електричеството

На 5 март 1934 г. от този свят се тръгва Иван Хаджиберов – един от най-значимите български индустриалци, останал в колективната памет като „цар на електричеството“. Признателните габровци го изпращат към вечния му път с вой на сирени на всички фабрики в града и звън на църковни камбани. Споменът за грандиозното му дело по модернизирането на Габрово и България е запечатан в десетки документи, публикации, печатни издания, в документален филм, както и в спомените на неговите потомци. Значителна част от тази памет се съхранява в Държавен архив – Габрово, за което изказваме благодарност на наследниците и на авторите на филма „Дързостта да бъдеш пръв“.
Днес ви представяме малко известни спомени за Иван Хаджиберов и делото му, които са на Елена Хаджиберова-Генова – негова дъщеря и на Петко Садъчев – син на Ботьо Садъчев – дългогодишен майстор във фабриката на Иван Хаджиберов. Те илюстрират началните и много смели стъпки на Хаджиберов по пътя му за използването на електричеството за промишлени и битови цели. Спомените се съхраняват във фонда на Илия Габровски През 2024 г. отбелязваме 120 години от рождението му и по този повод и по повод предстоящата си 65-та годишнина, Архивът реализира поредица от публикации по материали от фонда на Илия Габровски. Днешната публикация посвещаваме и на паметта на Иван Хаджиберов.
„Спомен на Елена Хаджиберова (по мъж Генова), дъщеря на Иван Хаджиберов, на 64 години Като дъщеря на ИВАН ХАДЖИБЕРОВ, много пъти съм слушала баща си, че като изкупил от другите наследници бащината си караджейка-воденица на мест. „РИПИВЕЦ“ през 1891 година изхвърлил газеничето от нея. Знаел, че от водата можело да се вади огън и светлина чрез някаква машина. Доставил през същата година от Германия заедно с 5 тъкачни стана (3-ръчни и 2-автоматични), едно динамо с което добил електрическата енергия. Нея оползотворил, чрез стара електрическа крушка с въгленова жичка и така светнала караджейката воденица. Светлината й била много слаба, но въпреки това служила на воденичаря и мливарите. Тая електрическа крушка, баща ми смяташе, че е първата светнала крушка в България. Така Габрово стана не само люлка на духовната светлина, чрез първото светско училище, открито от Априлов и Палаузов през 1835 г., но и люлка на физическата светлина у нас в 1891 г.
През 1892 година той открива заедно с Андрея Момерин вълнена тъкачница с горните станове, които задвижва с две водни колела по 35 к.с.. Чрез тях било задвижено същото динамо и дало силна електрическа светлина, която била достатъчна да осветлява тъкачницата му.
Това всичко баща ми беше записал в своя голям дневник, който за съжаление бил унищожен през 1947 година по време на национализацията на фабриката.
През 1906 година, баща ми пуска първата в Габрово електрическа централа от две турбини. От където с получената електрическа енергия задвижва и осветлява цялата си разширена текстилна фабрика.
Габрово 26.X.1966 год.
Подпис: Ел. Хаджиберова
Следва споменът на Петко Ботев Садъчев на 72 години от с. Думници:
„Баща ми БОТЬО ПЕТКОВ САДЪЧЕВ, който почина през 1951 година на 87 години е бил работник-40 години в фабриката на Иван Хаджиберов. Започнал като мелничар в бащината му караджейка воденица и достигнал до отличен майстор монтьор в фабриката му. От изгорените 75 тъкачни стана през стихийния пожар от 16.XI.1923 година, той можа да възстанови за работа 35 стана.
Баща ми разправяше, че когато постъпил на работа като мелничар към 1885 година, Беров на караджейката си воденица приспособил сита и по тоя начин получил пръв в Габрово бяло брашно. През 1891 г. той поставил едно динамо на долапа (водно колело), което чрез каиш подкарал и получил ток, с който осветил чрез електрическа крушка воденицата си. Когато светнала воденицата му с тая дяволска крушка, Беров хвърлил газеничето във вадата с думите: „Свършиха се вече мъките по земята. Долу вече огнивото, кибрита и газта? Електричеството ще завладее света!“
Селяните като се научиха за това „Чудо невидяно“, не вярваха и дойдоха да го видят с очите си, как свети „лампа без газ“. Оглеждаха от вред крушката и не можаха да разберат от къде влиза газта. Някои казваха, че Беров омагьосал крушката си, или че скришом чрез куха жичка праща газта в „лампата без светило“. Не можеха да разберат обаче, как и от къде Беров без кибрит я пали.
с. Думници, 20 октомври 1966 год.
подпис: Петко Садъчев“
Спомените са запазени във фонда на Илия Габровски, ф. 1325, оп. 1, а.е. 661 в Държавен архив – Габрово. Накрая да припомним и продължението на делото на Хаджиберов по отношение на електрификацията на Габрово. На 26 юни 1906 г. той пуска в действие електрическа централа, която разполага с 2 турбини по 90 к.с. и два генератора по 180 киловата. Т.к. централата е с голяма мощност, решава да електрифицира града. Във всяка къща свети по една крушка безплатно, а за повече се плаща. Така Габрово става първият провинциален град с електрическо осветление.
След 1910 г. е осветена и централната част. Построената от Иван Хаджиберов водноелектрическа централа е първата в страната, използвана за индустриални цели. Освен грижите, които полага за своите работници и служители: безплатна храна, безплатно образование за техните деца, парк за отдих и т.н, той е запомнен и като щедър дарител: дарява средства за изграждане на сградата на читалище „Априлов-Палаузов“, на училището в с. Златари (днес квартал на Габрово), за прокарване на трансбалканската жп линия през Шипченския проход, става гарант за изграждане на жп. Линията Царева ливада – Габрово. Посреща в своя дом Цар Фердинанд след обявяването на Независимостта през 1908 г.
Поклон пред Паметта му!
*Източник: Държавен архив – Габрово.


Култура
Представят книгата на Марина Ангелова

Книгата “Ти можеш…и силата да полетиш“ на Марина Ангелова – основател на “Фондация в помощ на жени, претърпели насилие – ФЛАЙ – първо обичай себе си“, ще бъде представена на 9 декември от 17.00 ч. в Ритуалната зала на Община Габрово.
Форматът на събитието съчетава арт преживяване и дискусия по проблемите поставени от авторката. В 90 страници се преплитат лична изповед с анализ и препоръки от психолог.
Детайлно, образно и в дълбочина е проследено поведението на пострадалата от домашно насилие и насилникът – от друга страна, от друга – специалист анализира сигналите, при които на всеки в обществото трябва да заработи механизъм за отрезняване и вземане на решения.

“Ти можеш…и силата да полетиш“ е книга пътеводител, книга наръчник, който да ви послужи за разпознаване на елементите на цикъла на насилие. Тя е насочена към всички онези, които имат усещането, че няма да се справят, които се чувстват неразбрани, които се срамуват и страхуват. Всички онези, които са се предали и не вярват, че изход има. Всички онези, които се питат “Защо на мен?“ и всички, които в безпътицата се връщат отново и отново при насилника, мислейки че този път ще е различно, пише в предговора към книгата.
Представянето е в периода на 16-те дни активизъм, в които се реализират инициативи във връзка с 25 ноември – Международен ден за елиминиране насилието срещу жени. Изданието е финансирано от Български фонд за жените и Европейски съюз.
Марина Ангелова е родена в Габрово през декември 1982 г. Днес Марина учи и съчетава социални дейности, работи в център за деца и младежи с тежки увреждания и е основател на Фондация в помощ на жени, претърпели насилие F.L.Y. – Първо обичай себе си.


Култура
Представиха изложбата „Грехът“ в Православния богословски факултет на ВТУ

В края на миналата седмица, в зала „Проф. д-р Любен Прашков“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ беше представена мобилната изложба „Грехът“ на Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово. Събитието се проведе по покана и в партньорство с Православния богословски факултет, който е домакин на експозицията.
На откриването присъстваха заместник-ректорът на университета проф. д.н. Вихрен Бузов, деканът на Православния богословски факултет проф. д-р Магдалена Легкоступ, заместник-декани, преподаватели, студенти, художници и иконографи – което постави изложбата в ясно академично и професионално контекстуализирана рамка. Колекцията, представена под заглавие „Грехът“, включва общо 50 копия на стенописи и икони, свързани с темата за греха, изработени през 70-те години на XX век от екип, ръководен от изкуствоведа Асен Василиев.
В този екип участва и проф. Любен Прашков – факт, който прави особено значимо именно експонирането на колекцията в залата, носеща неговото име. Във Велико Търново са представени 28 табла с информация за колекцията от копия, теренните проучвания за локализиране на оригиналите и интерпретации на експерти по темата.

Подборът дава възможност да се проследят различни визуални подходи към мотива за греха в православното изкуство – от по-строги морални сцени до такива, в които ясно присъстват елементи на критика, ирония и сатирично отношение към човешките слабости.
Особено важен контекст за тази колекция е фактът, че значителна част от оригиналите, по които са правени копията, днес са силно увредени, променени или недостъпни. Поради това копията придобиват стойност на визуален документ и представляват ключов източник за изследване на конкретни стенописни цикли и иконографски решения от втората половина на XX век.
В рамките на представянето заместник-директорът на Музей „Дом на хумора и сатирата“ Нела Рачевиц очерта хронологията на създаване на колекцията и изследването ѝ 50 години по-късно. Началото е поставено през 70-те години по идея на сатирика и карикатурист Тодор Цонев, който насочва вниманието към сатиричното и комичното в българското възрожденско изкуство.

На тази основа музейният екип започва целенасочено да издирва в различни храмове и манастири стенописи, в които действителността – и в частност прегрешенията – е представена в критичен, понякога гротескен план. През 2024 г., след като екип от проведеното в Център Кристо и Жан-Клод училище за куратори започва работа по изложба, свързана с колекцията, музеят прави следваща стъпка: става ясно, че освен събраните копия е необходим и съвременен разказ, който да ги свърже с днешната публика.
Поради това се възобновява работата по колекцията, вече с фокус върху допълнително документиране, анализ и подготовка на бъдеща постоянна експозиция. Настоящият етап от проекта се реализира с финансиране от Министерството на културата през 2024 г. Целта е да се изгради цялостен пакет от материали – архивни документи, снимки, експертни текстове и полеви наблюдения – който да послужи като основа за реструктуриране на представянето на колекцията в Музей „Дом на хумора и сатирата“.
Рачевиц подчерта, че се планира обновяване на сградата на музея, преосмисляне на туристическия поток и обособяване на специално пространство, в което изложбата „Грехът“ да бъде показвана в постоянен формат. Ръководителката на теренните проучвания по проекта, кураторката Илина Пенева, представи пред аудиторията конкретните стъпки в изследователската работа на екипа.

В рамките на проекта са посетени множество храмове и манастири в страната, където е проследено състоянието на оригиналните стенописи, промените в интериора на храмовете и причините за загубата на определени изображения. Пенева акцентира върху това, че на редица места оригиналите липсват изцяло или са силно нарушени, което прави наличните копия не просто „репродукции“, а реална основа за реконструиране на визуалната история на тези стенописи.
Този материал е в основата и на решенията как да бъдат експонирани таблата – така, че да се запази връзката между историческия контекст, изследователските данни и възприятието на съвременната публика.
Деканът на Православния богословски факултет проф. д-р Магдалена Легкоступ поздрави екипа на музея за последователната работа по проекта и отбеляза, че включването на богослов в бъдещите етапи би допринесло за още по-пълноценен анализ на представените сцени и надписи. Тя обърна внимание и на възможността изложбата да се използва в обучението на студенти по богословие, история на Църквата и християнско изкуство. Отец д-р Теодор Енчев, който е участвал в симпозиума (септември 2025), свързан с проекта, постави колекцията в контекста на времето, в което е създадена – периода на комунизма.

Той подчерта, че върху копията са работили едни от най-добрите специалисти, а размерите и композициите следват оригиналите с висока точност. По думите му в тези изображения ясно се виждат едновременно осъждането и осмиването на греха – хумор и гротеска, които възрожденските художници използват смело и свободно.
В дискусията след представянето участниците определиха проекта като изключително ценен ресурс за специалисти и за всички, които работят в областта на визуалното наследство, църковната история и културното наследство.
Изложбата „Грехът“ вече е била показвана в Дряново и предстои да продължи своето пътуване към други градове и институции. Като част от дългосрочната работа по проекта в началото на януари се предвижда издаването на двуезична монография, обединяваща изображенията и изследователските текстове на експерти от различни области. До края на годината се очаква и стартирането на специализиран уебсайт, на който ще бъдат достъпни значителна част от събраните материали.


Култура
ИМ-Дряново ще проучва нови документи за Колю Фичето в османските архиви

През 2026 година Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново) има амбицията да работи целенасочено със специалисти, владеещи османотурски език, с цел търсене и проучване на нови документи в архивите на Османската империя, касаещи строителната дейност на майстор Колю Фичето. Новината на пресконференция в клуба на БТА – Габрово съобщи Иван Христов, директор на ИМ – Дряново.
Събитието за медиите се проведе на 4 декември. Поводът за срещата с тях бе представяне на резултатите от Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, които ИМ – Дряново и Община Дряново организираха, под патронажа на Министерството на културата. Участие в пресконференцията взеха още заместник – кметът на Дряново Диляна Джеджева и д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея.
„Вярваме, че там, сред хилядите страници се крият още неразкрити факти за живота и делото на Никола Фичев – човека, който превърна камъка в слово и вярата в архитектура. Това е нашият следващ път – да продължим да търсим, откриваме и споделяме нови знания за Първомайстора, който изгради не само мостове, а и духовни връзки между поколенията. До идеята се стигна след успешната реализация на всички планирани дейности и инициативи от програмата на Честванията“, аргументира се директорът на музея и продължи – „Един от най-вълнуващите моменти през 2025 г. беше, че за първи път от 20 години насам организирахме среща на Фичевия род, на която в Дряново – родният град на Колю Фичето, се събраха близо 50 негови наследници. Вярваме, че занапред ще задълбочим комуникацията с тях и зачестим срещите помежду ни“, каза още Христов.

Той сподели, че честванията по повод 225 години от рождението на Фичето излязоха извън Дряново, стигайки до София, Велико Търново, Ловеч, Севлиево, Габрово, Свищов и дори до Румъния. „В северната ни съседка, в Българските неделни училища в Букурещ и село Извоареле, децата от нашите общности имаха възможността да се докоснат до историята и духа на великия строител. За това основна заслуга имаше дългогодишният журналист Маргарита Стоянова“, допълни още директорът.
„Всички планирани дейности и инициативи в рамките на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ бяха успешно реализирани. Благодарение на общите усилия на екипа на Музея, Община Дряново, Министерството на културата, областния управител на Габрово Мария Башева, партньорите ни и многото приятели на делото на Първомайстора, постигнахме повече, отколкото си бяхме поставили като цел“, изтъкна той.
Медийният интерес към събитията също е атестат за свършеното, като публикации, репортажи и статии бяха извършени в местни и национални медии, сред които: БТА, БНР, БНТ, БТВ, Дарик, Евроком, вестник Строител, регионалните печатни и електронни издания: Борба, Янтра, 100 Вести, Култура он ейър, Габрово Нюз, За Габрово, Севлиево онлайн, Росица, Дряново Нюз и други наши съмишленици, на които благодарим за партньорството“, заяви Христов.
През годината беше затвърдено партньорството на ИМ – Дряново с организации като Съюза на архитектите в България, Камара на строителите в България, Камарата на архитектите в България, университетите – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Университет по архитектура, строителство и геодезия.

Получени бяха звания и награди: „Партньор на годината“ от Камарата на строителите в България и златната значка „Майстор Колю Фичето“ от Федерацията на независимите строителни синдикати. В рамките на програмата бе организираната четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която събра близо 50 университетски преподаватели, музейни специалисти и изследователи от цяла България.
През годината бяха издадени общо 7 книги, три от които посветени на Колю Фичето, които ще обогатят не само колекцията от издания на ИМ-Дряново, но и архивите на редица регионални библиотеки, институции и представителства.
Реализираните събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха изключително успешно и при висок интерес, допълни заместник – кметът Диляна Джеджева. По думите ѝ чрез реализацията им си е проличало, че дряновци се отъждествяват с личността на Първомайстора и са горди негови потомци. Открои състоялите се през октомври театрална постановка, дело изцяло на дряновци, тържествения концерт на Детския радиохор на БНР и специално създадения 3D-мапинг. Отбеляза, че валидирането на пощенско-филателното издание „225 години от рождението на Колю Фичето“, което се състоя на 25 ноември, е тържествен завършек на всички инициативи част от програмата.
Пред медиите д-р Венелин Бараков говори за последните две издания на ИМ – Дряново „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ и „Колю Фичето. Българският строителен гений“, които са резултат от съвместната му работа с уредника Стилияна Топалова – Марчовска.
Началото на Честванията даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.
Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна. Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето. Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.
В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.
През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния, за които по-горе бе споменато. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.
В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.
Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания продължиха през месец август, с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, бе представена най-новата книга за Колю Фичето – „(Не)познатият Колю Фичето 1800 – 1881 г.“, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново.
Кулминацията на националните чествания бе през есента, когато Исторически музей – Дряново посрещна родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието се състоя и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври бе и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“.
„Благодаря от сърце на целия екип на Музея, на Община Дряново, на всички партньори, приятели, медии и граждани, които подкрепиха тази кауза“, завърши Иван Христов.


-
Кримипреди 7 дниСтана ясна причината за жестоката катастрофа между камион и бус на обхода
-
Културапреди 7 дниГран-при и четири златни медала за МК „Весела“
-
Икономикапреди 7 дниДо края на декември заявяваме данъчните облекчения за деца
-
Културапреди 7 дниDISTRXCT с ексклузивно интервю за „Габрово Нюз“
-
Кримипреди 2 дни„Оплезен“ от пико и амфетамин габровец остана без книжка на Никулден
-
Новинипреди 5 дни„Седмица на отворените враРти“ за туберкулоза през декември
-
Кримипреди 2 дниПрокуратурата обяви подробности за катастрофата със загинал край Севлиево
-
Културапреди 7 дниРазкриват дигитален клуб във филиала на библиотеката на ул.”Йосиф Соколски”











