Свържи се с нас

Култура

90 години от кончината на Иван Хаджиберов – Българския цар на електричеството

Published

on

На 5 март 1934 г. от този свят се тръгва Иван Хаджиберов – един от най-значимите български индустриалци, останал в колективната памет като „цар на електричеството“. Признателните габровци го изпращат към вечния му път с вой на сирени на всички фабрики в града и звън на църковни камбани. Споменът за грандиозното му дело по модернизирането на Габрово и България е запечатан в десетки документи, публикации, печатни издания, в документален филм, както и в спомените на неговите потомци. Значителна част от тази памет се съхранява в Държавен архив – Габрово, за което изказваме благодарност на наследниците и на авторите на филма „Дързостта да бъдеш пръв“.

Днес ви представяме малко известни спомени за Иван Хаджиберов и делото му, които са на Елена Хаджиберова-Генова – негова дъщеря и на Петко Садъчев – син на Ботьо Садъчев – дългогодишен майстор във фабриката на Иван Хаджиберов. Те илюстрират началните и много смели стъпки на Хаджиберов по пътя му за използването на електричеството за промишлени и битови цели. Спомените се съхраняват във фонда на Илия Габровски През 2024 г. отбелязваме 120 години от рождението му и по този повод и по повод предстоящата си 65-та годишнина, Архивът реализира поредица от публикации по материали от фонда на Илия Габровски. Днешната публикация посвещаваме и на паметта на Иван Хаджиберов.

„Спомен на Елена Хаджиберова (по мъж Генова), дъщеря на Иван Хаджиберов, на 64 години Като дъщеря на ИВАН ХАДЖИБЕРОВ, много пъти съм слушала баща си, че като изкупил от другите наследници бащината си караджейка-воденица на мест. „РИПИВЕЦ“ през 1891 година изхвърлил газеничето от нея. Знаел, че от водата можело да се вади огън и светлина чрез някаква машина. Доставил през същата година от Германия заедно с 5 тъкачни стана (3-ръчни и 2-автоматични), едно динамо с което добил електрическата енергия. Нея оползотворил, чрез стара електрическа крушка с въгленова жичка и така светнала караджейката воденица. Светлината й била много слаба, но въпреки това служила на воденичаря и мливарите. Тая електрическа крушка, баща ми смяташе, че е първата светнала крушка в България. Така Габрово стана не само люлка на духовната светлина, чрез първото светско училище, открито от Априлов и Палаузов през 1835 г., но и люлка на физическата светлина у нас в 1891 г.

През 1892 година той открива заедно с Андрея Момерин вълнена тъкачница с горните станове, които задвижва с две водни колела по 35 к.с.. Чрез тях било задвижено същото динамо и дало силна електрическа светлина, която била достатъчна да осветлява тъкачницата му.

Това всичко баща ми беше записал в своя голям дневник, който за съжаление бил унищожен през 1947 година по време на национализацията на фабриката.

През 1906 година, баща ми пуска първата в Габрово електрическа централа от две турбини. От където с получената електрическа енергия задвижва и осветлява цялата си разширена текстилна фабрика.

Габрово 26.X.1966 год.
Подпис: Ел. Хаджиберова

Следва споменът на Петко Ботев Садъчев на 72 години от с. Думници:

„Баща ми БОТЬО ПЕТКОВ САДЪЧЕВ, който почина през 1951 година на 87 години е бил работник-40 години в фабриката на Иван Хаджиберов. Започнал като мелничар в бащината му караджейка воденица и достигнал до отличен майстор монтьор в фабриката му. От изгорените 75 тъкачни стана през стихийния пожар от 16.XI.1923 година, той можа да възстанови за работа 35 стана.

Баща ми разправяше, че когато постъпил на работа като мелничар към 1885 година, Беров на караджейката си воденица приспособил сита и по тоя начин получил пръв в Габрово бяло брашно. През 1891 г. той поставил едно динамо на долапа (водно колело), което чрез каиш подкарал и получил ток, с който осветил чрез електрическа крушка воденицата си. Когато светнала воденицата му с тая дяволска крушка, Беров хвърлил газеничето във вадата с думите: „Свършиха се вече мъките по земята. Долу вече огнивото, кибрита и газта? Електричеството ще завладее света!“

Селяните като се научиха за това „Чудо невидяно“, не вярваха и дойдоха да го видят с очите си, как свети „лампа без газ“. Оглеждаха от вред крушката и не можаха да разберат от къде влиза газта. Някои казваха, че Беров омагьосал крушката си, или че скришом чрез куха жичка праща газта в „лампата без светило“. Не можеха да разберат обаче, как и от къде Беров без кибрит я пали.

с. Думници, 20 октомври 1966 год.
подпис: Петко Садъчев“

Спомените са запазени във фонда на Илия Габровски, ф. 1325, оп. 1, а.е. 661 в Държавен архив – Габрово. Накрая да припомним и продължението на делото на Хаджиберов по отношение на електрификацията на Габрово. На 26 юни 1906 г. той пуска в действие електрическа централа, която разполага с 2 турбини по 90 к.с. и два генератора по 180 киловата. Т.к. централата е с голяма мощност, решава да електрифицира града. Във всяка къща свети по една крушка безплатно, а за повече се плаща. Така Габрово става първият провинциален град с електрическо осветление.

След 1910 г. е осветена и централната част. Построената от Иван Хаджиберов водноелектрическа централа е първата в страната, използвана за индустриални цели. Освен грижите, които полага за своите работници и служители: безплатна храна, безплатно образование за техните деца, парк за отдих и т.н, той е запомнен и като щедър дарител: дарява средства за изграждане на сградата на читалище „Априлов-Палаузов“, на училището в с. Златари (днес квартал на Габрово), за прокарване на трансбалканската жп линия през Шипченския проход, става гарант за изграждане на жп. Линията Царева ливада – Габрово. Посреща в своя дом Цар Фердинанд след обявяването на Независимостта през 1908 г.

Поклон пред Паметта му!

*Източник: Държавен архив – Габрово.

Култура

Васил Петров пристига в Габрово с нова концертна програма

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Култура

Поредно ценно дарение постъпи в Исторически музей – Дряново

Published

on

През миналата седмица Исторически музей – Дряново получи поредното си ценно дарение. Госпожа Николина Христова, позната на дряновци като госпожа Зарифова, предостави на музея част от туристическата екипировка на своя съпруг Христо Косев – личност, оставила дълбока следа в туристическото движение и обществения живот на града.

Дарението включва туристическата раница на Христо Косев, обувки, палатка и връхни дрехи, с които той е провеждал своите многобройни експедиции. Наред с материалните предмети, музеят получи и безценен разказ за живота на един изключителен човек, споделен от неговата съпруга.

Христо Косев е роден през 1948 г. в село Малък Поровец, близо до Исперих. В Дряново пристига около 1976 г., когато е разпределен да започне работа като незрящ в предприятие „Успех“. Именно тук започва и неговата голяма любов към Балкана – любов, която го кара да остане завинаги в града. По думите на Николина Христова, в началото Христо вероятно е виждал повече, но с времето, по време на своите походи, започва да запомня пътеките, върховете и заобикалящия го пейзаж с изключителна точност.

Когато двамата сключват брак през 1978 г., Христо вече е член на туристическото дружество в Дряново, макар точната година на присъединяването му да не е известна. С дружеството той участва в множество походи и заема длъжността председател на „Пешеходен клуб“ в периода от 1980 до 2010 г. През годините се включва в почти всички организирани преходи, а в продължение на две поредни години – 1985 и 1986 г., заедно с Дружеството на незрящите, организира преходи по маршрута „Ком–Емине“.

Забележителна е неговата изключителна памет и ориентация. Христо Косев познава всички пътеки, върхове и техните описания. „Той помни – застава на връх и описва точно природния пейзаж, обяснява кои върхове къде се намират“, разказва Николина Христова. Тя споделя и любопитна случка по време на поход по маршрута „Ком–Емине“, когато след връх Добрила групата поема по грешна пътека: „Пред нас вървеше чичо Милко – Милко Илиев, секретар на дружеството, и той обърка пътеката. А ние с Христо викаме: „Обърка пътеката!“, а той отговори: „Е, как знаеш? Аз виждам и пак обърках.““

Освен активен турист, Христо Косев работи и в културен дом „Успех“, където организира концерти, тренира ролбол и често участва в състезания. Заедно със съпругата си пътуват из страната и чужбина, участват в експедиции, а всяка година Христо организира седемдневен преход по Балкана, като редуват различни планини, а понякога създава и напълно нови маршрути. Той познава отлично Стара планина, Рила и Пирин, а отчасти и Родопите.

Николина Христова е родом от Дряново. С Христо се запознават в предприятие „Успех“, към което е функционирала детска градина, в която тя работи. Семейството има две деца – дъщеря и син. Синът завършва екология и се занимава с изучаването на птиците. „Те имат ориентацията на баща си, не моята!“, споделя с усмивка Николина в края на своя разказ.

Исторически музей – Дряново изказва своята искрена благодарност към госпожа Николина Христова за направеното дарение, което съхранява паметта за един вдъхновяващ човек и неговата несломима любов към планината.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново гостува с изложба в Полски Тръмбеш

Published

on

В началото на 2026 година Исторически музей – Дряново поставя начало на поредица от гостуващи събития, чрез които ще представя пред широка публика богатството от творби, съхранени във фонда на своя художествен отдел. Първото от тези събития е изложбата „Тогава и сега“, която ще бъде открита на 20 януари 2026 г. в музея в Полски Тръмбеш. Експозицията събира произведения на автори от различни поколения, стилове и епохи.

Историческият музей в Дряново от началото на своето създаване във втората половина на XX в. е събирал творби на тогавашни художници, предимно тематично и сюжетно обвързани с характера на музея, с името на Колю Фичето и неговото наследство. Създадената Художествена галерия е стартирала своята дейност през 1990 г. с творби от фонд „1300 години България“ с произведения на художници от втората половина на XX в. и дарение с творби на Иван Койчев. Когато години по-късно, двата института се сливат и когато преди няколко години се обособи художествен отдел в музейната структура, масивите на двата фонда образуваха една интересна и тематично богата колекция.

Ценно допълнение към нея са произведенията, създадени по време на традиционния национален пленер по живопис „Памет и настояще“, който ежегодно обогатява фонда с нови, съвременни пластични търсения и артистични интерпретации.

„Тогава и сега“ поставя акцент върху диалога между миналото и настоящето в изкуството – срещата на авторите от XX век и съвременните творци, които споделят различни гледни точки, но и общо вдъхновение.

Изложбата показва как произведенията, независимо от времето на своето създаване, остават мост между поколенията и носят усещане за непреходна красота и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица